СПРАВКА 

ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА (ЕПСО)

Процесът на формиране на 

Eвропейска политика за сигурност и отбрана 

в   рамките   на  

Общата   външна   политика   и   политика   на   сигурност

на   ЕС   и 

създаването на

капацитет на ЕС за автономни решения и действия в управлението 

на кризи, основан на надеждни военни възможности, е един от приоритетите на 
Съюза понастоящем. 

В ДЕС от Маастрихт се залага възможността в бъдеще ЕС да провежда обща 

политика за сигурност и отбрана, а конкретни виждания по нейното формулиране 
намират израз в 

Амстердамския договор за ЕС от 1997г

. (Глава пета по ОВППС 

чл.13, чл.17).

Основни етапи от процеса на формиране на ОЕПСО бележат:

•

Европейският   съвет   във   Виена   (12   декември   1998),

  който   предпоставя 

като условие за засилване ролята на ЕС в международен план подкрепата на 
ОВППС с адекватни оперативни възможности. Набляга се върху зачитането 
на   различното   положение   на   отделните   страни-членки   по   отношение 
тяхната  политика     за  сигурност  и  отбрана   ,  както   и  на   задълженията   на 
някои   от   тях   в   рамките   на   НАТО.   На   ЗЕС   се   възлага   да   започне 
инвентаризация   на   наличните   европейски   сили   и   средства.   Дадени   са 
указания на ЕС и ЗЕС да финализират документа за прилагане на чл.17 на 
Договора от Амстердам. 

•

Европейският   съвет   в   Кьолн   (3-4   юни   1999)  

приема   Декларация   за 

засилването   на   Общата   европейска   политика   за   сигурност   и   отбрана.   В 
Кьолнската  декларация  се прави ясно разграничение  между колективната 
отбрана,   която   остава   в   прерогатив   на   НАТО   и  

операциите   от 

Петергсбергски тип

, изрично включени в текста на Договора от Амстердам, 

за   провеждането   на   които   ЕС   да   развива   адекватни   сили   и   средства. 
Заложеното в договорите постепенно вливане на структурите на ЗЕС в ЕС се 
заменя с формулировката за “поемане от страна на ЕС на онези функции, 
които той счете за необходими”. Докладът на Председателството предлага 
новите органи, които предстои да бъдат създадени в рамките на ЕС. Решено 
е само две от структурите на ЗЕС да бъдат интегрирани в ЕС – Сателитният 
център и Институтът по въпросите на сигурността.

•

Европейският   съвет   в   Хелзинки   (10-11   декември   1999)

  взема   важни 

решения за материализиране на предложенията за създаване на Европейски 
сили за бързо реагиране, конкретизиране на институционалните промени в 
рамките   на   ЕС,   свързани   с   формирането   и   осъществяването   на   ОЕПСО 
(CESDP). Въвежда се разграничение между военните и невоенните аспекти 
на управлението на кризисни ситуации като се предвижда създаването на 
механизъм за координация на невоенните средства за управление на кризи 
(НВУК). Значително място се отделя на необходимостта от дефиниране на 

1

модалитети за консултации, сътрудничество и пълна прозрачност между ЕС 
и   НАТО   в   контекста   на   ОЕПСО,   както   и   на   възможността   европейски 
страни-членки на НАТО, които не членуват в ЕС и други заинтересовани 
страни   да   участват   във   военно   управление   на   кризи,   осъществявано   под 
ръководството на ЕС.

Тези   мерки   се   предприемат  

в   подкрепа   на   Общата   външна   политика   и 

политика на сигурност като се цели те да засилят и разширят ролята на ЕС 
на   международната сцена.  

Председателството  представя  доклад  от две части, 

който е утвърден от Европейския съвет и в същото време специфицира неговите 
заключения в следните основни насоки: 



Засилване   на   Общата   европейска   политика   за   сигурност   и 
отбрана

За   добиване   на   автономен   военен   капацитет   за   изпълнение   на 

Петергсбергски   мисии   ЕС   си   поставя   като   приоритетна   цел   (headline  goal)   и 
материализира в решение създаването на  

Европейски сили за бързо реагиране

  . 

