Организация и функциониране на данъчната администрация

                                Учебна практика

Професия: Данъчен и митнически посредник
Специалност: Митническо и данъчно обслужване

Тема 1 Национална агенция за приходите.

Националната агенцията по приходите (НАП) e специализиран държавен орган
към  министъра на финансите  за установяване, обезпечаване и  събиране на
публични   вземания.   НАП   започва   работа   на   1   януари  2006г.   и   обединява
събирането   и   обслужването   на   републиканските   данъци   и   задължителните
осигурителни   вноски.   Дейността   ѝ   е   регламентирана   със   Закона   за
Националната агенция за приходите.
Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният
директор.

Управителен съвет

Управителният съвет (УС) се състои от:



министъра на финансите



управителя на Националния осигурителен институт



директора на Националната здравноосигурителна каса



заместник-министър   на   финансите,   определен   от   министъра   на
финансите



изпълнителния директор на агенцията.

Председател   на   управителния   съвет   е   министърът   на
финансите.Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор
разглежда   и   одобрява   стратегическия   план,   годишния   отчет   и   проекта   на
бюджета   на   агенцията,   териториалния   обхват,   седалищата   и   структурата   на
териториалните   дирекции   и   др.Изпълнителен   директор:  Изпълнителният
директор ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията, назначава
директорите   на   териториалните   дирекции   и   служителите   в   централното
управление,   планира,   разпределя   и   контролира   средствата   и   ресурсите   за
осъществяване дейността на агенцията, представлява агенцията в страната и
чужбина и др.Изпълнителният директор се назначава от Министерския съвет по
предложение на министъра на финансите. Централното управление подпомага
дейността   на   изпълнителния   директор   по   планирането,   организирането,

ръководството   и   контрола   на   цялостната   дейност   на   агенцията,   както   и   в
изпълнението на предоставените му по закон правомощия.

В   структурата   на   агенцията   влизат   централно   управление   със   седалище   в
София и 28 териториални дирекции в областните центрове. Териториалните
дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци,
за   задължителни   осигурителни   вноски,   както   и   други   публични   вземания,
възложени им със закон.

Тема   2   Организационна   структура   на   териториалните
дирекции на НАП

Териториален данъчен директор  

Териториалният данъчен директор, както и

всички останали лица в данъчната администрация, се назначава от Главния
данъчен   директор   или   упълномощени   от   него   лица.   Основни   функции   на
териториалния

данъчен

директор:

-   организира   и   ръководи   данъчната   администрация

             - подпомага данъчните служители при изпълнението на данъчните им
задължения

             - организира приемането и обработването на данъчните декларации  
            - възлага извършването на данъчните проверки и ревизи, определянето
на

конкретните

размери

на

данъчните

задължения

            - организира и ръководи определянето, корекцията и/или прихващането
на   данъчни   задължения,   възстановяването   на   надвнесени   суми,   данъци   и
резултати   за   данъчен   период,   подлежащи   на   възстановяване

            - събирането и отчитането на данъчни вземания и глобите, наложени от
данъчната

администрация

             -   предоставянето   чрез   регионалните   дирекции   на   Главната   дирекция
отчетна

информация

            - налага административни наказания и издава съответните актове

           Броят   на   отделите,   изпълняващи   поддържащи   функции,   е   различен   в
регионалните и териториалните данъчни дирекции, както и в териториалните
данъчни   подразделения   и   зависи   от   големината   и   нуждите   на   съответното
данъчно управление. Броят и видът на оперативните отдели, обаче, е един и
същ   за   всички   териториални   данъчни   дирекции   и   териториални   данъчни
подразделения и отговаря на оперативните отдели в Главна данъчна дирекция
-   отдел   “Регистрация   и   обслужване   на   данъкоплатците”,   отдел   “Оперативен
контрол”, “Данъчни ревизии”, отдел “Събиране” и отдел “Обжалване”. Тъй като
това   са   отделите,   които   свързват   данъчните   органи   с   данъкоплатците,   ще
спрем вниманието си върху основните операции, които се извършват в тях.     

