Основни и главни моменти в закона за 

здравно осигуряване – SWОT анализ

Изготвил: Стефан Георгиев 

Георгиев, специалност 
Социология, фак.номер 10140005,  
група 4005, поток 402

1.Здравно осигуряване

Компенсацията на загубата на доход при временна нетрудоспособност е една 
от двете страни на процеса на възстановяване на трудоспособността и се 
извършва посредством плащания,които представляват процент от 
дохода.Втората страна от тези плащания се отнася до медицински услуги в 
болнични или домашни условия.Реализирането на тези услуги става чрез 
здравна осигуряване.

2.Организиране на здравното осигуряване в България

Първият начин на организиране на здр.осигуряване е чрез обществените 
фондове за потребление.Там се акумулират средства от недадена на заетите 
лица работна заплата и се финансират здравните заведения.Здравната услуга в 
случая е безплатна и по същество се заплаща с недадената на работната сила 
заплата от което следва,че при този начин отсъстват пазарните принципи на 
организация,което довежда здравеопазването до колапс.(края на 90-те години 
на миналия век в България)

Вторият начин е чрез акумулиране на средства от работодателите и работната 
сила в здравноосигурителен фонд от който на пазарен принцип се финансират 
здравните услуги на нацията.На тази основа е организирано здравното 
осигуряване във всички развити страни.

3.Закон за здравно осигуряване в България и история в света

Пионер в областта на общественото здравно осигуряване е канцлерът Ото 
фон Бисмарк въвеждайки Закон за здравно осигуряване на работниците в 
Германската империя - в сила от 21 юни 1883 г. Бисмарк се цели със закона и 
да спечели работниците за държавата - социална група от населението, 
обикновено с ниски доходи. С течение на времето делът на покритите 
осигурителни рискове с осигурителните вноски нарства.

През 1911 г. в Германската империя с приетия Закон за застраховането е 
предвидено покриването на осигурителните рискове от заболяване и трудова 
злополука и на германските служители. По този начин социалната база на 
общественото здравно осигуряване се разширява. За целевата група на хората 
с високи доходи, както и за субектите самостоятелно учредили частни 
здравноосигурителни дружества е въведена ниска първоначална 
здравноосигурителна вноска към общественото здравно осигуряване, която в 
течение на времето е изравнена със заплащаната от останалите германски 
граждани.

В България началото на здравното осигуряване е поставено със Закона за 
здравното осигуряване от 1918 г., с който се осигурява помощ за работниците 
и служителите при злополука и болест. През 1903 г. в България е въведена 
безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения за определени 
категории български граждани които по една или друга причина са в 
невъзможност да заплащат за лечението си. Броят на имащите право на такава 
помощ непрекъснато нараства, за да достигне в началото на 40-те години на 
20 век до 1 200 000 българи, т.е. около 18% от населението на страната по 
онова време. Комунистическата пропаганда след Деветосептемврийския 
преврат създава в обществото погрешна представа, че до 9 септември 1944 г. 
медицинското обслужване е било платено и се е извършвало на базата на 
частната практика, въпреки че, поради ограничените възможности на