ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ­ВАРНА

КАТЕДРА”ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ НА

СТРОИТЕЛСТВОТО”

Специалност „Икономика на строителството”

Дисциплина „Териториално устройство“

КУРСОВ ПРОЕКТ

НА

ТЕМА : Териториално устройство на община Стара Загора

Варна, 2014

Глава I : Природо географска характеристика

Административна област Стара Загора се намира в централната част на

Р България и е една от най­големите по територия в страната. Граничи със
Сливенска,   Ямболска,   Хасковска,   Пловдивска,   Габровска   и

Великотърновска област. Част е от Южен Централен район за планиране,
съгласно новото административно деление.

Заема площ от 5151 кв. км, което е 4,6% от площта на страната, като

най­ голям дял от територията се пада на Община Стара Загора 1 019 362

дка, следвана от община Казанлък. С най­ малка територия в областта е
община Николаево ­ 96 524 дка. Заема площ от 5151 кв. км, което е 4,6% от

площта на страната, като най­голям дял от територията се пада на Община
Стара Загора 1 019 362 дка, следвана от община Казанлък. С най­малка

територия в областта е община Николаево ­ 96 524 дка.

Област Стара Загора обхваща северната част на Тракийската низина,

Подбалканското   поле,   част   от   Средна   гора   и   част   от   Централна   Стара
планина до връх Шипка.

Природният комплекс от умерен климат, разнообразни и плодородни

почви, сравнително добри водни потенциали и не възпрепятстващ релеф, е

бил, е и ще бъде благоприятен фактор за цялостното развитие на областта.
Природните   дадености   в   района   могат   да   бъдат   разгледани   от   към

благоприятните   и   неблагоприятните   им   страни   за   развитие   на   отделни
отрасли   на   регионалната   икономика   на   областта.   Към   благоприятните

страни на геостратегическото и географското положение на областта могат
да се отнесат:

• разнообразен релеф – Стара планина е силно разчленена в южните си

склонове. Казанлъшката котловина и Сърнена гора са добре залесени. Най­
ниската част е Старозагорското поле. Този релеф заедно с водните ресурси

дава   възможност   за   развитие   на   производството   на   електроенергия.
Възможност   за   развитие   на   екологично   земеделие   и   животновъдство.

Равнинните територии са идеални за развитие на модерно селско земеделие.
Релефът позволява широка транспортна достъпност и отвореност на града и

присъединените села;

• разнообразен климат в различните части на областта ­ по­ ниските

температури,   по­мекият   климат   в   равнинните   части   на   общината
благоприятстват развитието на индустрията и селското стопанство, създава

по­добри условия за развитие на пътната инфраструктура. Определено се
чувства   и   средиземноморското   климатично   влияние.   Характерни   са

регулирани валежи и периодично засушаване.

• от полезните изкопаеми, разкрити на територията на областта най­

голямо значение имат лигнитните въглища, добивани по открит способ и
използвани за производство на електрическа енергия, кафявите въглища и

гипсът.   С   най­голямо   стопанско   значение   са   находищата   от   въглища   в
комплекса   “Марица­   изток”.   По­голямата   част   от   Източномаришкия

въглищен басейн е на територията на областта. В рудниците на площ от 240
кв.км. (на териториите на общините Раднево и Гълъбово) са съсредоточени

основните запаси на лигнитни въглища в страната. Балансовите запаси на
лигнитни   въглища   в   каменовъгления   басейн   възлизат   на   1879   мил.т.,   а

промишлените запаси ­ на 1785 млн.т. Добивът възлиза в границите на 23­25
млн.т. и гарантира експлоатацията на находището няколко десетки години

напред.   С   наличните   запаси   от   лигнитни   въглища   и   изградената
производствена база при осъвременяване на технологиите на добив и на

3

електропроизводство   Старозагорска   област   се   запази   като   един   от   най­

големите енергийни центрове в страната. 

