Софийски университет „Св.Климент Охридски“
Геолого-географски факултет
Дисциплина: „Планиране и регионална политика“
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Анализ на националната концепция за
регионално развитие и регионалните
проблеми на България
Изготвил:
Лилия Огнянова Делова
Фак.№2659
География, 5 курс,задочно
София,2016
Проверил:
Ас.Д.Димитров
Съдържание:
I.
Увод:
II.
Структура и задачи на НСРР
III.
Характеристика на административно-териториалното устройство на
РБългария.
1.
Характеристика на видовете териториални единици.
2.
Европейското териториално сътрудничество
3.
Стратегия Европа 2020
Водещи инициативи:
На национално ниво
Новият десетгодишен план.
IV.
Анализ на социално-икономическото и териториалното развитие
1.
Българските райони - общи характеристики
2.
Проблеми
3.
Потенциали за развитие
Северозападен район
Северен Централен район
Североизточен район
Югоизточен район
Южен Централен район.
Югозападен район
V.
Регионално развитие и регионална политика в България:
VI.
Състояние на регионалната политика в България:
1.
Цели на регионалната политика на България
2.
Приоритети:
3.
Основни направления на действие:
4.
Задачите, които трябва да бъдат изпълнени в тези основни направления на
национално, регионално и местно ниво, са:
VII.
Състояние на районите в България
VIII.
Необходимост от Закона:
IX.
SWOT анализ
1.
Силни страни
2.
Слаби страни
3.
Възможности
4.
Заплахи
X.
Заключение
Използвана литература:
Приложения:
I.
Увод:
Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. е
основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за
постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване
на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства2 в контекста на
общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и
приобщаващ растеж.
НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие,
която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики
на територията и съдейства за тяхното синхронизиране.
НСРР играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и
приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии,
които спомагат за балансирано развитие на районите.
Действащият документ на НСРР за периода 2005 – 2015 г. е приет от правителството през
2005 г. и е изиграл сериозна роля за насочване на националната политика за регионално
развитие през периода на действие, който включва предприсъединителния период 2005 –
2006 и първия програмен период 2007 – 2013 г. НСРР е дала отправна насока и рамка за
разработването на оперативната програма за регионално развитие (ОПРР), на документите
за регионално развитие на регионално, областно и общинско ниво3, а също и на
документите, подготвени във връзка с прилагането на политиката за сближаване в
България за настоящия програмен период 2007 – 2013 г. Създаден е добър организационен
и експертен капацитет в общините и областите, а също и в районите от ниво 2, а това е
добра база за прилагане на политиката за регионално развитие.
В процеса на прилагане на НСРР настъпват сериозни промени и се появяват нови
реалности. От началото на 2007 г. страната ни е приета за член на ЕС. Във връзка с
промените в европейската политика за сближаване и пълноправното членство на
Република България в Европейския съюз възниква необходимост от актуализация на НСРР
2005 - 2015 г. и от промени в националната законодателна рамка за регионално развитие.
През 2008 г. е подготвен и приет нов Закон за регионалното развитие. Законът е съобразен
с прякото действие на разпоредбите на европейското право за България като държава-
членка на Европейския съюз и цели създаването на взаимовръзки между националната
нормативна уредба за регионално развитие и законодателството на Общността. Законът за
регионалното развитие създава добра нормативна рамка за регионалното развитие в
България, в унисон с принципите на политиката за регионално развитие и сближаване в
ЕС. Законът регламентира системата от документи, ресурсите и действията на
компетентните органи, насочени към постигане на целите на политика за регионално
развитие, а именно:
•
Намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните неравенства в
степента на икономическото, социалното и териториалното развитие;
•
Осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост;
•
Развитие на териториалното сътрудничество.
С националното и европейското законодателство се въвежда и нов териториален обхват за
районите от ниво 1 и ниво 2 за България, съответсващ на изискванията на Регламент
176/2008 за изменение на Регламент 1059/2003 относно установяване на обща
класификация на териротиалните единици за статистически цели (NUTS).
