Граждански организации за развитие на телесната култура в България

1878 – 1944 г

Поява и развитие на граждански организации за телесна култура

1878 – 1918 г

Създаването на обществени сдружения за развитие на телесната култура
представлява   ново   явление   в   нашия   обществен   живот   след
Освобождението.   То   е   резултат   и   показател   за   културния   напредък   и
разнообразие в живота на гражданското население в годините до първата
световна война. 
Както и в другите области на телесната култура, дружествата за телесно
възпитание и спорт се създават по подобие на организациите съществуващи
в Европейските държави. Първоначално това не е процес  породен от една
обществена нужда, а е дело на лична инициатива и стремеж за изява на част
от интелигенцията поставила си за цел да промени културния живот на
обществото в съответствие с европейските ценности. Следствие на това,
развитието на гимнастиката и спорта в първите години има характера на

модно течение 

и белег на културна 

приобщеност към европейския начин

на   живот

.  Постепенно   се   развиват   и   другите   значения  на   телесната

култура,   които   се   свързват   с    възможностите  за  

разнообразяване  на

обществения живот

, за възпитание на младежта, а също така и за решаване

на   редица   практически   задачи   свързани   с   военната   подготовка   на
населението и използването й за политически цели. Ето защо тя постепенно
се превръща в съставна част на Българския културен живот.
До   войните   у   нас   се   създават   няколко   разнородни   по   своите   цели,
организация, дейност и членски състав сдружения. Най­рано се създават
дружества за телесно възпитание и спорт на чуждестранните специалисти,
дошли да работят в нашата страна. 
Първите   чисто   Български   организации   се   създават   от   средата   на   90­те
години и са белег за нарасналото самочувствие и увереност след деятелите
на   телесната   култура   в   страната.   Това   са   съюзът   на   Българските
гимнастически дружества Юнак, ловната организация Сокол, Българската
туристическа   задруга.   В   началото   на   века   се   създава   Българския
колоездачен   съюз,   Юношеският   туристически   съюз   и   работническите
гимнастически организации.
В навечерието на войните у нас започват да се създават и първите малки
спортни   клубчета,   предимно   по   футбол,   които   предизвестяват   за
навлизането на нови измерения в телесната култура.

Чуждестранни дружества за телесно възпитание и спорт

След Руско ­ турската война в България пристигат много чуждестранни
специалисти и предприемачи ­ чехи, немци, руснаци и др., които изиграват
важна роля за модернизацията на страната. Те образуват свои общности
имащи за  цел да допринасят за  обединението и  културното  развитие  на
своите съграждани.  Наред с цялостната им културна дейност, те развиват
телесното   възпитание   и   спорта.   Така   например   чехите,   които   са   най­
значителната чуждестранна колония в София създават първото обществено
гимнастическо   дружество   в   България  

“Балкански  Сокол”

  през   1879   г.

Първоначално предназначено само за чехи, дружеството постепенно, след
1893 г. започва да приобщава в своята гимнастическа дейност и Българи.
Произлизайки   от   интелигенцията,   голяма   част   от   тях   стават   по­късно
разпространители на гимнастиката в училищата или участват в създаването
и   развитието   на   Българските   гимнастически   дружества   Юнак,   като
прилагат и чешкия опит. Благодарение на това дружеството се превръща в
разпространител на гимнастиката сред нашите сънародници. 
Подобно   дружество наречено  

“Сокол” или “Горско пиле”

  се създава в

Русе   през   1894   г.   Първоначално   то   следва   традицията   на   чешкото
соколство.   Но   поради   това,   че   в   него   постепенно   Българите   стават
основният членски състав, то преминава по­късно в редовете на съюза на
Българските гимнастически дружества “Юнак”.
Гимнастическо дружество създават и германците в България през 1883 г. То
се нарича 

“Турнферайн”

 и се занимава с практикуването на гимнастически

упражнения   и   туризъм.   По­късно   германците   създават   и   кънки   клуб   в
София.
Друго дружество развиващо телесна култура за чужденците е 

“Славянска

беседа”

. Към него се създават клонове по  гимнастика, туризъм и кегелбан.

През 1887 г. в София се създава и 

Бициклистки клуб

(от лат. бициклет –

колело, двуколка),  

който поставя началото на колоезденето в България.