Регистрация - основните моменти тук са, че нетърговците (населението) не се
регистрират, освен при подаването на годишната данъчна декларация, а ЕТ,
ТД,   ЮЛ се регистрират  в определен срок   след  създаването им   и получават
данъчен номер. 

             Обслужване  -   данъчната   администрация   трябва   да   подпомага
попълването на декларациите и да осигурява необходимата на данъкоплатците
информация. 

            Ревизии Ревизията е административно Производство по ДПК. Периодът
и обхватът зависят от оценката на риска - доколко си струва да преследваш
някого, какви са резултатите, които ще постигнеш при определена вероятност. 

Тема 3 Имуществена отговорност.

Едно   от   най-ефективните   и   широко   прилагани   в   практиката   на   Държавния
вътрешен   финансов   контрол   средства   за   въздействие   върху   проверяваните
лица, които виновно причиняват вреди е безспорно имуществената отговорност
по   Закона   за   държавния   вътрешен   финансов   контролИмуществената
отговорност   е   предвидена   по   ЗДВФК   и   Кодекса   на   труда.Неотменното
гражданско задължение,че всеки който причини вреда другиму,е длъжен да я
поправи   се   отнася   за   всеки   дееспособен   гражданин.По   Кодекса   на   труда
отговорност   носи   само   лице,което   се   намира   в   трудовоправни   отношения   с
ощетеното предприятие

ВИДОВЕ ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ:

1.Съобразно размера на дължимата обезвреда

:

1.1Пълна имуществена отговорност.

При нея дължимата обезвреда е в размер на паричната равностойност

на причинената вреда.Вредите, които виновно са били причинени се поправят
изцяло   и   нещата   се   довеждат   до   състоянието,  при   което   са   били   преди
настъпване на увреждането. По ЗДВФК имуществената отговорност е винаги в
пълен размер, но само при наличието на определени хипотези. 

1.2

Ограничена имуществена отговорност.

Основава се на частично, ограничено по размер обезвреждане за такива

проявни форми на вредата, които не попадат в приложното поле на пълната
имуществена   отговорност.Ограничена   имуществена   отговорност   съществува
само по разпоредбите на Кодекса на труда. 

1.3.

Увеличена имуществена отговорност.

Осъществява се, когато дължимата обезвреда е в по-голям размер от

причинената   вреда.Според   съществуващото   законодателство   такъв   вид
имуществена отговорност не се предвижда.Това е правилно, тъй като този вид
отговорност   е   в   противоречие   с   либерализирането   и   демократизирането   на
всички   страни   от   социалния   и   икономическия   живот   у   нас   в   условията   на
пазарна икономика.

2.Според нормативния акт, на който се основава:  

2.1. Гражданска отговорност, произтичаща от ЗЗД.

При   този   вид   отговорност   субект   на   отговорност   е  всеки   дееспособен

гражданин, причинил вреда другиму.

2.2.Финансово-отчетническа имуществена отговорност по 

ЗДВФК,

по която  субект   може  да  бъде  само  лице,   което  е  отчетник   в

широкия смисъл на понятието.

2.3. Имуществена отговорност по кодекса на труда.

В   специален   раздел   ІІ   на   глава   десета   на   Кодекса   на   труда   е   включена
правната   уредба   за   имуществената   отговорност   на   работниците   и
служителите.Според   чл.206,   ал.1,   за   вреда   причинена   от   работник   или
служител   по   небрежност   при   или   по   повод   изпълнение   на   трудовите
задължения, отговорността е в размер на вредата, но не повече от уговореното
месечно   трудово   възнаграждение.Когато   такава   вреда   е   причинена   от
ръководител,   включително   непосредствен   ръководител,   отговорността   е   в
размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно
трудово възнаграждение.

Тема 4 Ревизионен процес.

1. Предварителна подготовка.

