Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или

присъства   в   повърхностния   й   слой,   целогодишно   или   сезонно.   Това   са

екосистеми,   в   които   водата   е   основния   фактор,   от   който   зависят
екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Те могат да

бъдат естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или
течащи, сладки или солени, включително територии с морска вода.  

Естествените   влажни   зони   са   едни   от   най­скъпите   ни   природни

богатства.   Те   са   едни   от   най­продуктивните   екосистеми   на   Земята.

Съхраняват незаменими местообитания на редки животински и растителни
видове.   Имат   изключително   важна   роля   за   кръговрата   на   водата   като

възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено

ценна е способността им да пречистват  преминаващите през тях води. Не случайно на

много места по света се изграждат пречиствателни станции имитиращи естествените блата.
Влажните зони имат много важна роля и в предпазването от наводнения, като поемат и

задържат голяма част от повърхностните води. В тях се съхраняват големи количества
въглерод, което ги прави изключително  важни за предотвратяване на промените в климата.

Влажните   зони   имат   важно   значение   за   живота   на   местното   население   като

водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Не на последно

място влажните зони предлагат добри условия за развитие на различни видове туризъм.

Влажните   зони   са   изключителни   уязвими   екосистеми   –   силно   чувствителни   към

замърсяване, промени във водните течения и други. През   XX век у нас а и в световен
мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени.  Днес тези екосистеми

заемат едва 0,1% от територията на България и са сред най­приоритетните за опазване
обекти.   Голяма   част   от   организмите,   които   разчитат   за   своето   оцеляване   основно   на

влажните зони са редки или застрашени от изчезване.

Природен парк "Персина" е уникален за България и е единствен по българското

поречие   на   р.   Дунав.   Обявяването   му   цели   съхранението   и   възстановяването   на
крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на

многобройните острови, влизащи в границите на парка. Той е част от Глобалния екологичен
фонд (GEF) ­ проекта „Възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването с

биогенни елементи" . Основната цел на този GEF­проект е да помогне на България да
изпълни   своите   национални   и   международни   ангажименти   за   намаляване   на

трансграничните   товари   от   биогенни   елементи   и   съхрани   биологичното   разнообразие   в
басейните на река Дунав и Черно море чрез възстановяване на влажните зони и подобрено

управление и устойчиво използване на водните ресурси. 

1

I.

ОБЩА  ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПП „ПЕРСИНА”

Природен  парк "Персина"  е обявен  със  Заповед  № РД ­ 684 от 04.12.2000г. на

Министъра   на   околната   среда   и   водите   и   е   един   от   най­младите   природни   паркове   в
България.   Разположен   е   на   територията   на   три   дунавски   общини:   Никопол,   Белене   и

Свищов, с обща площ от 21 762,2 ha. Дирекцията на парка се намира в гр. Белене, малък
град на р. Дунав в плодородната Свищовско­Беленска низина. 

Природен парк "Персина" е уникален за България и е единствен по българското

поречие   на   р.   Дунав.   Обявяването   му   цели   съхранението   и   възстановяването   на

крайдунавските влажни зони. Особено се набляга на запазване естественото състояние на
многобройните острови, влизащи в границите на парка ­ островните групи на Никопол ­ 4

острова и на Белене ­ известният Беленски дунавски архипелаг (БДА), състоящ се от 19
острова, пет от които са румънски. БДА е с обща дължина около 18 км. 

Тук се намира и най­големият български и четвърти по големина в Европа дунавски

остров ­ о. Персин, дал името на Природния парк. Неговата дължина е 15 км, а на ширина

достига до 6 км.

Природният парк обхваща всички български дунавски острови в тази част на река

Дунав:   Персин,   Голяма   бързина,   Магареца,   Щуреца,   Милка,   Китка,   Предела,   Градина,
Средняк, Лакът и Палец. Природен парк "Персина"  включва територии от землищата на

Никопол, Драгаш Войвода, Белене, Свищов и Ореш.

Уникалността   и   голямата   значимост   на   тази   островна   група   стана   причина   на

24.09.2002   г.   да   бъде   обявено   за   Рамсарско   място,   което   е   най­голямото   по   площ   в
България – 6898  ха.    Най­важният тип екосистеми в парка са заливаемите крайдунавски

гори и вътрешни блата. За опазването на тези зони са обявени редица защитени територии.

Възстановителните планове касаят в момента само източната част на остров Белене,

тъй   като   в   западната   му   част   се   намира   затвор,  който   провежда   и   селскостопански
дейности. Без него остров Белене би бил идеална местност за възстановяване на влажните

зони   без   скъпи   технически   съоръжения   и   допълнителни   мероприятия,   с   повече
положителни ефекти при намаляване на замърсяването. 

