За   да   може   успешно   да   разясним   въпроса    инвестиция   в   човешки   капитал,  трябва   да 

обърнем поглед към инвестициите във физическия капитал.   Резултатът от влагането на 

средства във физическия капитал не винаги е задоволителен. Понякога тези инвестиции 

многократно   надвишават   бъдещите   постъпления.   Основна   цел   на   този   вид   вложение   е 

реализиране на продажби – съответно печалба. Така инвестицията в човешкия капитал се 

базира на същия принцип. Инвестиционният канон важи в същата сила при човешките 

ресурси, както и при физическия капитал. Началото на идеята за инвестиране в човешки 

капитал се поставя още от времето на Смит, който в „Богатство на народите”, за пръв път 

говори за квалификация на работната сила. Точно тя стои в основата на човешкия капитал. 

Като   предварително   условие   за   съществуването   на   човешките   ресурси   е   наличието   на 

общност и индивиди. Без този базис не може да говорим за нарастване на какъвто и да е 

капитал.   Самият   човешки   ресурс   представлява   особена   форма   на   капитала,   свързана   с 

инвестициите в знанието, квалификацията, уменията и други свойства на човека, при които 

се наблюдава натрупване на прираст във възможностите на труда и обогатяването на самия 

човек.   Основният   въпрос   пред   нас   е   как   това   нарастване   може   да   бъде   измерено   и 

разходите, направени за него, да бъдат съпоставени с бъдещите приходи. 

Този вид инвестиции нагледно са резултатни. Но по какъв начин вложените разходи се 

преобразуват   във   възможности,   съществува   ли   някаква   закономерност   между   тях   и   до 

колко   ще   повлияят   положително   на   бъдещите   потоци   от   доходи?   За   правилното 

изчисляване   на   този   вид   разход   се   минава   през   правилното   определяне   на   преките   и 

алтернативни разходи.  И тук съществува инвестиционният риск. Пред нас стои въпросът 

да   изберем   кой   е   правилният   капитал,   в   който   трябва   да   бъдат   акумулирани   повече 

средства: дали това   да бъде физическият или човешкият. Според мен средствата, които 

субектите като индивид, държава или фирма отделят за вложения, трябва да бъдат умело 

разпределени между двата типа капитал. Увеличаването на материалния ресурс трябва да 

бъде съпроводено с повишаване квалификацията и уменията на персонала.  Една по-нова и 

по-производителна  машина  не  може  да  бъде  ползотворно  използвана  без  наличието  на 

професионален   кадър,   който   да   може   да   работи   на   нея.   Поради   това   инвестициите   в 

човекия капитал са се превърнали в основен процес, който действа паралелно и не се 

изолира от всички други инвестиционни процеси. Въпреки всичко трябва да отбележим 

разликите, които съществуват на микро и макро равнище. В малките фирми процесите на 

инвестиране   се   осъществяват   лесно   заради   управленския   персонал,   който   действа 

паралелно върху тези процеси. Смятам, че голяма част от резултатите, които се получават в 

малките фирми, са пъти по-добри от тези, в които действа управленческо разслоение. 

Като основни субекти на инвестирането в човешкия капитал се определят самият индивид, 

държавата   и   фирмените   организации.   Акумулирането   на   средства   от   тяхна   страна   в 

различните периоди е в различно количество. Собствените вложения в човешкия капитал 

винаги са били печеливши за самия човек. Веднъж придобил определена квалификация 

или професионални умения за нещо, той ги запазва за цял живот. Те по никакъв начин не 

могат да му бъдат отнети. Така пред нас се появява въпросът, който възниква и във всички 

фирми – до каква степен си заслужава инвестирането в нещо, което самият стопански 

субект не притежава. Трябва ли въобще да има такъв вид капиталовложение, след като 

самата фирма ще може да се възползва от него за определен период? Какво получава и 

държавата, инвестирайки в човешкия капитал?

