КУРСОВ ПРОЕКТ

НА ТЕМА:

“СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА

ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ”

1. Проучване   и   критичен   анализ   в   практиката   на   системата   за

данъчен контрол и контрол на социалното осигуряване.

Данъчната   администрация   е   субект   на   контрол   и   е   натоварена   да

упражнява   контролно   въздействие   върху   всички   лица   провъзгласени   за
данъкоплатци. Това е най­голямата контролна институция с 12 000 персонал.

Подчинена е на финансовия министър и има три нива на управленска йерархия.
На принципа на йерархичната субординация се създават главна, регионална и

териториални данъчни дирекции.

Главна   данъчна   дирекция   (ГДД)   е   юридическо   лице   в   състава   на

Министерството на финансите и изпълнява следните задачи

1

:

-

осъществява   ръководство   и   контрол   на   териториалните   управления,

данъчни служби и бюра и дава методологични указания;

-

обобщава,   анализира   и   прогнозира   приходите   за   бюджета   от   данъци,

такси и други държавни вземания;

-

осигурява квалификацията на данъчните служители;

-

участва в подготовката на проекти за двустранни спогодби за избягване

на двойно данъчно облагане;

-

организира оперативната отчетност на данъчните приходи;

Държавата регулира икономиката, като урежда правилата за формиране на

финансовия   резултат   и   използва   процеса   на   данъчното   облагане.   Затова   при

оценка на алтернативите, когато се взема инвестиционно решение, трябва да се

1

 Славков Б., Данъчна система и данъчен контрол в Република България; с.118.

1

отчита влиянието на данъците върху ефективността. Тяхното снижаване води до

подобряване   на   инвестиционния   климат   и   стимулира   вложенията.   Това   има
благотворно влияние в стопанската сфера и повишава ефективността й, тъй като

се счита, че всеки лев спестени данъци, инвестиран в икономиката, има ефектът
на   два   лева   –   независимо,   че   част   от   спестените   данъци   отива   за   текущо

потребление. Данъците влияят пряко върху паричните потоци, които се създават
от инвестиционните проекти. Въздействието може да се търси в две насоки –

корпоративните   и   подоходните   данъци   дават   отражение   върху   печалбата   и
дивидента,   а   печалбата   зависи   от   имуществото,   създадено   с   инвестициите.

Данъците водят до намаляване на нетната печалба, която остава след плащането
им, и до нарастване на сроковете за възвръщане на вложенията, което показва, че

налозите влияят отрицателно върху тяхната ефективност. Също ефективността
трябва   да   се   търси   не   само   в   промяната   на   данъчните   ставки,   но   и   в

събираемостта   на  данъците,  както  и  в  разкриването   на  данъчни  нарушения   и
измами. 

Като се има предвид, че данъчната ставка е постоянна, без да се влияе от

промените   на   данъчната   основа,   може   да   се   приеме,   че   е   налице

правопропорционално влияние на корпоративния данък върху ефективността от
инвестициите. Всяка промяна на финансовия резултат, получена вследствие на

някакво   вложение,   се   отразява   в   същата   степен   и   в   посока   на   данъчното
задължение. Идентична е ситуацията и с имуществените данъци. Проверката на

прякото влияние на данъците върху ефективността от вложенията се основава на
информация от инвестиционните проекти, данъчните декларации и финансовите

отчети. Връзката между данъци и ефективност от инвестициите може да се търси
и   по   линия   на   косвените   данъци.   Те   оказват   влияние   върху   крайната   цена.

Високите данъци водят до покачване на цените и съответно до отлив на клиенти,
а и  до  множество  данъчни  измами  и нарушения. Резултатът   е  намаляване  на

2

приходите   и   забавяне   на   обращаемостта,   т.   е.   стига   се   до   снижаване   на

ефективността.   Данъчното   влияние   върху   ефективността   от   инвестициите   се
усеща   по­силно   при   по­висока   инфлация.   То   е   двустранно   –   от   една   страна

поради ръста на цените приходите са по­големи, което води до увеличаване на
данъка върху добавената стойност

2

.

Втората   линия   на   косвено   влияние   на   данъчната   политика   върху

инвестициите   е   преотстъпването   на   част   от   корпоративния   данък.

Законодателството   в   някои   страни   от   ЕС   за   разлика   от   това   в   Бйлгария   и
Република Македония, позволява по­ниско облагане или пълен отказ от налагане

на данък за реинвестираната част от печалбата, но там пък контрола е много по­
ефективен и предимно текущ и превантивен. По този начин държавата стимулира

вложенията в местното стопанство, което води до по­бърз икономически растеж.
Данъчното влияние поставя въпроса коя печалба да се използва при изчисляване

на  ефективността –  брутна,  която е  резултат от  икономически  фактори,  или
нетна – след плащане на данъците. Ако разликата между двете, която се изземва

под   формата   на   данъци,   е   достатъчно   голяма,   това   може   да   откаже
инвеститорите   да   правят   вложения.   Ниските   данъци   следва   да   стимулират

вложителите. 