Промените в европейската и в националната политика, в нормативната и
институционалната среда на регионалното развитие са наложили изработването на
Актуализиран документ на стратегията, който отразява новите реалности и представлява
добра база за разработване на НСРР 2012 – 2022 г. През 2010 г. е извършена междинна
оценка на НСРР и доклад за резултатите от прилагането на стратегията с насоки и
препоръки за разработването на нова стратегия за регионално развитие за периода след
2013 г. Тези препоръки са отчетени в настоящия проект на НСРР за периода 2012 – 2022 г.
II.
Структура и задачи на НСРР
Структурата на НСРР е изградена в съответствие изискванията на ЗРР:
•
социално-икономически анализ на районите;
•
целите и приоритетите за регионално развитие. които трябва да бъдат постигнати за
определен период;
•
обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията;
•
критериите за оценка на изпълнението на стратегията;
•
стратегически насоки за разработване на регионалните планове за развитие за
определен период или периоди;
•
описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и
осигуряване на информация и публичност.
В същото време, отчитайки динамиката в европейските и националните реалности и
еволюцията в политиката на сближаване и европейските документи на тази политика,
неизбежно пред НСРР за периода 2012 – 2022 г. се заявяват и допълнителни изисквания и
задачи, които са ориентирани най-вече към отразяване на териториалното измерение на
регионалната политика, към ролята на градовете и към акцентиране на териториалното
сближаване вътре в районите.
В този контекст задачите пред НСРР за периода 2012 – 2022 г. са интерпретирани по
следния начин:
•
Изготвяне на цялостен, комплексен анализ на състоянието на районите – в социален,
икономически, екологически и териториално-урбанистичен аспект;
•
Формулиране на стратегическите цели и приоритетните направления на
регионалното развитие на страната за периода 2012 – 2022 г., синхронизирани с
приоритетите на стратегиите “Европа 2020”, “Териториален дневен ред на ЕС 2020”
и Националната програма за развитие “България 2020” ;
•
Определяне на изисквания за териториална насоченост на секторните политики с
регионално въздействие и създаване на териториална основа за тяхната действена
координация в районите;
•
Създаване на ясна стратегическа рамка за разработване на плановите и програмните
документи за регионално развитие на другите териториални нива;
•
Съгласуване на политиките за регионално развитие и териториално устройство с
оглед постигане на балансирано териториално развитие
;
III.
Характеристика на административно-териториалното
устройство на РБългария
1.
Характеристика на видовете териториални единици.
Административно-териториалното деление на РБ е създадено за рационалното провеждане
на държавната политика за развитие на територията по отделни места и с цел
осъществяване на местното самоуправление. Делението на територията на РБ има своите
Конституционни основи и се конкретизира чрез съответните закони.
Административно-териториалното устройство и единиците за местно административно
управление са едни от най-съществените елементи на държавно-правната структура. Чрез
административно-териториалното деление се създава система за удовлетворяване на
интересите и потребностите на населението. Административно-териториалното
устройство се основава на административно - териториалните единици.
-
Населено място – трайно заселване на хора, които имат устройствен план или
определени строителни граници. Представлява съвкупност от жилищни, работни
сгради, които се обитават постоянно от хора, които водят заседнал живот там. Има
наименование и е включено в списъка на населените места в страната, има
строителни граници и граници на землището (околна извънселищна територия).
а ) Административно-териториалните единици в РБ са общините и областите.
•
В общините има съставни териториални единици – кметствата и районите.
•
Областта, общината, кметството– имат територия, граници, население,
наименование и административен център.
б ) Териториални единици са населените места и селищните образования.
•
Населени места – градове и села.
•
Селищни образования – промишлени зони, вилни зони, курортни комплекси
курортни местности. Нямат самостоятелно землище, разположени са в
землищата на населените места.