Този   етап   има   два   подетапа   –   предварителна   подготовка   извън   обекта   и
предварителна  подготовка  в   самия  обект.През  този  етап  се  изучават  всички
материали   и   резултати   от   предходната   ревизия.   Натрупаната   информация
служи за разработването на програма на ревизията. 
Вторият подетап протича в самия обект и се проучва деловата кореспонденция,
баланса, ГФО, първичната счетоводна отчетност.
2. Откриване на ревизията и ревизионна работа.
  Като технология обхваща легитимиране, извършва се запечатване на касите и
складовете, които предстои да бъдат ревизирани, настаняване на ревизията,

афиширане, поставяне на началото на взаимодействие и координация, пряка
ревизионна работа.
3. Приключване на ревизията.
    Приключването   на   ревизията   обхваща   групиране   и   систематизиране   на
констатациите на ревизията, определяне вида на приключителния документ и
съставянето   му,   даване   на   гласност   на   констатациите   /   чрез   връчване   или
четене на акта /, написване на мотивирано заключение към акта и на писма за
изпращането на материалите от ревизията.
4. Документално оформяне на резултатите от ревизията.
Систематизират се в две основни групи – основни и съпроводителни.
Към   основните   приключителни   документи   спадат   ревизионният   акт   и
ревизионната   записка,  а  към   съпроводителните   –  актът  за   начет  и  актът  за
нарушения.
Ревизионният акт е основен приключителен документ.Той се съставя винаги,
когато  при  ревизията  се  установяват  слабости  и недостатъци.  Съставя  се в
четири еднообразни екземпляра.
Ревизионната записка е също основен приключителен документ. Тя се съставя,
когато по време на ревизията няма установени слабости и недостатъци.
Актът   за   начет   е   съпроводителен   документ.   Съставя   се   успоредно     с
ревизионния   акт.   Той   е   документ   с   подчертана   доказателствена   сила   и
сезираща функция.
Актът   за   нарушение   е   съпроводителен   документ,   съгл.   ЗДФК   установява
извършено административно нарушение.

Тема 5. Данъчни проверки.

Данъчна ревизия е дейността на данъчните органи, насочена към установяване
на   данъчните   задължения   на   данъчния   субект   и   за   установяване   на
законосъобразността   на   действията   му   на   основата   на   специфичните   или
репрезентативните методи за контрол.

В рамките на данъчната ревизия данъчният орган може да извършва насрещни
проверки   при   други   данъчни   субекти   за   установяване   на   отделни   факти   и
обстоятелства   от   значение   за   данъчното   облагане   на   ревизирания   данъчен
субект,   при   които   не   се   определят   данъчни   задължения   за   проверявания.
Когато   проверката   се   извършва   при   другия   данъчен   субект,   тя   завършва   с
протокол, екземпляр от който му се предоставя.

Данъчна проверка по делегация

Органът,   издал   акта   за   възлагане   на   ревизията,   може   да   отправи   писмено
искане за извършване на данъчна проверка по делегация до териториалния
данъчен директор, чийто район се извършва от дейността.

При   извършване   на   данъчна   ревизия   или   проверка   органът,   който   ги   е
възложил,   може   да   поиска   писмено   от   специализиран   орган   за   контрол   при
данъчната администрация или от други органи извършването на действия за
установяване   на   факти   и   обстоятелства   за   определяне   на   данъчните
задължения или за предотвратяване на отклонение от облагане. Резултатите
от извършените действия и събраните доказателства се предават на органа,
отправил   искането,   и   се   вземат   предвид   при   определяне   на   данъчното
задължение.

Проверка по прихващане или връщане

Недължимо   платени   или   събрани   суми   за   данъци,   задължителни
осигурителни   вноски,   наложени   от   органите   по   приходите   глоби   и
имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите (НАП), се прихващат от органите по приходите за погасяване на
изискуеми

публични

вземания,

събирани

от

НАП.

