ГРОБНИЧНА АРХИТЕКТУРА В ТРАКИЯ V ­ ІІІ В. ПР. Н. Е.

     Тракийските  гробници са почти единствените запазени до днес представители  на

монументалната   култова   архитектура   в   Тракия   от   периода   V   ­   ІІІ   в.   пр.   н.   е.   С
проучванията   и   изследването   им   са   свързани   много   изследователи.   Братя   Шкорпил

дават първите описания на видяни и проучени от тях гробници. В началото на ХХ в. И.
Велков публикува гробницата от Старо ново село. През 1937 г. излиза публикацията на

Б. Филов за Куполните съоръжения при Мезик. На В. Миков принадлежи първият голям
труд за Казанлъшката гробница. Различни аспекти от разглежданата проблематика са

засегнати в изследванията на много други учени ­ И. Венедиков, Тодор Герасимов, Д.
Василева, М. Русева, Г. Китов, Ю. Вълева, М. Чичикова, Л. Гетов и др. 

   През V – първата половина на IV в. пр. Хр. на територията на Одриския племенен съюз
се   увеличава   концентрацията   на   т.   нар.   ,,богати   погребения”,   свързани   по   всяка

вероятност с представители на одриския династичен дом. Някои от тези погребения са
извършени в монументални гробни съоръжения, изградени от квадри, т. нар. саркофагов

тип (Дуванлий, Дълбоки, Брезово, Розовец, Хисар и др.). Появата на тези много богати
погребения се свързва с промяна в социалната структура на тракийското общество, с

появата  на една  нова прослойка  ,,знатни”,  търсеща  външна  изява  на увеличените   си
богатства   и   власт.   С   възцаряването   на   Котис   І   (пър.   полвина   на  IV  в.   пр.   Хр.)

територията на Одриското царство  се увеличава,  разширява  се и  ареалът  на т. нар.
,,богати погребения”, съдържащи ценни предмети от благородни метали, производство

на чужди и местни майстори. Някъде към края на Котисовото царуване се появява и
куполната   гробница.   Тя   има   дромос   и   врата   към   мястото,   където   аристократът

прекратява земния си път. Съществуват различни хипотези относно причините довели до
появата   на   този   нов   вид   гробно   съоръжение,   непознато   дотогава   на   територията   на

Тракия. Проблемът идва от това, че тракийските  монументални гробници, получили
широко разпространение в следващите десетилетия, притежават голямо разнообразие на

планове   и   конструкции,   на   архитектурна   и   художествена   декорация,   несрещано   в
гробничната   архитектура   от   близки   и   не   толкова   близки   земи.   Въпреки,   че

монументалната гробнична архитектура, а и каквато и да е била друга архитектура,
няма   корени   в   тракийските   земи   и   се   появява   на   местна   почва   благодарение   на

строителните умения на чужди майстори, тя е бързо възприета и добива изключителна
популярност   в   тракийското   общество.   Като   гробно   съоръжение   гробницата   бързо   е

адаптирана   към   тракийските   традиции   и   вкусове,   съобразена   с   изискванията   на
традиционния тракийски погребален обряд. Не е вкопана като македонските, а се строи

на  нивото  на  терена  и  се   покрива   с  надгробна  могила,   оградена   с  крепида.   Самата
гробница  като погребално съоръжение,  със  своя  монументален  характер, цели  да се

засили култовото и общественото значение на погребаните в нея. 
   Според Г. Китов гробница е пространствено оформена сграда с поне едно помещение,

към което има вход или имитация на такъв. Той смята, че в нея е погребван виден
представител на аристокрацията или  обявен за бог владетел, пред чиито останки са

извършвани поклонения и различни религиозни церемонии. Основание за това му дават
дългите   коридори   на   голяма   част   от   гробниците,   които   са   ги   правели   достъпни   за

посещения и използване, както и представителните фасади. В определен момент те са
изоставяни   и   запечатвани.   Г.   Китов   предлага   да   се   използват   с   еднаква   сила

термините ,,гробница”, ,,мавзолей”, ,,храм” и всички съчетания между тях. Според него
трябва   да   се   изхожда   от   предназначението   на   постройката   ­   запазване   на   тленните

останки на определена личност и преклонение пред тях, а не от външната й форма.