3

Университет за национално и 

световно стопанство

Факултет „Бизнес Факултет”

Дисциплина „Иновации в бизнеса”

Курсов проект

Тема 19

Иновационна политика и стратегия на Европейския 

съюз (ЕС). Инструменти на ЕС за стимулиране на 

научното и технологичното развитие на страните – 

членки. Ползи за българските фирми

3

.Увод

Научните   изследвания   и   иновациите   допринасят   пряко   за   равнището   на   нашия 

просперитет и за благоденствието на хората и обществото като цяло. Основната цел на 

политиката в областта на научноизследователската дейност и технологичното развитие е 

да установи Европейския съюз  като водеща икономика, основаваща се на познанието.За 

да   се   реализира   общата   зона   на   научноизследователската   дейност   е   необходимо   след 

време да се постигне най-доброто възможно сътрудничество на всяко ниво, да има по-

голяма   координация   между   европейските   и   националните   политики   и   структурните 

капацитети   да   се   разширят,   така   че   повече   екипи   да   образуват   мрежи   за 

научноизследователска дейност. Общата зона на научноизследователска дейност трябва 

да стимулира свободното движение на хора и идеи.

               В сферата на външната търговия през последните години се извършват сериозни 

промени   по   отношение   на   структура   и   географско   направление.   Внедряването   на 

иновациите   може   да   бъде   постепенно   или   радикално,   те   могат   да   произтичат   от 

технологичен трансфер или от разработване на нови бизнес концепции, могат да бъдат 

технологични, организационни или да променят начините на представяне. Значението на 

иновациите   е   важно   за   разработването   на   иновационната   политика   и   на   различните 

средства,   чрез   които   тя   се   провежда,   да   не   бъде   възпрепятствано   от   твърде 

ограничителното интерпретиране на иновациите.

Иновационната политика включва:

- научноизследователската дейност; 

-връзките   на   научноизследователските   институти   (университети)   с   развойни, 

внедрителски и производствени дейности, а също и потребителите на технически и други 

новости; 

-стимулирането на иновационната дейност; защитата на интелектуалната собственост; 

-създаването   на   условия   за   изграждане   и   развитие   на   иновационни   дейности   в   силно 

конкурентна пазарна среда; 

-улесняване   връзките   на   българските   иновационни   субекти   с   тези   на   други   страни, 

особено от ЕС;

3

- насърчаване вноса и внедряването на чуждестраннитехнически и други новости; 

-подпомагане износа на български иновационни продукти. Иновационната политика се 

осъществява от иновационните институции с помощта на голям брой средства.

   Колкото една държава е по-малка, толкова е по-силна зависимостта от участието 

на дадената държава в международните икономически отношения, с цел стимулиране на 

икономическото   й   развитие.   Това   е   валидно   и   за   България,   за   коятоиновационната 

политика има първостепенна роля за повишаване конкурентоспособността на българските 

фирми на международния пазар. Европейските рамкови програми за научни изследвания, 

технологично  развитие  и демонстрационни  дейности  са най-ефикасният  инструмент  за 

изграждането   на   Европейското   изследователско   пространство.Участието   на   всички 

страни-членки   на   ЕС   е   неотменно   тяхно   задължение.Европейските   рамкови   програми 

подкрепят   провеждането   на   приложни   и   фундаментални   научни   изследвания   в 

сътрудничество   между   европейските   страните-членки.   Отворени   са   за   достъп   за 

индустрията  и особено за малките  и средни  предприятия,  като по този начин  се цели 

повишаване   на   конкурентоспособността,   научния   и   технологичен   потенциал   на 

европейската  промишленост.  Достъп  до инструментите  на рамковите програми имат и 

страни-нечленки на ЕС, които могат да са големите индустриални държави като САЩ, 

Япония  и Австралия  или развиващи  се държави като  Китай,  Индия, Украйна.  Така  се 

гарантира   изграждането   на   глобални   научни   мрежи,   трансфер   на   повече   знания   и 

интелектуален потенциал. 

2. Хронология на развитие на съвременното стратегическо управление в ЕС 

А) участието на България в иновационната политика и стратегия на ЕС

•

България участва успешно в  

три рамкови програми от 1999 г. насам.

