1.

Увод.

Финансовата и икономическа криза завладя света – тя се превърна в глобална, а

това,   което   я   прави   още   по­сериозна   е,   че   всеки   говори   за   нея   ­   и   икономически
анализатори   и   обикновените   хора,   но   работещите   решения   за   преодоляването   ѝ   са

малко.   Мрачните   прогнози   за   всеобхватното   ѝ   влияние   върху   реалната   икономика,
ежедневието, финансовата система в местен и световен мащаб, се превърнаха в реалност

и се смениха с още по­мрачни прогнози.

Целта   на   настоящия   курсов   проект,   в   който   обект   на   изследването   е

международната финансова систeма,  е да разкрие пред какви изпитания преминава тя и
какви са перспективите за бъдещето ѝ.

Задачите които се поставят в проекта са: да се

посочи същността и обхвата на финансовата система; да се покаже как се е формирала и
развила международната финансова систeма;  да   се определят причините за кризата и

последствията от нея;   да се посочат  мерките, целящи стабилизиране на финансовите
системи.

В   началото   на   разработката   е   разгледана   същността   на   международната

финансова система – нейното формиране, структура,  институции. Във втората част са

посочени   някои   от   най­съществените,   според   мен,   причини   за   кризата,   влиянието   и
последиците от нея върху системата. Накрая е обърнато внимание върху необходимите

мерки, които се предриемат или ще се предприемат за преодоляване на кризата.

2.

Международна финансова система.

2.1.

Същност на международна финансова система.

Първият въпрос, който ще разгледам е остават ли проблемите във финансовите

системи на стуктуроопределящите в икономическо отношение държави на местно ниво
или тези системи са взаимообвързани в международни финанси като парични отношения

и парични потоци, които пресичат националните граници. 

Финансите като дисциплина, анализира управлението на парите и финансовите

активи.   Тези   активи   имат   парично   изражение   и   представляват   дълг,   подлежащ   на
погасяване или са право на собственост даващо право на доход . Обхвата на финансите и

тяхната роля  във  възпроизводствения   процес  се   определя   от  финансовата  система,
включваща   методите   и   формите   за   акумулиране   на   приходите   на   държавата   и

извършване на разходите.

Финансовата   система   обхваща   публичните   финанси;  фирмените   и   личните

финанси   с   техните   елементи;  финансовите   пазари   (на   акции,   облигации   и   други
финансови инструменти);  системата от финансови учреждения(банки, застрахователни

компании);  фирмите, предлагащи финансови услуги и органите регулиращи дейността
на всички тези институции .

Международна   финансова   система   от  своя   страна   може   да   се   определи   като

утвърдена   организация   на   паричните   потоци,   методите   и   формите   за   тяхното

проявление при създаването на система от финансови контракти, пазари и институции,
формирани и усъвършенствани на международно равнище.

Финансовите   пазари,   независимо   дали   се   намират   в   една   страна   или   са

наднационално   обособени,   подпомагат   движението   на   паричните   потоци   и   капитали

между   страните   участващи   в   някаква   сделка,   като   на   паричните   пазари
преобладаващият обем транзакции и сделки се представлява от валутната търговия,  а

на  капиталовите   пазари  се  търгуват  класически  финансови  инструменти,  каквито  са
акциите и облигациите.

На първичния капиталов пазар, се сключват нови финансови контракти между

продавачите и купувачите. Същността му се свежда до емисията на ценни книжа на

фирми,   като   те   получават   достъп   до   необходимите   им   финансови   ресурси,   а
финансовите инвеститори купуват акции или придобиват  дългови инструменти, като

например   облигации.   Тези,   които   притежават   ценните   книжа,   могат   да   продължат
действието на финансовия контракт на вторичния пазар, където се търгуват по­рано

емитирани книжа на често променливи цени. 

Контрактите са предпоставка за формиране на тези пазари , като се сключват и

реализират  с помощта на финансови посредници, разменящи платежни потоци  между
финансовите   партньори,   без   самите   финансови   партньори     директно   да   сключват   и

договарят контракт помежду си. 