Когато говорим за индивидуалните инвестиции в човешкия капитал, говорим основно за 

инвестициите, които се извършват от семейството. Началото на този вод вложение започва 

още с раждането или с две думи инвестирането в подрастващото поколение. Потенциалът 

на този вид вложения не може да бъде сравняван с вложенията , които се извършват от 

фирмите   във   физическия   капитал   по   същото   време.   Закономерност   тук   съществува 

единствено при някои големи индустриални или промишлени фамилии, които акумулират 

еднакво   време   средства   и   в   двете   направлния.   Частните   инвестиции   не   действат 

равномерно, но участват продължително във всеки един от стадиите на оформянето на 

човешкия капитал. Най-силно влияние оказват върху предучилишната и начално-училищна 

дейност. Особеното при тях е , че квалификацията и уменията се придобиват от отделния 

индивид в семейството. Тези качества са независими спрямо другите участници, които са 

направили вложенията.

Дргият основен субект, който присъства в инвестиционните начинания, е общестото и в 

частност държавата. Нейните основни инвестиции са в сферата на общото образователното 

ниво. Чрез тях държавата се стреми да задоволи основните обществени цели. Отделните 

институции, правителството, политиката и самата общност като цяло желае един силен и 

достатъчно   квалифициран,   качествен   човешки   материал.   Паралелно   с   дейността   си 

държавата създава общонационални цели, чувство за самосъхранение и бъдещо развитие. 

Поставяйки ги, тя култивира редица възможности, свързани с тяхната реализация. Именно 

тези шансове са насочени винаги в определена посока – напред и нагоре. И в България 

съществуват много инициативи, свързани с общественото развитие, които според мен не са 

достатъчни. Мисля, че още много трябва да се работи в тази насока. Пример бих дал  със 

средното   и   висше   образование   в   страната.   Всяка   година   се   наблюдава   спад   в 

образоватленото ниво. Голяма част от учениците вече не са достатъчно грамотни и нямат 

възможност   дори   да   преминат   прага   на   средното   образование.   Що   се   отнася   до 

висшистите, те не са на нивото, на което са били едно време. За съжаление понятието 

„силните университетски умове” се е превърнало в клише. Качеството в университети е 

спаднало много. Трудностите, които се създават от интеграцията на ромите и грешната 

политика , която се води в посока задържане децата в училищата, говори за проблеми и в 

средното образование. Мисля, че от рано трябва да се създадат квалифицирани класове, 

като чрез специални тестове всяко дете да бъде насочено в определена посока на развитие 

– това, в което е най-добро. Така още преди завършване на средното си образование ще 

получи   специализирани   знания   за   определено   професионално   направление.   В 

университетите   трябва   да   се   засили   контакта   с   представителите   на   големия   бизнес. 

Знанията, които хората от бранша могат да дадат на студентите, ще бъдат много полезни и 

ще   допълнят   успешно   тези,   които   съдържат   книгите.   Чрез   воденето   на   дискусии   се 

засилват и мисловните качества на университетския ум. Така студентите ще мислят реално 

върху  проблемите,   които   стоят   пред   обществото   и  най-вероятно   ще   намерят   възможни 

начини   за   тяхното   решение.   Ще   бъдат   подготвени   за   средата,   която   ги   очаква   след 

завършване   на   определената   степен.   За  да   бъде   тя   по-качествена,   държавата   трябва   да 

засили финансирането в направление магистратура и докторанство. В последните години 

се наблюдава огромен спад в количеството на средния брой докторанти на 100 хил.души 

население. За да не лиши обществото от най-силното оръжие, наречено ум, държавата 

трябва да преосмисли политиката си, която е насочена в посока инвестиция в човешкия 

материал. Така ще създаде много повече шансове за постигане на националните цели и 

идеи. 

Третият   основен   субект   на   инвестицията   в   човешкия   капитал   е   частният   бизнес. 

Вложенията,   които   се   правят   от   него,   в   последните   години   са   се   превърнали   в