2.
Европейското териториално сътрудничество
Финансирано от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) е предназначено да
подкрепя хармоничната и балансирана интеграция на територията на ЕС чрез подпомагане
на сътрудничеството в области, които са от значение за общността на трансгранично,
транснационално и между регионално равнище.
В рамките на цел 3 „Европейско териториално сътрудничество“, РБ ще развива
сътрудничеството в следните обобщени области:
•
насърчаване на предприемачеството – МСП, туризъм, култура и трансгранична
търговия;
•
насърчаване и подобряване на съвместното опазване и управление на
природните и културни ресурси, както и предотвратяване на природни и
технологични рискове;
•
подкрепа за връзките между градските и селските райони;
•
намаляване на изолацията чрез подобрен достъп до транспортни,
информационни и комуникационни мрежи и услуги и трансгранични системи и
съоръжения за вода, отпадъци и енергия;
•
развитие на сътрудничество, капацитет и съвместно използване на
инфраструктури, по-конкретно – здравеопазване, култура, образование и
туризъм;
•
стимулиране развитието на трансграничните пазари на труда, местни
инициативи за заетост, равенство на половете и равни възможности, обучение и
социално включване;
•
развитие на институционален и административен капацитет на регионално и
местно ниво и предоставяне на техническа помощ за подготовка на нови
проекти.
•
трансграничните, транснационалните и между регионалните програми за
сътрудничество се стремят да дадат специфично и целенасочено териториално
измерение на стратегиите от Лисабон и Гьотеборг чрез разглеждане на
географското разпределение на растежа, иновациите и процесите на пазара на
труда в допустимите трансгранични, транснационални зони или в ЕС като цяло
и чрез осигуряване на интегрирани и истински съвместни дейности за
устойчиво развитие на страните-участнички.
За разлика от секторните програми, програмите за териториално сътрудничество
подкрепят дейности от качествено различен тип. Задължително отговарят на два от
следните 4 критерия:
•
Съвместно създаване;
•
Съвместно изпълнение;
•
Общ екип;
•
Съвместно финансиране.
Програмите по цел 3 не са подходящи за финансирането на високо разходните и
дългосрочни инвестиционни проекти.
3.
Стратегия Европа 2020
„Европа 2020“
- определя нова визия за европейската социална пазарна икономика през
следващото десетилетие и се основава на три тясно свързани и взаимно подсилващи се
приоритетни области: интелигентен растеж, развитие на икономиката, основана на
познания и иновации; устойчив растеж, като се поощрява ниско въглеродна, ефикасна по
отношение на енергийните източници и конкурентна икономика; и приобщаващ растеж,
като се насърчава икономика на висока трудова заетост и социално и териториално
сближаване.
Напредъкът за постигането на тези цели ще бъдат оценяван спрямо пет представителни
главни постижения на равнище на ЕС, които държавите-членки ще бъдат приканени да
превърнат в национални цели. За да се постигнат тези цели се предлага Европа 2020, която
се състои от серия водещи инициативи.
Водещи инициативи:
•
обединение за иновации;
•
младеж в движение;
•
програма относно цифровите технологии в Европа;
•
ефикасно използване на ресурсите в Европа;
•
промишлена политика за зелен растеж;
•
програма за нови умения и работни места;
•
европейска платформа за борба с бедността;
Амбицията на стратегията Европа 2020 се състои в осигуряването на лидерство и
отчетност на ново равнище.
На национално ниво:
Българското правителство си поставя за цел да постигне целите, които са заложени в
Европа 2020, а именно:
•
национална цел за заетост - достигане на 76% заетост, сред населението 20-64г.
до 2020г.
