Формирането на болницата 

и локализиращата медицина

•

Сега  като  че  ли  точно  съвпада  тялото 
на  болестта  с  тялото  на  болния  човек, 
но както ще се опитам да покажа – това 
е  историческа  случайност  на  поредица 
от  трансформации  на  медицинското 
научно 

познание. 

Както 

и 

пространството  на  конфигурацията  на 
болестта 

и 

пространството 

на 

локализирането на болката в тялото са 
били  съпоставяни  от  XIX  век  насам, 
основно  заради  патоанатомията.   
Затова  ще  се  върнем  към  една  от  по-
старите  форми  на  медицината  – 

класифициращата медицина (а преди 
нея 

лаическата 

медицина). 

Класифициращата 

медицина

произхожда  от  биологията.  Ще  се 
върнем, 

за 

да 

видим 

как 

класифициращата 

медицина 

предшества анатомо-клиничния метод и 
как  го  е  направила  исторически 
възможен. 

•

Казано  най-общо  –  преди  да  бъде 
впримчена  в  плътността  на  тялото, 
болестта 

получава 

йерархизирана 

организация    в  семейства,  родове  и 
видове. Касае се за нещо като таблица, 
която  позволява  да  се  направи 
достъпна  за  заучаването  и  паметта 
гъмжащата  област  на  болестите. 

За 

първи 

път 

обаче 

болестта 

е 

дефинирана  и  формулирана  сама  за 
себе си,

 като впоследствие могат да се 

определят същностните й измерения.

•

Болницата.

 Лекарят  при  леглото  на 

болния  –  от  XVIII  век  насам  клиниката 
разказва  себе  си  сякаш  болничното 
легло  винаги  е  било  мястото  на 
постоянен  и  устойчив  опит,  за  разлика 
от  теории  и  системи  (тоест  набляга  на 
емпиричността). 

•

Университетът

.  Клиниката  е  елемент 

на позитивното натрупване на знанието: 
постоянният  поглед  върху  болния  бил 
насочен 

дотолкова, 

доколкото 

позволява на медицината да съхранява 
и  да  се  развива  –  с  установяването  на 
писмеността 

и 

тайната, 

което 

разделило 

лекарите 

(притежаващи 

привилегировано  знание)  от  всички 
останали. 

Лаиците

Хипократ като лаик

•

В антична Гърция гинекологията и 
построяването на женското тяло се 
асоциира с кутията на Пандора, чиито 
красив изглед прикрива опасната кутия. 
Тя била предрешена като булка и 
представена на Прометей.

•

Митът за Пандора – първата жена, 
която влязла в света на хората и която 
вече “отворена” донесла болестта на 
човечеството. Този тип медицина 
произлиза от общността и е приета в 
нея – носи значенията на общността. 

•

Основен проблем за Хипократ е трансформацията на девиците 
в жени – за да бъдеш трансформирана в жена трябва да си 
раждала. Първата менструация показва зрелостта на тялото. 
Момичетата се женят на около 14 години в антична Гърция. 

•

Жените се мислят, от една страна, по подобие на децата – като 
незрели, а от друга, като “кучки” – зверове, които са диви и 
трябва да бъдат усмирени. 

•

Жените имат нещо като буркан (фуетус) и са направени от 
пръст и вода. Бурканът е нещо като контейнер, в който боговете 
слагат семето. 

•

Забременяването затваря фуетуса и предпазва жената.

•

Представа за тялото – ходос (тръба). Ходосът се лекува. 
Например, когато жената е в менструален период, има болки в 
гърлото. Лечението се прилага върху обратната страна. 
Хипократ мисли, че можеш лесно да разбереш кога едно 
момиче е загубило девствеността си – когато гласът и стане по-
дълбок.

•

Жените са по-влажни от мъжете и по-меки. Жените са суров 
материал, докато мъжете са по-завършени. Жените се лекуват 
чрез засушаване.Затова и имат менструация. Жените се 
разболяват тогава, когато от тях не изтича менструалната кръв.

•

Момичетата трябва да се оженят, защото матката (бурканът) 
може да се изкачи и да отиде до гърлото и момичето да умре от 
задушаване. Затова тя трябва да се фиксира в тялото чрез 
първото раждане. 

Болницата и 

Университетът

•

Докато няма институции, 
които да централизират 
знанието и да 
организират лекарската 
практика, няма как да 
има модерно-научно 
познание. Познанието е 
като знанието на 
занаятчията – добито от 
собствен опит и 
ограничавано от 
моралните норми на 
обществото.

Български народно-

лечителски практики

•

В  България  преди  изграждането  на 
централно  здравно  ведомство  и  на 
местни  здравни  органи,  болници  и 
амбулатории,  създаването  на  лекарски 
и  аптекарски  кадри  и  като  резултат  – 
обхващане  на  населението  в  здравно-
медицинска 

мрежа 

се 

случва 

постепенно  след  Освобождението.  В 
Османската 

империя 

има 

само 

дворцова и военна медицина.

•

Населението 

се 

обръщало 

към 

самозвани  хекими  (лекари),  джерахи 
(фелдшери), биляри, ахтари (аптекари), 
а  и  към  народните  –  костоправи, 
бербери,  врачки,  баячки.  Появили  се  и 
такива  “специалисти”,  които  продавали 
специални  тинктури  и  пр.  (най-често  се 
смесват  едни  и  същи  средства  и  ги 
продават 

на 

населението). 

“Лекарствата” се взимат по наставление 
–  “преди  петли  да  пеят”,  “На  пълен 
месец” и т.н.

Преддисциплинарни възгледи 

за тялото

•

Болестта е съдба (включително и заради религията);

•

Лекарят при леглото на болния;

Практики:

•

Най-универсалните средства били разслабителните, 
кървопусканията, лекуването чрез разтривки, налагане с нещо, 
но и употребявали молитви, баяния, заклинания. 

•

Знанията се получават чрез чиракуване.

•

Има например хирурзи, които се занимават с превързване и 
лекуване на рани и с операции. 

•

Зъболекарство не съществува – има само специалисти по 
вадене на зъби. 

•

Зад тези практики се крият различни представи за тялото, 
здравето и болестта (какви са те в България?).

В България – кога започва 

процесът на медикализиране 

на обществото?

•

60-те  и  70-те  години  –  Митхад  Паша  – 
построени са първите болници в Русе и 
Плевен  (1865  г.).  Тогава  се  строят  и 
болниците  в  Търново,  Добрич,  Варна.В 
някои български градове започват да се 
появяват дипломирани лекари, които са 
завършили в чужбина. 

•

След  Освобождението  в  България  има 
151 лекари.

•

След  Освобождението  лекарите,  които 
желаят  да  практикуват  трябва  да  се 
явят  на 

колоквиум

 пред  Медицинския 

съвет.

•

Лечебното 

дело 

започва 

около 

Освобождението, 

но 

след 

него 

болниците започват да се увеличават.

Из спомените на д-р Любенов 

(гр. Кюстендил)

•

“В  пазарен  ден  аптеката  беше  пълна  с 
мющерии:  един  си  пуща  кръв,  друг  си 
пуща пиявици, трети – клизма си прави, 
четвърти  –  взима  слабително,  на  пети 
се  приготвя  лекарство;  тъй  щото  от 
глъчка  не  се  разбираше  кой  какво 
говори  и  затова  хекиминът  от  своята 
висока 

катедра 

даваше 

разпорежданията 

си 

с 

пръсти. 

Например  показвах  отдалече  пациента 
и  ескулапът  даваше  с  пръсти  знака, 
колко пиявици да се поставят или колко 
банки с кръв да му се вземе.