СЪЩНОСТ, ФАКТОРИ, МЕТОДИ И АНАЛИЗ НА БАНКОВАТА

ЛИКВИДНОСТ 

Проблемът за поддържането на ликвидността е един от най­важните аспекти за различните

видове банки и банковата система като цяло. Ликвидността на банките представлява постоянната

им   способност   да   посрещат   своите   задължения   и   да   изпълняват   поетите   ангажименти
бързо,своевременно,на разумна цена и с минимален риск. Банките трябва да са в състояние да

удовлетворяват претенциите за ликвидност,когато клиентите им теглят средства от влоговете си
или

желаят

да

им

бъдат

отпуснати

заеми. 

           Ликвидното състояние на банките у нас се оценява чрез два основни показателя:  коефицент
на ликвидните активи = сума на ликвидните активи / обща сума на пасивите. Нива в рамките 20­25%

свидетелстват

за

добра

ликвидност;

коефицент   за  ликвидност   по   падежни   интервали   =    сума   на   активите   за   падежния   интервал   +

излишък   от  предходния   интервал  /  сума  на  пасивите  за  същия  падежен  интервал;  или  сума   на
активите   за   падежния   инервал   /     сума   на   пасивите   за   същия   падежен   интервал   +   недостиг   от

предходния интервал. Ликвидността е добра ако коефицентът има стойност не по – малка от 1за
първите   два   най   –   близки   падежни   интервала   –   до   7   дена   и   до   1   месец.

             Поддържането на ликвидността на банките спомага за избягване на ликвиден и лихвен риск.
Ликвидният риск е възможността дадената финансова институция да не разполага с достатъчно

средства за да изпълнява своите задължения. Той е следствие от неправилна преценка от страна на
банките   за   необходимото   количество   налични   парични   средства,   с   които   да   посрещнат

задълженията   си.   Лихвеният   риск   е  свързан   с  възможността   за  бъдещи   изменения   в   лихвеното
равнище, които да окажат отрицателно влияние върху печалбата на банките, с което да увеличат

общия ликвиден риск. Това означава, че пазарните промени на лихвените проценти могат да окажат
негативно   влияние   върху   финансовото   състояние   на   банката.  Промяната   в   лихвеното   ниво   за

доходите на банката се определя основно от структурата на портфейлите на банковите активи и
пасиви   и   от   посоката   на   промяната.  Ликвидният   риск   и   лихвеният   риск   са   взаимно   свързани,

неотчетени или невзети предвид промени. Промените в лихвеният риск могат да окажат съществено
влияние върху ликвидността на банката, а от там и върху рентабилността и реализираните приходи

под формата на лихви. Върху договорния лихвен процент влияят главно факторите формиращи
състоянието   на   паричния   пазар,   средната   норма   на   печалбата,   общото   (глобалното)   търсене   и

предлагане   на   кредити,   икономическата   политика   на   държавата   и   др.

Например, ако дадена банка притежава ценни книжа, за да се осигурят необходимите средства,

нейният ликвиден риск намалява, защото те могат да се продадат по всяко време. Но в същото
време държането на ценни книжа намалява доходността, следователно банката може да получи по

високи   доходи   чрез   отпускане   на   кредити.   Ликвидността   и   рентабилността   на   банката   са
обратнопропорционални.  Големите   банки   разчитат   предимно   на   пасивите   като   източник   на

ликвидност,   което   им   дава   възможност   да   отделят   по­големи   суми   за   инвестиране   във
високодоходни кредити. Поддържането на прекалено голяма ликвидност е за сметка на печалбата, а