•
национална цел за инвестиции в изследователска и развойна дейност -
инвестиции в НИРД 1.5 % от БВП;
•
национална цел за климат/енергетика- РБ е подкрепила вече пакета
„Енергетика/климат“ и е набелязала да достигне 16% дял на възобновяемите
енергийни източници в общото крайно потребление на енергия и повишаване на
енергийната ефективност с 25% в сравнение с Базовия сценарий на развитие към
2020г.;
•
-дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020г
и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование.
•
национална цел за социално включване/борба с бедността – намаляване на броя
на живеещите в бедност с 260хил. души.
Новият десетгодишен план.
Слага акцент върху три приоритета: нови източници за нов растеж, достигане на устойчиво
общество и „озеленяване“ на икономиката за повече конкурентоспособност. Какво
включват те:
•
нови източници за нов растеж – това са заложените в Лисабонската стратегия
приоритети, почти без изменения – икономика, базирана на знанието и иновациите,
Европа, базирана на мозъци.
•
устойчиво общество – акцентът в тази област е пазарът на труда. Нови приоритетни
елементи са безработицата сред младежите и „благосклонни“ данъчни системи.
•
озеленяване на икономиката и повече конкурентоспособност – това е темата за
климатичните промени, глобалното затопляне и „зелената“ икономика, Присъства и
обичайната реторика: икономическият прогрес не може да идва за сметка на
околната среда, „зелената“ икономика би създала нови работни места.
IV.
Анализ на социално-икономическото и териториалното
развитие
1.
Българските райони - общи характеристики
За новия период на действие на НСРР 2012 – 2022 г. се отчита промененият обхват на
районите от ниво 2 в сравнение с обхвата им при стратегията за периода 2005 – 2015 г. Тази
промяна е регламентирана с разпоредбите на чл. 4 на Закона за регионалното развитие от
2008 г., като са определени три нива на териториални единици. съответстващи на
класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS 1, 2 и 3).
прилагана от ЕВРОСТАТ за целите на европейската и националната статистика съгласно
изискванията на Регламент (ЕС) № 1059/2003 г. и Регламент № 176/2008 г. Новият
териториален обхват на районите се използва като основа за провеждане на държавната
политика за регионално развитие.
Районите на ниво 1 (NUTS 1) са:
•
Район „Северна и Югоизточна България”
, включващ Северозападния район,
Северния централен район, Североизточния район и Югоизточния район;
•
Район „Югозападна и Южна централна България”
, включващ Югозападния
район и Южния централен район;
Районите на ниво 2 (NUTS 2) са:
•
Северозападен район
, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и
Плевен;
•
Северен централен район
, включващ областите Велико Търново, Габрово, Разград,
Русе и Силистра;
•
Североизточен район
, включващ областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен;
•
Югоизточен район
, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол;
•
Югозападен район
, включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник,
Софийска и София;
•
Южен централен район
. включващ областите Кърджали. Пазарджик, Пловдив,
Смолян и Хасково;
Районите на ниво 3 (NUTS 3)
са административно-териториалните единици области,
общо 28 на брой съгласно ЗАТУРБ.
Райони от ниво 1
Таблица 1:Основни данни за районите от ниво 1
Район
Територия
Брой
км²
Население
2011 г.
д/км²
Гъстота
брой/ %
Население
в
градовете
%
Население
в градове
над 20
хил. д.
Области и
общини
брой
Северна и 68 330
3 752 349
54.9
2 579 712
50.90%
18 / 155
Югоизточ
на
България
68.70%
Югозапад
на и
Южна
централна
България
42 671
3 612 221
84.6
2 759 289
76.40%
60.00%
10 / 109
България
111 001
7 364 570
66.3
72.50%
55.53%
28 / 264
Район „Северна и Югоизточна България”
Районът обхваща Северозападния, Северния централен, Североизточния и Югоизточния
райони от ниво 2.
Към 01.02.2011 г. в района живеят 3 752 349 души или 50.95 % от населението на страната.
Площта на територията му е 68 330 км² – 61.6% от територията на страната.
