1.Анатомия и физиология на външно ухо

  – състой се от мида – auricula  и слухов

проход – meatus acusticus externus,  който завършва сляпо с тъпанчето.  

Ушната мида

има за основа еластична хрущялна пластинка, покрита с кожа. Само най­долната част на
ухото няма хрущял и се нарича lobulus. На ушната мида се различават следните части –
helix – свободен извит край, който започва над отвора на ушния канал с краче – crus
helicis; anthelix – изпъкналост успоредна на хеликса с 2 крачета, м/у които има ямка –
fossa triangularis; между хеликса и антихеликса – бразда – scapha. <ежду крачетата на
хеликса   и  антихеликса   се  очертава  цепнатина  –  climba   conchae,  която по­надолу  се
разширавя в кухна, представляваща предверие на слуховия проход. Отпред на входа на
канала  –трагус,  отзад  – антитрагус.  По­между  им се  образува  incisura  intertragica,  a
мажду   трагуса   и   crus   helicis   –  incisura  terminalis  ,   където   се   рпавят   ендодуралните
операции на средното ухо. Лобулуса е запълнен с мастна тъкан. На него се правят
пробивите   за   обеи   и   се   взима   кръв.   Кожата   на   мидата   се   закрепва   към   черепа   с   3
мускула, които у човека са слабо развити , поради което за разлика от бозайниците
немогат да си мърдат ушите. 

Външния ушен канал

 има ширина около 1см и дължина

3.5см. В предната част канала има няколко цепнатини – incisurae Santorini, запълнени със
съединителна тъкан. През тези цепнатини може да премине инфекция в гландула пароис
и предушните лимфни възли. Кожата има много косъмчета и церуменални жлези, които
отделят восъкоподобно вещество. Костната и хрущялната част на канала са свързани
под тъп ъгъл, който при възрастни може да се изправи като се опъне мидата нагоре и
назад, а при кърмачета надолу и назад­ мидата не е развита. Точно пред тъпанчето
канала се разширява образувайки ямка. 

Кръвоснабдяването

 е от – a.auricularis posterir

et a. Temporalis superfacialis. Кр се оттича в v.temporalis superfacialis  v.facialis post.  и
v.auricularis   post     v.jugularis   externa.  

Инервацията  

от   1.n   auricularis   magnus   2.n.

auriculotemporalis 3.r. auricularis n.vagi 4.n auricularis internus. 

Екзема   –  

възпалителен   процес   на   кожата   с   обриви   и   сърбеж.   Дължи   се   на

алергична  реакция  поради дефекти   в  храносмилането,  обмяната, ендокринната  с­ма,
инфекции, интоксикации.  

Клиника – 

бива остра(има едем, еритем, папули, везикули),

подостра(еритемо­сквамозни   обриви)   и   хронична(лихенинфекция   –   по   кожата   има
ливидност,   инфилтрат,   загрубял   релеф).

Лечение   –  

вътрешно   (премахване   алергени),

външно   (антибактериални   и   антимикотични   препарати   +   компреси   –   кортизонови
препарати).

Отохематом   –  

кръвоизлив   под   кожата.   Дължи   се   на   травма   при   която   се

разкъсват съдове. 

Клиника

 – болки в началото, подутина с флуктуация. 

Лечение

 – при

малки – стерилни пукнции + ацпирация. При големи – инцизия + дрен. При инфецкия
може да се развие перихондрит.

Фурункул(цирей) – 

дължи се на стафилококова инфекция на космените сакчета

и на жлезите в хрущялната част на канала. Гноетечение, диабет и др + човъркане в
ушите са етиологични фактори. 

Клиника

 – силна болка, затруднено дъвчне, може да се

повиши температурата, увеличени регионерни лимфни възли. При отоскопия – подутина
с косъм на върха. 

Лечение – 

АБ локално.

Отитис екстерна дифуза  

– бактериална инфекция на външния слухов проход.

Клиника

  –   болки   от   време   на   време,   сърбеж,   топлина   в   ухото.   При   отоскопия   –

зачервена   едематозна   кожа,   може   да   има   кръвен   или   гноен   ексудат.

Лечение

  –   АБ,

НСПВ общо и местно. Спирт риванол, капки за уши.

Церумен (ушна кал)

  – нормално секретирано вещество от жлезите в канала.

Смества се с косъмчета, епидермални клетки и др и може да засъхне и дасе образува
запушалка. 

Клинично

 намаляване на слуха и напълно запушване при попадане на вода.

Лечение

 – промивка на ухото с топла вода със спринцовка + капки за размекване.

Отомикоза

 – гъбична инфекция на ушния канал. Клинично с сърбеш и чувство на

пълнова   в   ухото.   Дължи   се   на   ралични   причинители.  

Лечение

  с   промивки   с   2%

салицилов спирт + антимикотични средства­ нистатин.

Чужди тела –  

могат да попаднат различни чужи тела. Ако са живи  – силни

болки. 

Лечение

 – изваждане, като се внимава за мембраната.

Перихондрит

 – гнойно възпаление на перихондриума, което може да доведе до

некроза   на   хрущяла   с   деформация   на   ушната   мида.   Причинява   се   от   стрептококи,
псевдомонас   и   др.  

Клиника

  –   силни   болки,   парене   в   областта,   температурата   се

покачва, ушната мида е подута, кожата зачервена и т.н. Ако не се направят инзиции за да
изтече гнойта – усложнения. 

