ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

КАТЕДРА “СОЦИАЛНИ И ПРАВНИ НАУКИ”

ДЪРЖАВАТА-

ОСНОВНА ПОЛИТИЧЕСКА ИНСТИТУЦИЯ

КУРСОВА РАБОТА

ПО ПОЛИТОЛОГИЯ

Изготвил: Научен ръководител:

Специалност: 

Варна

2015

УВОД

От втората половина на XX в. изследването на държавата се превръща в 

едно от най – важните направления на съвременната политическа наука. 

Като първи и основен елемент, тя играе главна роля в политическата 

система и политическия живот .Независимо от съществуването на някои 

различия в схващанията на изследователите по отношение на 

възникването, организацията и целите на държавата, безспорна е нейната 

тясна обвързаност с политиката. Държавата най-общо може да се 

дефинира като голяма сложна система включваща: територия, постоянно 

пребиваващо на нея население, политическа система и такава организация 

на обществените отношения, при която се съподчиняват отделните 

социални субекти и техните интереси на общовалидни норми, подкрепени 

със специални механизми за принуда. 

Всяко общество е самооргонизираща се общност. Всяка общност се 

организира или групира по интереси. В държавата част от тези общности 

се превръщат в институции. Институционализирането е необходимо за 

признаване и озаконяване на тези общности. Институцията е законово 

призната човешка общност, заедно с необходимите за функционирането и 

ресурси. Тя е част от политическото устройство на обществото. 

Обществото не признава всички общности, затова е необходимо те да се 

институционализират. 

Обект  

на   разглеждане   е   държавата,   като   най-старата   политическа 

институция,   която   според   историята   е   възникнала   още   в   началото   на 

човешката цивилизация.Тя е и най-всеобхватната политическа структура, в 

която се “разпростират” останалите политически субекти в обществото и 

самите граждани, поради което тя е неотменим компонент на всяка едно 

общество. 

Предмет  

на   разглеждане   е   държавата,като   основна   политическа 

институция.Държавата това е форма на устройство на всички организации 

основана на равноправното участие на нейните членове в управлението и 

при вземане на решения върху принципа на мнозинството. Държава може 

да има навсякъде, където има власт, организации и управление. Държавата 

се разглежда като социално политическо движение за народовластие, за 

осъществяване на държавни цели и идеали.

Основната цел е  

понятието държава да отразява и развитието, което е 

претърпяла през вековете и самата идея за държавата.

Изложение

Държавата   е   политическа   общност,   заемаща   дадена   територия,   имаща 

организирано   правителство   и   притежаваща   вътрешен   и   външен 

суверенитет.   Тя   е   основен   институт   на   политическата   система   на 

обществото, т.е. централна институция на всяка политическа система. В 

нейната дейност се концетрира основното съдържание на всяка политика. 

В   широкия   смисъл   на   думата   тя   се   разбира   като   общност   от   хора. 

Държавата е представител на общите интереси на своя народ. Но не трябва 

да се отъждествява народът с обществото. Народът на държавата съвпада с 

територията, подвластна на държавата, обществото не съвпада.

Дръжавата   възниква   на   определен   етап   от   историческото   развитие   на 

отделните   народи.   Този   етап   се   определя   като   разпадане   на 

родовообщинните отношения и предвижа следните промени: 

1.

Концентриране   на   населението   върху   определена   територия, 

активизиране на неговата социалност, на стопанската икономическа 

дейност   и   от   там   усложняване   на   междуличностните   отношения. 

Това   налага   ориентация   към   повишаване   ефективността   на 

управлението.   Постепенно   се   появява   прослойката   управници.   За 

възникването на държавата това е най-важната предпоставка, най-

важният   момент   при   разделението   на   труда   –   появата   на 

управленския труд. Тази предпоставка е доминираща.

2. Появата на излишък е изходната точка, от която тръгва появата на 

частната   собственост,   имущественото   неравенство   и   класите. 

Появява се явлението експлоатация. То представлява възможност на 

определени   класи   да   присвоят   чужд   труд.   Това   става   възможно, 

когато   трудът   е   свръхпроизводителен,   когато   работната   сила 

произвежда повече, отколкото и е необходимо за да се възстанови. 

От   там   произлиза   и   неизбежния   конфликт   експлоататори-

експлоатирани.   За   да   се   гарантира   сигурността   на   системата, 

имуществените   класи   са   заинтересовани   от   създаването   на 

специална организация, която да гарантира съществуващия ред. Тази 

предпоставка   за   възникването   на   държавата   е   в   основата   на 

Марксизма

1

. 

3. Външен фактор – той се изразява в заплахата от външни агресии. 

Съществуването   на   тази   заплаха,   реално   или   потенциално,   кара 

хората да се обединят в здрав съюз, за да гарантират съществуването 

си. 

4. Демографски фактор – той е свързан с ръста на населението върху 

определена територия и прехода към уседнал начин на живот. Това 

води до потребност от регулиране, от ефективен контрол върху това 

население,   което   постоянно   уплътнява   територията,   върху   която 

осъществява цялата си социална дейност. 

5.   Психологически   фактори   –   те   са   разделени   на   две   групи: 

емоционални и рационални. Първите се свързват с постоянния страх 

на хората от агресия, особено външна. Рационалните пък, се отнасят 

до появата на държавата и осъзнаването на потребността от такава 

институция, която ще гарантира реда и стабилността в обществения 

им живот. 

6.   Много   сериозни   са   съображенията   свързани   с   т.нар. 

антропологичен фактор. Самата човешка природа е  в основата на 

1 

 само ед. Създадено от Карл Маркс учение за социализма.