Както и в другите чуждестранни организации и тук се наблюдава смесено
членство   на   чужденци   ­   германци,   австрийци   и   Българи.   Дружеството
остава   дълго   време   елитарно   и   се   занимава   предимно   с   провеждане   на
излети и туризъм. 
Чужденците дипломати създават през 1896 г. свой 

Софийски тенис клуб

, в

който постепенно влизат и Българи, имащи политически и икономически
контакти. Този клуб строи първото тенис игрище в Борисовата градина,
където сега се намират кортовете на “Левски”. Този клуб има затворен

характер   по   подобие   на   аристократичните   клубове   в   Англия,   където
спортните   занимания   са   основа   за   поддържане   на   връзките   и
взаимоотношенията между представителите на чуждите мисии в страната.

Ролята   на   чуждестранните   гимнастико­спортни   организации   остава
ограничена, главно в това, че те демонстрират за първи път образците на
европейската  телесна култура. Те построяват и първите съоръжения   за
телесно възпитание, внасят инвентар  и дават достъп  на ограничена част
Българи   до   техните   занимания   Тяхното   обществено   значение   за
разширяване   развитието   на   Българската   телесна   култура   намалява   със
създаване на Български организации за телесно възпитание и спорт. Тези
организации не оказват влияние върху развитието на училищното телесно
възпитание.

Съюз на Българските гимнастически дружества Юнак

Условия и причини за създаване на юнашкото движение

Идеята за създаване на граждански организации по телесно възпитание у
нас   възниква   от   средата   на   80те   години   на   19   век,   предимно   сред
учителството.Тя   се   оформя   под   влияние   на   европейския   опит   в
гимнастическото   движение   в   съчетание   нарастващата   необходимост   от
възпитание и подготовка на младежта в дух на патриотизъм и ангажираност
с   решаване   на   националната   кауза.   Не   на   последно   място   трябва   да   се
постави   възрожденската   романтика   и   спомените   от   славното   време   на
четническите   борби,   легиите   на   Раковски,   комитетите   на   Левски   и
традициите   във   военната   подготовка   от   времето   на   Румелийските
дружества.
Особено   значение   за   пропагандиране   на   гимнастика   има   Тодор   Йончев,
който  се запознава с гимнастическото движение в Швейцария и Австро­
Унгария по време на неговото следване. За да разпространи гимнастиката,
той прави опити да създаде гимнастическо дружество  в Шумен и София,
където   е   учител.  

Йончев   издава   първото   у   нас   гимнастическо

ръководство   предназначено   за  специалисти   и   учители

  през   1883   г.

Въпреки, че той е учител по химия, неговата обществена дейност и принос в

Българската   история   са   свързани   с   европеизацията   на   нашата   телесна
култура.
Тодор   Йончев   осъзнава 

ограничените   възможности   на   училищното

телесно   възпитание   самостоятелно   да   реши   проблема   за   телесното

развитие   и   нравствено   възпитание   на   обществото.  

Ето   защо  той   се

отдава   изцяло   на   идеята   за   създаване   на   гражданско   гимнастическо
движение, по подобие на Германия, Швейцария, Чехия и другите славянски
народи.  На   първо   място  

Йончев  успява   да   подготви   и   организира

идването на швейцарските учители по гимнастика

. С тях той изгражда

общи идейни позиции и цели относно насоките в развитието на телесната
култура:   създаване   на   съвременно   училищно   телесно   възпитание   и
обвързването му със силно гражданско гимнастическо движение.  

Организационна структура и разпространение

Тодор Йончев създава първото Българско гимнастическо дружество

“Юнак”

 през януари 1895 г. в София. Той е и първият му председател. За

технически   главатар   е   избран   швейцарският   учител   Шарл   Шампо   ­
притежаващ завидна за времето си подготовка и гимнастическа техника. В
дружеството членуват учители, студенти и ученици  общо над 40 души. 

Още с първите си обществени гимнастически продукции, юнаците 

възпроизвеждат небивало оживление сред софийските среди  и членовете

му се увеличават на 100.  Опитът на софийските младежи са 

разпространява бързо в цялата страна и за още две години у нас се 

създават още 15 дружества, които възприели идеите на новосъздаващото 

се гимнастическо движение.

По инициатива на софийското дружество през 1898 г. се свиква конгрес на
гимнастическите   дружества,   който   основава   Съюз   на   Българските
гимнастическите   дружества   “Юнак”.   На   този   конгрес   се   изгражда   в
завършен вид юнашката организация в България. Управлението на съюза се
осъществява от 

Председател, Съюзен и Главатарски съвет, избирани от

конгреса

  на организацията.  Ръководството  се осъществява въз основа на

конгресна програма и конгресни решения

, което е формирало повече

изпълнителски   функции   на   ръководството.  