Териториалната структура е следната: земеделските територии са 66.0 %, горските 25.7 %,
урбанизираните 5.4%
Природно защитените територии, вкл. тези по Натура 2000 обхващат общо 27.51%.
Гъстотата на населението е 54.9 д/км².
Степента на урбанизация (делът на градското население) е 68.70%
Делът на градското население в градове над 20 хил.д. е 50.90%.
Район „Югозападна и Южна централна България”
Районът обхваща Южния централен и Югозападния райони от ниво 2.
Към 01.02.2011 г. в района живеят 3 612 221 души или 49.05 % от населението на страната.
Площта на територията му е 42 671 кв. км. – 38.4% от територията на страната.
Териториалната структура е следната: земеделските територии са 47.1 %, горските 46.1 %,
урбанизираните 4.3%
Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000 обхващат общо 39.93%.
Гъстотата на населението е 84.6 д/кв.км.
Степента на урбанизация (делът на градското население) е 76.40%
Делът на градското население в градове над 20 хил.д. е 60.00%
Райони от ниво 2
Таблица 2:Основни данни за районите от ниво 2
Райони
Терито
рия
км²
Населе
ние
брой
Гъстота
на
населени
ето
д/км²
БВП
на
чове
к в
PPS.
EU2
7 =
100
%.
200
8 г.
%
Коефице
нт на
безработ
ица
%
Коефиц
ент . на
заетост
%
Населе
ние в
градове
те
%
Населе
ние в
градове
над 20
хил. д.
%
Облас
ти и
общи
ни в
район
а
брой
Северозап
аден
19 070 84713
8
44.42
28.
0
11.0
40.0
63.2
40.11
5 / 51
Северен
14 974 86111
57.50
30.
11.5
42.0
66.5
50.11
5 / 36
централен
2
0
Северо-
източен
14 487 96609
7
66.68
37.
0
14.5
45.9
72.7
56.35
4 / 35
Юго-
източен
19 798 1
07800
2
54.45
36.
0
10.6
45.1
71.3
55.12
4 / 33
Южен
централен
22 365 1
47937
3
66.14
30.
0
11.4
45.1
66.7
43.63
5 / 57
Юго-
западен
20 306 2
13284
8
105.03
73.
0
6.8
54.0
83.1
71.95
5 / 52
България
11100
1
7
36457
0
105.03
43.
0
10.2
46.7
72.5
52.88
28 /
264
СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН
Обща характеристика и идентифицирани проблеми
Северозападният район от ниво 2 обхваща териториите на
областите
Видин, Монтана,
Враца, Плевен и Ловеч и 51 общини.
Районът обхваща западната част на Дунавската равнина, заключена между Стара планина и
река Дунав. Граничи с Република Румъния и с Република Сърбия.
Площта
на района е 19 070 км²или 17% от територията на страната.
СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН
Обща характеристика и идентифицирани проблеми
Северният централен район обхваща териториите на пет
области
– Габрово, Велико
Търново, Русе, Разград и Силистра и 36 общини.
Районът граничи с Румъния. Четири от петте области попадат в обхвата на Дунавския
трансграничен регион – Силистра, Разград, Русе и Велико Търново.
Територията на района обхваща централната и източната половина на Дунавската равнина
и Предбалкана, северната част от Централна Стара планина, както и западната част от
Добруджа. Площта на района е 14 974 км² и заема 13.5% от територията на страната.
СЕВЕРОИЗТОЧЕН РАЙОН
Обща характеристика и идентифицирани проблеми
Североизточният район от ниво 2 обхваща териториите на
областите
Варна, Добрич,
Шумен и Търговище и 35 общини.
Районът обхваща северната част на българския бряг на Черноморското крайбрежие, част от
източния дял на Стара планина, част от Лудогорието и Добруджа. Площта на района е 14
487 км² или 13.05% от територията на страната
Предмет: | География |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 33 |
Брой думи: | 8157 |
Брой символи: | 55831 |