Методи и анализ при дазартрия

Изготвил:Борислава Павлова 

Кирилова

Специална педагогика – трети курс

Фак.номер1206291014

Увод



1 Какво е дизартрия



2 Видове



2.1 Псевдобуларна  дизартрия



2.2 Булбарна дизартрия 



2.3 Хиперкинетична дизартрия(хореотетозна)



2.4 Акинетична (паринсонова) дизартрия



2.5 Малкомозъчна(акенитична) дизартрия



2.6 Танцуваща дизартрия



3 Симптоми  и прояви на дизартрия



4 Обследване на деца с дизартрия



5 Диагноза.Поставяне на диагноза



6 Работа с дизартриците



7 Терапия



8 Дишане

Какво е дизартрия

Дизартрията е нарушение на звукопроизношението и речевата прозодика в 

следствие на недостатъчна инервация на говорния апарат, свързана е с 

органични поражения на ЦНС и ПНС.Нарушенията  зависят от локализацията на 

поражението.

Дизартрия – dis – нарушение във функцията и arhtron – връзка, свързване. При 

най­тежките форми дизартрията преминава в анартрия, което е пълна 

невъзможност за говорене в следствие парализа на говорните мускули. Такива 

случаи се наблюдават при тежките форми на ДЦП, особено в случаите в които 

има квадропареза – 4­те крайника. Тясна мозъчна локализация практически не се 

наблюдава, защото детския мозък се развива, структурите му се променят, 

затова казваме, че в детска възраст нарушението носи дифузен характер. 

Докато при възрастните локализацията е много тясно изразена. Най­честите 

причини за дизартрия са: дородови инфекции, като интоксикации на майката, 

често може да е причина бъбречна недостатъчност, асфиксия, травми. 

При дизартрия е нарушено предаването на нервните импулси от кората или 

подкорието към лицевата мускулатура. Това предаване на импулси се нарича 

инервация. Нарушената инервация води до нарушение на плавността на речта и 

нарушено превключване от един звук към друг. Поради централно органичните 

нарушения се наблюдават освен речеви симптоми и голям брой неречеви 

симптоми допълващи картината от нарушения. Независимо от вида на речевата 

патология, основно значение за поставяне на точна диагноза има обследването.

Псевдобуларна  дизартрия

Представлява артикулаторно нарушение при увреда на неврологичното равнище на организация и 

регулация на комуникативният акт.

І.Етиология на псевдобулбарната дизартрия:

1.Физически травми;

2.Родова травма – тя е етиологичен фактор за ДЦП. ДЦП е общо соматичен синдром, който може 

да засегне всички мускули на тялото и обикновенно се съчетава с псевдобулбарна дизартрия;

3.Инсулти;

4.Тумор.

ІІ.Патогенеза – централна парализа.

ІІІ.Клинична картина:

1.Говор – прозодика на речта:

1.1Глас – тих,треперещ, бързо изчезващ и уморяем. Има съществена разлика на гласовите 

реакции при волевите движения(увредени) и неволевите(запазени);

1.2Дишане – неритмично с много слаба издишна струя, която не позволява да се направи добър 

артикулаторен фокус;

1.3Нарушена артикулация – р и л обикновенно липсват. Беззвучните се преобразуват в звучни. 

Африкатите се делят на съставните си части: ц – т и с, ч – т и ш, ж – т и ш, преградните се 

преобразуват в преходни: с – ш, к – х. Най­лесни за произнасяне са м и н. Говорът става 

размазан,  гъгнив с носов отенък или фарингиален. Почти всички звуци звучат еднакво.Често 

към звуковете има добавено хриптене (шумове).

2.Соматични нарушения: дисфагия – нарушения в гълтането:

2.1Оглед на лицето – отпусната физиономия – хипомимия на лицевата мускулатура. Устата е 

отворена има хиперсаливация и понякога несиметрични устни ъгли. Езикът е издут, напрегнат, 

твърд и изтеглен назад, трудно подвижен. Само при псевдобулбарна дизартрия има орални 

автоматизми.