Лечение 

– високи дози антибиотижи, риванол. Инцизии.

Erysipelas auriculae ­ Причинява се от стрептококи , благоприятни фактори ­

чесане , екземи , дерматити и др

КК­ Повишена Т. , разтрисане и болки в ушната мида . Кожата постепенно

се инфилтрира , зачервява , става лъскава и болката се усилва. По кожата могат да
се образуват мехурчета ­ булозен еризипел , или процесът да се разпространи по
саседство ­ еръсипелас мигранс 

Лечение : Болните се изолират , големи дози АБ и сулфамиди, копреси с

ихтиол

2.Анатомия и физиология на средно ухо

  – представлява система  от въздухоносни

кухини, които чрез тъпанчето се свързват с външната среда. Състой се от 3 части –
тъпанчева кухина, евстахиева тръба и цицковиден израстък. Кавум тимпани има обем
1.5­2 см3. В нея е разположена верига от слухови костици – чукче – malleus, наковалня –
incas, стреме – stapes, които свързват тъпанчето с вътрешното ухо. Кавум тимпани има 6
стени   –   латерална,   медиална,   горна   долна,   предна   и   задна.  Латералната   стена    е
образувана почти изцяло от тъпанчето. Тъпанчето е ципа, която е здраво свързана с
чукчето и има 3 слоя. Дебелината на тъпанчето е 0,1мм. В средата тъпанчето е леко
хлътнало и придобива  фуниевидна  форма с връх, които е началото на дръжката на
чукчето.   Нормалното   тъпанче   има   седефен   цвят   в   долните   2/3,   и   по­матов   цвят   в
горните 2/3. Към латералната  стена спада  и част от външната пластинка на squama
temporalis. Предната стена представлява в долната си част костна пластинка от канала
на вътрешната сънна артерия, а в горната част се намира отворът на евстахиевата тръба.
Над отвора на евстахиевата тръба има малък израстък – proc.cochleariformis, през който
се плъзга сухожилието на m.tenosr tympani.  Долната стена  се разполага на 2­3мм под
нивото на ушния канал и над нея се  оформя синус тимпани, откъдето екудатът трудно
се дренира. През тази стена минава n.jacobsoni(n.tympanicus), клон на n.glossopharyngeus
а и също малки венички.  Задната стена  граничи с цицковидния израстък и през нея
минава вертикалната част на лицевия невр. На нея на нивото на овалното прозорче има
малка изпъкналост – eminentia pyramidalis, от която илиза сухожилието m.stapedius, а
под   него   излиза   от   лицевия   нерв   хорда   тимпани,   която   минава   между   чукчето   и
наковалнята   и   се   присъединява   към   лигвалния   нерв.  Горната   стена  е   тънка   костна
пластинка отделяща средното ухо от черепа. През нея лесно се пренася инфекция към
черепа. Медиалната стена е сложна. Има малка изпъкналост – promontorium. На горно
задния и край лежи овално прозорче. За него чрез lig.angulare се залавя плочката на
стремето, изолираща тъпанчевата кухина от предверието.  На долно­задния край има
триъгълна   ниша,   в   дъното   на   която   лежи   кръгло   прозорче,   затворено   от   membrana
tympanu secundaria. Над нишата и прозорчеро минава хоризонталната част на лицевия
невр.  Чукчето­malleus,   се   състой   от   главичка,   шийка   и   дръжка,   която   е   свързана   с
тъпанчето. Наковалнята­incus има два израстъка къс и дълъг. Тялото на наковалнята се
свързва   с   главичката   и   шийката   на   чукчето   със   здрава   връзка,   която   позволява
отклонение   до   5   гр.   Чрез   proc.lenticularis,   наковалнята   се   свързва   със   стремето.
Стремето – stapes има главичка, две крачета и плочка. Мускулите са m.tensor tympani,
който   опъва   тъпанчето   и   m.stapedius,   който   се   залавя   за   шийката   на   стремето.
Евстахиевата   тръба   свързва   епифаринкса   с   кавум   тимпани.   Състой   се   от   костна   и
хрущялна част. При звъзването на костната и хрущялната част , тръбата се стеснява –
ситмус. Тя е покрита с лигавица от цилиндричен ресничест епител с жлези, отделящ
секрет с бактерицидни свойства, който се изтласква към епифаринкса.  Цицковидния
израстък  proc.mastoideus,  граничи  със  средна   и  задна  черепна  ямка.  За  върха  му  се
залавя стерноклеидомастойдеус. На върха мус е намират и нйа­големите въздухоносни
клетки. Кръвоснабдяване – от външна и вътрешна сънна артериа чрез aa.stylomastoidea,
a.carotis int с клонове – а.meningea media, a. Tympanica superior, a.petrosa superfacialis.

Вените се вливат в plexus petrygoideus, sinus sigmoideus, bulbus v.jugularis. Инервация –
клон на n.glossopharyngeus.

Гнойно възпаление – 

дължи се на вируленти микроорганизми , идващи от носа и

гълтача.   Възпалението   е   серозно,   с   оскъдна   ексудация.   Промените   засягат   изцяло
лигавицата, без подлежащата кост. В тъпанчевата мембрана се излива ексудат, който в
по късните стави може да бомбира мембраната и да настъпи перфорация.  

