МСС 11/ СС 11

 регламент за отчитане на договорите за строителство

при предприемачите. Строителната дейност има своите специфики. Целта

на   стандарта   е   да   се   посочат   правилатат   за   счетоводното   отчитане   на
приходите и разходите, свързани с договори за строителство.

І. Отчитане на договор за строителство

 ­ прилага се за отчитане

на договорите за стротелство при предприемачите. Едно споразумение за
строителство трябва да отговаря на критериите за договор за строителство.

Необходимо   е   купувачът   да   е   в   състояние   да   определи   основните
структурни елементи на проекта на недвижимия имот още преди започване

на строителството. 

Във връзка с прилгането на МСС 11 се въвеждат следните основни

понятия: 



Договор за строителство

. – договор за изграждане на актив или

на съвкупност от активи, които са в тясна взаимна връзка или

взаимна   зависимост   по   отношение   на   тяхното   проектиране,
технология   и   функция   или   тяхната   крайна   цел   или

предназначение.



Договор   за   база   „твърда   цена”

.   –   договор   за   строителна

дейност,   при   който   изпълнителят   се   съгласява   на   твърда

договорна цена или твърда единична цена на готов продук. Тази
цена някои случаи може да е обвързана с клаузи за нараствне на

разходите.



Договор   на   база   „разходи   плюс”

.   –   договор   за   строителна

дейност,   при   който   на   изпълнителя   се   възстановяват

допустимите   или   определените   по   друг   начин   разходи   плюс
процент към тези разходи или твърдо възнаграждение.

В цената на строителния обект на изграждане на няколко съоръжения,

строителството на всяко едно от тях трябва да се третира като отделен

договор за строителство, когато:

­ за изграждането на всеки артикул е представена отдена търговска

оферта;

­   за   всеки   обект   са   водени   отделни   преговори.   При   изпълнителя   и

клиента е съществувала възможността да приемат или отхвърлят тази част
от договора, която се отнася зъ всеки актив;

­   могат   да   бъдат   идентифицирани   разходите   и   приходите   за   всеки

актив;

Наборът от споразумения, независимо от това дали те са сключени с

един клиент или с няколко, трябва да се третират като един договор за

строителство, когато:

­ преговори   са   проведени   в   пакет,   състоящ   се   от   серия   от

споразумения;

­ договорите   са   много   тясно   свързани   помежду   си   и   взаимно

зависими. Те са в действителност, част от един проект с общ марж
на печалбата;

­ договорите   се   извършват   едновременно   или   последователно   без

прекъсване.

Договорът може да предвижда строителството на допълнителен актив

по избор на клиента. Сторителството на допълнителен актив следва да се

третира като отделен договор за строителство.

Договорите за строителство се формулират по различни начини, които

се класифицират като договори на база твърда цена и база разходи плюс.

­ Договор на база „твърда цена” – изпълнителят се договаря на твърда

договорна цена или твърда единична цена на готов продукт, която в
някои случаи е обвързана с клаузи за повишаване на разходите.

2

­ Договър   на  база   „разходи   плюс”  –  договор   за   строителство,   при

който   на   изпълнителя   се   възстановяват   допустимите   или

определените по друг начин разходи плюс процент към тези разходи
или твърдо възнаграждение.

1. Условия   за   сагментиране   и   комбиниране   на   договори   за

строителство. – стандартът се прилага за всеки отделен договор за

строителство.   Договор   за   строителство   при   определени
обстоятелства   обаче  е необходимо стандартът да се прилага  по

отношение на отделно разграничими елементи на един договор или
по отношение на група договори, третирани заедно, за да се отрази

същността на договора или на групата договори. 

Сегментирането се изразява в разделянето на един договор на няколко

отчетни обекта. Това става в случаите когато договорът обхваща няколко
актив, строителството на всеки от който може да се разглежда като отделен

договор.

2. Приходи по договор за строитество. – включват първоначалната

сума   на   прихода,   определена   в   договора   и   измененията   в
строителните   работи,   изплащането   на   искове   и   за   материални

стимули. Приходите по договора за строителство се измерват по
справедлива   стойност   и   могат   да   се   променят   през   различните

периоди по определени случаи. Те са първоначално договорирани и
допълнително   договорирани   суми.   Сумата   по   приходите   по

договора   може   да   се   увеличава   или   намалява   през   различните
периоди.