•   Почвените   и   климатичните   условия,   са   потенциал,   с   който

Старозагорска   област   все   повече   се   утвърждава   на   челно   място   по
производство   на   селскостопанските   култури,   растениевъдство,

зеленчукопроизводство,   технически   култури,   пчеларство   и   други.   По
планинските   терени   на   областта   преобладават   канелено   горски   почви.

Обширните полски райони са покрити предимно с черноземни смолници и
ливадни почви, които са отлична предпоставка за развитието на интензивно

селско   стопанство   и   хранително­вкусова   промишленост.   Плодородните
почви на обработваемите земеделски земи 2 908 794 дка.(56,47% при 43,3%

средно за страната ) от структурата на които най­висок относителен дял са
нивите   71,18   %.   В   съчетание   с   умерено­   континенталния   климат,   те

благоприятстват   производството   на   плодове,   зеленчуци   и   лозя.   Основни
зърнени   култури   са   пшеницата,   царевицата   и   ечемикът,   а   технически­

памукът   и   слънчогледът.   Розовото   и   лавандуловото   масло­   суровина   в
парфюмерията   и   козметиката,   възвръщат   загубените   си   позиции   на

международните пазари. Горските масиви­ 32,4% от площта на района и
достъпният   планински   релеф   стимулират   развитието   на   туризъм,   лов   и

риболов. Високо категорийните (най­ценни) обработваеми земи се намират
в   Източната   част   на   Горнотракийската   низина   (Старозагорското   и

Чирпанското поле) и Казанлъшката котловина. Наличието на плодородни
черноземни смолници и ливадни почви е отлична предпоставка за развитие

на интензивно селско стопанство и хранително­вкусова промишленост.

• Наличието на ценни земеделски земи в областта са ресурс, който в

съчетание   с   останалите   фактори   (финансово­   икономически,
организационно­управленски и др.) ще оказва решаваща роля за развитие на

модерен и икономически ефективен аграрен сектор. Интерес представлява

стратегията за увеличаване на земите за отглеждане на етерично – маслени
култури,   лозя   и   памук.   Терените   и   землищата   на   областта   са   богато

водоснабдени,   което   е   солидна   предпоставка   за   развитие   на   интензивно
поливно земеделие.

•   Геотермалните   източници   представляват   благоприятна   база   за

развитие на балнеолечение и балнеотуризъм /гр. Павел баня, с. Овощник, с.

Ягода и с. Старозагорски минерални бани/, който може да бъде съчетан с
високопланинския   туризъм,   като   основен   източник   на   средства   за   по­

голямата част на общините. Този ресурс може да се превърне в база за
спортно­възстановителен и спортно­планински бизнес.

• Планинският комплекс е с добра залесеност. Горите в планинската

част   са   друго   ценно   природно   богатство   на   област   Стара   Загора.   Те

предоставят   благоприятни   възможности   за   развитие   на   дърводобив,
дървопреработване, пешеходен, планински и ловен туризъм.

• Природни дадености: 
В   района   виреят   рядко   срещаните   в   България   екзотични   дървесни

видове   магнолия,   кедър,   смокиня,   лавър   (дафиново   дърво),   нар,   бадем,
райска ябълка, кипарис.

Северозападно   от   Стара   Загора   на   около   16   км   се   намират

старозагорски минерални бани, а северно от града на около 15 км има друг

минерален извор, в село Ягода.

Казанлъшката долина е известна със благоуханните си рози, от които

се добива скъпоценно розово масло, използвано широко в парфюмерията. 

Тук са Резерватите „Соколна” и „Каменица”, и защитените територии

до   Енина   и   Мъглиж.   Има   впечатляващи   скални   формации,   красивите

5

водопади   (Кадемлийско   пръскало,   Бабско   пръскало,   Търниченско

пръскало, Големият скок и др.), както и много пещери.

В резерватите има съхранени вековни гори ­ Ветренскатa и Туловската

гора. В село Гранит може да се види и най­старото дърво в България ­
Гранитския дъб (Quercus robur), съществуващо от 1640 г.

На територията на област Стара Загора се намират следните защитени

природни   обекти:   "Казането",   "Змеева   дупка",   "Кратера   на   вулкана",

"Милкини скали",  "Боздуганова кория".