Клиника

  –

бурно   начало,   влошено   общо   състояние   с   главоболие   и   повишена   температура.
Гноетечение 3­4 ден заради повреда на тъпанчето. Ексудатът е серозно­хеморагичен.
Ако не настъпи спонтанен пробив – парацентеза (инициран пробив) 

Лечение – 

АБ след

антибиограма. Лекуване на заболяванията на горните дихателни пътища и гълтача. 

При

деца

  се засяга по­често, поради късата и широката евстахиева  тръба, но и при тях

ексудатът изтича по­лесно през нея.

Мукозен отит

 – остро възпаление на средно ухо причинено от Пневмококи 3 тип

– мукоки. 

Клиника

­ заболяването има латентен вървеж. В началото болка температура

гноетечение и след това изчезват и има само чувство за пълнота в ухото. Слухът е
намален.   При   отоскопия   –   тъпанчето   бледо,   помътняло   със   заличени   анаотмични
особенности.   В   началото   има   перфорация,   която   бързо   се   затваря.   Изледване   через
отоскопия и рентренография на цицковидния израстък. 

Лечение

 – АБ широкоспектърни

след   антибиограма.   Може   да   се   наложи   мастоидоектомия   за   да   се   преодвратят
усложнения.

Остро възпаление на цицковидния израстък

 – Клетките на тупанчевта кухина

продължават през антрума и могат да засегнат клектите на цицковидния израстък. За
мастоиди   се   говори   когато  възпалнителни   прозес   премине   върху   подлежащата   кост,
развие се остит на цицковидния израстък. Причинява се от коки най­често. 

Клиника

 –

Започва като остър отит и продължава като негово усложнение. Има болка в ухото,
която   стихва   ис   е   усилва   през   3тата   седмижа.   Болката   е   нощна   и   има   пулсиращ
характер. Дължи се на лош дренаж на цицковидния израстък и повишеното налягане.
Шумът   в   ухото   е   друг   важен   субективен   признак.   Има   ниска   тоналност   поради
увреждане на проводната система. В задушната област има инфилтрация с увистване на
ушната   мина   надолу   и   напред.   Температурата   е   слабо   повишена.   За   диагнозата   се
използват   и   рентгенография   по   Шулер,   при   която   се   устанвява   разрушение   на
междуклетъчните   преградки   и   остеопороза   с   образуване   на   големи   кухини.  

Видове

масоидити –  

напоследък все повече атипични. Вследствие на използването на АБ –

1.Латентни мастоидити при АБ лечение 2.Атпичини форми в зависимост от възрстта на
болния   3.Атипични   форми   в   зависимост   от   причинителя   4.Атипични   форми   при
понижени съпротивителни сили на оргнаизма. При развитието на възпалителния процес
и   достигането   му   до   границите   на   мастоидния   израстък   може   да   пробие   към
ендокраниума   и   към   повърхността   на   темпоралната   кост.  

Ако   пробие   към

ендокраниума

 – 

Petrosis

 – дълбок остеомиелит на пирамидата (синдром на Градениго),

петрозен парамастоидит. БОлните се оплакват от болки в зоната на н.тригеминус, които
могат да имат пристъпен характер. Упорито главоболие. Когаот възпалението достигне

до   върха   на   пирамидата   може   да   се   засегне   и   н.абдуценс.   Г.описва   тирадата   –
1.Гноетечение   2.Невралгия   на   тригемниус   3.парализа   на   абдуценс   с   диплопия   и
страбизъм   –   синдром   на   Градениго.   Лечението   –   ако   не   се   предприеме   може   да   е
фатално.   Оперативно   се   изчиства   пирамидата.  

Ако   мастоидита   пробие   по

екстракраниалните   повърхности   на   темпоралната   кост

  се   наблудава   1.Задушен

мастоидит 2.Мастоидит на Желе 3.Зигоматит 4.Мастоидит на Бецолд 5.Мастойдит на
Мипе. Диагнозата се поставя чрез анамнезата и рентгенография след 10тия ден тъй като
в началото няма изменения. Устанвяват се разрушения на междуклетъчните прегради.

Лечение

  –   косервативно   –   АБ   ,   физиотерапия,   почистване   или   оперативно   –

мастоидектомия.

Пареза   на   н.фациалис   –  

усложнение   при   възпалителни   заболявания   (отити,

хронични гнойни, туберкулозни) и др). 

Клиника

 – централна паразлиа (засягат се само

долните клончета на нерва за мимическата музкулатура и устните), периферна парализа
(увреждане   на   нерва   от   понса   до   мускулите   на   лицето).   Асиметрия   на   лицето   с
невъзможност за мърдането му. Намалена слъзна секреция. Консервативно се лекува с
АБ и кортикостероиди , витамини, ако не се излекува оперативно ­  рез декомпресия на
нерва. Парализа на Бел – етиологията е различна – простудна, ревматична, идиопатична,
токсина. Синдром на Мелкерсон – Розентал – пареза на нерва, едем на устните и др. 