Финансовото посредничество  на международно ниво обикновено се осъществява

от  банките,  лизинговите   дружества,   застрахователните  компании,  инвестиционните   и
пенсионните   фондове,   фондовите   борси,   както   и   от   международните   финансови

институции.

Тези   институции   (МВФ,   Световната   банка)   са   част   от   Международната

финансова   система   заедно   с   отделните   национални   финансови   системи,
международните   финансови   корпорации,   централните   банки   и   правителствата   на

отделните   държави,   както   и   някои   наднационални   институции   (Комисията   на   ЕС,
Европейската централна банка и др.). Някои от елементите на системата, като например

централните банки, могат да участват едновременно и   на национално и   на глобално
ниво.

2.2.

 Развитие на Международна финансова система.

Формирането   на   международната   финансова   систeма   може   да   се   каже   ,   че

започва   с   притока   на   злато   след   откриването   на   Америка   и   разширяването   на
международната търговия. Създадени са първите транснационални компании,

поставено

е началото на развитието на съвременната банковата система, като посредничеството на
банките   се   налага   като   ефективен   инструмент   за   финансиране   за   разлика   от

лихварството и търговското кредитиране.

След наполеоновите войни златото се утвърждава като основна международна

валута и като основа на парично­кредитните национални системи и формиращата се
световна финансова система, като се поставя началото на златния стандарт.  

Тази   световна   валутно­финансова   система   се   базира   на   национални   валути,

обвързани   със   златото.   Обменните   съотношения   между   тези   валути   са   стабилни   и

отразяват съотношенията на техните златни съдържания.

След   втората   световна   война   се   формира   така   наречената     Бретън­Уудска

валутна система. 

Целта на тази система е заместването на двустранно балансиране на

международните   плащания   с   механизъм   на   многостранно   балансиране   и   свободна

обратимост на националните валути.

Системата     изисква   премахване   на   валутния   контрол,   свободно   движение   на

капитали,  либерализиране на международния стокообмен, стабилни валутни курсове и
обратимост   между   валутите,   подкрепа   на   платежните   баланси   и   т.н.Тя   налага

задължителни изисквания, които отделните икономически агенти и страните­участнички
трябва да изпълняват.И до сега членуващите в МВФ  страни спазват тези принципи, като

те са приложени и при създаването на еврозоната и въвеждането на еврото.

След   създаването   на   Европейската   икономическа   общност   в   резултат     на

подписването на Римския договор  и първоночалното фокусиране на сътрудничеството в
свободното   движение   на   капитали,   стоки,   услуги   и   работна   сила   се   преминава   към

формирането   и   координация   на   единни   икономически   политики   и   валутно­
икономически съюз.

През   1992   г.   е   сключен   Маастрихтският   договор,   определящ   критериите   за

участие в бъдещата еврозона. Те включват показатели на монетарната и фискалната

политика, които да гарантират устойчивост  в държавните финанси и контролируема
инфлация.   През   1999   г.   се   въвежда   еврото   като   колективна   валута,   което   замества

националните валути в обръщение на отговорилите на критериите страни.

С   интернационализацията   на   валутните   отношения   и   за   да   се   реализират

поставените   цели   се   предвижда   създаването   на   специализирани   международни

институции,   които   да   координират   и   управляват   в   интерес   на   всички   страни,
договорените политики. 

Това са Международният валутен фонд (МВФ), Общото споразумение за митата

и   търговията   (Световната   търговска   организация),   Международната   банка   за

възстановяване и развитие (Световната банка) .

За да се обхване   дейността и   за оказване на влияние върху икономическото

развитие   на   отделните   региони   се   създават   и   регионални   финансови   и   банкови
институции   ­   Азиатска   банка   за   развитие,   Африканска   банка   за   развитие,

Междуамериканска   банка   за   равитие,   Европейска   инвестиционна   банка,   Банката   за
развитие към Съвета на Европа и др.

