Проект

на   тема: 

Финансиране   на   спортните   бази   и

съоръжения в България

Финансиране   на   спортните   бази   и

съоръжения в България

1. Дефиниране на проблема

Състоянието на наличните спортни бази в България е меко казано лошо. Този

проблем   датира   от   началото   на   демократичните   промени   в   страната,   като   с   всяка

изминала година ситуацията се влошава. Лошите условия, при които професионални
спортисти и любители тренират, важат както за столицата, така и за останалите градове.

Всъщност,   в   много   от   по­малките   населени   места   липсват   дори   елементарни
приспособления   за   практикуване   на   различните   видове   спорт.   Тревожно   е   държава­

членка на ЕС да разполага с три футболни стадиона, отговарящи на изискванията на
европейската футболна централа УЕФА. Те са в Бургас, Ловеч и Националния стадион

„Васил   Левски”   в   София.   Дори   големите   софийски   футболни   отбори   не   покриват
минимума, определен от УЕФА. За тренировъчните бази да не говорим, защото голяма

част от тях са пред разпадане. Ако обърнем внимание на другите спортове, ще видим, че
нито басейните ни са нормални, нито баскетболните и волейболни зали, нито залите за

спортна гимнастика, борба, бокс и др. Положението в повечето от тях е толкова лошо,
че зимно време липсва отопление, стените се рушат, покривите протичат. 

България е страна с много планини, но адекватните ски­писти са само в Банско.

Дори Боровец и Пампорово изостават в това отношение. Да не говорим за шанци за ски­

скокове, улеи за бобслей и спортни шейни (такива просто няма).

Причините за този проблем са много и разнообразни. На първо място, липсата на

каквато   и   да   било   заинтересованост   от   страна   на   държавата,   бездействието   на
различните правителства в последните 20 години. На второ място – липсата на средства.

В този период на преход и на постоянна икономическа криза, период в който голям

2

процент   от   българите   живеят   на   ръба   на   бедността,   трудно   би   било   да   се   отделят
средства за изграждане на луксозни спортни съоръжения. От друга страна, щом държава

като Ангола, разкъсвана от военни и политически конфликти до преди по­малко от 10
години може да организира континентален футболен форум следен от цял свят, защо

ние, европейците, да не можем да посрещнем дори аматьорски отбори на стадионите си. 

С оглед на тези факти, настоящата политика цели намирането на алтернатива за

финансиране и поддръжка на създадените вече спортни съоръжения, а също така и за
изграждането на нови такива.  

2. Избор на критерии

С оглед избирането на най – добрата алтернатива се спряхме на следните 5 критерии,

по които ще оценяваме:



икономическа изгодност



институционална обвързаност



време за осъществимост



адекватност (в направление Техническа изпълнимост)



ответност (в направление Политическа жизнеспособност)

3. Създаване на алтернативи

Алтернативите, на които екипът ни се спря са пет. По дефиниция, първата от тях

е   запазване   на   статуквото.   Втората   е   привличане   на   частни   инвеститори,   които   да
финансират   изграждането   и   ремонта   на   спортни   съоражения.   Третата   алтернатива   е

отдаване на съществуващи вече бази на концесия на частни лица, които за определен
срок от време, в повечето случаи 30 години, са пълни господари на имотите. Четвъртата

алтернатива е изцяло държавно финансиране на спортните обекти. Петата, последна

3