3.Анатомия и физиология на средно ухо

  – представлява система  от въздухоносни

кухини, които чрез тъпанчето се свързват с външната среда. Състой се от 3 части –
тъпанчева кухина, евстахиева тръба и цицковиден израстък. Кавум тимпани има обем
1.5­2 см3. В нея е разположена верига от слухови костици – чукче – malleus, наковалня –
incas, стреме – stapes, които свързват тъпанчето с вътрешното ухо. Кавум тимпани има 6
стени   –   латерална,   медиална,   горна   долна,   предна   и   задна.  Латералната   стена    е
образувана почти изцяло от тъпанчето. Тъпанчето е ципа, която е здраво свързана с
чукчето и има 3 слоя. Дебелината на тъпанчето е 0,1мм. В средата тъпанчето е леко
хлътнало и придобива  фуниевидна  форма с връх, които е началото на дръжката на
чукчето.   Нормалното   тъпанче   има   седефен   цвят   в   долните   2/3,   и   по­матов   цвят   в
горните 2/3. Към латералната  стена спада  и част от външната пластинка на squama
temporalis. Предната стена представлява в долната си част костна пластинка от канала
на вътрешната сънна артерия, а в горната част се намира отворът на евстахиевата тръба.
Над отвора на евстахиевата тръба има малък израстък – proc.cochleariformis, през който
се плъзга сухожилието на m.tenosr tympani.  Долната стена  се разполага на 2­3мм под
нивото на ушния канал и над нея се  оформя синус тимпани, откъдето екудатът трудно
се дренира. През тази стена минава n.jacobsoni(n.tympanicus), клон на n.glossopharyngeus
а и също малки венички.  Задната стена  граничи с цицковидния израстък и през нея
минава вертикалната част на лицевия невр. На нея на нивото на овалното прозорче има
малка изпъкналост – eminentia pyramidalis, от която илиза сухожилието m.stapedius, а

под   него   излиза   от   лицевия   нерв   хорда   тимпани,   която   минава   между   чукчето   и
наковалнята   и   се   присъединява   към   лигвалния   нерв.  Горната   стена  е   тънка   костна
пластинка отделяща средното ухо от черепа. През нея лесно се пренася инфекция към
черепа. Медиалната стена е сложна. Има малка изпъкналост – promontorium. На горно
задния и край лежи овално прозорче. За него чрез lig.angulare се залавя плочката на
стремето, изолираща тъпанчевата кухина от предверието.  На долно­задния край има
триъгълна   ниша,   в   дъното   на   която   лежи   кръгло   прозорче,   затворено   от   membrana
tympanu secundaria. Над нишата и прозорчеро минава хоризонталната част на лицевия
невр.  Чукчето­malleus,   се   състой   от   главичка,   шийка   и   дръжка,   която   е   свързана   с
тъпанчето. Наковалнята­incus има два израстъка къс и дълъг. Тялото на наковалнята се
свързва   с   главичката   и   шийката   на   чукчето   със   здрава   връзка,   която   позволява
отклонение   до   5   гр.   Чрез   proc.lenticularis,   наковалнята   се   свързва   със   стремето.
Стремето – stapes има главичка, две крачета и плочка. Мускулите са m.tensor tympani,
който   опъва   тъпанчето   и   m.stapedius,   който   се   залавя   за   шийката   на   стремето.
Евстахиевата   тръба   свързва   епифаринкса   с   кавум   тимпани.   Състой   се   от   костна   и
хрущялна част. При звъзването на костната и хрущялната част , тръбата се стеснява –
ситмус. Тя е покрита с лигавица от цилиндричен ресничест епител с жлези, отделящ
секрет с бактерицидни свойства, който се изтласква към епифаринкса.  Цицковидния
израстък  proc.mastoideus,  граничи  със  средна   и  задна  черепна  ямка.  За  върха  му  се
залавя стерноклеидомастойдеус. На върха мус е намират и нйа­големите въздухоносни
клетки. Кръвоснабдяване – от външна и вътрешна сънна артериа чрез aa.stylomastoidea,
a.carotis int с клонове – а.meningea media, a. Tympanica superior, a.petrosa superfacialis.
Вените се вливат в plexus petrygoideus, sinus sigmoideus, bulbus v.jugularis. Инервация –
клон на n.glossopharyngeus.

Травматична руптура на тъпанчето

 – може да настъпи при анраняване или при

пчистване на ухото. Идиректно може да се спука при повишаване на налядането, което
се получава при плесница, силен взрив. 

Клиника

 –при внезапен пробив – силна болка и

остър звън, последван от шум в ухото. При отоскопия се вижда перфорация с неравни
ръботе. Видимата част от лигавицата на средното ухо е нормлана. 

Лечение 

– при малка

руптура   се   поставя   марля   в   слуховия   проход,   ако   е   голяма   под   микроскоп   се
репизицират ръбовете, а дефектът се покрива с капка кръв, парченце кожа или стерилно
парченце   цигарена   хартия.   При   по   сериозни   факрути   на   черепа   и   т.н.,   всичко   се
почивства и по­късно се прави пластика на тъпанчето. Прогнозата е добра при спазване
на добра асептика.

Хронично   гнойно   възпаление

  –   под   хроничен   гноен   отит   се   разбира

продължаващо дълго време възпаление на средното ухо с гнойна ексудация. Най­важния
признак   му   е   периодичното   гноетечение.   Клинично   и   ПА   се   различават   две   групи
хронични отити – мезотимпанити и епитимпанити. 