Уставът   на   съюза   дава   и

относително голяма самостоятелност на отделните дружества

 по широк

кръг   от   въпроси:   набиране   на   средства,   изграждане   на   гимнастическа
програма, дейност, взаимоотношения с местните власти и общественост и
мн. др.  

Единство е имало  и то въз основа на конгресни решения  по

въпросите   за  принципите,   целите,   униформата   на   съюза,

международната   дейност,   издаване   на   съюзния   орган,     ритуалите

  .

Постепенно процесът на унифициране на уеднаквяване дейността на съюза
Юнак   се   засилва   по   отношение   определяне   правилата   за   състезателната
дейност,    подготовката   на   специалисти,  провеждане     на   съюзни   прояви,
международната дейност и др.

В организацията членуват до първата световна война 42 дружества

. В

повечето от тях  от 1906 г. се изграждат юношески, дамски и селски чети.
Така 

общата численост на съюза до войните е около 7000 души. 

Една   важна,   но   досега   подминавана   страница   в   историята   на
гимнастическото   движение   и   свързана   със  

създаване   на   юнашки

дружества   в   Македония   и   Тракия   в   периода   1908   ­   1912   г.

  Там   се

създават   над   30   дружества   със   състав   около   2000   членове.   Главен
организатор на движението е швейцарският учител 

Даниел Бланшу,

 който

е назначен за учител в Солунската Българска гимназия и 

големият юнашки

деятел Йосиф Буреш

, който е от чешки произход и дългогодишен учител

по гимнастика в София. 

Юнашкото движение в Македония и Тракия съставлява важна част от 

борбата на нашите сънародници за национално самоопределение и 

противопоставяне на чуждата пропаганда Провеждат се гимнастически 

игри и занимания в Скопие, Велес, Охрид,  Щип,  Струга, Солун, Битоля, 

Кичево,. Макар и в по­малък мащаб, юнашкото движение се развива и в 

Просечен, Гюмюрджина, Ксанти, Цариград. 

Развитието на юнашкото движение в Македония и Тракия е едно от най­
добрите доказателства за Българския характер на населението в началото
на   ХІХ   век   по   тези   зечи,   защото   доброволният   характер   на   юнашкото
движение     говори   красноречиво   за   мотивацията   и   настроенията   на

младежта   в   останалите   под   турска   власт   земи   населявани   от   наши
сънародници.

Юнашка идеология

Юнашките   ценности   представляват   сбор   от   идеите   на   гимнастицизма
съчетани   с   местните   традиции   и   патриотизма   на   следосвобожденска
България. Най­добре тя е изразена в думите на Тодор Йончев по време на
учредителния конгрес на съюза:

“...Ето, Господа, кои начала са ме ръководили, когато направих първата
постъпка, за да се основе първото Българско гимнастическо дружество

“Юнак”. Моята цел с тези гимнастически дружества бе да се даде
възможност   на   нашата   младеж,   вместо   да   се   предава   на

разточителен живот, да се грижи за уякчаването и подкрепването на
физическите си сили. Защото само този може да проявява свободно

волята си, само този може да бъде господар  на себе си и е в състояние
в даден момент юнашки да се брани. Щастлива е тази държава, която

се състои от такива граждани. Там подлостта и страхът не могат да
виреят. А това е най­сигурната гаранция за дълготрайността на един

народ   и   за   неговото   икономическо   и   културно
процъфтяване...Гимнастическите   дружества   са   едничкото   училище,

което може да събуди и повдигне юнашкия дух, стига да се подхване и
води както трябва”

Така той очертава следните основни направления в идеите на Юнак: 

1. Телесно и здравно развитие на личността. 2. Нравствено възпитание

и   изграждане   характера   на   младото   поколение.   3.   Предвоенна

подготовка   на   младежта   за   решаване   на   Българската   национална

кауза.   4.     Насърчаване   на   социалното   общуване   сред   обществените

класи на основата на патриотизма. 5. Духовно и културно възпитание

на младежта, приобщаване към европейските ценности и идеи.

Както   и   в   други   области,   прави   впечатление   бързото   усвояване   и
разпространение   на   идейните   основи   на   юнашкото   движение.   Те   стават
важна   морална   опора   на   бързо   разширяващото   се   юнашко   движение.
Основният девиз на организацията “Здрави и силни­дружно за Отечеството”
изразява най­ясно неговата идейна ориентация.

