Екология и устойчиво развитие
Доклад:
Профилактика на хроничните заболявания в развиващите
се страни
Профилактика
на
хроничните
заблявания
в
развивващите
се
страни
Развиващите се страни са известни с типичните за тях високо ниво на
бедност и детска смъртност, нисък жизнен стандарт и преобладаващи
инфекциозни заболявания. Поради икономическия им растеж и
подобряването в общественото здравеопазване, ситуацията в тях
постепенно се променя към по-добро, но от друга страна подобрените
жизнени стандарти водят до различни здравни рискове и до по-
нездравословен начин на живот. Някои хора в развиващите се страни се
хранят с все повече тлъсти храни, месо и силно преработени зърнени
храни. В същоте време те извършват все по-малко физически усилия,
което може да доведе до сърдечни и белодробни заболявания,
застлъстяване и дори преждевременна смърт.
С времето сред развиващите се държави се наблюдава преход от
преобладаващо инфекциозни заболяавания към комбинация от хронични
и инфекциозни болести.
Таблица 1
Настояща и предвиждана
заболеваемост
от хронични и инфекциозни заболявания в
избрани страни и региони.
Всички развиващи се страни
1990г.
2020г.
Хронични заболявания
36
57
Инфекциозни заболявания
48
22
Наранявания
15
21
Латинска Америка
Хронични заболявания
48
68
Инфекциозни заболявания
35
13
Наранявания
16
19
Китай
Хронични заболявания
58
79
Инфекциозни заболявания
24
4
Наранявания
18
16
Индия
Хронични заболявания
29
56
Инфекциозни заболявания
56
24
Наранявания
15
19
Бремето на хроничните заболявания
В китайската провинция Шанхай широката употреба на тютюн е
довела до сериозни проблеми с смъртните показатели. В рамиките на по-
малко от 20 години (60-70 г. на 20ти век) основните причинители на
смъртта в Шанхай от дихателни заболявания и катастрофи се превръщат
в рак, инсулт и сърдечни заболявания.
Същата тенденция се наблюдава и в повечето от развиващите се
страни. В Латинска Америка и Карибския басеин например от хронични
заболяавания вече умират два пъти повече хора, от колкото от
инфекциозни. Очаква се през 2020г. съотношението в световен мащаб да
е 4 към 1 в полза на хроничните заболяавания.
Разпознаването на ключовите рискови фактори- лошо хранене,
употреба на алкохол и тютюн и липсата на физическо натоварване и
борбата с тях, може да предотврати голяма част от хроничните
заболявания още в начален стадии.
Разбира се човешката генетика и влиянието на околната среда също
играят значителна роля във възникването на заболяванията. Но отделния
индивид трудно може да промени рисковете, свързани с влиянието на
заобикалящата го среада и е почти невъзможно да промени
наследствения риск. Начинът на живот обаче е един от аспектите на
здравето, които отделният индивид може да контролира. А обществото
като цяло може да влияе и да насърчава подобно начинание.
Групи от потребители и медии например могат да се противопоставят
на рекламата на вредни храни с високо съдържание на холестерол и
мазнини, също и срещу рекламата на тютюн и алкохол. Възможностите са
много. Но това само по себе си все още не е достатъчно. Необходимо е
комплексното развитие и преструктуриране на здравните приоритети.
Значение на начина на хранене
за здравното състояние
Модерният начин на живот и схащането за здравословно хранене са
еволюирали от традиционната комбинация в хранителният порцион. Днес
хората все повече приемат енергия под формата на въглехидрати.
Типично средиземноморският начин на хранене например включва
огромно количество зърнени храни, плодове и зеленчуци и умерено
количество вино.
Типично азиатският начин на хранене включва зърнени храни
(особенно ориз), зеленчуци, риба и малко количество други меса и
относително малко съдържание на мазнини и захар, но с високо
съдържание на сол.
Противоположно на това, характеристиката на начина на хранене на
много индустриални общества днес представлява разрив с еволюцията в
начина на хранене. Тяхната храна не само съдържа повече калории, но и
включва голямо количество мазнини, холестерол, малки количества
нишесте, плодове и зеленчуци.
Западната кухня съдържа два пъти повече повече захар и наситени
мазнини, отколкото се препоръчват от Световната здравна
организация(СЗО).
Тази диета с повишено съдържание на мазнини и калории,
комбинирани с липсата на физически натоварвания, води до
затлъстяване, което е видимо характерно за западният начин на живот.
Свръхупотрбата на мазнини, сол, месо също води до макар и по-малко
очевидни здравни проблеми, в това число и високо съдържание на
холестерол в кръвта и хипертония(анормално високо кръвно налягане).
Когато човек се храни с храни с високо съдържание на мазнини и
холестерол, концентрацията на холестерол се покачва. Излишният
холестерол се отлага в артериите, запушва кръвоносните съдове и може
да прекрати кръвоснабдяването на сърцето. Този процес наречен
атеросклероза може да предизвика инфаркт.
Всички тези здравни рискове се превръшат в икономически разходи.
В развиващите се страни положителните промени в хранителните навици
се забелязват най-вече сред по-богатото градско население.
Голямо количество от мазнините, които се консумират са скрити.
Олиото е важен показател, но съвсем не е единственият. Повече от две
трети от мазнините идват например от месото, млякото и яйцата.
Най-общо хората в индустриалните страни консумират 2 пъти по-
малко месо от колкото в развиващите се държави.
Ключът към забавянето на движението по посока на хроничните
заболявания е да се преодолеят основополагащите причини, наред с
предшестващите условия.Употребата на по-малко месо и повече
растителни белтъци- като бобовите и соята, също е препоръчително.
Хората в повечето развиващи се страни ще бъдат в много по-добро
здравословно състояние, ако се хранят както хората от
Средиземноморският район например, вместо да подражават на западния
начин на хранене. С по-добър достъп до информация хората могат да
поддържат здравословните аспекти на своята собствена традиционна
диета и същевременно да я обогатяват с пресни плодове и зеленчуци.