България и Балканите в международните отношения

през Средновековието

тема:

    Велика България или Степната империя на кан Кубрат 

През   IVв.,   а   може   би   и   много   по­рано   в   областите   на   север   от

Кавказките планини околко р. Кубан и Азовско море докъм р.Днепър са
обитавали     тюркоезични   племена   известни   на   византийски,   латински   и
ориенталски   автори   под   общото   название   българи.   (Бешевлиев   В.   ,
Първобългарите , 3) Присъствието и времената доминация на авари и тюрки
и появата на хазарите забавили за известно време процеса на консолидация
на местните племена в които доминирал българският елемент.

В първата половина на VIIв. в териториите на север от Понтийско море

българите се превърнали в основен политически фактор, който обединил
всички   степни   племена   между   Волга,   Кавказ   и   Дунав.   Сформираното
обединение   е   известно   в   историографията   под   името   Велика   България.
Начело   на   новата   степна   империя   стояла   българската   аристокрация,
оглавена от кан Кубрат. Велика България възникнала между две съседни
империи ­ Аварската и Тюркската, като не само завладяла територии и от
двете, но и възприела част от техните политически програми и културни
традиции. (Рашев Р. , Прабългарите през V­VIIв.,47)

Основни източници за образуванието и историята на Велика България

са двама византийски автори от края на VIIIв. и началото на IXв. ­ Теофан
Изповедник и константинополският (от 806г. до 815г.) патриарх Никифор .
Те черпели информация от общ по­ранен първоизточник, който не е запазен.
Информацията,   достигнала   до   нас,   е   в   съответствие   с   индивидуалния
подход и стил на изложение на двамата автори. В хрониката на патриарх
Никифор се съдържат важни детайли, които липсват у Теофан. Друг извор
за   Велика   България   е   етиопският   превод   на   гръцката   хроника   на   Йоан
Никиуски,   който   дава   неизвестни   от   други   източници   подробности   за
живота   на   Кубрат   и   връзките   му   с   Византия.   Списък   на   българските
племена   през   VIIв.   съдържа   труд,   чийто   автор   е   арменският   географ
Ананий Ширакаци. От чуждите източници също е запазено писмо на каган
Йосиф, съдържащо хазарската версия за гибелта на Велика България. От
домашните извори е запазен в късен руски превод ,,Именник на българските
канове   (князе)“,   който   съдържа   имената,   рода   от   който   произлизат   и
времето на управление на петима владетели, управлявали до преселванието
на   българите   на   Долен   Дунав.   Неизвестният   съставител   е   използвал   за
означаване на годините дванадесетгодишен животински календар. 

От   чуждите   извори   съшо   има   запазени   два   рускоезични   източника­

,,Джагфар тарихъ” и ,,Шанказъ дастънъ”, които се смятат за преводи на
древнобългарски  исторически хроники , създадени в средата на волжките

българи. Те съдържат описание на периода   на Велика България. Някои
събития и личности в тях могат да се съпоставят с данни от традиционните
източници.   Поради   това   отделни   историци   и   археолози   ги   считат   за
достоверни и оригинални произведения. Има група историци, които смятат
хрониките   за   спорни.   Техните   оригинали   са   обявени   за   унищожени,   а
руските преводи са без научен коментар. 

Образуването   и   краткото   съществуване   на   Велика   България   е

привличало   вниманието   на   много   историци.   Най­голямо   внимание   са
отделили на темата представителите на българската и руската исторически
школи.   Още   на   времето   най­значителният   български   медиевист
В.Н.Златарски набелязва основните проблеми на изследванието, сумирайки
всички известни в началото на XX в. източници. По­късно редица историци
добавиха   нови   наблюдения   (Бурмов,   Бешевлиев,   Димитров,   Гюзелев,
Павлов и др.). В руската историография особено трябва да се отбележи
очерка  на М.И.Артамонов, събрал всички известни сведения за българите в
Източна   Европа   до   образуването   на   Велика   България,   както   и   на
работилите   след   нега   автори   (Генинг,   Халиков,   Чичуров   и   др.).   Всички
видни   съвременни   историци   на   Византия,   които   проследявайки
управлението   на   Ираклий   (610­641г.),   засягат   въпроса   за   връзките   на
Велика България с Византия. Може да се каже, че по основните въпроси на
темата   съществува   съгласие.   Някои   разминавания   между   отделните
изследователи по отношение на детайлите са резултат от непълнотата ха
източниците. (Рашев Р., Прабългарите през V­VIIв.,48)