  Те са и 

основен чуждестранен  източник на финансиране  на научните изследвания.  Тези 

счредства се предоставят на конкурсен принцип и се управляват от Европейската 

комисия.

3

Петарамковапрограма

1998-2002 

Шестарамковапрограма 

2002-2006

Седмарамковапрограма 

2007-2013 

•

Участието на България в 

Програмата за конкурентоспособност и иновации

 не е 

достатъчно активно. Програмата подкрепя три основни направления – иновации и 

конкурентоспособност;   енергийна   ефективност   и   информационни   и 

комуникационни технологии. 

Чрез тази програма Европейската комисия подкрепя развитието и функционирането на 

национални мрежи на предприятията, които са обвързани в европейски мащаб. Това е 

обществена услуга в областта на иновациите, трансфера на технологии и подпомагане на 

малките   и   средни   предприятия   (МСП)   при   участието   им   в   различни   програми   и 

инициативи. Мрежата работи в България, позната до 2008 г. като две отделни мрежи - на 

европейските   иновационни   центрове   и   на   евро   инфо   центровете.   Реализирането   й   е 

възможно на база на европейски грантове, които обаче покриват 50% от предоставяните 

услуги. В национален план е добре да бъде въведен подкрепящ механизъм и да се разшири 

участието на различни научни и иновационни структури в мрежата, в т.ч. и на публични 

организации.

•

програми,   в   които   България   вече   има   натрупан   опит   и   постепенно   повишава 

активността и успешното си участие, имаме добри позиции и в част от  

другите 

текущи   инициативи  

–   Програмата   за   сътрудничество   в  областта   на   науката   и 

техниката – КОСТ, схемите на Съвместните изследователски центрове; схемите за 

координация на националните проекти. Принос за тази активност има въвеждането 

на   национални   инструменти,   гарантиращи   съфинансиране   за   успешни 

изследователски   дейности   по   европейските   програми,   както   и   на   схеми, 

подпомагащи подготовка на нови проекти.

3

Б) Основен документ на общата икономическа политика на ЕС за подпомагане на 

иновациите – Лисабонската стратегия

Общата икономическа политиката на ЕС за подпомагане на иновациите ползва като 

основен   документ   Лисабонската   стратегия,   приета   през   2000   г.   Нейната   мисия   е   да 

превърне ЕС в най-динамичната икономика, основана на знанието, в света до 2010 г. Най-

важният инструмент за осъществяването на тази мисия, превърнал се в нейна своеобразна 

марка,   е   повишаването   на   инвестициите   в   изследователска   и   развойна   дейност   в   ЕС 

средно до 3 % от БВП. 

В) Инструменти на ЕС*за стимулиране на научното и технологичното развитие на 

страните – членки

•

Бюджетен цикъл на Общността (2007-2013г.) 

През   2005   г.   ЕС   прави   преглед   на   изпълнението   на   стратегията   и   установява,   че 

напредъкът   е   незадоволителен.   В   резултат   Европейската   комисия   предлага   редица 

политики и мерки за подобряване на иновационната активност в ЕС, чието изпълнение се 

включвав новия седемгодишен бюджетен цикъл на Общността за периода 2007 – 2013 г. 

Основните документи  в това отношение  са следните две комюникета  на Европейската 

комисия: 

• Повече изследвания и иновации – общ подход, COM (2005) 

• Приложение на знанието в практиката: иновационната стратегия 

на ЕС, COM (2006).

Един   от   ключовите   елементи   на   Лисабонската   стратегия   и   инструмент   за   нейното 

реализиране е изграждането на Европейско изследователско пространство. През 2006 

г.   ЕС   публикува   „Зелена   книга   –   Европейско   изследователско   пространство:   Нови 

перспективи“.

Тези   перспективи   са   свързани   с   нови   технологии,   нов   труд   и   нови   услуги,   които 

изискват ново образование. Без постоянно образоващи се хора няма развитие, няма 

просперитет.

•

През есента на 2006 г. Европейската комисия представя първата по рода си за ЕС 

иновационна   стратегия

,   чиято   основна   цел   е   да   насърчи   превръщането   на 

инвестициите в изследователска и развойна дейност в Европа в пазарни продукти и 

*Вж. Приложение 

3

услуги.   Предвидено   е   стратегията   да   се   прилага   в   партньорство   между 

Европейската комисия и правителствата на страните членки. 