В западната част на сърнена Средна гора, на 15 км северозападно от

Стара Загора са разположени старозагорските минерални бани. 

Глава II : Демографска характеристика на населените места

Като   част   от   административно­териториалното   Устройство   на

Република България, област Стара Загора е една от 28 области и е сред

петте   най­големи   в   Република   България   след   Софийска,   Бургаска,
Пловдивска и Варненска. Област Стара Загора e разположена в Централна

Южна   България   и   обхваща   територия   от   5   151,1   кв.   км.   В   областта   е
съсредоточено   4.7   %   от   цялото   население   на   страната.   Две   трети   от

населението живее в градовете от областта, най­големи от които са Стара
Загора,   Казанлък,   Чирпан,   Раднево.   Средната   гъстота   на   населението   е

сравнително висока­около 86 души на кв.км. 

Според   експресните   резултати   от   преброяването,   населението   на

областта Стара Загора към 01.02. 2011г. е 327 576 души.Населението на
град   Стара   Загора   е   136   363   души   това   са   81,3%   от   населението   на

общината и 41,6% от населението на областта, това поставя града на шесто
място по големина.

За времето между двете последни преброявания – към 01.03.2001 г. и

настоящото към 01.02.2011 г. се наблюдават изменения във възрастовата
структура   на   населението   в   областта.   Налице   е   процес   на   демографско

остаряване,   който   се   изразява   в   намаляване   на   абсолютния   брой   и
относителния дял на населението под 18 години. 

фигура 

1

 Население в област Стара Загора по възрастови групи според

преброяванията от 2001г. и 2011г.

На   фона   на   ниската   раждаемост   и   високата   обща   смъртност

показателят естествен прираст продължава да е с отрицателен знак след

1990 г., когато за първи път е отчетен отрицателен естествен прираст за
областта. През 2011 г. е  ­6,1 при ­5,1 за страната, през 2012 г. е ­6,4 при

­5,5 за страната. През 2013 г. естественият прираст  за област  Стара Загора
е ­5,9.

Общата смъртност за област Стара Загора е съпоставима или по­ниска

през   годините   в   сравнение   със   средната   за   страната.   През   2011   г.   се

понижава   до   14,00/00   при   14,70/00     за   страната,   през   2012   г.   отново
нараства до 14,60/00, при 15,00/00 за страната и през 2013 г. е  14,00/00.

Детската смъртност в област Стара Загора е по­ниска от средната за

страната до 2000 г., когато се изравнява с нея и през последните години е

7

равна, по­ниска  или  по­висока   от  нея. През  2011 г. детската  смъртност

намалява до  9,10/00 при 8,5 за страната, през 2012 г. – 7,40/00 при 7,80/00
за страната, през 2013 г. показателят е 9,40/00.

Влияние върху броя и структурите на населението в областта оказва и

механичния прираст, който през 2013 г. е положителен – 159 души.

През 2013 г. в преселванията между населените места в област Стара

Загора са участвали 2 225 лица, или това е вътрешнообластната миграция.

По отношение на възрастовата структура с най­голям относителен дял

сред   преселващите   се   са   лицата   във   възрастовата   група   20­39   години

(27.4%),   следвани   от   лицата   под   20   години   (21.2%).   Най­голямо
териториално   движение   има   по   направлението   „град­село“   (40.7%).

Значително по­малки по брой и относителен дял са миграционните потоци
по   направления   „село­град“   (28.4%),   „град­град“   (20.5%)   и   село­село

(10.3%).

В резултат на преселванията между градовете и селата на област Стара

Загора населението на градовете  е намаляло с 272 души, респективно с
толкова се е увеличило населението в селата.

В   старозагорска   област   общо   25678   души   извършват   ежедневни

трудови миграции, като 6219 от тях за със завършено висше образование, а

останалите 19459 със средно, основно, начално или липса на такова. От тях
23113 души работят в градове или села в същата област, а на 2565 души се

налага   да   пътуват   до   съседно   области,   за   да   извършват   своята   трудова
дейност всеки ден.