В инициираните от тази конвенция програми “Намаляване на замърсяването на река

Дунав”   се   разглеждат   многообразни   аспекти   на   тази   тема   в   проектни   предложения   за

прилежащите на река Дунав страни и за реализирането им. Успоредно с намаляването на
замърсителите   чрез  строеж  на  съответните  съоръжения  бе  поставена  на преден  план  и

възможността на намаляване на биогенните елементи чрез заливане на незасегнати заливни
низини и гори и техните влажни зони.

Българският   проект   "Възстановяване   на   влажни   зони   и   намаляване   на

замърсяването"   (ВВЗНЗ)   е   първият   по   рода   си   и   се   осъществява   под   егидата   на

Инвестиционния   фонд   за   намаляване   на   биогенното   замърсяване   "Стратегическо
партньорство Дунав / Черно море" на Глобалния екологичен фонд (ГЕФ) ­ програма, която

цели да подпомогне страните от басейна да инвестират в контрола и ограничаването на
притока   на  биогенно  замърсяване  към   Черно  море.  Стратегическият   план  за  действие,

формулиран с подкрепата на ГЕФ, определя биогенното замърсяване като най­сериозната
заплаха пред Черно море. Правителството на България е поискало помощ от ГЕФ/Световна

банка за прилагане на новаторски подход за възстановяване на влажни зони, който обвързва

2

промяната   в  ползването   на  земите   с   устойчивото   използване   на  природните   ресурси   и
икономическото развитие.

Глобалната екологична цел на проекта

  е да се създаде модел за намаляване на

трансграничните   замърсявания   в   басейните   на   река   Дунав   и   Черно   море,   като

същевременно се опазват важни застрашени видове в защитените територии, посредством:



възстановяване   на   влажните   зони   и   изготвяне   на   програми   за   управление   на

защитените територии;



подпомагане   на   местните   хора   в   усвояването   на   екологосъобразни   стопански

дейности.

Дългосрочната   цел   на  проекта   е   прилагането   на   практики   за  устойчиво   управление   на

природните ресурси от страна на местните общности и власти на територията на Природен
парк "Персина". Проектът демострира, как екологичните дейности за развитие на селските

райони могат да подобрят местния поминък.

Природен парк "Персина" е избрана като проектна територия  поради ценността на

биологичното   разнообразие   в  него,   капацитета  му  като   влажна  зона  в   извличане   на
биогенни   замърсители   и   ролята  му  в   предпазване   от   наводнения.  Той   е  част   от

инициативата   "Зелен   коридор   Долен   Дунав",   стартирана   през   юни   2000   г.,   която   цели
изграждането на мрежа от напълно функциониращи влажни зони по поречието на Дунав в

Румъния, България, Молдова и Украйна.

Проекта    "Възстановяване   на   влажни   зони   и   намаляване   на   замърсяването"  се

реализира в рамките на Стратегическото партньорство за намаляване на замърсяването с
биогенни елементи в басейните на Дунав и Черно море. Той е предшестван от финансиране

на проучвания и трансгранични диагностични анализи, които показват, че деградацията на
Черно море се дължи предимно на прекомерното съдържание на биогенни елементи ­ най­

вече азот и фосфор, във водите вливащи се в Черно море, особено тези от река Дунав.
Причина   за   това   са   непречистени   отпадъчни   води,   лошо   управление   на   земеделието   и

животновъдството и пресушаване на влажните зони в крайречните заливни низини на река
Дунав.

Най­значимата и иновативна дейност по проекта е физическото възстановяване на

влажните зони в защитената  територия. В изпълнение на дейностите по този компонент и

за да се демострира ползването на влажните зони като уловители на биогенни замърсители
са възстановени 4 035 ха някогашни влажни зони.  За възстановяване на влажните зони е

необходимо да се даде възможност на водата от река Дунав да влезе в териториите, които
по­рано са били блата.

Екологичният ефект от възстановяване на влажните зони се следи чрез мониторинга

на   водите,   птиците,   рибите,   бозайниците,   влечугите   и   растителността.   В   рамките   на
проекта се набавят базовите данни за биоразнообразието. С тях ще се сравняват данните,

които ще се съберат след поредицата от заливания на възстановените влажни зони. Така ще
се оптимизира режима на поддържане на влажните зони в бъдеще.

За целите на възстановяването на влажните зони и за бъдещото им управление се

набавя  базова  информация за състоянието  на биоразнообразието преди изграждането и

пускането в действие на съоръженията.  Тъй като целият проект има за цел да създаде
модел   за   възстановяване   на   влажните   зони,   отчитането   на   състоянието   на

3

биоразнообразието   преди   и   след   прилагането   на   техническите   мерки,   е   от   съществено
значение.

