Приложение на кожно­диагностични проби

   Кожно диагностичните проби играят важна роля за проверка състоянието 
на алергия и поставяне на диагноза при редица заболявания. Всички кожно­
диагностични проби почиват на принципа, че при поставяне на познат 
алерген върху кожата на изследвания предизвиква локална алергична 
реакция. Получената алергична реакция е пропорционална на нивото на 
специфичните антитела към изпитвания антиген и неговата концентрация. 

1. Основни правила при извършване на кожно диагностични проби
­ Назначават се само от лекар и се извършват от лекар или опитна 

медицинска сестра.

­ По време на изследването болния не трябва да е взимал 

антиалергични препарати.

­ Извършват се само в интервала на заболяването.
­ Абсолютно спазване на правилата за асептика и антисептика на 

инструментите, с които се работи.

­ Пробите са задължителни при съобщаване за медикаментозна 

алергия, особено при антибиотична терапия и в предоперативен 
период.

­ При приготвяне на алергена (антибиотик, анестетично вещество и др.)

се използва работна концентрация на разтвора, като за разтворител се 
използва само физиологичне разтвор. 

­ Противопоказани за кожно­диагностични проби са болни с 

хипертония трета степен, бъбречни заболявания, диабет в стадий на 
декомпенсация и бременност. 

2. Видове кожно­диагностични проби – три вида:
­ Епикутанни
­ кутанни (скалификационни)
­ интра­дермални
Епикутанни проби: те биват два основни вида:
­ пластирни (лекопластни)
­ капкови (открити)

Пластирни: върху платнена част на специален пластир се накапва от 

алергена, който ще се изследва. Ако алергена е мехлем се поставя 
количество колкото лещено зърно. Веществото се ограничава от целофанов 
пръстен. Отгоре тъкънта се покрива с лекопласт, който не позволява 
изпитваното вещество да се изпари. Пластира се сваля след 24 часа, изчаква
се 30 мин до 1 час да стихне дермографизма и след това се отчита късна 
реакция. Това може да стане след още 24 часа, след като сме свалили