Според   ,,Именника   на   българските   канове”   след   Ирник   управлявал

Гостун   от   рода   Ерми.  Той  ,,бил   наместник  2  години”.  Властта   му   била
дадена   в   ,,дохс   твирем”   т.е.   в   годината   на   свинята,   месец   девети.
Изхождайки от представите си за характера на прабългарския 12­годишен
(животински) циклов  календар, съвременните автори отнасят управлението
му към 628­630г. или към 603­605г. Името на Гостун не е известно от други
източници   .   В   историографията   съществува   спор   относно   личността   на
Гостун. Кой всъщност е бил? Едни историци смятат , че е бил наместник на
тюркския кафан, а други го определят като наместник на Кубрат поради
негова младост. Редица историци го отъждествяват с Органа, чичото на
Кубрат, името на когото вероятно е променено, както имената на Курт и
Безмер. Други автори отхвърлят тази възможност, посочвайки липсата на
пряко   опоменаване   на   Органа   в   Именника,   като   го   считат   за   областен
тюркски хан , след смъртта на когото до образуването на Велика България
управлявал   Гостун.   Така   или   иначе   Гостун   е   първият   реален   български
владетел   след   полулегендарните   управления   на   Авитохол  (300години)   и
Ирник (150години). (Рашев Р. , Прабългарите през V­VIIв.,49)

Както съобщава Именника, след краткото наместничество на Гостун на

престола седнал Кубрат. Той управлявал 60 години , произхождал от рода
Дуло, а властта получил в ,,шегор вечем”, т.е. в годината на вола , трети
месец.   Годините   му   на   управлението   му   някои   историци   приемат   за
годините на живота му, които се изчисляват по различен начин. Според
последните опити за хронологизация на Именника, това е периодът 605­
665г. Отдавна е установено, че Курт ­ това е Кубрат от други източници.
Бидейки най­значителният политически деец в Източна Европа през VII в. ,
името му е известно от различни източници и се предава като Кубратос ,
Кробатос,   Кробатус   ,   Котрадес   ,   Худбадр   ,   Худбаат.   Йоан   Никиуски   ,
чиято съставена през VII в. хроника била по­късно преведена на етиопски
език , съобщава : ,, Котрадес , княз на мутаните(хуните) и племенник на
Органа.   Този   човек   беше   кръстен   още   в   детството   си   и   бе   израсъл   в
императорския двор. Той завързал нечувана дружба с Ираклий, който го
обсипал с благодеяния. И след смъртта му той остана от признателност
привързан     към   децата   и   жена   му   Мартина.   Със   силата   на   своето
животворно кръщение, което той получи, победи всички варвари и езичници
. 

Без съмнение е фактът, че Кубрат изградил силни връзки с император

Ираклий (610­641г.) още от младежките си години. Нямаме категоричен
отговор на въпроса ­ Кога точно Кубрат е приел християнството? Едни
изследователи смятат, че това е станало през 619г. По време на престоя си
в   Константинопол,   други   смятат,   че   кръщението   е   станало   в   годините
между 632­635г. Няма съмнение , че в 619 г. Византийската дипломация
успяла   да   привлече   на   своя   страна   българската   аристокрация,
обезпечавайки си по този начин   съюзници за запазване на византийското
присъствие в Крим и Северното Черноморие. До този съюз се е стигнало
заради кризата в Тюркския каганат, която отслабила значетелно тюркско­
византийската   политика   спрямо   общия   враг   Персия.   Византия   търсила
приятелството на местните племена, които от своя страна охотно приемали
сближаване с нея, в това число и чрез покръстване на своите вождове. Така
погледнати нещата ни става ясно, че визитата на българската аристокрация
през   619г.   В   Константинопол   никак   не   е   случайна.   През   619г.   Персите
установили контрол над Сирия и Египет и застрашавали други византийски
провинции. Те сключили съюз с аварите, които не преставали да нападат
балканските земи на империята. Българо­византийския съюз бил жизнено
важен за империята. (Рашев Р. , Прабългарите през V­VIIв.,50)

Органа   очевидно   бил   добре   позната   личност   ,   тъй   като   Кубрат   се

определя спрямо неговото име . Възможно е той , наистина да е Гостун от
Именника,   макар   сходството   в   имената   да   е   твърде   далечно.   Ако   той
наистина е бил областен тюркски оправител, ще може да се отъждестви с