Мезотимпанитът

 е доброкачествено

протичащо възпаление на средното ухо, което се характеризира с централна перфорация
и серозен или слузно­гноен ексудат. Клинично – слаба болка поянккога, слаб шум и
гноетечение.   При   отоскопия   се   вижда   перфорация   с   ръбове   покрити   от   епидермис,

което   пречи   на   нейното   зарастване.   Намалява   се   слуха.   Рентгенографията   показва
смутена пневматизация. Лечението започва с коригиране на деформациите на носа и
гълтача. Редовно се почиства гнойния екудат, а в слуховия проход да се поставят АБ,
борова вода, риванол. След спиране на гноетечението – тимпанопластика. 

Епитимпанит

е злокачествено протичащо заболяване на средното ухо, защото освен лигавицата се
засяга и подлежащата кост, която може да доведе до тежки вътречерепни усложнения.
Явява   се   като   усложнения   при   острите   отити   при   инфекциозни   заболявания.   Бива
хроничен отит с гранулиращ осцит и хроничен отит с холестеатом.  Хроничния отит с
гранулиращ осцит се изявява с постоянно гоноетечение от ухото, шум и намален слух,
но добро общо състояние. Ексудатът е миризлив. При отоскопия се октрива крайстенна
перфорацияв горно­задния квадрант ли епитимпанална перфорация от която често се
подават   гранулации.   Върху   запазената   част   от   тъпанчето   се   октриват   дистрофични
изменения, най­често под формата на калцификати и надебелявания. Рентгенологично
се октрива застой в пневматизацията, а понякога и кариозни огнища в атика и антрума.
Хроничния отит с холестеатом  е познат оттдавна и създава условия за развиване на
тежки вътречерепни усложнения. Холестеатомът представлява закръглена белезникава
маса,   често   размекната   в   центъра,   съставена   от   множество   люспи   от   епидермални
клетки, заслоени като луковица. Отвън е заобиколен от епидермална обвивка, която
тапицира костната кухина и се нарича матрикс. Холестеатомът бива истински(първичен)
и възпалителен (вторичен). Истинския се разраства като тумор. Вторичния е съставен от
плоски епителни клетки, фактически от епидермис, който нормално липсва в средното
ухо. Имат различни теории как става това. Разнообразна клинична картина – болка,
миризма, перфорация, намаление на слуха, гноетечение и др. Диагнозата се поставя въз
основа на остоскопичната находка – крайстенна перфораия, лъскави седефени люспи от
холестеатома,   миризлир   гноен   ексудат.   Рентгенологично   им   костен   дефект   със
загладени стени в обалстта на епитимпаниума и антрума. 

Лечение

 косервативно докато

холестеатомът е малък, оперативно – по­радикално. Т о е с цел изчистване на гнойното
огнище и за да се предотврати опасността от лабиринтит и вътречерепни усложнения.
Нарича се радикална трепанация. Новото е конервативна радикална терапия при която
се   отстранява   гнойното   огнище   и   чрез   пластика   се   възстановяват   структурите.
Типманопластика се наричат възстановителните операции ан средно ухо. Има 5 типа.

Други видове хронични отити за 

туберкулозния и сифилистичния отит. 

Те са

вторични заболявания и се дърчат на първичния причинител и намалените имунни сили
на организма.

4.Анатомия и физиология на вътрешно ухо – слухов анализатор. 

Вътрешното ухо  се

състои от лабиринт, той бива ципест и костен. В ципестия лабиринт има ендолимфа, а
слуховия орган е разположен в предната част на лабиринта или т.нар cochlea­ охлюв,
докато вестибуларния апарат заема задната част – вестибулум , със сакулус, утрикулу и
трите   полуокръжни   канала.   Кортиевия   орган   се   състои   от   подпорни   и   сетивни
невроепителни клетки, разположени навътре и навън от т.нар тунедни клетки. Ципестия
вестибуларен апарат се състой от сакулус, утрикулус и 3 полуокръжни канала, ципестия
охлюв   изпълнени   с   ендолимфа.   Кръвоснабдяването   се   осъществява   от   а.labyrinthi,

vauditiva interna. Инервация – 8 ЧМН n.vestibulocochlearis.b 

Физиологията на слуховия

анализатор

 – чува звуци, чувствителен, херци от 16 до 20kHZ. и т.н. Звукоприемната

част   на   звуковия   анализатор   започва   от   кортиевия   орган   и   по­специално   от
невроепителните клетки и късите израстъци на ганглиевите клетки, които достигат до
тях. Пери и едно лимфата, базиларната и Pайcнеровата мембрана изпълняват проводна
функция. Втората част на звъкоприемния апарат са проводните пътища на кортиевия
орган до ЦНС, Tретата част cа слуховите полета в коровата зона на темпоралния лоб в
мозъка. 

Адаптация

­   Физиологичното   приспособяване   на   анализаторите   ­   настъпва

изменение   в   чувствителността   на   слуховя   анализатор   ­   в   тиха   обстановка   слуха   се
изостря(повишава   се   чувствителността)   ,   както   и   обраното   при   силен   постоянен   се
намалява .

Ототопика

­ способността на слуховя анализатор да определи посоката от която идва

звукът

Кохлеарен неврит – 

много са причините които могат да доведат до знаичтелно

намаление на слуха – увреждане на кортиевия орган и на слуховия нерв, токлсични
фактори, алергични фактори, инфекциозни фактори, шум и др. Откриват се атрофично­
дегенеративни изменения на кортиевия орган, изменения в клектите на гангион Корти,
неврит на 8ми ЧМН.  

