Институционална история

         От досегашните ни лекционни занимания се налагат най­малко два 
общи извода. Първият е, че търсенето на елемент (със свойствата на атома в
молекулите), който самостоятелно или в комбинации универсално да 
отразява многообразието в Обществото (обществата) не открива път към 
недвусмислени теоретични построения. Вторият е, че усложняването на 
този теоретичен порок чрез въвеждане на структури и взаимоотношения (на
избрани "атоми") означава да мултиплицираме грешката, независимо, че 
нерядко изводите видимо съвпадат с определена обществена практика.

         Избраното сравнение за атомите и молекулите (понятия, отделящи 
микро от макро космоса) не е случайно, защото те са символи на 
недвусмислената многовариантна подреденост. Отдавна е известно, че 
типологията в микросвета е опосредстван вариант на отношения в 
макросвета. В противен случай не бихме имали нито една лема или 
аксиома, на която изобщо да се градят каквито и да било построения. Ако 
атомите са, фигуративно казано, обществата (преминати или 
съществуващи), а молекулата ­ Обществото изобщо, да не забравяме, че 
атомите са различни, не са неделими, а в комбинация изграждат различни по
характер молекули. От определена гледна точка макровселената се оглежда
в микросвета, т.е. те са 

подобни

. Тази поредна скоба я отваряме, не за да се

търсят преки пътища за пренасяне на идеи или създаване видимост за 
разрешаване на проблеми, използвайки резултати от една област на 
познанието в друга, а само за да въведем понятието 

вариантност

 като 

основополагащо, дори за "познати" парадигмални действителности.

         Струва ни се, че значителна част от трудностите в споменатите до сега
противоречиви подходи към Обществото се разрешават от Общата теория 
на системите (ОТС). Началото й можем да търсим в Хегел (разработил на 
база на диалектиката класификация на системите, характеризирани по 
показателя "цялост"), на Маркс и Енгелс (разглеждащи обществото от 
системен порядък), на австрийския биолог Л. Берталанфи (изложил през 
30­те години за първи път ОТС), на Ф. Масарик, К. Боулдинг, Р. Акоф , 
Стафърд Бир, Б. Малиновски, К. Леви­Строс и т.н.

         Ключов момент в създаването на обща система от познавателни 
средства за изследване на сложноорганизираните обекти е решаването на 
проблема за анализа и синтеза и взаимодействието между тези подходи в 
изследванията. Без да отричаме приносите на мнозина, необходимо e да се 

споменат заслугите на младия Маркс. С "Капиталът" той демонстрира 
принципно нова изследователска стратегия на структурно разчленяване на 
сложното цяло на съставящите го елементи с последващ техен синтез, при 
максимално отчитане ефекта от взаимодействие на частите върху цялото. В
отношенията между тях в процеса на реално функциониране на системата е 
заложен ключа към решаване на проблема за анализа и синтеза на сложните 
системи.

         Процесът на търсене на общи познавателни средства за изучаване на 
сложноорганизираните системи предполага развитие на мисълта в различни 
отрасли. Необходимо е разработването на системните проблеми на нивото 
на специални научни теории. За обществознанието това е приоритетна 
задача. Ако този път в естествените и биологични науки не е извървян, то 
вероятно и днес бихме живели в пещери.

         Могат да се отделят няколко направления в които се развива горния 
проблем. В нашето столетие те отразяват отделни аспекти при изучаването 
на сложноорганизираните системи. Не рядко тези аспекти хипертрофират в 
претенциозна универсалност. Това се забелязва (вече подчертахме) в 
развитието на структурализма, функционализма (или тяхната комбинация), 
икономическата антропология. Често отделни фундаментални понятия, 
отразяващи само някои страни и свойства на сложноорганизираните 
системи (структура, функция, отношения) се противопоставят или 
претендират за изключителност. Структурализмът получава разпостранение
в лингвистиката, психологията, етнографията, изкуствознанието, 
историята. Функционализмът и неговата комбинация със структурализма се
експлоатира основно в антропологията и социологията. В биологията 
общата тенденция към изработване на познавателни средства за изучаване 
на сложноорганизираните системи довежда до възникване на организмични 
теории, дали тласък за идеите на кибернетиката и теорията на 
информацията. За теоретичен синтез на тези многопланови процеси в 
научното мислене претендира Общата теория на системите (ОТС), създател
на която се смята Л. Берталанфи. Прецизирайки нещата, такава теория още
не съществува, с изключение на отделни сериозни разработки. Въпреки 
това, използването на термина 

“

ОТС

”

 е уместно, доколкото такова 

положение съществува в кибернетиката, в Теорията на организацията, 
Теорията за знаковите системи и т.н.

         Често, когато се говори за ОТС, думата "обща" е източник за 
недоразумения, защото заблуждава, че теорията трябва да обобщи всички 
системи. Затова трябва да се подчертае, че обект на обобщение от ОТС са 

сложноорганизираните системи и то само разновидностите им, чиито 
обединени свойства закономерно (подредено) отразяват въздействието на 
външната среда, натрупват, преработват информация, и на тази основа се 
отнасят избирателно към средата по пътя на изработване на целесъобразни 
типове поведение. Аналогично и "системният подход" отразява 
съвкупността от методи за изследване само на системите с организирана 
сложност. Подобно ограничение на системния подход дава възможност и за 
по­тясно определение на понятието "система". Вече става дума не за 
всякакви множества от свързани помежду си обекти, а само тези от тях, 
които се характеризират с цялостни интегративни свойства.

      За разлика от изложените концепции на културалисти и ограничени 

марксисти, системният подход не търси общ принцип "създател" за наука за
Обществото като "полезност­цена", "цивилизационни мотиви", 
"геополитически кодове","обществено­икономическа формация", въпреки 
че последната специално, в генезиса си е лишена от догматизъм и основни 
идеи могат да се използват. Модерната системна социологична и 
антропологична мисъл предполага, че за описание, анализ и разбиране на 
механизма за развитие на обществото може да се приеме 

структурата на 

човешката дейност

. В тази връзка основната задача на системното 

изследване  на обществото е обяснение на генезиса и развитието на 
представената в него 

организация

. Най­съществена нейна черта (постоянно

убягваща от вниманието на ограничените структуралисти и 
функционалисти) е опосредствено­производствената й същност. Това е 
основната й отлика например от непосредствено­потребителския характер 
на различната по тип организация в средата на биоорганизмите.

         Позната е мярката ентропия и корелатът й отрицателна ентропия като
общо основание за класифициране на системите използвайки принципа

подреденост

. На този принцип се отделят двата различни начина на 

организация, присъщи на неорганичната и органична природа. 
Организацията на първата се състои в предаване на енергия чрез 
своеобразно подреждане на компонентите или елементите в системата. В 
органичната природа това се постига основно по пътя на натрупване, 
съхранение и обмен на информация. От информационна гледна точка, 
различието между биологичната и социалната (по­точно социокултурната) 
организация е в това, че последната притежава надиндивидуални, 
извънорганически средства за натрупване и предаване от поколение на 
поколение на избрана необходима информация. Човешката дейност се 
програмира изключително социално (в последно време тази теория се 
критикува, но не и на емпирично ниво), а това предполага свойства и