 Псевдобулбарна дизартрия 

– в единият вариант е с увеличен мускулен тонус, има ограничен обем на осъзнатите 

движения. При този вариант се наблюдават палатализация на езика, той трудно се 

задържа в определена поза, ако е изплезен се отклонява на страни. Страдат най­

сложните комбинирани движения, шушкави, съскави, африкати, р, л, нарушено речево 

дишане и прозодика на речта. Характерна особеност при псевдобулбарна дизартрия 

е, че вродените рефлекторни движения на говорния апарат са запазени. Ако намажем 

устничката на детето с мед, то ще я оближе, ако е целенасочено, то няма да може. 

Целенасочените движения са невъзможни.

В други случаи имаме намален мускулен тонус. Той може да замаскира картината и 

тогава говорим за скрита или лека псевдобулбарна дизартрия.

При скрита псевдобулбарна дизартрия може да има също нарушение на няколко 

фонематични групи. Речта звучи леко размазана, в потока на речта много звукове се 

назализират, защото имаме понижен мускулен тонус. Много характерно е, че при 

провеждане на артикулаторна гимнастика с устните и езика, те много бързо се 

уморяват и се наблюдава лек тремор. Трудно задържат езика в едно положение. При 

умора на устните и езика се наблюдава саливация. Докато при дислалия такива 

симптоми няма. При псевдобулбарна дизартрия има мускулна слабост в крайниците, 

при дислалия го няма. Например: ако искаме детето да вдигне ръката си и да брои до 

10, то не може.

При скрита дизартрия се отбелязва, че децата предпочитат мека и рядка храна, защото 

усещат трудности при дъвчене, по­късно прохождат, трудно задържат лъжица и вилица, 

изпитват трудности при бягане, не могат да чертаят кръг, права линия, проговарят по­късно – 

към 2г.  Много е характерно, че е много продължителен процеса на постановка на звуковете. 

Понякога при дислалия той е само след 3, 4 сесии. При дизартрия има трудности при 

писмената реч.

Неврологичното равнище включва:­централния двигателен неврон; периферния двигателен 

неврон; малкият мозък; черната субстанция от средния мозък;­опашатото ядро и бледното 

тяло.

Увреждането на централния двигателен неврон води до централна парализа. 

Тя е характерна с:намалена или липсваща мускулна сила;повишен мускулен тонус – синдром на 

сгъващото се ножче;хиперрефлексия – нормалните рефлекси стават по­интензивни;поява на 

патологични рефлекси – на Бабински, орални автоматизми (хоботков, длано­брадичков и 

сукателен рефлекс).

Увредата на централния двигателен неврон в коровоядрения път води до централна парализа 

на артикулаторните мускули, което се нарича псевдобулбарна дизартрия.

Булбарна дизартрия 

Появява се при периферна парализа на ІХ, Х и ХІІ ЧМН двустранно, понякога участват V и VІІ ЧМН.

ІХ – езикогълтачен 

ЧМН – контролира гълтането и движението на мекото небце.

Х – блуждаещ 

ЧМН – контролира малкото мускулче, което се захваща за края на гласните връзки. Контролира 

гласните връзки.

ХІІ – контролира мускулите на езика.

ХІ – контролира шията.

V – троичен ЧМН – контролира дъфкателната дейност.

VІІ – лицев ЧМН – контролира устни, вежди, затваряне на очите.

І. Етиология:

1.травми – много рядко;

2. тумори;

3. родови травми;

4. авитаминоза на витамин В – води до периферен полиневрид.

ІІ. Патогенеза – периферна парализа:

­ няма мускулна сила – намалява;

­ хипорефлексия или арефлексия;

­ хипо­ или атония;

­ атрофия на мускулите – стопяват се.

ІІІ. Клинична картина:

1.Говор:

1.1Звуковете се произнасят гъгниво, размазано, без артикулаторен фокус, почти 

както при псевдобулбарна дизартрия, разликата е:

­ Тук са увредени неволеви и волеви гласови реакции. Детето говори със слаб глас 

– треперещ, затихващ, но и киха, кашля, плаче със също такъв слаб глас;

1.2Гласът има носов отенък.