Клинично

  намалява слуха внезапно. Наблюдава се при паротит,

грип, херпес зостер, в някой случаи при лечение с АБ. Шум в ушите е ранен признък.
Той е с висока тоналност. При някой заболявания има и вестибуларни прояви – гадене,
повръщане, нарушено равновесие.  

Лечение

  в зависимост  от причинителя  – инф АБ,

алерг – антихист, Vit A B E и т.н.

Мениерова болест  

– Мениеровата болест фактически представлява периферен

рецепторен кохлеовестибуларен синдром­лабиринтопатия, дължаща се главно на съдови
разстойства във вътрешното ухо. Може да се предизивка от редица фактори, като най­
важните са вазомоторните изменения и спазъмът на съдовете на вътрешното ухо­  Те
водят   до   увеличаване   на   продукцята   на   ендолимфата   ,   поради   което   се   покачва
ватрелабиринтното   налягане.   

Клинично

  заболяването   има   прuстъпен   характер.

Пристъпите настъпват внезапно, без видима причина, без заболяване на ухото или други
органи.   Кризите   се   характеризират   със   силен   световъртеж,   гадене,   повдигане,
повръщане, шум в едното ухо и намаление на слуха. Обективно се установява спонтанен
нистагъм към засегнатото ухо , в леглото болния заема принудително положение към
засегнатата страна със затворени очи. Отоскопията не показва нищо. След изчезване на
простъпа   признаците   на   заболяванеот   изчезват   освен   намаления   слух.  

Лечение

  –   за

намаляване на вътрелабиринтотно налягане – безсолна диета и хипертонични раззтвори
от 40% глюкоза и 7% натриев бикарбонат венозно. Прилагат се средства успокояващи
кората на главния мозъ.к. Може да се използва и с новокайнов разтвор венозно 2 пъти
седмично   или   атропин   венозно.   Ако   косервативното   лечение   не   е   успешщно   –
оперативно – резекция на 8 ЧМН, дренаж, разрушаване на ципестия лабиринт.

Отосклероза

  –   невъзпалително   заболяване   на   костната   лабиринтна   капсула,

където   се   развива   дистрофичен   процес   водещ   до   анкилоза   на   стремето.E­   Звукова

травма   ,   нарушения   на   витаминня   баланс   и   минералната   обмяна. 

Клинично

заболяването настъпва незабелязано. Първите оплаквания са за шум в ушите. Бавно се
развива като постепенно слуха намалява, а при умора вълнение и подобни симптомите
се   засилват.  Важна   особеност   на   глухотата   е   ,   че   болните   чуват   по­добре   в   шумна
обстановка – паракузис. Общото състояние е незаегнато. При отоскопия не се откриват
особенни изменения в тъпанчето, като то е лъскаво със запазени подробности. В някой
случай   церуменалните   жлези   астрофират   заедно   с   кожата.   При   функционално
изследване поакзва намаление на слуха, аудиометричнот изследване също. Може да се
направи проба на Желе. При нормална подвижност на стремето камертонът за ниските
тонове, допрян до цицковидния израстък се чува по­слабо, когато увеличим налягането
във   външния   слухов   проход.   При   отосклероза   камертонът   звучи   с   еднаква   сила,
независимо от налягането. 

Лечение – 

основно оператувно – стапедопластика. При нея

плочката на стремето се изважда и се замества с парченце от вена, фасция или др. При
увреждане   на   стремето   вместо   него   се   поставят   протези   от   полиетилен,   тефлон,
стоманена жичка и др. При задебелена плочка се пробива малък отвор и се поставя
тефлоново буталце.

Глухонемота

 – дължи се на множество причини. Може да се развие глухота още

в вътреутробния период, по време на раждането или в 1вите години след разждането.
Причините   са   генетични,   инфекциозни,   травматични.   Немотата   е   следствие   на
глухотата, тъй като децата в малка възраст немогат да научат говора.  

КК

  децата са

напълно здрави, но не чуват и не говорят. Органите непоказват патологии. Ако има
говор той не е ясен. Диагностицира се с аудиометрии и звукови дразнители, камертони и
др.  

Лечението

  е проблем. Лекува се основното заболяване или причинител,след това

слухови апарати.

Пресбиакузис

 – представлява промени в слуховия и вестибуларния анализатор в

напреднала и старческа възраст. Около 40 настъпват промени.  

Клинично

  изменения

настъпват по­късно след измененията в кортиевия орган и проводните пътища. Шумът в
ушите има важно значение за диагнозата. Той не е постоянен и докато е в началото е по­
непоносим, постепенно с напредване на глухотата и възрастта, шума отслабва, може и да
ичеезне.   Световъртежът   е   също   функцонален   признак   на   нарушени   взаймовръзки   на
вестибуларната   стена   и   съставлява   единия   симптом   на   триадата   характерна   за
пресбиакузиса – намален слух, шум, световъртеж. Диагностицира се според анамнезата,
изследванията с камертон, аудиометрията. При отоскопия се вижда почти нормално
въпанче с астрофична средна част и склеротичен бял периферен пръстен. Евстахиевата
тръба   е   проходима.   При   засиления   пресбиакузис,   основното   е   намаления   слух   от
триадата.   Върху   слуховата   функция   в   напреднала   възраст   има   значение   много
заболявания   общи.  

