ЛЮБОВТА КАТО  НЕПРЕХОДНО ЧУВСТВО  

В СТАРОГРЪЦКАТА ЛИРИКА

Още в древността любовта е една от темите, които привличат вниманието на

поетите. Творбите на Сафо, Архилох, Анакреон, Алкей успяват да ни развълну

ват и 

днес, макар че са създадени преди повече от две хилядолетия.

Много от авторите в старогръцката лирика пишат за любовта, но не в този

смисъл   на   думата,   който  се   разбира   днес.   Според  елините,   обичта  се   изразя

ва 

предимно  в  дълбока  и  силна  привърза ност  и  непременно  е  свързана  с  някакво  
физическо усещане - болка, прилошаване, треска. Ето защо може да се каже, че

чувствата са елементарни, както и из разяването им, макар че това е напра вено по  
един своеобразен и удивителен начин (Сафо):

Подобно буря... разтърсва любовта душата

ми:

тъй вятърът планински събаря дъбове...

Друг характерен елемент от разбира нията на древните гърци за любовта е, че  

според тях тя е внушена от боговете - най-често Афродита и Ерос, чиито стре

ли 

могат да покосят дори сърцето на Зевс. Но макар и внушена, усещанията, които

поражда любовта, са съвсем лично изживяване на влюбения (Сафо):.

О, сладка мамо, вече нямам
сили" совалката си бързо да
премятам,
умирам от любов: едно момче
красиво ми прати Афродита, нежната.

Обикновено   творбите   на   поетите   за почват   с   обръщение   към   някого,   пред  

когото лирическият герой изплаква мъката си. Стихотворенията никога не са във

вид на монолог (Сафо - „Молба към Афро дита”).

Един от най-забележителните творци на Древна Елада е 

Архилох. 

Той се спира  

на много теми, но сред останалите безс порно се открояват стиховете му, пос ветени  
на любовта:

И нежно клонче мирт
я радва,
и розите червени...
По раменете й са паднали
най-леки сенки от косите...

Архилох наистина притежава та лант, благодарение на който успява да напише

такива   великолепни   стихове.   Те   пленяват  читателя   с   богатството  на  багрите   и

краските, с разнообразието на изразните средства.

Сафо  

е единствената поетеса, чиито творби са запазени и до днес. Тя пише

предимно любовни стихове,  в които личи из вестно влияние от творчеството на  
Архилох. Но въпреки това Сафо има свой собствен стил, който се различава не са

мо 

по   начина   на   изразяване,   а   и   по   сила та   на   чувствата.   Творбите   й   не   правят  
изключение  от общото  правило,   че любов та  се  изразява  предимно с  физически  
усещания. Но при Сафо това е направено с много усет към красивото и изящно

изразяване („Любовна болка”):

Но

аз, щом отдалече те

съгледам, в уплаха - бледна - изведнъж
изтръпвам.

1