фигура 

2

 Относителен дял на броя на населените места по общини

Тенденцията на остаряване на населението води до промени в неговата

основна възрастова структура ­ разпределението на населението под, във и

над трудоспособна възраст.

Към 1.02.2011 г. 60.5% от населението в област Стара Загора, или 201

755 души, са в трудоспособна възраст.52.9% от тях са мъже, а останалите
47.1%   ­   жени.   64.7%   от   населението   в   градовете   на   областта   е   в

трудоспособна възраст, а в селата ­ 50.6%. 

Населението под трудоспособна възраст е 48 286 души (14.5%), а над

трудоспособна възраст са 83 224 души (25.0%).

 С най­висок относителен дял на населението в трудоспособна възраст

е община Стара Загора с 63.8%, следвана от общините Казанлък ­ 61.2%, и
Раднево ­ 60.3%. С най­нисък дял на населението в трудоспособна възраст е

община Опан ­ едва 38.0%, следвана от общините Братя Даскалови (47.3%)
и Николаево (50.9%).

Табл.  

1

 Население под, във и над трудоспособна възраст по местоживеене и пол за

област Стара Загора

Възраст

Общо

В градовете

В селата

Общо

Мъже

Жени

Общо

Мъже

Жени

Общо Мъже Жени

Общо

333 265 162 771 170 494 235 027 114 386 120 641 98 238 48 385 49 853

Под 
трудоспособн

а

48 286 25 122 23 164 33 943 17 612 16 331 14 343 7 510 6 833

В 

трудоспособн
а

201 755 106 752 95 003 152 068 79 087 72 981 49 687 27 665 22 022

Над 
трудоспособн

а

83 224 30 897 52 327 49 016 17 687 31 329 34 208 13 210 20 998

Образователната структура на населението на 7 и повече навършени

години значително се подобрява през 2011 г. в сравнение с предходните
години, следвайки ясно изразената тенденция на увеличаване на броя и дела

на населението с висше и средно образование при същевременно намаляване
на броя на лицата с основно и по­ниско образование. 

9

Към 1.02.2011 г. броят на лицата с висше образование в област Стара

Загора   е   52   102   души,   или   всеки   шести   (16.7%)   е   висшист,   a   лицата,
завършили   средно   образование,   са   140 936   (45.2%).   Делът   на   лицата   с

начално и по­ниско образование е 15.2%.

Значителни   са   и   различията   в   образователната   структура   по

местоживеене ­ над  две трети от  жителите  на  градовете  (70.5%)  са  със
завършено   най­малко   средно  образование,  докато   за  жителите   на  селата

този относителен дял е 41.4%.

Най­образовани са жителите на община Стара  Загора, където всеки

четвърти (22.7%) е с висше образование, следвана от общините Казанлък и
Чирпан, където относителният дял на висшистите е съответно 16.4 и 10.9%.

С най­неблагоприятна образователна структура по отношение на дела на
лицата с висше образование са общините Опан(2.9%), Николаево (4.0%) и

Братя Даскалови (5.1%).

Глава III : Икономическа база, заетост и безработица

Област Стара Загора е динамично развиваща се област, чиято политика

е насочена към постигане на ефективна и конкурентоспособна икономика и
висок   жизнен   стандарт   за   населението   на   областта   като   цяло   и   на

населените места поотделно. Едно от най­големите предимства на региона е
неговото   географско   разположение   и   природни   дадености.

Административна област Стара Загора се намира  в централната част на Р
България   и   е   една   от   най­големите   по   територия   в   страната,   в   нея   са

разполовени около 11 300 фирми (с местна регистрация). От които само 85,
са в обществения сектор, а останалите са в частния. Структурната реформа

в   индустрията   и   останалите   сектори   на   икономиката   внесе   сериозни
изменения главно в размера и броя на фирмите, в разпределението им по

сектори:  частен,  държавен,  общински,по   броя  на заетите  в тях, както  и

нивото   на   доходите   и   реализираната   печалба.В   отраслово   отношение   –
голям   брой   фирми   работят   в   сферата   на   услугите   –   8614   броя.   В

индустрията  те са 1801 броя и в аграрния сектор– 408 броя. 