Лечение

  –   стремеж   към   ограниччаване   развитието   на

атеросклеротичния   процес   и   регенерация   на   остарелите   тъкани   чрез   липотропни
средства,  антикоагуланти,   липолитижи.   Витамини  В6  и  В12, вит  Е,  Вит А.  Важна  е
хигиената. Прилага се и хормон терапия + стимулиращу средства,

Херпес Зостер отикус –  

причинява  се  от  филтруем  вирус,   сходен  с този  на

варицелата.   Именят   се   ганглиите   на   8   ЧМН.  

КК

  може   да   започне   с   повишаване   н

температурата, силни болки в слуховия проход, ушната мида и областта. Често има
световъртеж, шум в ухото.  При отоскопия се виждат малки мехурчета на групи по хода
на нервните влакна. Могат да се засегнат и други нерви. 

Лечение

 – локално се мажат

язвичките с мас. Предписват се АБ, кортикостероиди и витамини в големи дози.

5.Анатомия и физиология на вътрешно ухо – вестибуларен анализатор. 

Вътрешното

ухо     се   състои   от   лабиринт,   той   бива   ципест   и   костен.   В   ципестия   лабиринт   има
ендолимфа, а слуховия  орган е разположен в предната част на лабиринта  или т.нар
cochlea­ охлюв, докато вестибуларния апарат заема задната част – вестибулум , със
сакулус, утрикулу и трите полуокръжни канала. Кортиевия орган се състои от подпорни
и сетивни невроепителни клетки, разположени навътре и навън от т.нар тунедни клетки.
Ципестия   вестибуларен   апарат   се   състой   от   сакулус,   утрикулус   и   3   полуокръжни
канала, ципестия охлюв изпълнени с ендолимфа. Кръвоснабдяването се осъществява от
а.labyrinthi, vauditiva interna. Инервация – 8 ЧМН n.vestibulocochlearis.b. 

Вестибуларен

анализатор ­ 

Неврорецепторният апарат на полуокръжните канали е разположен в crista

ampullaris.   Невроепителните   клетки   от   ампуларните   гребенчера   имат   дълги
израстъци,които   навлизат   във   вестибуларните   купули.   Рецепторните   образувания   на
предверието­  maculae   staticae  имат   малко   по­особена  форма.  Maculae  utriculi   заемат
долната   и   отчасти   предната   стена   на   утрикулуса   и   са   успоредни   на   оста   на
пирамидата,както и на задните канали. Maculae sacculi заема вътрешната повърхност на
сакуларната торбичка. Те са разположени вертикално и наподобяват отворена под тъп
ъгъл книга и са перпендикулярни на оста на пирамидата. Невроепителните клетки на
макулите   имат   израстъци,които   навлизат   в   отолитовата   мембрана,в   кочто   има
кристалчета   арагонит     и   т.нар.   отолити   и   статолити.Неврорецепторните   клетки   на
вестибуларнип анарат са 2 вида: първи тип и втори тип. Първи тип­имат характерна
колбовидна   форма.Апикално   са   покрити   със   зърнеста   кутикула   ,от   която   излизат
множество реснички – стереоцилии,като от една части излиза 1 по­дълга и подвижна
ресничка­киноцилия.2ри   тип   –   филогенетично   по­стари   с   аналогичен   строж.
Окончанията на вестибуларния нерв обаче са разположени само около базалните има
части под ф­ма на агранулирани светли бутончета.Освен сензорна аферентна инервация
невроеп.   Кл.   Имат   и   еферентна   такава.За   физиологията   на   вестибуларния   апарат   е
важна   ориентацията   на   киноцилията   по   отношение   на   снопчето   стереоцилии   на
рецепрорната клетка. В ампуларните кристи на хоризонталните полуокръжни канали
киноцилите на всички клетки са ориентирани към утрикулуса,а във вертикалните­по
посока   на   канала.   Наклоняването   на   купулата   от   движението   на   ентилимфата   към

страната на киноцилиите възбужда клетките и предизвиква деполяризация в областта на
синапсите.   Наклоняването   на   купулите   към   страната   на   стереоцилиите   води   до
хиперполяризация и до потискане ф­ята на клетките. Следователно при ампулопетално
движение   на   ендолимфата   в   хоризонталните   канали   ще   са   налице   процеси   на
възбуждане,докато   при   ампулофугалното   движение­процеси   на   потискане.   Във
вертикалните   канали   зависимостта   е   обратна.В   отолитовия   апарат   утрикулисите   са
насочени към средната изпъкналост­стриолата,а в сакулуса в обратна посока.Така при
промени   в   положението   на   главата   в   гравирационното   поле,както   и   в   странични
движения   се   възбуждат   или   потискат   различни   групи   клетки,които   са   свързани   с
мускулите и така се координира тяхната дейност за запазване на равновесието.

Лабиринтити

 – инфекцията до вътрешното ухо се пренася по следните пътища –

1.Тимпаногенен – лабиринтитът е усложнение на острия и по­рядко на хроничния отит.
Възпалителния процес преминава през сренодото ухо и във вътрешното през кръглото
или овалното прозорче. При хроничните отити често е налице фистула на латерлания
полуокръжен   канал,   през   кято   преминава   инфекцията.   2.Менингогенен   път   –   при
епидимичен   или   специфичен   мененгит,   но   се   наблюдава   значително   по­рядко.
3.Метастатичен път – при наличие на гнойно огнищше далеч: грип, скарлатина, тип.
Лабиринтитът бива серозен(когато във вътрешното ухо нахлуят само токсини при остри
отити), гноен(при нахлуване н МО във вътрешното ухо), некротичен(при инфекциозни
болести,   при  абцеси  в  порус   акустикус  интернус,  некроза  може   да  се   развие  и   про
множесвена тромбоза на съдовете). 

