ТЕМА 1 - ПРЕДМЕТ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИ НА АГРОХИМИЯТА В СЪВРЕМЕННОТО
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Продуктивността на културите е тясно свързана с техния растеж и развитие и основно
зависи от почвата, климата и агротехниката на културите. Многобройни химични, физични и
биотични фактори влияят и контролират различните процеси, които определят добивите и
качеството на продукцията. От всички тези процеси, минералното хранене на растенията е
основен фактор, който може успешно да се регулира за получаване на високи добиви и
качествена продукция.
Агрохимията
е наука за взаимодействието между растения, почва и торове в процеса на
отглеждане на селскостопанските култури, за кръговрата на веществата в земеделието и за
използване на торовете за повишаване на продуктивността и качеството на растителната
продукция, повишаване на почвеното плодородие и опазване на околната среда от
замърсяване.
Главна цел
на агрохимията е изучаване и управление баланса на хранителните
елементи в системата почва-растение за ефективно използване на слънчевата енергия с цел
създаване на органично вещество.
Основни задачи
на агрохимията са:
Посредством торене и химична мелиорация да въздейства на физичните, химични и
биологични процеси, протичащи в почвата, които могат да подобрят добива и качеството
на културите. Торенето е един от основните начини за това въздействие и е най-важната
част на агрохимията.
Да разработва и използва в земеделието подходящи технологии за събиране,
преработка и оползотворяване на всички органични отпадъци, с цел подобряване на
кръговрата на веществата.
Да поддържа бездефицитен баланс на хранителните вещества в агроекосистемите
Да разработва и използва торове не замърсяващи околната среда
Методите
, които се използват в агрохимията са аналитични (анализ на растителен
материал, анализ на почви по отношение на агрохимични свойства, анализ на органични и
минерални торове). Използват се също процесите на хранене, ефекта от торенето и др. чрез
торови опити с растения (вегетационни и полски).
Историческо развитие на агрохимичната наука
Античните цивилизации са прилагали примитивни форми на торене, като са отглеждали
растения главно по поречията на големи реки (Нил, Ефрат, реките в Индия и Китай). Речните
наноси са обогатявали почвата с органична материя и ил, източници на хранителни вещества.
Омир в Одисея описва торене с оборски тор за повишаване на добивите. Използвани са като
източници на хранителни елементи оборски тор и компост, слама, кръв, изпражнения (гуано),
дървена шума, тиня, зелено торене, пепел, варовик, вулканична пепел (Везувий и римляни) и
др.
През 19 век се поставя основата на изследванията по минерално хранене и връзката
растение-почва. За основател на съвременната агрохимична наука се счита немският учен
Юстус фон Либих, който създава теорията за минералното хранене на растенията (1841 г).
Според неговия закон за минимума, ако не се внесе в почвата онова вещество, което е в
минимум, т.е. ограничава растежа, то внасянето на всички останали хранителни вещества е
безполезно. Руският учен Д. Прянишников развива теорията за амонячното и нитратно хранене
на растенията и теорията за използване на форсфоритите на кисели почви. Извеждат се опити
с водни, пясъчни култури и прецизни съдови опити.
Предмет: | Агрономство |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 8 |
Брой думи: | 1772 |
Брой символи: | 10966 |