В съвременната 

сложна и динамична среда вече не 

е необходимо да се спори дали дейностите по обучението и 
развитието   на   кадрите   работещи   в   социалната   сфера   са 
лукс,който могат  да си позволят само големите организации 
и то в периоди на преуспяване.Повечето компании –малки и 
големи   разбират ,че обучението на кадрите не е по-голям 
лукс   отколкото,реализирането   на   функциите   пласмент   или 
счетоводна   отчетност.Признат   факт   е   ,че   обучението   и 
развитието са необходими за духа ,бъдещето ,самочувствието 
и   поведението   не   само   на   организацията   ,но   и   на   самите 
хора,работещи в нея,т.е. социалните работници.Организация-
та трябва да доусъвършенства кадрите,които ще и помогнат в 
по-нататъшното и развитие.Но преди да постъпят на работа в 
някоя организация ,кадрите трябва да се подготвят във В УЗ 
за да получат една солидна подготовка.
                                Подготовката   на   социалните   работници   е 
ориентирана към утвърждаване на ценностите и принципите 
на   хуманизма   ,социалната   справедливост   ,социалната 
солидарност,социалното

партньорство,толерантността,и 

недискриминирането в обществото.В тази насока в процеса 
на обучение се определят като приоритети ,подходи и методи 
насочени към непрекъснато обвързване на ценности,теория и 
практика,съобразяването с етичните принципи на социалната 
работа   и   формирането   на   подходящи   професионално 
личностни качества на обучаваните студенти.Основно цел на 
обучението е създаване на условия за усвояване на системата 
от   интегрирани   знания   и   умения   ,които   са   обвързани   с 
ценностите   и   етичните   принципи   на   социалната   работа     и 
позволявят   да   се   подготвят   компетентни   специалисти, 
способни   да   осъществяват   в   съвременната   социална   среда 
интервенция   и   подкрепа   в   различни   работни   и   проблемни 
полета с формален или неформален характер.
                               Социалният работник представя сремежа към 
удоволетворяване   на   обществени   потребности,свързани   с 
усвояването  и прилагането на наши условия на утвърдили се 
в   европейски   и   световен   план   ценности,образование   и 
професионална   дейност.В   този   контекс   се   подговят 
специалисти за работа в :регионални и общински дирекции:

    „   Социално   подпомагане”;заведения   за   предоставяне   на 
социални услуги дирекции”Бюра по труда”домове за медико-
социални   грежи   за   деца;заведения   за   лишаване   от 
свобода;консултативни   центрове;центрове   за   психично 
здраве;центрове за подпомагане на деца в риск;центрове за 
подпомагане   на   хора   с   алкохолни   и   наркоманни 
проблеми;училищни   и   младежки   кансултативни   и 
профилактични   служби;местни   комисии   за   борба   с 
противообществените   прояви   на   малолетни   и 
непълнолетни;неправителствени организации,осъществяващи
социални дейности и бр.
                Но преди да започнат работа в някоя организация 
кадрите   преминават   през   обучение   във   ВУЗ   ,където 
получават   специална   подготовка,която   ще   им   помогне   в 
бъдеще   за   професионалното   им   израстване   .През   курса   на 
обучение   ,бъдещите   социални   работници   изучават 
дисциплини   от   най-различен   характер   ,като   едни   от 
основните са :

1.Основи на социалната работа
2.Методи на социалната работа
3.Социална политика
4.Психология на личността 
5.Клинична психология
6.Социална психология
7.Анатомия,физиология   и   хигиена   на 
човека
8.Социална интеграция
9.Социална защита
10.Право
11.Управление на човешките ресурси
12.Възрастова психология
13.Икономика
14.Обучителна политика
15.Педагогика 
16.Организация   и   управление   на 
социалните дейности-социална защита

                                Отделните   дисциплини   се   преподават   на 
изключително   разбираемо   и   професионално   ниво   от   много 
добри преподователи.Те дават една наистина добра и солидна 
основа   ,но   все   пак   не   е   достатъчна.Обучението   е   дейност 

насочена   към   подобряване   на   резултатите   на   социалния 
работник   преди   и   след   като   постъпи   в 
организацията.Обикновено   това   включва   придобиване   на 
умения   за   общуване   с   хора   и   се   осъществява   както   за 
управленски,така и за неуправленски кадри.Примери за това 
са   :обучение   за   работа   в   групи;обучение   за   водене   на 
индивидуални сесии и др.
                                Развитието   включва   два   еднакво   важни 
момента.

Първо,

развитието   на   управлението,което   се 

занимава   с   въпроса:”Какви   социални   работници   ще   бъдат 
необходими     на   организацията   в   бъдеще,за   да   може   да 
постигне своите цели в променящата се среда”.Развитието и 
обучението на кадрите в този смисъл се занимава с въпросите 
на   възрастовия   състав   в   организацията.В   това   дали   да   се 
наемат млади токущо завършили специалисти с нови идеи и 
виждания в областта на социалните дейности или да бъдат 
оставени   или   преквалифицирани   с   дълъг   опит   и   стаж 
работещите в тази организация.Според мен най-оптималния 
вариант   е   този,при   който   ще   се   наемат   млади   неопитни 
специалисти ,които имат нови идеи и ще работят заедно със 
специалисти със дълотраен опит,които ще ги научат на много 
неща   и   същевременно     спазвайки   законите     създадени   от 
държавата   и   провеждаща   се   социална   политика   в 
страната.Младите токущо завършили специалисти много по-
бързо   ще   могат   да   се   ориентирен   и   нагодят   към   към 
бързопроменящата се социална картина в страната днес.
                

Вторият 

важен аспект е ,че развитието се занимава 

със   структурата   на   организацията   и   видовете   кадри,които 
трябва да работят в тази структура.Социалният работник се 
обучава   в   отношения,умения   и   знания,като   съответно   се 
прилагат различни 

 методи 

на обучение:

•

Обучение в отношение;

•

Обучение в умения ;

•

Обучение в знания.

Обучение в отношения

                                Отношенията   определят   общия   подход   на 
социалния   работника   към   работата   му.Те   представляват 
характерен начин ,по който индивидът реагира на обект или 
ситуация.Основават   се   на   опита   на   индивида   и   водят   до