II.

AНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА 
ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА – ВИДОВЕ 
ЗАМЪРСИТЕЛИ

Понастоящем   крайдунавската   екосистема,   включена   в   парковата   територия   е   в

нестабилно   състояние,   доста   далеч   от   нормалното   равновесно,   самоподдържащо   се
състояние.   Без   човешка   намеса,   включваща   възстановителни   и   други   поддържащи

мероприятия   негативните   процеси   на   деградация   на   екосистемата   ще   се   задълбочат.
Основни проблеми на парка са:

! 

Пресушаването на крайдунавските влажни зони и прекъсването на връзката на все още

съществуващите беленски блата с р.Дунав. 

!  

Наличието   на   голям   брой  обработваеми   земи   в   парка,   което  ограничава   площите

подходящи за обитаване на много видове животни. В много части на парка пустеещите земи

са единственото убежище за някакви по­значими елементи на фауната ! 

! 

Изсичането на коренната крайречна дървесна растителност по брега на р.Дунав и по

островите и подмяната им с обработваеми земи, тополови култури и аморфа. 

!

Строителството   на   АЕЦ­Белене   с   всичките   му   негативни   резултати,свързани   с

разрушаване   на   местообитания,   топлинно   и   радиационно   замърсяване,   урбанизация   и
инфраструктурно развитие. 

!  

Недостатъчен  брой хора в парковата администрация.  Липса  на реален  контрол за

спазване на режима на защитената територия 

! 

Замърсяването на водите на р.Дунав, както и на някои от отводнителните канали. 

! 

Напредващата сукцесия на блатата на о.Белене 

!

Липсата на сътрудничество между затвора Белене и парковата администрация. 

Тенденции от естествен характер 

­   Напредващата   сукцесия   на   блатата   на   о.Белене  вече   е   довела   до   практическото

изчезване на тази влажна зона

. 

­   Лятната   засуха   в   отделни   години,   съчетана   с   високи   летни   температури   ­   като

резултат   от   постепенното   затопляне   и   засушаване   на   климата   на   Земята.   Освен   до
пресъхването на влажните зони този процес може да доведе и до по­чести летни пожари. 

Тенденции от антропогенен характер 

Местни заплахи 

­ Унищожаване на местообитанията – отводняване на блатата и разливите, изсичане на

горите, подмяната на естествените ливади и пасища с обработваеми земи, изхвърляне на
строителни материали по брега на Дунав и др. 

4

­ Строителството на АЕЦ и последващо инфраструктурно развитие 
­ Извличане на инертни материали от речния бряг 
­ Замърсяване на водите 
­ Бракониерството по лова и риболова 
­  Безпокойството   на   гнездещите   птици   на   някои   от   островите   от   туристически

плавателни съдове 

­ Палене на стърнищата през лятото и есента 
­   Палене   на   тръстиката   през   пролетта,   което   понякога   се   практикува   от   местното

население. 

Общи заплахи извън района 

­ Обезлюдяването на селските  райони и напускането на младите  хора от районите.

Броят на специалистите и природозащитниците по места е ограничен. 

Природният комплекс на парка е с висока степен на уязвимост, тъй като повечето

от природните  екосистеми в него са, или са били подложени на дългогодишна и силна

антропогенна   преса.  Последиците   от   това   въздействие   могат   да   бъдат   намалени   чрез
колективни действия за опазване на околната среда и възстановяване на заливния режим.

Битови отпадаци

На територията на парка има незаконни сметища. Масова практика е да се извозват

битови отпадъци с каруци от домовете и на връщане те да се пълнят със сено. Селищните
депа за битови отпадъци са в прилежащите територии и това налага непрекъснат контрол за

състоянието  им.  Проблемът   с безконтролното   изхвърляне  на  отпадъци   изисква  засилен
контрол от страна на всички ползватели. Наложително е да се организира преработката на

органичните отпадъци.

III.

ОЦЕНКА   СЪСТОЯНИЕТО   НА   ЗАМЪРСЕНОСТ   НА

ВЪЗДУХА

Проблемите   с   осигуряване   качеството   на   атмосферния   въздух   в   района  са   в

резултат на трансграничен пренос на емисии. От края на 2002 година на двата бряга на река
Дунав непрекъснато се измерват показателите на въздуха. През 2004 г. са регистрирани по­

малко превишения на нормата за амоняк.

По­ниското средногодишно ниво на амоняк през 2003 г. се дължи на спирането на

завода на Румънска  територия. След извършената  реконструкция в завода от данните  се
вижда, че замърсяването с амоняк е намаляло. Разработват се съвместни българо­румънски

5