Данъците са ключовият въпрос във всяка държавна политика. Независимо

дали е с ляв или с десен уклон. И лекомислието, с което предизборните програми
обещават намаляване на налозите, буди най­малко скептицизъм. Може би защото

политиците не са наясно с ролята на данъците. А те са “хлябът” на държавното
управление.   Вярно   е,   че   налозите   са   вид   легално   преразпределение   на

икономическите ресурси. Но те са основният лост, с който се реализира дадена
управленска политика. Затова е абсолютно нелогично тяхното изменение да се

разглежда   като   начин   за   печелене   на   предизборни   симпатии.   Данъците   имат
различно предназначение. Имуществените, както и налогът върху общия доход

2

Славков Б., Данъчна система и данъчен контрол в Република България; с.67.

3

например   натоварват   тези,   които   имат   и   получават   повече.   Данъкът   върху

добавената   стойност   и   акцизът   обременяват   онези,   които   потребяват   повече.
Облагането върху печалбата пък се опитва да изземе от по­предприемчивите. А с

вноските за социално осигуряване се вземат пари от тези, които работят, за да
има средства за безработните, пенсионерите, болните, инвалидите и т. н. Да се

постигне равновесие в тази система, което да не задушава инициативата на част
от гражданите и същевременно да не осъжда на гладна смърт и недоимък други,

съвсем не е проста задача. 

И   високите,   и   ниските   данъци   са   еднакво   вредни.   Първите   лишават

работещите от икономически стимули за полагане на повече лично усилие. След
като   държавата   отнема   по­голяма   част   от  получените   доходи,  повечето   хора

биха предпочели да се занимават с риболов, да гледат телевизия или просто да си
стоят вкъщи. Освен това при високи данъци немалко от усилията на адвокати,

икономисти и счетоводители  ще се окажат впрегнати в търсене на начини за
избягването   им.   Общият   ефект   е   възпрепятстване   на   икономическия   растеж.

Ниските   налози   също   са   неудачни.  На   пръв   поглед   те   стимулират   заетостта.
Хората   искат   да   работят   повече,   за   да   получат   повече.   Но   ниските   ставки

означават по­малко приходи в хазната и общинските бюджети. Така се появява
недостиг   на   средства   за   отбрана,   образование,   здравеопазване,   държавно

управление и т. н. Угрозата от рязко увеличаване на социалното неравенство,
особено   когато   не   достигат   пари   за   социални   дейности,   става   изключително

сериозна.   Но   най­важният   аргумент   срещу   ниските   данъци   е,   че   подобна
политика   е   много   рискована,   ако   икономиката   няма   възможности   за   бързо

увеличаване на заетостта и производителността на труда. 

Истинското  решение  на проблема  трябва  да  е комплексно.  Възможно  е

намаляване на някои данъци, но задължително съпроводено с по­строг контрол.
И най­вече с нови правила на договарянето между служителя и работодателя.

4

Тъжно   е,   но   българският   работник   все   още   живее   със   социалистически

манталитет, който го кара да вярва, че държавата ще се погрижи за него, когато
остарее или пострада. Затова твърде лесно се съгласява на неизгодните условия,

налагани му от работодателя ­ да се труди, без да бъде осигуряван. Сенчестият
бизнес не е добър самарянин. 

2. Лична оценка на темата.

Основните изводи, оценки и препоръки могат да бъдат систематизирани

най­вече с достигнатото ниво на данъчно обслужване и система в България и

Македония, както и с оглед предстоящото членство на България в Еврозоната и
преговорите по глава 10 Данъчна система:



Да се създаде служба за фискални разследвания. Още не е приет закон за

нея;



Да се променят бандеролите на алкохол и цигари. От 1 януари 2006г. да

се въведат нови бандероли;



Да се закрият безмитните магазини; Идеята отпада още миналата година

тъй като се готви специален закон;



Да се създаде Национална агенция за приходите;



Да се повиши митническият и данъчен контрол;



Да се намалят измамите с източване по ДДС;



Да се приеме закон за акцизните складове;



Да се води борба с нелегалния софтуер;



Да се създаде кол­център за сигнали за корупция. Вече има телефон за

сигнали в МФ;



Местните   данъци   и   такси   да   се   събират   от   общините   и   да   отиват   в

общинските бюджетни сметки за разходване;

5