3. Разходи по договор за строителство. – класифицират се на преки,

непреки и други разходи.

a) Преки разходи – свързани са с конкретен договор. Може да бъдат

намалени с евентуални случайни приходи, които не са включени в

3

прихоите   по   договора,   като   приходи   от   продажбата   на   излишни
материали   и   подажбата   на   машините   и   съоръженията   в   края   на

договора.

б) Разходи, които могат да се отнесат към договорната дейност като

цяло и които могат да бъдат разпределени по конкретни договори.

в) Разходи, които не могат да се отнесат към договорната дейност или не

могат да бъдат  разпределени към даден договор. 

4. Критерии  за  признаване   на  приходите  и  разходите  по  договори  за

строителство. – ако резултатът от един договор за строителство може
да бъде надеждно предвиден, то приходите и разходите, свързани с

договора   за   строителната   дейност,  следва   да   бъдат   признати   като
текущи след съпоставянето на етапа на изпълнение на договорната

дейност спрямо датата на съставяне на годишния финансов отчет.
Понеже договорите за строителство обхаващат повече от един ГФО,

основния проблем е свързан с признаването на приходите и разходите
по периоди. Прилагат се два метода: метод „завършен договор” и

метод „етап на завършеност”.

Пример:  

„Х” АД е спечелил конкурс за строеж на съоръжение при твърда

цена 200 000 лв. Срокът на изпълнение е три години (03.2010 г. ­ 03.2013 г.).

Строителството   се   разделя   на   четири   етапа.   Първоначалните

предвиждания на разходите по договора са 180 000 лв. Разпределени са по

следния начин: 

І етап – 40 000 лв.; ІІ етап – 50 000 лв.;  ІІІ етап – 50 000 лв.; ІV етап – 40 000 лв.

В   края   на   2010   год.   в   строителното   предприятие   са   извършени   следните

изчисления, свързани с разпределението на приходите по етапи:

Разпределяне по приходи и разходи по етапи

Етап 

Разходи 

%

Приходи 

%

Финансов

резултат

Първи 

40 000

22,2

44 400

22,2

4 400

Втори 

50 000 

27,8

55 600

27,8

5 600

4

Трети 

50 000

27,8

55 600

27,8

5 600

Четвърти 

40 000

22,2

44 400

22,2

4 400

Общо:

180 000

100

200 000

100

20 000

Процентът на разходите се установява кат оразходите по етапи се разделят на

общата   сума   на   разходите.   За   първи   етап:   40   000/180   000=22,2%.   За   приходите   от

първия етап 22,2*200 000/100=44 400.

За 2010 год. следва да се признаят приходи в размер на 44 400 лв. и разходи в

размер на 40 000 лв. Финансовия резултат от договора е 4 400 лв.

Съставят се следните счетоводни етапи: 

1.

Дебит с/ка 411 

Клиенти

53 280

      Кредит с/ка 703 

Приходи от продажби на услуги

           44 400

      Кредит с/ка 4532 

Начислен данък за продажбите

              8 880



за начислените приходи по договора

2.

Дебит с/ка 703 

Приходи от продажба на услуги

40 000

      Кредит с/ка 611 

Разходи за основна дейност

         40 000



за отнасяне на разходите по предназначение

3.

Дебит с/ка 703 

Приходи от продажби на услуги

4 400

       Кредит с/ка 123 

Печалби и загуби от текущата година

4 400



за отразения финансов резултат

5.Отчитане   на   гаранциите.   –   във   връзка   9.5   от   СС   11,   задълженията   за

гаранционно   поддържане   се   третират   като   поети   правни   и/или
конструктивни   задължения   по   смисъла   на   СС   37   Провизии,   условни

задължения   и   условни   пасиви.   Размерът   на   задължението   се   определя
съгласно   изискванията   на   МСС   37/СС   37.   Това   е   най­добрата

приблизителна   оценка.   Провизията   може   да   установи,   като   се   таправи
анализ   на   миналия   опит   и   се   прогнозират   приблизително   по­точно

необходимите бъдещи разходи.