Дейности   (

10

)   за   реализиране   на   Иновационната   стратегия   на   ЕС   в   „Пътна   карта   за 

изграждане на иновационната икономика на Европа”

1

:

Пътна   карта   за   изграждане   на   иновационната   икономика   на   Европа:  

десет 

приоритетни мерки на иновационната стратегия на ЕС

:

Мярка 1

. Модернизиране на образователните системи на страните членки с цел 

създаване на по-добри образователни и иновационни умения. 

Мярка 2.

 Създаване на Европейски технологичен институт до 

2009 г., който да подкрепя европейски обединения/инициативи на водещи 

изследователски, образователни и бизнес организации. 

Мярка 3.

 Изграждане на отворен, единен и конкурентен европейски трудов 

пазар за изследователи, който да позволи свободно движение на най-

висококвалифицираните кадри в Европа за задоволяване на пазарното търсене. 

Мярка 4.

 Приемане до края на 2006 г. на Комюнике на ЕС за стимулиране на 

трансфера на знание между университетите и обществените изследователски 

организации и индустрията. 

Мярка 5.

 Използване на инструментите на кохезионната политика (европейските 

фондове) за подкрепа на иновациите в европейските региони. 

Мярка 6.

 Промяна на рамката за държавните помощи, така че да се подобри 

финансирането на иновации, изследвания и развойна дейност. До края на 2006 г. 

Европейската комисия трябва да представи насоки за разработване на данъчни стимули 

за научноизследователска и развойна дейност. 

Мярка 7.

 Европейската комисия трябва да предложи нова патентна стратегия до края на 

2006 г. и нова стратегия за защита на интелектуалната собственост през 2007 г. 

Мярка 8.

 Стимулиране на развитието на нови цифрови продукти, услуги и 

бизнес модели с помощта на по-добро прилагане на съществуващото 

законодателство. 

1

 Комюнике на ЕК „Прилагане на знанието в практиката: иновационната стра-тегия на ЕС“, COM (2006) 

3

Мярка 9.

 През 2007 г. Европейската комисия да тества възможности за 

развитието на водещи пазари за нови технологии в Европа (подпомагане на 

превръщането на ЕС в технологичен лидер в обещаващи нови пазари). 

Мярка   10.

  До   края   на   2006   г.   Европейската   комисия   да   публикува   Наръчник   за 

използване на системата за обществени поръчки за стимулиране на иновациите. 

•

Европейските   фондове   (Кохезионният   и   Структурните   фондове

)   са   най-

голямото   перо   в   общия   бюджет   на   Общността,   като   финансирането   по   тях   се 

разделя   на   две:   за   кохезионна   политика   (за   намаляване   на   икономическите   и 

социалните   различия   между   страните   членки,   основно   предназначена   за   новите 

страни   членки,   вкл.   България)   (308   млрд.   евро)   и   за   политика   на 

конкурентоспособност и растеж (74 млрд. евро). България попада под действието 

на цел „Сближаване“  на европейските  фондове, която  съсредоточава 82 % (251 

млрд.   евро)   от   финансовия   ресурс   на   кохезионната   политика.   Европейската 

комисия   и   страните   членки   се   договорят   минимум   60   %   от   средствата   по   цел 

„Сближаване“   да  бъдат   отделени  за   финансиране   на  дейности  в  области,  тясно 

свързани   с   изпълнението   на   Лисабонската   стратегия   на   ЕС   –   иновации, 

модернизиране на малки и средни предприятия, научни изследвания и развойна 

дейност, интелигентна енергия, образование и др. През периода 2000 – 2006 г. 5 % 

от   средствата   (10,5   млрд.   евро)   по   аналогичния   на   новата  

цел   „Сближаване“ 

приоритет са били насочени изцяло към изследвания, иновации и технологична 

модернизация на малки и средни предприятия. 