Гимнастическа система на съюза “Юнак”

Юнаците   разбират   гимнастиката   като   цялостна   система   от   най­
разнообразни   упражнения   и   занимания,   чрез   които   да   се   възпитава
хармонично   младежта.   Основният   проблем   за   тях   дълго   време   остава
непознаването   на   всички   възможни   упражнения   и   занимания   поради
недостиг   от   методически   и   педагогически   познания.   Така   прави
впечатление, че първоначално  най­голямо развитие имат гимнастическите
упражнения от немски тип:  

строеви, свободни и групови упражнения,

упражнения   на   гимнастически   уреди,   упражнения   с   малки

гимнастически   уреди   под   музикален   съпровод

/ритмична   гимнастика/.

Постепенно   към   юнашката   гимнастика   се   разработват   и  

методически

комплекси   по   танци,   лека   атлетика,   бокс,   фехтовка,   вдигане   на

тежести,   борба,   излети.   В   някои   от   дружествата,   в   съответствие   с

възможностите, се практикува плуване, езда, гребане

. Под въздействие

на   швейцарските   учители   се   правят   опити   за  

въвеждане   на   различни

спортни игри вкл. бейзбол, баскетбол и футбол.

Гимнастическите занимания на дружествата се повеждат по правило 2 пъти
седмично по 1 ­ 2 часа. Те са имали характер на тренировъчен процес с
всичките му елементи: разучаване   и усвояване  на техника, развитие на
двигателни качества, спазване на основните методически похвати от страна
на   ръководителите   на   заниманията,   наричани   технически   главатари   или
дружествени главатари.

Юнашки прояви

С развитието на дружествения живот сред юнаците бързо се утвърждава
вкусът към изява и състезания. Ето защо важно значение в дружествения
живот   имат  

дружествените   вечеринки

,   провеждани   по   повод   важни

празници   или   събития   от   историята   и   културата   на   България   или
населеното   място.   Тези   изяви   са   имали   характера   на   театрално
представление включващо разнообразни  

гимнастически демонстрации,

поезия, хора и танци, беседи и др.

 Юнашките вечеринки представляват за

времето   си   едно   голямо   културно   завоевание,   особено   за   по­малките
градове.  Те  са давали  среща  на  цялата  интелигенция     и са  насърчавали
нейната изява. От днешна гледна точка е особено важно да се подчертае, че
юнашките дружества от епохата до войните успяват да обединят и насърчат
изявите   на   телесната   и   духовната   култура,   така   както   гърците   в
Античността   провеждаха   старите   олимпийски   игри.   Те   се   явяват   важен

двигател на културния процес в обществото по един оригинален за нашите
условия начин.
Стремежът за съчетаване на всички страни на възпитанието се изявява и в
практиката   да   се   провеждат  

редовни   беседи,   сказки,   образуване   на

дружествени библиотеки, хорове и музики

. Провеждат се и 

музикални и

литературни конкурси

 сред гимнастиците. Този многостранен характер на

дейността   на   съюза   на   Българските   гимнастически   дружества   е   бил
постоянно   ръководен   и   изявяван   на   основата   на   патриотизма   като
философия и дейност.
В   Македония   и   Тракия   ,   поради   особеното   положение   на   Българите   в
Османската   империя,   дейността   на   юнашките   дружества   е   била   по­
ограничена   и   по­бедна   по   обхвата   на   упражненията   и   заниманията,
отколкото в Царството. По своето основно съдържание, тя е съответствала
на   дейността   в   България.   По­голямо   развитие   в   тези   дружества   има
образователната   и   културна   дейност,   както   и   по­честите   граждански
прояви.   Това   се   обяснява   с   острите   борби   по   националния   въпрос   и
стремежа на Българското население да се противопостави на опитите за
културно доминиране на другите общности: турци, гърци, сърби.
Най­важна   обществена   изява   на   съюза   Юнак   представляват  

съюзните

гимнастически събори

 провеждани от 1900 г на всеки две или три години.

Тяхната организация и съдържание е по подобие на немските и соколски
гимнастически събори. 

Юнашките събори се провеждат за 3 ­ 4 дни в различни градове на 

страната: Варна 1900, Пловдив 1902, София 1904, Русе 1907 София 1912 

г. В тях вземат участие между 700 и 4000 представители на различните 

дружества в страната,

 както и гости от соколски организации в 

последните събори. Така например съборът от 1910 г. е обявен за 

Юнашко­соколски събор и на него присъстват 2880 юнаци и юнакини от 

България, 1800 соколи и 260 македонски юнаци.

Програмата   на   съборите   включва  

тържествени   манифестации,

откриване  и   литургия   от   свещеници,   общи   гимнастически
упражнения,   представяне   на   всяко   дружество,   състезания   по

народни игри: 100 м. и 1000 м. бягане, хвърляне на копие, скок на