5

Съставят се следните счетоводни статии.

           Дебит с/ка 607 

Разходи за провизии

Кредит с/ка 494 

Провизии, признати като пасиви и други

провизии

В   рамките   на   годината   строителят   може   да   е   отстранил   някакви

дефекти. Те са резултат от лошо качествена строителна дейност, за която

има начислена провизия, то счетоводното записване може да бъде:

Дебит с/ка 494 

Провизии, признати като пасиви и други провизии

Кредит с/ка гр. 30 

Материални запаси

 гр. 42 

Персонал

,

  гр. 46 

Разчети с осигурители

  гр. 50 

Парични средства

Когато   изтича   срокът   на   гаранциите,   за   които   са   били   начислени

провизии   в   предходни   отчетни   периоди   и   се   окаже,   че   не   са   били
извършвани   никакакви   дейности,   то   начислената   провизия   следва   да   се

реинтегрира в приходите. Счетоводното записване може да бъде:

Дебит с/ка 494 

Провизии, признати като пасиви и други провизии

        Кредит с/ка 709 

Други приходи от дейността

Пример:

 В „Х“ АД са начислени провизии за гаранционно поддържане на съоръжение за

12 месеца на база анализ на маналия опит за 10 000 лв.

Дебит с/ка 607 

Разходи провизии

10 000

       Кредит с/ка 494 

Провизии, признати като пасиви

10 000

и други провизии

6



за начислената провизия

6. Оповестяване. – в приложението към счетоводния отчет се оповестява:



сумата на приходите, прознати през отчетния период;



методите, които са основание за признаване на прохидети;



методите, използвани за определяне на етапи на зъвршеност„



за   договорите,   които   са   в   процес   на   изпълнение   към   датата   на

баланса, това е съвкупната сума на направените разходи и празнатите
печалби   (намалени   с   признатите   загуби),   начислената   провизия,

сумата на удръжките, сумата на получените аванси и удръжки.

II. Селско стопанство (Земеделие).

1. Обхват. – счетоводен стандарт 41 се прилага за отчитане на:



Биологични активи;



Замадалска   продукция   и   мамента   на   прибиране   на

реколтата;



Правителствени дарения.

2. Определения:



Биологочни   активи.  

–   определят   се   в   два   стандарта

(международния и националния) като живи животни или

растения, придобити и окнтролирани от предприятията в
резултат   на   минали   събития,   от   чието   управление   се

очакват икономически ползи;



Група биологични активи.

 – сходни са по биологичното

си битие животни или растения. Например: овче, краве,

биволско   стадо;   масиви   с  трайни   насъждения,  площи   с
пшеница, с царевица, слънчоглед.

7



Селскостопанска продукция. –  

първоначално придобит

полезен продукт от биологичните активи на предпиятието
(от   живите   животни   или   растения),   които   се

идентифицират   като   отделен   актив   в   момента   на
отделянето им от божлогичния актив.



Биологична   прансформация.

  –   обхваща   процесите   на

растеж,   дегенериране,   производство   и   възстановяване,
които   предизвикват   качествени   или   количествени

изменения в боилогичния актив.



Справедлива  стойност.

  –   сумата,   за   която   един   актив

може   да   бъде   разменен   или   един   пасив   уреден,   между

информирани и желаещи страни в сделка при справедливи
пазарни условия.

3. Прознаване   и   оценяване.   –   голямото   разнообразие   на

биологичните активи и тяхната оценка се поставя в една обща

рамка   съобразно   постановките   на   счетоводните   стандарти.
Биологичните   активи   и   селскостопанската   продукция   се

признават тогава, когато са изпълнени следните условия:



Предприятието контролира актива в резултат на минали

събития;



Съществува   достатъчна   вероятност   да   придобие

икономическа изгода черз употребата им;



Активите са достоверно измерими.

При оценяване на биологичните активи следва де се вземат под вничание

някои особености:

а) притежаването на биологичните активи от предприятието е в тясна

връзка с черпенето на икономическа изгода. Затова те се разделят на две
големи групи – дълготрайни и краткотрайни активи.
8