Сава Радулов
Стойно Радулов е роден в Панагюрище, махала „Босна” от
родители Илия и Гена Радулови. Годината на раждането му не е
известна, но като се вземе предвид, че той е починал през 1857 г. на 70
годишна възраст, с основание може да се предполага, че е роден през
1817 г. Бащата се занимавал със земеделие, но песъчливата и камениста
почва слабо възнаграждавала честния му и усилен труд. Те имали още
един син – Патйо, но той бил малко глух и родителите възлагали
всичките си надежди на Стойно. Бащата не искал да направи сина си
арабаджия, та намислил да го даде на занаят. По това време
Панагюрище се славело с производството на козиняви чулове и чували,
затова Стойно главили за мутавчия. Родителите очаквали синът им да
порасне, да отвори керена – мутафчийска работилница, да печели пари
и да им помага на старини. В Панагюрище по това време нямало
училище и Стойно останал неук. Когато бил вече на 17 годишен под
влияние на хилендарските калугери, които обикаляли из страната по
„светогорска просия”, започва сам да се учи да пише, но не можел да
чете. Ето защо той напуска керената, прощава се с вулгията и отива
някъде да учи. Петър Карапетров, автор на книгата „Материали за
описанието на гр. Панагюрище”, предполага, че той тогава е отишъл в
гр. Пазарджик и стоял там не повече от еднадве години. Когато се
завърнал в Панагюрище поискал да се ожени, но после се простил с тази
идея и отишъл чирак при един от хилендарските изповедници –
духовникът Харалампий, доста начетен духовник. В Панагюрище до
Освобождението е имало три метоха: На Рилския, На Зографския и на
калугеровския манастир „Св. Никола”. При тези метоси е имало
килийни училища, в които първите учители са били самите духовници.
Знае се, че покрай своята духовническа дейност отец Харалампий е
завеждал и килийното училище при зографския метох, който се намирал
в махала „Мареш”, съседна на „Босна махала”, където са живели
родителите на Радулов. По това време имало обичай манастирските
духовници да събират по един или два пъти в годината гости и да ги
водят на някои от господните празници на поклонение в своите
манастири. При един такъв случай благочестивият – духовникът
Харалампий, повел талантливия си ученик и го завел в „Света гора”. По
това време в хилендарския манастир имало един начетен и влиятелен
калугер, наречен Наркист, със светското име Иван Томав, родом от
1