1.

РАЗВИТИЕ НА БАКИТЕ И БАНКОВОТО ДЕЛО

Банковата система заема особено място в икономическата структура на всяка страна.  
Банките акумулират и превръщат в активно действащ капитал значителна част от  
паричния ресурс в икономиката на отделните държави, осъществяват разплащанията между  
отделните икономически агенти, реализират многообразни инвестиционни, доверителни,  
застрахователни и кредитни и други операции.
Търговските банки възникват в началото на XVIIти век като депозитни институции  
(приемат пари за съхранение) . Към края на XVII ти век те са депозитно – кредитни  
институции, каквито са и сега . Наред с депозитно – кредитната функция, те осъществяват  
и други видове сделки . Затова търговските банки се дефинират като финансови  
институции . Те извършват публично привличане на влогове, като по този начин акумулират  
временно свободни средства и използват привлечени средства за отпускане на кредити и за  
други инвестиции за своя сметка и на собствен риск . Търговските банки са най-важния  
финансов посредник между субектите с временно свободни парични средства и тези с  
недостиг на парични средства. Чрез търговските банки се осъществява косвено финансиране  
на икономиката . 
Търговските банки осъществяват три основни функции :
1. капиталообразуване – капитала се разглежда като достатъчно голяма парична сума ,  
която може да се използва производително като в резултат от това сумата нараства  
(относително малки суми вложени в търговски банки нямат характер на капитал , при  
обединяването на търговските банки в паричен фонд те се превръщат в капитали) ;
2. финансиране на икономиката – снабдяване на стопански субекти с парични ресурси чрез  
кредитиране ;
3. банките организират разплащания между стопански субекти – разплащанията могат да  
се осъществяват в налични пари и по безналичен път (безкасов) , прехвърляне на пари от  
сметка в сметка ;
За начало на банковата система в България се приема създаването на Българската народна  
банка - непосредствено след Освобождението (1879). Тя е учредена като обикновена  
търговска банка, която има задачата да обслужва и държавата. По-късно се правят опити  
за нейното превръщане в “банка на банките”. Реално това се постига при създаването на  
двузвенната банкова система у нас и прехода към пазарна икономика.
В по новата ни история, в периода от 1951г. до 1989г. банковата система на България е  
еднозвенна . Емисионната банка изпълнява и функциите на обикновена търговска банка .
Началото на прехода към двузвенна банкова система у нас е поставено през 1989г. Тогава се  
създават специализирани отраслови търговски банки за дългосрочно кредитиране само на  
съответните отрасли.
Истинска двузвенна система у нас се въвежда през 1991г. Този модел претърпява промени през  
1997г. с въвеждането на валутния борд. През периода на финансовата стабилизация на  
страната, банковата ни система се характеризира от промените в самата централна банка,  
намаления брой на функциониращи търговски банки, приватизирането на банките и  
навлизането на чуждестранни банки в страната.

1.2. Поява на банките

Появата на банките е логично следствие на развитието на стоковоматериалните отношения в 
обществото. Институции подобни на банкитеса възникнали в средновековието и древността. 
Възникването им есвързано с появата и развитието на търговията с пари. Банките,представляващи най-
изящното и съвършено творение на пазарнотостопанство, възникват в древността. Най-примитивните 
форми на банки сепоявяват около 3000 г. пр.н.е.Търговията с пари възниква на значително по-късен 
етап оттърговията със стоки.Търговията с пари се обуславя от две съществени предпоставки:- 
производството придобива преобладаващо стоков характер, а ненатурален за задоволяване нуждите на 
производителите (стоковопроизводство и стоково обръщение) - т.е. търговия вън от 
националнитеграници;- по-широко използване на парите като платежно средство и напаричния кредит 
като фактор за производство и за потребление.При наличието на тези две предпоставки в отделните 
райони на светасе извършва отделяне на търговията с пари от търговията със стоки итяхното 
обособяване като отделни и самостоятелни дейностиосъществявани от различни субекти. 
Първоначално търговията с пари се еосъществявала от лихвари или сарафи. Лихварите се 
характеризират стова, че се разпореждат със собствени парични средства които дават назаем срещу 
висока лихва. За разлика от тях сарафите се разпореждат съссобствени и привлечени средства. И 
едните и другите пьрвоначално саизвършвали търговия с пари около храмовете. На по-късен етап 
сеобособяват на отделни места където се развива по-интензивна търговия.Външно няма разлика между 
лихварството което предоставя заемсрещу лихва и банкерството при което се прави същото. 
Сравнявайкидвете дейности се установява, че между тях има принципни разлики:

•

Лихварите оперират само със собствени средства – банкитеоперират предимно с привлечени средства;

•

При лихварството даването на пари в заем е капитал залихваря, но не е капитал за 
кредитополучателя(заемополучателя), тъй като тези които са получавалилихварски заем са го ползвали 
потребителски (за храна и т.н.).При банкерството е обратно - банките вземат спестяванията 
нанаселението които са парични средства но не са капитал и гипревръщат в капитал като ги 
предоставят на предприятия застопанска дейност;

•

За лихваря и за сарафа търговията с пари не е основна дейност.Те извършват други дейности от които 
набират парични средства и част от тях ги предоставя като заеми. При банките еобратното – основна 
дейност е да дава пари на заем, да купуваценни книжа и да банкерства;Първите банкови къщи са 
създадени във Вавилон през VII век пр.н.е. През същия период възникват и първите банки в Гърция. 
Характерноза този период от историческото развитие на човечеството еобстоятелството, че банкова 
дейност извършват и храмовете. За да бъдатпредпазени банковите клиенти от своеволията на 
банкерите, през IV векпр.н.е. в гръцката държава се основават и публични банки. Банковото делозаемат 
значително място и в древния Рим, но поради икономическитрудности Римската империя в края на 
своето съществуване се връща къмсарафството.На по-късен етап от развитието на банковото дело 
възникват ицентралните банки, като банки на банките и банки на държавата, коитомонополизират 
емисионната дейност и осъществяват контрол върхувсички останали банки. Първите централни банки 
се появяват във Венецияпрез 1587 г., Амстердам -1609 г., Хамбург - 1619 г., Лондон - 1694 г. Вначалото 

на XX век възниква Федералният резерв в САЩ като централнабанка.В България до освобождението 
от османско робство преобладавалихварството.

По-бързо развитие на банковото дело у нас започва следсъздаването на Българската народна банка и 
други банки,

в това число и счужд капитал. Българската народна банка е основана на 23.05.1879 г. През1947 г. с 
национализацията на банките се извършва

централизация набанковото дело.

Създава се еднозвенна банкова система. От 1987 г.започва процес на

Децентрализация на банковото дело, свързана със създаването на търговски банки, специализирани 
банкови и други финансови (небанкови) институции. Изграждането у нас на двузвенна банкова система 
преминава през различни етапи.Първите съвременни банки са се появили в Италия - по-конкретновъв 
Венеция. Още през XII век група търговци от Венеция заделят част отсвоите пари и образуват 
“Асоциация за кредитиране на морската търговия”. Тази асоциация се счита за първата банка от 
съвременен тип.северна Италия се създават такива регионални банки, които обслужваттърговците. 
Създаването на тези банки е реакция срещу лихварството което одира кожите на търговците. Такива 
банки се създават и в други европейски градове - Амстердамската банка 1609, в Хамбург 
1619,англичаните създават банка през 1683.Информираните банки изместват лихварството, а 
притежавания от тях заемен капитал изтласква лихварския капитал. В тази връзка следва дасе направи 
разграничение и между заемния и лихварския капитал, а именно:

•

Заемния капитал е обособила се част от функциониращияпромишлен и търговски капитал, който носи 
доход подформата на лихва.

•

Лихвата при заемния капитал по същност, форма и размер е разновидност на печалбата на 
промишления и търговскиякапитал.

•

Банките като институции разполагащи със заемен капитал сесчитат за обществени институции. Те 
боравят и се разпореждатс чужди привлечени средства.

