Трагическият образ на Едип цар в произведението на Софокъл „Едип цар”

(ЛИС) 

„Едип цар” е трагедия от Софокъл, в която главен герой е царят на Тива – Едип. 
Разказва се за пагубния живот на цар Едип, в следствие на нарушени етнически 

норми. В следване на истината за случилото се с предшественика му на трона, той 
открива много истини за себе си, а бягайки от съдбата, която му е предначертана, 

той става неин затворник. 
 Едип е идеалният владетел на Тива. Той е добър и грижовен към народа си, а те – 

от своя страна, виждат в него достоен цар, на когото могат да се доверят. 
Страдайки за болния си народ и сполетелите ги нешастия, Едип тръва на път, в 

търсене на истината, а именно: кой е убиеца на Лай. Когато, обаче, се задълбочава в 
тъсенето, той открива истини за себе си. Трагедията на Едип се състои в 

съзнаването му, че е извършил най­големия грях – кръвосмешението. Истината, към 
която се стреми е унищожителна за самия него. Той дълго отрича реалността, но тя 

го връхлита с пълна сила. Слепотата е единственото му спасение – тя дълго е била 
духовна, а след трагичната му вина, той я превръща във физическа. 

 Причината за пътят, който извървява Едип, в търсене на истината, е страданието на 
народа му. Подбудите му са неговата доброта и състрадание, както и дългът, който 

иска да изпълни, като владетел на Тива. Истината, обаче, е трагична. От начало, 
Едип не признава извършения грях. Той не вярва на гадателя Тирезий. Заблуден е и 

от съпругата си Йокаста, която вече знае истината, но я скрива от него. Тя му 
разказва за обстоятелствата, около убийството на Лай. Също така и за проклятието. 

Едип се опитва да отрече случващото се, но казаното от Тирезий и Йокаста водят 
именно към него. Последното доказателство е разказът на овачаря. Тогава Едип 

разбира, че той е извършителят на престъплението. Невъзможността му да се справи
с жестоката истина, го принуждава да се ослепи. Трагедията, която го спохожда е 

немислима, неочаквана и пагубна. Слепотата е неговото спасение – за душата му и 
за някогашно смирение. 

 Едип е трагически образ, защото е добър владетел и човек, извършил грях, от 
незнание на истината. Също така, той носи и вина – заслепен от властта, той е бил  

сляп и за реалността. А дългото отрицание на нея, прави пътя му, в следване на 
истината пагубен за самия него. Сега той ще бъде сляп, но не духовно. Той ще е 

сляп физически. Ще се скрие от света, прогонен и скитащ. Едип е трагически образ, 
на заслепения човек, погубен от истината.