Наследството на      
   
         Древна Тракия 

          Вълчитрънско съкровище



Вълчитрънското 
съкровище

 е намерено 

през 1924 година край 
с. Вълчитрън, област 
Плевен и е най-голямото 
тракийско златно 
съкровище, открито на 
територията на 
България.[1]



 Състои се от 13 
предмета: седем имат 
формата на похлупаци с 
различни диаметри и 
удължени луковични 
дръжки в средата 
(наподобяващи 
ударните инструменти-
цимбали). Един съд 
наподобява 
кантаросовиден кратер
 със силно издължени и 
извити настрана дръжки 
и е с тегло от 4,5 
килограма чисто злато. 
Четири са дълбоки чаши 
с извити нагоре дръжки 
(като едната чаша е 
значително по-голяма). 
Има и трилистен съд, 
съставен от три 
бадемовидни тела, 
свързани помежду си с 
тръбички и обща тройно 
разклонена дръжка, 
така че да образува 
система от скачени 
съдове.



Съкровището се намира 
на две големи групи. В 
първата влиза голям 
златен кантарос (чаша с 
две дръжки) с тегло 
около 4 кг., а също така 
един голям и три малки 
киатоса (чаша с една 
вертикална дръжка). 
Декорацията на 
съдовете е сравнително 
бедна. Тя представлява 
релефни ръбове с 
диагонално насечено 
разположени по 
дължината дръжки. 
Първата група съдове е 
изследвана в детайли от 
археолозите Андрю 
Шерад и Тимоти Тейлър. 
Те посочват паралели от 
континентална Гърция, 
това са гроб №4 в Кръг 
А на Микена, където е 
открит подобен 
сребърен кантарос, а 
също и златен кантарос, 
случайно открит вТива. 
Други подобни съдове 
са част от съкровищата 
от Ръдени, Румъния и 
Крижовлин, Украйна. 
Трите находки съдържат 
кантароси и чаши за 
пиене. Подобни капаци 
са част от колекцията на 
В. Божков, за съжаление 
без информация къде са 
намерени.



Съкровището е 
датирано към края на 
бронзовата епоха, т.е. 
към XVI-XII в. пр.н.е. 
Предполага се, че 
съдовете са били 
използвали за 
религиозни ритуали, 
изпълнявани от 
тракийските царе-жреци
.



Съкровището се 
съхранява в 
Археологическия музей
 в София, негово 
копие – в Регионалния
 исторически музей, 
Плевен.

          Скални ниши от родопите



Тракийските скални ниши са 
забележителни мегалитни паметници, 
които в България се срещат само в 
Източните Родопи.      Издълбани в 
отвесни скали ниши с различна 
дълбочина и култово предназначение. 
Съществуват две хипотези относно 
предназначението им. Едната е, че имат 
култов характер, а втората – че са 
миниатюрни гробници, и докато в 
скалните гробници са погребвани по-
видни личности, в скалните ниши са  
поставяни урните на обикновените хора. 
Често около скалните ниши в Източните 
Родопи се откриват скални гробници и 
скални светилища, които наподобяват 
животински и човешки фигури. Вероятно с 
тези места са свързани и необикновени от 
съвременна гледна точка древни културни 
практики. Те са впечатляваща атракция за 
туристите.

            Скално светилище татул 



Един от 

най-величествените 

мегалитни паметници

, открити по 

нашите земи, е

Тракийското светилище 

край село Татул

, община Момчилград. 

То се намира само на 200 м от селото и 
на около 15 км от Момчилград.



Светилището представлява 

скален 

масив, а върхът му - пресечена 
пирамида

. Комплексът се състои от два 

саркофага, четириъгълно легло за 
главния олтар и триметров 
кладенец. 

Датиран е от края на V и 

началото на ІV хил. пр.Хр

. За това 

свидетелстват намерените глинени 
съдове в региона.



Скалната пирамида и 
гробниците

 около нея са оформени 

през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато 
светилището преживява своя първи 
голям разцвет. Наоколо е 

оформен кръг 

от глинени олтари

, върху които 

са 

извършвани жертвоприношенията

. 

Открити са стотици култови предмети – 
глинени човешки идоли и прешлени за 
вретено, модели на съдове, предмети от 
бронз, 

изображения на Бога Слънце

.



При разкопките през 2004 – 2007 г. са 
намерени и уникални предмети от глина, 
свързани със слънчевия култ – три 
колела за макети на Небесна колесница 
и част от златна маска.



През ХІІІ – ХІІ в. пр.Хр. светилището е 
пострадало при земетресения. Според 
историци саркофагът, пресечената 
пирамида и страничната 
камера 

илюстрират погребенията на 

Орфей и на тракийския цар Резос

, 

който според митологията е царувал в 
южната част на Родопите и е взел 
участие в 

легендарната Троянска 

война

.



През античната епоха е изградена 
масивна каменна стена от огромни 
блокове с форма на паралелепипед. Във 
вътрешността на светилището са 
разкрити няколко сгради, една от които 
е 

великолепен храм със запазени 6-

метрови стени

. От античната епоха е 

открита цяла серия от 

бронзови 

пръстени – печати

.



В първите години след Христа в района 
на светилището е регистрирана 
строителна активност. Обновеното 
светилище просъществува до 50-60-те 
години на І век.



