Романът „Снаха” на Г. Караславов – картина на 

погубващата страст към забогатяване

В българската литература съществува особена част произведения, които изобразяват 

националната ни народопсихология.

В романа „Снаха” Георги Караславов засяга проблема за разрушаващата сила на алчността 

и страстта към трупане на богатсва.Главния герой в творбата – Юрталана е подчинил целия си 
жизнен път на тези две изключително силни емоции, които в определена степен 
предопределят трагичната му съдба
      Въпреки, че в характера и поведението на Юрталана има и някои положителни черти като 
трудолюбие, компетентност и усет към селскостопанската дейност, той е представен повече с 
отрицателните си погубващи го качества – алчност и неовладяна страст.

Юрталана е най-заможния чорбаджия в селото. Но всички негови съселяни знаят, че 

богатствата му са натрупани не само с честен труд, но и с хитрост и скъперничество.

Още в началото на романа работничките получават не пълните си надници, защото и тук 

Юрталана гледа умишлено да даде по-малко пари на жените като по този начин отново трупа 
богатсво, но за сметка на труда на беззащитните и бедни наемни работнички.

Юрталана не изпитва срам и неудобство,когато хитрува за да прикрие алчността си.
Но силно се проявява страстта на Юрталана, когато разбира, че някой е откършил няколко 

кочана царевица от най-плодорната му нива.

Тази постъпка чорбаджията приема като най-голямото престъпление срещу неговата 

личност. Гневът , който го обзема, е толкова силен, че героят е готов да отмъщава с всички 
сили. Той не допуска, че някой може да го ограбва и да остане ненаказан. Юрталана допуска 
той да ограбва другите, но за няколко кочана царевица отнети от му от друг, е готов на най-
жестокото наказание.

Но когато действията му довеждат до внезапната смърт на момчето, Юрталана за миг 

разбира , че гневът му го е подвел да извърши жестоко престъпление,което ще провали целият 
му живот.Останал несъме със своята съвест героят искрено съжалява за деянието си,но 
разбира,че всичко е безвъзвратно.И отново , в желанието си да не загуби богатството си той 
решава да укрие престъплението си като по този начин извършва ново.

Желанието на Юрталана да притежава земя, нейните плодове, пари и власт го вдои 

постепенно към неговото трагично падение.

Той не забелязва сериозното и опасно заболяване на сина си и приема всичко като 

нежелание на Стойко да работи, като некомпетентност на лекарите и всичко това довежда до 
ранната смърт на сина му.

Цялото семейство е пдочинило живота си на тежкия характер на Юрталана и на неговата 

страст и алчност.

Съдбата, като че ли му отмъщава. Почива синът му, снаха му остава бездетнама това 

означава, че неговия род няма да има продължение. По-малкия му син е лентяй и на него не 
може да се разчита.

Колкото и да трупа богатства и земи, всъщност, Юрталана няма да има на кого да ги 

остави.

Георги Караславов представя събитията в романа по един своеобразен начин. Той 

анцентира преди всичко върху образа на Тодор Юрталана за да покаже до каква степен 
пропада един човек, когато цел в живота му са богатствата, ане стойноста на отделната 
човешка личност. Но авторът поставя като заглавие на своя роман не ноговото име, а на 
снахата, защото едиствено тя сериозно застава срещу Юрталана и неговата алчност. В