•

Банките не работят изолирано една от друга, със своятадейност те формират една съвкупна и единна 
система.

•

Всички банки заемат определено място в на паричния икредитния пазар. Това място е или регионално 
или отрасловот.е банката си има своя ниша.Според чл.1 от Закона за банките, банка е акционерно 
дружество,което извършва

публично привличане на влогове и използвапривлечените средства за предоставяне на кредити и за 
инвестиции засвоя сметка и на собствен риск

. Банките представляват предприятия,които в своята дейност се ръководят единствено и само от 
интересите си.При осъществяване на своите операции те изхождат главно от стоящитепред тях

две основни цели

:

•

повишаване на нормата на печалбата

•

осигуряване на ликвидността си.Дори когато поемат по-голям риск,

банките пак изхождат отинтересите си. В случая техният интерес е да се наложат на паричнияпазар, т.е. 
да спечелят престиж на паричния пазар. Ако дадена банка сестрахува прекалено много от риска и 
отказва предоставянето на едни илидруги услуги, в това число на кредити, за да не фалира, клиентите 
щепреустановят да я търсят. На нейното място или до нея естествено ще сепояви друга банка. Затова 
всяка банка е принудена да обслужва и по- рискови дейности.

Втората функция

на банките е съхранение на ценности и пари, наосновата на която на един по-късен етап от развитието 
на банковото деловъзниква и третата функция: платежно посредничество. При 
платежнотопосредничество банките участват активно в платежните отношения междуклиентите си, т.е. 
в разплащанията помежду им.Най-съществената функция на банките е

кредитнотопосредничество

,

която изразява, от една страна,

мобилизиране от банкитена свободен паричен капитал в обществото и, от друга 
страна,преразпределение на мобилизирания паричен капитал на възвръщаемаоснова и срещу 
заплащане на лихва. И мобилизирането, ипреразпределението на мобилизирания капитал изразяват 
кредитни

отношения, в които като посредник участват банките. С други думи,банките опосредстват кредитните 
отношения между кредиторите идебиторите в обществото, т.е. между тези, които имат свободен 

париченкапитал, и тези, които имат нужда от допълнителен паричен капитал.До края на първата 
половина на ХХ век банковата система на всичкидържави е била еднозвенна - състояла сее от отделни 
баки а връзките м/утях са били хоризонтални. През втората половина на века в държавите сеформира 
ясно двустепенна банкова система т.е система на две нива:

•

Емисионна банка на съответната държава

. Тя има правопредоставено и от държавата да емитира национална паричнаединица т.е. да печати и 
пуска в обръщение нови банкноти имонети.Емисионната банка издава лицензи на други банки и тя 
гиликвидира, тази банка е касиер на държавата. В нея постъпват и тя следиприходите — държавен 
бюджет, бюджетите на общините. Тази банка попринцип не дава кредити на предприятията, не приема 
влогове и депозитина физически и юридически лица.

•

Обслужващите банки (ТБ)

- те обслужват физически июридически лица.В края на XVII и началото на XVIII век възниква

фондово-емисионната функция на банките,

изразяваща,

първо,

участие набанките в емитиране на ценни книжа на клиентите им и,

второ,

покупко-продажба на ценни книжа. Покупко-продажбата на ценни книжа банкитеправят

по два начина:

на комисионни начала и за собствена сметка. Припървия начин банките само опосредстват тази 
покупко-продажба, докатопри втория те първо закупуват всичките или определен договорен лимит 
отемитираните ценни книжа обикновено по твърд емисионен курс с целпоследващата им продажба по 
пазарен курс. В първия случай банките реализират доход под формата на

комисионни,

а при втория -

печалба отразликата между покупната и продажната цена на ценните книжа.

Като предприятия банките осъществяват

движението преди всичков заемния капитал.

Тази е и основната им функция. Те предават заемниякапитал от едни лица на други. Но тази 
посредническа роля не изчерпваликвидността на банките, защото те не са само посредници 
междуотделните техни клиенти, между кредиторите и длъжниците. Банкитепосредством своята 
организационна функция организират изобщо заемниякапитал, както и неговото движение, в това