Обектът е отворен за посещения, има 
охрана, както и постоянно 
видеонаблюдение.



През 2011 г. беше проведена кампания 
„Чудесата на България” и след 
електронно гласуване обектът беше 
избран за едно от 10-те чудеса на 
България.

           СЪКРОВИЩЕ ОТ КАЗИЧАНЕ



Трите предмета - 
глинен, бронзов и 
златен съд са открити 
случайно при изкопни 
работи с багер през 
1969 г. При огледа на 
мястото не са 
установени следи от 
селище или некропол. 
Според информацията, 
трите съда, които са 
били извадени 
едновременно от 
кофата на багера, са 
били поставени един в 
друг. Погребални урни, 
плътно поставени една 
в друга, са известни от 
некрополите при с. 
Орсоя, Ломско, с. 
Остров, Видинско, и 
Кърна (Румъния), с 
датировка в 
къснобронзовата епоха. 
Находката от Казичене 
се интерпретира като 
символично 
погребение. Вероятно е 
глиненият съд да е 
изпълнявал функцията 
на урна, златният да е 
бил поставен в него, а 
бронзовият котел да е 
похлупвал двата. 
Асинхронността на 
предметите не подлежи 
на съмнение. Според 
типологическите 
характеристики 
бронзовият котел се 
датира най-общо към 
VІІІ-VІІ в. пр. Хр., 
златната купа по всяка 
вероятност е най-
ранна, най-късна е 
изработката на 
глинената урна.



                 ДОЛМЕН ОТ ХЛЯБОВО 



В местността Бялата 
трева в близост до село 
Хлябово, област Хасково, 
се намира един от най-
интригуващите паметници 
от древността - 
долмените.



Долмените (от бретонски: 
дол – маса, и мен – камък) 
са първите представители 
на монументалната 
гробнична архитектура по 
българските земи. 
Разпространени са 
основно на територията 
на област Хасково в 
планините Странджа, 
Сакар и Източни Родопи. 
Те са предшественици на 
по-късно създадените 
уникални тракийски 
гробници, каквато е и тази 
при село Александрово. В 
тях древните траки са 
полагали телата на 
мъртвите. Подобен вид 
гробнични съоръжения са 
се използвали по тези 
земи в периода между ХII 
и VI в. пр.н.е.



По своята същност 
долмените представляват 
продълговати едно- или 
двукамерни помещения, 
чиито стени са оформени 
от естествени или грубо 
обработени каменни 
блокове, покрити отгоре с 
друг голям каменен блок. 
След погребението върху 
долмена била насипвана 
малка могила от пръст и 
дребни камъчета.



Долменът при село 
Хлябово е най-големият в 
цяла България. Древният 
паметник е датиран към 
ранножелязната епоха 
(приблизително 1050 - 500 
г. пр.Хр). Смята се, че 
долмените са били 
изграждани за хора с 
висок обществен статус, 
но все още не е намерено 
доказателство за 
конкретна личност.

          Врачански наколенник



Принадлежи към 
парадното тракийско 
въоръжение, състоящо се 
от сребърни шлемове 
и кнемиди, за които е 
характерна зооморфна и 
фигурална украса. 
Горната част 
представлява женска 
глава с коса със спирално 
навити къдри и 
бръшлянов венец. Едната 
половина на лицето е 
покрита с паралелни 
хоризонтални ленти. Част 
от косата преминава в 
два лъва върху шията на 
жената. Лъвовете са в 
профил, с разтворени 
челюсти и с око в цялата 
дължина. Под тях два 
змея с лъвски глави. 
Надолу наколенникът е 
украсен с изображения на 
змии с глави на лъв-
грифон. Върху тялото на 
една от змиите е 
изобразен орел, а другата 
има птичи криле.

             СЪКРОВИЩЕ ОТ ЛЕТНИЦА



Откриването на 
съкровището от Летница 
става съвсем случайно.
През 1963 година 
работници от селското 
стопанство в село 
Летница решили да си 
построят нов овчарник. 
Когато започнали да 
копаят основите му, на 
дълбочина 50-60 
сантиметра те попаднали 
на един бронзов съд 
обърнат с устието надолу. 
Kогато го вдигнали 
намерили в него много 
малки сребърни предмети 
отчасти с позлата, които 
си поделили. Уредникът 
на музея в близкия град 
Ловеч по-късно събрал 
предметите с помощта на 
лекаря на селото, който 
бил очевидец на 
откриването.
Oсвен сребърните 
предмети, между които 
има много дребни каквито 
се срещат в конските 
амуниции от IV-ти в. 
пр.Хр. , находката 
съдържа и една добре 
запазена юзда съставена 
от две железни скоби на 
които юздата се е 
поставяла на оглавника и 
един зъбалец-верига.
Интерес предизвиква 
илюстративния цикъл за 
подвизите на героя 
изграден от група 
пластинки. В някои 
пластинки той е 
представен като конник 
борещ се и побеждаващ 
мечки и вълци. В други 
хвърля копие следван от 
слугата си.
Пластинките от 
Летнишкото съкровище 
хвърлят известна 
светлина върху 
митологията на древните 
траки и техните вярвания, 
което ни позволява да 
надникнем в културата и 
светоусещането на тези 
далечни предшественици.
Съкровището от Летница 
е изложено в галериите 
на Националния 
Археологически музей в 
София.