По реда на ДОПК може да се извърши прихващане и с погасено по давност
задължение,   когато   вземането   на   длъжника   е   станало   изискуемо,   преди
задължението

му

да

бъде

погасено

по

давност.

Ако   няма   изискуемо   или   погасено   по   давност   задължение   за   прихващане,
недължимо   платените   или   събрани   суми   се   връщат   (възстановяват)   на
лицето.
По   принцип   прихващането   и   възстановяването   представляват   право   за
лицето,   но   по   изключение   възстановяването   може   да   бъде   негово
задължение.

На   възстановяване   подлежат   сумите,   които   са   били   възстановени
незаконосъобразно от бюджета в полза на лицето. В този случай е налице
задължение за лицето. Това задължение се смята за задължение за данък, а
когато са били възстановени надвнесени осигурителни вноски - за задължение
за осигурителна вноска.
Проверка за регистрация по ЗДДС. Задължението за регистрация възниква в
момента, в който всяко данъчно задължено лице достигне облагаем оборот от
50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от 12 последователни месеца
преди   текущия.   Срокът,   в   който   следва   да   се   подаде   заявление   за
регистрация е 14-дневен и започва да тече от първия ден на месеца, следващ
едномесечния данъчен период, през който е достигнат посочения оборот.

Проверка зе установяване на нарушения
Актовете   за   установяване   на   административните   нарушения   се   съставят   от

органите по приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните   постановления   се   извършва   по   реда   на   Закона   за
административните нарушения и наказания.

Проверка за възстановяване на акциз

Териториалната   дирекция   на   Националната   агенция   за   приходите   по
регистрация   на   лицето   въз   основа   справката-декларация,   документите   и
констативния   протокол   ,   съответно   документите,   удостоверяващи   внесения
акциз по в 7-дневен срок от получаване на документите издава разпореждане
за прихващане или връщане и с платежно нареждане превежда подлежащите
на възстановяване суми на акциза по сметка на фирмата износител.

Тема   6.   Контрол   върху   касовата   дейност   на
предприятията.

Касиерите   са   материалноотговорни   лица,   чиито   длъжностни   задължения   са
свързани   с   правилното   съхранение,   отчитане   и   разходване   на   паричните
средства  на предприятията.  Предоставена  е  възможност всяко  предприятие,
включително   и   одитираните   от   органите   на   Държавния   вътрешен   финансов
контрол   (ДВФК)   обекти,   да   определя   само   както   наименованието   и
съдържанието   на   ползваните   счетоводни   регистри,   така   и   правата   и
задълженията на касиерите и длъжностните лица, които упражняват контрол
върху тяхната касова дейност. Това трябва да става при стриктно спазване на
изискванията   на   Закона   за   счетоводството.   Каква   ще   бъде   конкретната
организация   на   касовата   дейност   е   въпрос   на   самите   предприятия,   но   тя
трябва да създава условия за осигуряване на ефикасен предварителен, текущ
и последващ контрол и да защитава интересите на собствениците, респективно
държавата и общините.
За   отразяване   на   извършената   проверка   на   касата   предприятията   могат   да
ползват протокол, който се подписва от членовете на назначената със заповед
на   ръководителя   инвентаризационна   комисия,   и   от   материалноотговорното
лице   -   съответния   касиер.   Целесъобразно   е   в   протокола   да   се   отбелязват
последните номера и дати на приходните и разходните касови ордери, които са
взети предвид при установяване резултата от проверката на касата. Освен това
преди започването на установяването на касовата наличност касиерът трябва
да подпише декларация, с която да удостовери, че всички касови документи са
записани в касовата книга и са предадени в счетоводството. Не са ли записани
всички   приходни   и   разходни   касови   ордери   в   касовата   книга,
инвентаризационната  комисия  изчаква  това   да   бъде   направено  и  едва   след
това се започва преброяването на паричните ценности. Намерената наличност
се отбелязва цифром и словом в протокола. В декларацията се отбелязва от