Страните-членки, на принципа на доброволното сътрудничество, трябва да бъдат в 
състояние в срок до 2003 да разположат до 60 дни и поддържат за период от най-
малко една година армейски корпус от 15 бригади и с обща численост до 60000 
души.   Така   сформираните   сили   следва   да   бъдат   военно   самодостатъчни,   със 
съответни структури за ръководтво, контрол и подсигурена военноразузнавателна 
информация,   мобилни,   материално   и   технически   осигурени   и   да   разчитат   на 
подкрепа   по   въздух   и   море.   Страните-членки   сами   определят   националния   си 
принос към осъществяването на целта за засилване оперативните възможности на 
Съюза. Европейските държави, членуващи в НАТО, но не членки на ЕС, както и 
страните   кандидати   за   членство   в   ЕС   са   поканени   да   се   присъединят   за 
подобряването   на   европейските   военни   възможности.   Съвет   “Общи   въпроси”с 
участието   на   министрите   на   отбраната   работи   по   осъществяването   на   така 
формулираната основна цел. Срещата на министрите на отбраната в Синтра (28 
февруари   2000)   излезе   със   съгласувано   становище   относно   свикването   на 
“Конференция   за   генериране   на   сила”   (Force  Generation  Conference)   в   края   на 
френското   председателство,   декември   2000,   която   ще   допринесе   в   значителна 
степен за постигането на т.нар headline goal, набелязана в Хелзинки.  

Вземането   на   решения

по   отношение   на   ОЕПСО

,

по   иницииране   на 

операции  и участието на Съюза  във всички фази и аспекти на управлението на 
кризи 

е в прерогативите на Съвета, съгласно чл.23 ДЕС.

 Участието на страните 

членки с национални сили в операциите е предмет на тяхното 

суверенно решение

.  

В рамките на Съвета се създават следните 

нови постоянни политически и 

военни органи

:



Комитет   по   политически   и   свързани   със   сигурността   въпроси 
(PSC/  COPS)

,   със   седалище   в   Брюксел.   Състои   се   от  национални 

представители   на   страните-членки   на   ниво   посланици.   Той   ще   се 
занимава  със всички аспекти  на ОВППС, включително  ОЕПСО. В 
случай   на   военна   операция   по   управление   на   кризи,   под 
ръководството на Съвета осъществява стратегическото ръководство и 

2

политическия   контрол   на   предприетата   операция.   Ръководи 
дейността на Военния Комитет посредством директиви.



Военен   комитет   (МС/СМ)

,   съставен   от   началниците   на   ГЩ   на 

страните-членки,   представлявани   от   техни   военни   делегати. 
Подпомага дейността на   на политическите органи със становища и 
препоръки по въпроси от военно естество и ръководи Европейския 
военен щаб. 



Военен   щаб   (MS/EM)  

Дава   военно-експертно   становище, 

включващо   ранно   предупреждение   и   оценка   на   ситуацията. 
Осъществява   стратегическото   планиране   и   непосредственото 
ръководство на Петергсберските операции, провеждани от ЕС, както 
и   определянето   на   националните   и   многонационални   сили,   които 
участват в тях.

До   окончателното   формиране   на   новите   постоянни   органи   се   предвижда 

преходен  период

, по време на който  от 1март  2000 г. се учредяват  и действат 

временни   съответстващи   им   структури

,   които   осъществяват   цялостната 

подготовка по тяхното бъдещо функциониране. 

Генералният секретар/ Върховен представител на ЕС по въпросите на 

ОВППС  

внася   съществен   принос   за   формиране   и   осъществяване   на 

последователна и ефективна 

Обща външна политика и политика на сигурност

 и 

в   частност   реализирането   на  

Общата   европейска   политика   за   сигурност   и 

отбрана

. В качеството си на ГС на ЗЕС в преходния период, той е натоварен с 

проучване възможностите на организацията да подпомогне дейността на Съвета в 
сферата на сигурността и отбраната, съгласно чл.17 ДЕС.

На   въпроса   за  

консултации   и   сътрудничество  с   нечленуващите  в   ЕС 

страни и НАТО

  като организация в процеса на формиране и осъществяване на 

ОЕПСО

заключенията от Хелзинки придават дължимото значение.   Предвиждат се 

редовни   консултации

  на   експертно   равнище,   също   и   такива   на   посланическо   и 

министерско   ниво.   Всички   държави,   които   потвърдят   участие   в   операция, 
ръководена от ЕС чрез предоставяне на значителни военни сили имат идентични 
права   и   задължения   със   страните-членки,   включени   в   нея   по   отношение 
ежедневното   ръководство   на   операцията.   Водещи   принципи   в   хода   на 
консултациите с държави, нечленуващи в ЕС ще бъдат:

- пълно зачитане на независимостта на процеса на вземане на решения  

от органите и институциите на ЕС;
 

- съществуването на единна институционална рамка, тази на ЕС.



Невоенни средства на ЕС за управление на кризи (НВУК)

Включват   граждански   дейности,   които   покриват   аспекти   на   Петерсбергски 
операции и са удобна форма за участие на неутрални държави в тях като:

o

разполагане на полицейски сили за провеждане на гражданска полицейска 
операция ;

o

способност за разполагане на комбинирани екипи за издирване и спасяване;

o

оказване на спешна хуманитарна и медицинска помощ. 

3