Стремежът на Европейската комисия е този дял да се удвои през новия бюджетен период 

2007 – 2013 г. и средствата, отделяни пряко за иновации, изследвания и развойна дейност, 

да надхвърлят 25 млрд. евро. Този паричен ресурс се разпределя в следните области в 

рамките на ЕС:

-

изследователски   проекти   в   университети   и   обществени   институти   (26   %   от 

средствата, отделени за иновации);

-

изследователска и иновационна инфраструктура като обществени сгради, но също 

така инкубатори и центрове за технологичен трансфер (25 %);

3

-

 иновационен и технологичен трансфер и партньорства (37 %), както и обучение на 

изследователи (3 %);

Основният финансов инструмент за постигане на цел „Сближаване“ е Европейският фонд 

за регионално развитие, който се подпомага от Европейския социален фонд. 



Иновационни   дейности   на   европейските   градове   се   финансират   по   цел 

„Териториално   сътрудничество“   на   кохезионната   политика   на   ЕС.   От   2007   г. 

стартира   и   инициативата  

JEREMIE

  (Обединяване   на   европейски   ресурси   за 

микродосредни предприятия), по която Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в 

рамките   на   кохезионната   политика   на   ЕС   подпомага   създаването   на   схеми   за 

рисков капитал в съответствие с потребностите на европейските региони. 

•  

Седмата   рамкова   програма   на   ЕС   (7   РП

)   за   научни   изследвания,   технологично 

развитие  и демонстрационни  проекти (2007 – 2013 г.) получава двойно увеличение  на 

бюджета до 50,5 млрд. евро спрямо предходния период 2002 – 2006 г. Програмата има 

четири тематични области: 

-

„Сътрудничество“

 (32,3 млрд. евро/64 % от бюджета на програмата) - съвместни 

изследвания   в   областта   на   здравеопазването,   храните,   селското   стопанство, 

рибарството,   биотехнологиите,   информационните   и   комуникационните 

технологии, енергетиката, околната среда (включително изменението на климата), 

транспорта   (включително   въздухоплаването),   социално-икономическите   и 

хуманитарните науки, космическите науки и сигурността. Тази категория обхваща 

и   нанонауките,   нанотехнологиите,   материалите   и   новите   производствени 

технологии;

-

„Идеи“

  (7,5   млрд.   евро/15   %)   -  създаване   на   Европейския   съвет   по   научни 

изследвания, който финансира авангардните научни изследвания;

-

„Хора“

 (4,7 млрд. евро/9 %) - човешки ресурси, включително стипендии за млади 

изследователи,   за   обучение   през   целия   живот   и   за   професионално   развитие, 

партньорства между промишлеността и академичните среди и награди за високи 

научни постижения;

3

-

  „Капацитети“

  (4,3   млрд.   евро/9   %)   -  финансиране   на   изследователска 

инфраструктура, НИРД на малки предприятия, клъстери на знанието и науката и 

научни знания като цяло. 

Тези  тематични области са насочени към създаване и интегриране  на изследователски 

инфраструктури,   научни   изследвания   в   подкрепа   на   малки   и   средни   предприятия, 

сътрудничество между регионите за разработване на иновационни политики и мерки за 

финансиране   по   европейските   фондове,   развитие   на   изследователската   политика   и 

международното сътрудничество извън ЕС. 

• 

Програмата „Конкурентоспособност и иновации“ (2007 – 2013 г.)

обединява няколко 

съществуващи   програми   на   ЕС   за   подкрепа   на   иновациите,   предприемачеството   и 

информационните и комуникационните технологии. Програмата има бюджет от 4,2 млрд. 

евро, който е разпределен в три приоритета: 

а)   предприемачество   и   иновации   (2,6   млрд.   евро),

  насочен   към   поддържане   на 

европейската   мрежа   от   Евро-инфо-центрове   за   подпомагане   на   малките   и   средните 

предприятия, и Европейски иновационни центрове за трансфер на технологии; 

б)   подкрепа   за   политики   в   областта   на   информационните   и   комуникационните 

технологии (0,8 млрд. евро); 

в) интелигентна енергия (0,8 млрд. евро)

  - Макар и с по-малък бюджет, програмата 

оказва  голямо влияние  върху дейността  на  Седмата  рамкова програма  и европейските 

фондове,  като  осигурява  ресурс   за   развитие  на   европейски  политики   и  определяне  на 

бъдещите   приоритети   в   областите   иновации,   информационни   и   комуникационни 

технологии и енергетика. 