КК

 признаците при трите форми за почти еднакви.

Лабиринтитът   не   се   придружава   от   болки   илиобща   симптоматика.   В   началото   са
признаци   на   дразнение   на   лабиринта,   след   нахлуване   на   инфекцията   в   него.   Такива
признаци са   ­ световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите и намаление на слуха.

Лечението

  е   предимно   консервативно   с   АБ.   Оперативното   –   масоидектомия,   за

премахване на първичното гнойно огнище.

Новообразувания на ухото – доброкачествени
Келоид

  –   образува   се   при   травма.   Наблюдава   се   след   мастоидектомия   и

радикална трепанация в задушната област и в областта на лобулуса след пробива за
обеци. Келоидът представлява хипертрофичен цикатрикс с прорастване на съединителна
тъкан. Лекува се чрез атравматично изсичане и въвеждане на кортикостероиди.

Кисти

 – най­често се наблюдава в предушната област при запушване на вродени

фистули,   по­рядко   в   задушната   област   поради   запушване   на   отводните   канали   на
мастните жлези. Лечение – оперативно – екстипация.

Хемангиом

 – най­често вродени. Ограничени или дифузни форми. Покриващата

ги   кожа   е   с   червеновиолетово   оцветяване,   изпъклнли   на   околността.   Лечението   –
оперативно – операция, каутеризация, електронож, склерозираща терапия.

Екзостози във външния слухов проход

  – причиняват се от водните спорове,

къпане в студена вода и др. Наблюдяват се двустранно. Клинично в началото са малки,
откриват се случайно, покрити с нормална кожа. Големина колкото царвично зърно. Ако

са по големи могат да причинят намаление на слуха от звукопроводен тип. Лечение –
оперативно. 

Гломусни   тумори   –  

в   средното   ухо   се   наблюдяват   гломусни   тумори,   които

изхождат от гломусните телца по хора на н.тимпаникус, ърху съдовете на тъпанчевата
кухина   и   луковицата   на   ярмената   вена.   Рядко   дават   метастази   (по­прицни   са
доброкачествени). Клинично растат бавно, но експанзивно, с разрушаване на съседните
костни   елементи   и   тъпанчето.   Постепенно   изпълват   тъпанчевата   кухина   и   слуховия
проход, често навлиза в лабиринта и ендокраниума. Слухът отлслабва. При отоскопия –
виолетово тъпанче, може и да има  перфорация на тъпанчето + полипи.  При растеж
туморът   причинява   парализа   на   лицевия   нерв,   ако   прорастне   в   лабиринта   –   пълна
глухота. Лечението е операвитно под обща наркоза. При големи тумори – лъчелечение

Неврином на слуховия нерв

 – развива се най­често в понто­церебералния ъгъл

или във вътрешния слухов проход. Този тип тумори дават най­разнообразни клинични
признаци. Невриномът има бавно развитие. След време болните се оплакват от шум в
ухото, слабо намаление на слуха, а по­късно от вестиубуларни прояви – световъртеж,
гадене   и   т.н.   С   нараставенето   тумора   може   да   засегне   7,9,10   и   12   ЧМН.   Може   да
настъпи пълна глухота на едното ухо. Лечението – оперативно по възможност в ранните
стадии

Злокачествени образувания – рак на ушната мида

 – епителен тумор на лицето.

Предразполага се от моментни травми, екземи, измръзвания, лупус и др. Ракът засяга
част от ушната мина както по предната така и по задната повърхност. Клинично се
проявява като малко възелче което ленсо кърви при разчесване. По­късно се слиуват
няколко   близкорапозложени,   образува   е   язва.   В   началото   тя   е   повърхностна,
впоследствие   слиза   на   дълбочина.   Обиконвенно   има   бавна   еволюция   с   периоди   на
затихване   и   на   покриване   на   язвите   с   повърхностен   ръбец.   Лечението   оперативно,
лъчелечение

Рак на средното ухо

  – разива се след радикална трепанация или се касае за

злокачествена дегенерация на хроничните отити  с полипи в ухото. Може и по съседтво
да се пренесе – от слуховия проход, евстахевата тръба, околоушните жлези, черепната
основа.   Клинично   не   са   характерни   особенни   прояви.   Важна   е   болката   в   ухото,
невралгични кризи, които не се влияят от лекарства. Слухът отслабва. Лесно кърви
туморът при рзчестване. Туморът расте към слуховия проход и бързо го изпълва, може
да   се   разрастне   вътречерепно,   със   сътоветните   усложнения.   Лечението   оперативно
,лъчелечение, цитостатици.

6. Отогенни вътречерепни усложнения ­ 

Темпоралната кост участва в изграждането

на средната и на задната черепни ямки. Това съседство със съдържимото на черепа
обуславя вътречерепните усложнения при острите и хронични възпаления на средното
ухо, като инфекцията преминава най­често по горната и задна стена на пирамидата.
Пътища на проникване на ифекцията: 1.По новообразувани пътища ­

По контактен път –