Едни от най­големите и най­успешните предприятия в областта са:

Марица   Изток

  –   Най­големият   работодател   в   Стара   Загора   е

Промишлено­енергийният комплекс „Марица Изток“. Заети са около 20000

души от областта, от които около 10000 са жители на град Стара Загора.
Започва   разработването   на   въглищния   басейн   и   изграждане   на   рудник

Трояново, ТЕЦ Марица­Изток 1 и фабриката за въглища. Тя има капацитет
1,8   млн.   Тона   и   преработва   ежегодно   към   3,5­4   млн.   тона   въглища.   В

последствие се изграждат ТЕЦ Марица­ Изток 2 и ТЕЦ Марица­Изток 3.
Марица Изток дава  30% от електроенергията на България, а мини Марица

Изток   са   най­големият   производител   на   въглища   в   България   (83%).   В
промишления комплекс Марица­Изток заплатите са едни от най­високите в

страната.   В   момента   „Марица   Изток“   се   модернизира,   като   се   подменя
остарелите   инсталации,   увеличава   се   капацитетът   на   произведената

електроенергия   и   се   изграждат   пречиствателни   мощности,   коити   да
редуцират   до   минимум   вредните   емисии,   изхвърляни   в   атмосферата.

Електроразпределение   Стара   Загора   разпространява   произведената   в
Марица Изток електрическа енергия. Дружеството притежава Лицензия за

разпределение   на   електрическа   енергия   от   13.08.2004  г.  На   Държавната
комисия на за енергийно регулиране за срок от 35 години на територията на

Южна България. В дружеството са заети 1771 души.

Кълвачагаз  

– един от големите работодатели в града е Кълвача –

Стара Загора. Приблизително 60% от всички газостанции в България са
изцяло   или   частично   оборудвани   от   Групата   „Кълвача“.   Клиентите   на

11

„Кълвача   Газ“   АД   са   над   300   газостанции,   промишлени   и   битови

инсталации, като фирмата е изключителен доставчик на газ пропан­бутан за
обектите на ЕКО ЕЛДА България и основен доставчик на газ пропан­бутан

за обектите на ОМV България. Натрупания опит и лидерската позиция на
пазара в България  позволиха на Групата Кълвача да излезе и на външни

пазари, където осъществява значителни продажби на газови съоражения и
оборудване.   Кълвача   има   верига   от   15   газостанции   на   територията   на

странат,   както   и   терминал   за   газ   пропан­бутан   с   капацитет   10000мт
месечно,   производствената   и   търговска   база   Пряпорец   –   Стара   Загора.

Корпуративни клиенти на Кълвача са“Юмикор Мед“, „Либхер България“,
„Сокотаб България“, „Български Транспортен Холдинг“, „Петрол“, „ОМВ

България“, „Шел Газ“, „Еко“, „Нафтекс Инжинеринг“ и други.

Загорка­ 

в Стара Загора се намира най­голямата пивоварна в България

­ „3агорка“, част от групата Хайнекен. „Загорка“ АД произвежда бира с
марките Загорка, Ариана, Столично тъмно пиво, Амстел, Хайнекен и др.

„Загорка“ държи около 30% от пазара на пиво в страната. Там работят над
800 души. 

„Домейн Менада“  

е винарна чието седалище е отново в град Сара

Загора. От 2002 г. тя е собственост на френската фирма „Белведере груп“,

официален вносител на „Sobieski vodka“ за България. Към него спада и
избата в с. Оряховица на 15 kм от Стара Загора. Винарната е една от най­

проспериращите   в   момента   на   българския   пазар   с   марките   „Tcherga“,
„Traiana“,   „Augusta“,   „Menada“,   „Menada   Trinity“   и   др.,   както   и   като

износител   на   вино   в   чужбина.   „Домейн   Менада“   и   „Оряховица“   са
производители на едни от най­добрите вина от сорта каберне совиньон у

нас, като не са за подценяване и тези от сортовете мерло, рубин, шардоне,