Международните финансови институции са субекти на международното право,

учредени чрез преговори между равнопоставени партньори, обединени за постигане на

цели от взаимен интерес при организацията и управлението на финансовите сделки и
транзакции между тях.

Най­важните   сфери   върху   които   се   фокусира     МВФ  са   надзор  и   контрол   на

спазването на международните договорености; оказване на техническа и специализирана

помощ за парична и фискална   политика; оценка на валутната политика на страните­
членки;     анализи  на  общите  условия  за стопанско  развитие  в  света  и  спрямо  всяка

конкретна страна, както и предоставянето на заеми и кредитни линии за преодоляване
дефицитите   в   платежните   баланси   на   страните   и   за   подкрепа   на   техните

стабилизационни   програми   и   реформи.   Финансирането   от     фонда   обикновенно   е
свързано с провеждането на определена политика и изпълнение  на някакви условия,

предимно за преодоляване на бюджетни дефицити.

При Бретън­Уудската система единствената валута, която е обратима в злато по

фиксиран курс, е американският долар. Тази обратимостт е в сила за операциите между
централните банки на страните­членки, но след като става изгодно тези активи да се

обменят   срещу   злато   по   официалния   курс,   след   което   златото   да   се   продава   на
свободния пазар, през 1971 г. САЩ прекъсва обратимостта на американския долар в

злато, и слага край на златния стандарт.

В   резултат   на   това     се   разпада   системата   на   фиксираните   валутни   курсове.

Появяват се свободно плаващи курсове, плаващи паритети, валутни бордове и различни
комбинации между тях.

3.

Изпитания  пред международната финансова система в условия на криза.

            3.1.

Финансовите пазари  в международен мащаб.

От  изложеното  по­горе може  да  се  направи   извода,  че  отделните  национални

финансови   системи   са   взаимосвързани   в   голяма   степен.   Доказателство   за   това   е

продължаващата и до днес световна финансова и икономическа криза. Започнала като
локална американска криза, тя бързо се разпростира в целия свят, като оказва своето

негативно икономическо и социално влияние. 

Можеше   ли   кризата   да   остане   на   местно   ниво   –   отговорът   е   „не“   защото

американската политика на евтиния и леснодостъпен ипотечен кредит за собствен дом
на всяко семейство се прехвърля на международните финансовите пазари чрез различни

финансови инструменти, създадени с цел минимизиране на риска.

Финансовите   пазари     в   международен   мащаб   се   определят   като

институционализирани   пазари.   Институционализацията   предполага   по­строга,   по­
стриктна система, което означава наличието на ясни правила и регламенти за търгуване,

които гарантират определена прозрачност.

Търговията обикновено се извършва на борсите, които са локализирани пазари на

ценни книжа, в специално оборудвани сгради разположени в най­големите финансови
центрове с регламентирано работно време.

С въвеждането на съвременните електронни системи за търговия се развива и

извънборсовият пазар. На него няма строго определено място за търгуване, въвеждат се

техническите иновации: извършват  се сделки по Интернет, въвеждат се така наречените
„електронни акции“ и други нововъведения.

Диференцирането  на финансовите пазари може да бъде направено и по  вида на

търгуваните финансови инструменти. Дълго време на тези пазари се търгуват обичайни

инструменти   ­   валути,   ипотеки,   акции,   облигации,   благородни   метали   и   др.   Както
споменах   с   цел   минимизиране   на   риска   се   утвърждават   и   съвременни   финансови

продукти – така наречените деривати ­ фючърси, опции, суапи и други. Те са договорни
споразумения, чиято стойност е производна от стойността на даден актив, като най­

разпространените финансови деривати са опциите и фючърсите. Опциите дават право на
притежателя си в определен момент или в рамките на определен срок да купи (кол

опция) или да продаде (пут опция) определен актив на определена цена.

Фючърсите пък задължават да се придобие или да се продаде определен актив на

определена дата (падеж)по една определена цена.