САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА ПО ТЪРГОВСКО ПРАВО

ТЕМА: ЦЕННИ КНИГИ – ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ. СДЕЛКИ С ЦЕННИ

КНИГИ. ТЪРГОВСКА АСИГНАЦИЯ

I.

Увод

С бурното развитие на високите технологии и съвременните срества за комуникация

и обмен на информация, търговията с акции и други видове ценни книги и финансови

инструменти,   придоби   изключителна   масовост,   първо   в   икономиките   на   развитите
западни демокрации и високотехнологичния Изток, а впоследствие в частност и у нас.

Законодателната   регламентация   на   ценните   книги   и   финансовите   инструменти   е
помествана в рамките на Търговския закон (ТЗ), Закона за публичното предлагане на

ценни книжа (ЗППЦК), Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и редица
други законови и подзаконови нормативни актове. 

II.

Понятие за ценна книга

Няма единна правна уредба, отнасяща се до ценните книги. В ЗППЦК се визират

само   един   от   видовете   ценни   книги   –   т.нар.   инвестиционни.   В   търговския   закон   се
съдържа правната уредба на акциите, облигациите, менителница, чек и много други. В

Кодекса за търговското мореплаване (КТМ) е уреден коносаментът. Друг нормативен
акт,   който   урежда   въпроси,   свързани   с   ценните   книги   е   Закона   за   уреждане   на

необслужваните кредити (ЗУНК). Нормативни източници са също постановления на МС,
наредби на БНБ, чл. 78 ЗС и др.

В чл. 2 ЗППЦК е дадено легално определение, където се казва, че предмет на този

закон,   са   прехвърлими   права,   регистрирани   по   сметки   в   Централния   депозитар

(безналични   ценни   книжа),   или   документи,   материализиращи   прехвърлими   права
(налични   ценни   книжа),   които   поради   естеството   си   могат   да   бъдат   предлагани

публично, като:

1. акции;

2. облигации и други дългови ценни книжа;

3. (доп. ­ ДВ, бр. 61 от 2002 г.) други права, свързани с акции, облигации или други

дългови ценни книжа, както и с валутни курсове и лихвени проценти.

Тъй   като   в   посочения   закон   се   уреждат   само   един   вид   акции,   то   следва   да   се

подчертае, че това определение не е общовалидно.

Ето и едно старо, но класическо определение за ценни книги:

ЦЕННАТА КНИГА Е ДОКУМЕНТ, КОЙТО МАТЕРИАЛИЗИРА ПРАВА, КОИТО

СЕ УПРАЖНЯВАТ ЧРЕЗ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТА.

Следователно   ценната   книга   е   документ.   Тя   е   писмен   акт,   който   съдържа

волеизявление, насочено към определени последици. Ценната книга в същото време е и

вещ – следователно по отношение на нея могат да възникнат субективни вещни права.