Елинистична скулптура 

   Елинистичната култура възниква в резултат от 
продължителното взаимодействие между гръцката култура и 
културата на древноизточните робовладел-
ски общества.Главни средища на културата през епохата на 
елинизма са Александрия, Селевкия, Пергам, Атина, о-в Родос и 
др.
   Знаем твърде малко за развитието на гръцката скулптура през 
първите сто години от елинистичната епоха. Само малка част от 
многобройните творби, които са оцелели, могат да бъдат точно 
определени по време и място на произхода си. 
   Елинистичната скулптура е много различна от тази през 
класическата епоха. Като цяло се отличава с по-ясно изразен 
реализъм и по-висока степен на експресивност. Драперията и 
позата са по-разнообразни и понякога се различават с впечатлява-
що сложни завъртания и усуквания. Тези промени са опит да се 
разширят темите и обхвата на гръцкото изкуство в съответствие с 
новия светоглед.
   
    

Умиращият тръбач 

е произведение, принадлежащо към 

скулптурните групи, осветени от Атал I от Пергам между 240 и 
200 г. пр.н.е.Тези творби ознаменуват неговите победи над 
келтите, които неведнъж нахлували в земите на гръцките 
държави от Галатия, докато Атал не ги принудил да се смирят. На 
бронзовите статуи били направени копия за римляните, които 
също имали проблеми с келтските племена в Северозападна 
Европа. Някои от тези копия са оцелели, а сред тях има толкова 
качествени, че е напълно вероятно да са оригинални 
произведения.
  Скулпторът, които е изваял 

Умиращия тръбач 

трябва да е 

познавал добре келтите, защото етничес-
кият  тип е внимателно предаден в структурата на лицето и 
острата рошава коса. Металната огърлица около врата е друг 
келтски отличителен белег. Усещаме и още нещо нетипично за 
гръцките образи на мъже.В тази скулптура смъртта е представена 
като конкретен физически процес.Неспособен повече да движи