•  

Образователните   програми   Socrates,   LeonardodaVinci,   JeanMonnet,   eLearning, 

Tempus,   ErasmusMundus

  са   насочени   към   създаване   на   единно   образователно 

пространство   в   ЕС   и   имат   съществена   роля   във   формирането   на   дългосрочния 

иновационен  капацитет на ЕС. През периода 2007 – 2013 г. те ще бъдат обединени  в 

единен финансов инструмент за подпомагане на образователната политика в ЕС. Трите 

компонента на финансова подкрепа за иновациите в предприятията на ЕС  имат ясна роля 

3

и   допълняемост   и   се   управляват   от   различни   генерални   дирекции   на   Европейската 

комисия. 

Рамковата   програма   „Конкурентоспособност   и   иновации“   в   България   се 

координира от Генерална дирекция „Предприятия и индустрия“. Ролята й е да развива 

средата за иновации и предприемачество. Към тази програма българските предприятия 

трябва да насочат своите съсловни организации, които да потърсят от нея инструменти и 

финансиране за задоволяване на иновационните нужди на своите членове. Европейските 

фондове се управляват основно от Генерална дирекция „Регионално развитие“ и служат за 

реализация   на   помащабнииновационни   проекти.   Към   тях   трябва   да   се   обърнат 

българските  предприятия,  които  вече са разработили  своя иновационен  проект  и имат 

ясна   представа   за   това,   какви   са   потребностите   им   от   ивестиции,   за   да   осъществят 

пазарната му реализация. 

3. Преход от „Лисабонската стратегия“  към стратегия „Европа - 2020“

ЕС   не   е   нито   държава,   нито   организация.   Принципите   на   стратегическото 

управление далеч не са чужди на институциите, определящи насоките на развитие на ЕС. 

Така, в първата декада на 21 век, основните идеи, свързани със стратегическото развитие 

на ЕС могат да се резюмират в следния хронологичен ред:  

o

2000 г. - Създаване на Лисабонската стратегия;

Началото   на   Лисабонската   стратегия   е   поставено   през   2000   г.   в   отговор   на 

предизвикателствата,   свързани   с   глобализацията   и   застаряващото   население. 

Първоначалната стратегия постепенно се доразвива в изключително сложна структура с 

множество   цели   и  действия  и  неясно   разделение   на  отговорностите  и  задачите,   и  по-

специално   между   ЕС   и   националните   равнища.   По   тази   причина   през   2005   г,   след 

провеждането на средносрочен преглед, е даден нов тласък на Лисабонската стратегия. За 

да се осигури по-ясно степенуване на приоритетите, възобновената стратегия е насочена 

към растежа и работните места.

Като   цяло   Лисабонската   стратегия   оказва   положително   въздействие   върху   ЕС, 

макар че основните й цели (т.е 70 % заетост и разходи за иновации - 3 % от БВП) не са 

постигнати.

3

През февруари 2010 г. Европейската Комисия публикува оценка на Лисабонската 

стратегия. Основни изводи посочени в документа са:

- Лисабонската стратегия спомага за постигането на широк консенсус относно реформите, 

от които се нуждае ЕС;

- Структурните реформи са направили икономиката на ЕС по-устойчива и са помогнали 

по   време   на   икономическата   криза,   но   Лисабонската   стратегия   не   е   разполагала   с 

достатъчно инструменти, за да предотврати някои от причините за кризата;

- Цялостният ход на прилагане на реформите е бавен и неравномерен;

-   По-тясна   връзка   между   Лисабонската   стратегия   и   другите   инструменти   на   ЕС   и 

специфичните инициативи по отрасли или политическите мерки са могли да подобрят 

ефективността й;

- Като цяло партньорството между ЕС и държавите-членки е положително, но прилагането 

на Лисабонската стратегия е затруднено от различната степен на ангажираност и слабо 

управление;

- Влиянието на препоръките за политики до конкретни държави е променливо;

- Комуникацията се оказва ахилесовата пета на стратегията;

- Би могло да се направи повече за укрепването на еврозоната;

- Външното измерение бумигло да е по-голямо.