2.Соматични нарушения:

2.1Хипомимия – отпуснато безжизнено лице;

2.2Език – плосък, разстлан на пода на устната кухина, с грапава повърхност 

(географски език). Намалена подвижност на езика, по повърхността му се 

наблюдават потрепвания. Повишена саливация;

2.3По­рядко има общи соматични парализи и парези.

Хиперкинетична дизартрия 

(хореотетозна)

Появява се при увреда на подкоровите сиви ядра (опашатото ядро).

І. Етиологични фактори:

1.Родови травми;

2.Инфекциозни заболявания;

3.Енцефалити;

4.Неизяснени причини.

ІІ. Характеристика:

1.Хипотония на мускулатурата – мека, отпусната, позволява невероятна гъвкавост на ставите;

2.Хиперкинезии – насилствени, неволеви, болестотворни двигателни реакции, биват най­

разнообазни по своята симптоматика:

2.1Тикове;

2.2Червеообразни, бавни съкращения на различни мускулни групи – несинхронии, което води до 

бавни извивания на пръстите на ръцете, устните, езика. Те са мъчителни, трудно се овлавяват и 

се засилват при емоционални състояния;

2.3Клоноси – съкращения на мускулите, при които няма двигателна реакция (неволево);

2.4Торзионна дистония – тялото се усуква около собствената си ос.

ІІІ. Клинична картина:

1.Говор – неритмична, неплавна реч. Взривно, внезапно появяване на крясък, звук, вик или 

някоя дума. Най­силно е овредена плавността на говора. Има размазване и нарушение на 

артикулаторния фокус при произнасяне на звуковете, което е непостоянно.

2.Дишането е тласъчно, неритмично, а гласът силен, ясен, но непостоянен. Волевия 

контрол върху гласовите реакции липсва. Чести са внезапни крясъци, извиквания, плач, 

които нямат нищо общо с контекста. Те се появяват в резолтат на внезапно появила се 

хиперкинетична реакция.

Акинетична (паринсонова) дизартрия

І. Етиология:

1.Травми;

2.Инфекциозни заболявания;

3.Паркинсон (есенциален паркинсонов синдром) – причината е неизвестна, води до бавно и 

постепенно унищожаване на черната субстанция на средния мозък.

ІІ. Клинична картина. Симптоми:

1.Хипертония – симптом на зъбчатото колело;

2.Акинетизъм – олигокинезия – по­малък обем на движението;

3.Брадикинезия – забавени движения;

4.Пилсационни явления – трудно превключване от една реакция към друга;

5.Тремор (статичен) – силен е при определена поза – при покой. При движение намалява 

(симптома на скъперника).

Говор – неясен, размазан, тих глас. Акцелериращ говор – започва нормално и постепенно 

ускорява скоростта на говорене, като в същото време гласът затихва и звуковете стават много 

неясни. Най­увредени са лабиалните и алвеоденталните звукове. Най­същественото при тези 

пациенти е, че при желание, за кратък период от време, те могат да говорят добре. Освен това 

има и промени при почерка. Започват да пишат нормално и постепенно буквите стават изкривени 

и неясни.

ІІІ. Терапия – медикаментозна.

Малкомозъчна(акенитична) дизартрия

Малкомозъчна (акинетична) дизартрия

Тя е проява на увреждане на малкия мозък от различни увреждащи фактори (кокси).

І. Клинична картина

1.Най­типична е нарушената координация на волевите движения. Тя се отразява, както на общите 

двигателни реакции, така и на дишането и говора. Движенията са неточни и несинхронни и трудно 

се превключват от едно в друго;

2.Хипотония на мускулатурата;

3.Появява се тремор на движенията, т.е. той се засилва при движение на двигателна реакция;

4.Загуба на равновесието.

Говор –у вредена е плавността на говора – говорят скандирано, а ако в процеса е въвлечена 

диафрагмата и на тласъци. Звуците са размазани и  неясни. Пишат с едри разкривени букви 

(макрография).