Останалите важни дати, свързани с Лисабонската стратегия са следните: 

o

2005 г. - Преоценка на Лисабонската стратегия;

o

2008г.   –   Начало   на   процеса   за   създаване   на   продължение   на   Лисабонската 

стратегия ("Европа 2020");

o

10-11 дек. 2009 – Среща на върха на ЕС за оформяне на приоритетите в стратегията 

за устойчиво развитие след 2010 година;

3

o

15.01.2010– Европейската  комисия  получава 1 500 мнения  (за  срока  посочен  за 

предложения)   за   нова   стратегия   от   държави-членки,   граждани,   организации   и 

други заинтересовани страни;

o

2.02.2010 – Оценка на Лисабонската стратегия;

o

11.02.2010 – На работна  среща  на ЕК се  оформят основните  цели и посоки  на 

стратегията и се решава да няма санкции за тези държави членки, които не могат да 

достигнат целите, а допълнително финансиране за тези които успеят;

o

3.03.2010 – Европейската комисия представя "Европа 2020" в Брюксел.

o

25-26   март   2010   – Среща   на   върха   на   ЕС   за   обсъждане   на   общия   подход   на 

стратегията и обявените от Комисията водещи цели;

o

13 юли 2010 – приемане на Стратегията Европа 2020;

Както е видно, за десетилетие, основните стратегически виждания на институциите 

на   ЕС   по   отношение   на   бъдещето   на   общността   търпят   преоценка   и   са   свързани   с 

приемане на два документа.  Това е израз на:

o

промяната на средата на общността –особено след 2008г, когато всички страни от 

ЕС са засегнати от кризата;

o

промяната  на конкуренцията за икономическите субекти от ЕС, в това число и от 

страна на т нар. азиатски тигри;

o

промяна в реда и сигурността- типичен   пример за това са атентатите в САЩ и 

страните от ЕС през първото десетилетие на 21 век. 

Всичко това довежда до необходимостта от преосмисляне на стратегията, известна 

като Стратегията от Лисабон и вземане на решение за нов план за развитие на ЕС. 

4. “Европа 2020“

В   тази   точка   се   анализира   спецификата   и   същността   на   най-новата   насока   за 

развитие на ЕС   -   Европа 2020, приета като   отговор на кризата, на нестабилността в 

социално-икономическото   пространство   на   ЕС,     както   и   отговор   желанието   на 

управляващите   да   допринесат   за   благополучието   на   населението   на   общността   и   да 

постигнат висока конкурентоспособност.

3

Новата европейска Стратегия 2020 потвърждава  за втори път необходимостта от 

повишаване на инвестициите в научна и иновативна дейност и ясно поставя въпроса за 

необходимостта от дефиниране на национални цели за инвестиции в научна и развойна 

дейност до 2020 г. Европа 2020 поставя бизнеса в позиция на  основен инвеститор - поне 

2% от разходите за наука и иновации следва да идват от индустрията. Приемането на 

национални цели за наука и иновации е едно от условията, което спомага за превръщането 

на   Европа   в   най-динамична   и   научно-интензивна   икономика   в   световен   мащаб. 

Необходими са много по-интегрирани действия, които да обхващат ефективен модел за 

управление   на   науката   и   иновациите,   съчетан   с   успешен   финансов   модел,   който 

гаргарантира взаимосвързани политики и инструменти.

Важно   е   да   е   налице   активна   позиция   по   отношение   на   новите   европейски 

инициативи,   каквато   е   тази   за   създаване   на   съвместни   програмни   инициативи   между 

отделните страни-членки.Това е дългосрочен стратегически процес и се осъществява чрез 

доброволен   механизъм   за   партньорство   между   държавите.Реализирането   на   съвместни 

програми   повишава   ефективността   и   въздействието   на   националното   финансиране   на 

научноизследователска дейност в стратегически области.

От силно значение за повишаване търсенето на България като надежден партньор 

са

реализираните

проекти

по

двустранно

научно-техническо 

сътрудничество.Постепенното   разширяване   на   партньорските   държави   в   европейски   и 

световен  план е от значение  при формирането  на големи интердисциплинарни  научни 

мрежи и консорциуми.МОМН в момента има над 15 текущи споразумения за двустранно 

научно и техническосътрудничество с широк географски обхват.