Производство на генетично модифицирани

селскостопански култури, като възможност за

устойчиво селското спопанство

Съвременните биотехнологични изследвания в земеделието са насочени

главно   към   създаването   на   генетично   модифицирани   сортове.   При   тези
техники един или повече гени на изходния сорт се модифицират, за да му
придадат   нови   свойства.   Макар   най­очевидното   приложение   на   подобни
модификации   да   е   прякото   увеличаване   на   добивите,   при   днешното
развитие на биотехнологиите то е трудно постижимо. Много от генетичните
характеристики, свързани с продуктивността на земеделските култури, се
контролират от голям брой гени, всеки от които има малък принос към
общия резултат. Съвременните генетични технологии са най­ефективни при
модифициране на отделен ген, а най­сложните продукти, като сортовете
СмартСтакс променят до 8 гена.

По тези причини в практиката намират по­

голямо   приложение   генетично   модифицирани   сортове,   при   които
повишената продуктивност се постига чрез увеличаване на устойчивостта
към определени външни фактори, като засушаване, вредители или соленост
на   почвата.   Например,   правят   се   опити   растителният   ген   At­DBF2   на
Arabidopsis thaliana да бъде включен в генетичната структура на доматите и
тютюна, за да се увеличи тяхната устойчивост на соленост, засушаване и
екстремни температури.

Одобряването на генетично модифицирани култури е доста дълъг и

сложен   процес.   Но   практическото   отглеждане   също   подлежи   на   много
правила   и   ограничения.   Те   засягат   етикетирането,   проследяването,
съвместното   съществуване,   отговорността   и   обезщетенията.   Ако
отглеждате   конвенционално   селектирани   култури,   за   вас   няма   да   има
аналогични на тези правила. 

Етикетирането и проследяването вече бяха разгледани по­горе. След

публикуването на препоръките и насоките на Комисията за съвместното
съществуване на отглеждането на генетично модифицирани, традиционни и
органични култури през юли 2003 г., всички държави­членки разработват
стратегии за съвместно съществуване съгласно принципа на субсидиарност. 

Относно   съвместното   съществуване   има   значителни   призиви   да   се

създадат   региони   или   определят   държави   в   ЕС,   свободни   от   генетично
модифицирани организми. До момента общата позиция е, че подобно нещо
не е законно, ако няма научни данни, не и според законодателството на ЕС

или   международните   споразумения.   В   Съда   на   Европейските   общности
няколко дела чакат решение. 

Може би си заслужава да се спомене, че по времето, когато няколко

региона   са   обявили   намерението   си   да   станат   региони,   свободни   от
генетично   модифицирани   организми,   вносни   генетично   модифицирани
фуражи се използват в животновъдството.  

Също   така   съществува   голямо   разнообразие   на   прилагане   на

съвместното   съществуване   в  различните   държави­членки.  Не   съществува
единен европейски модел, което вероятно ще причини спорове и трудности
в   единните   пазари.   Комисията   е   оставила   въпроса   на   държавите­членки
съгласно принципа на субсидиарност и се опитва да насърчава най­добри
практики в тази сфера. Резултатите не са многообещаващи.

Един   голям   проблем   е   отговорността   във   връзка   със   съвместното

съществуване. Основният въпрос е кой е отговорен, какви искове може да
се   предявят   и   при   какви   обстоятелства,   както   и   дали   съществува
компенсационен фонд или застраховка, която да покрие някакви искове.
Преди   само   Испания   беше   прилагала   общото   си   законодателство   към
въпроса за отговорността, но сега почти всички държави­членки подхождат
към   въпроса   на   основата   на   начина   на   селектиране,   който   да   раздели
генетично модифицираните от традиционно селектираните култури. Когато
се   отглеждат   традиционно   селектирани   култури,   по   въпроса   за
отговорността и обезщетенията се прилага общото законодателство, ако са
причинени   вреди.   Съществуващата   известна   неяснота   по   въпроса   за
отговорността  може да предизвика  жалби, чието разследване  е скъпо, и
така да отблъсне някои селскостопански производители от това да започнат
отглеждане на генетично модифицирани култури.

  Генетично   модифицираните   култури   никога   не   няма   да   могат   да

бъдат   решение   на   глобалните   проблеми,   свързани   с   глада   и   бедността.
Увеличаването   на   производителността   не   е   синоним   на   по­добро
разпределение   на   храните.   За   съжаление,   за   ефективното   решаване   на
сериозния   проблем   с   продоволствената   сигурност   е   необходимо
приоритетно да се подобри достъпът до земя, да се насърчи по­справедливо
разпределение на богатството, да се засили устойчивостта на търговските
споразумения   и   да   се   намалят   колебанията   на   цените   на   суровините.
Разбира се, биотехнологиите не са панацея, но въпреки това ФАО посочва в
последните   си   доклади,   че   биотехнологиите   предоставят   значителни
селскостопански и икономически ползи на земеделските производители в
трети   страни,   по­специално   на   малките   земеделски   производители.   От
самата   поява   на   генноинженерната   технология   нейните   застъпници
твърдяха, че генетично модифицираните култури имат решаващо значение
за борбата с проблемите на глада и бедността в световен мащаб. Някои

предричаха,   че   растения   с   повишено   съдържание   на   витамини   или
хранителни вещества ще помогнат за борбата срещу глада и болестите в
третия свят. Потенциални качества като устойчивост на суша, засоляване,
замръзване   или   други   стресови   фактори   щели   да   направят   възможно
отглеждането   на   култури   в   райони,   където   дотогава   те   не   са   могли   да
виреят.   Предсказваха   се   и   по­високи   добиви.   При   все   това,   въпреки
десетилетията   на   примамливи   обещания,   до   днес   нито   едно   от   тези
високопродуктивни   качества   на   растенията   не   е   развито   до   степен   за
търговско   приложение.   Следователно   финансовата   мотивация   за
разработване на такива култури е ограничена, като се има предвид, че те
трябва да носят полза на най­необлагодетелстваните и уязвими групи от
световното   население.   Дори   ако   бъдещите   поколения   ГМО   изпълнят
обещанието   за   по­   високи   добиви   и   по­добра   устойчивост   на   стресови
фактори, това не решава проблема с глада в света, тъй като по­голямата
част   от   земеделската   земя   в   развиващите   се   страни   се   използва   за
производство   на   луксозни   стоки   за   износ   в   богатия   свят.   Освен   това
преобладаващата   част   от   генетично   модифицираните   растения,   които   в
момента са на пазара, се използват за храна на животни, за да поддържат
нашето западно потребление на месни и млечни продукти (90% от вноса на
соя   в   ЕС)   или   за   биогорива   и   пластмаси.   В   резултат   на   нарастващото
използване   на   хранителни   култури   за   нехранителни   цели   цените   на
суровините   и   храните   в   цял   свят   се   повишиха,   с   което   глобалната
продоволствена несигурност и бедността само още повече нараснаха.

Следователно глобалната продоволствена криза е проблем по­скоро

на   разпределението,   отколкото   на   производството   (световното
производство е равностойно на 150% от световното потребление) и затова
изисква   политическо   и   икономическо   решение,   а   не   толкова
селскостопански иновации. ЕИСК отчита обстоятелството, че проблемът на
глобалната продоволствена сигурност ще продължи да се изостря с бързото
увеличаване   на   населението.   Международни   организации   като
Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), важни НПО като
Oxfam, както и неотдавнашният доклад на авторитетния орган на ООН по
аграрни науки „Международна оценка на селскостопанските знания, науки
и   технологии   за   развитие“   (IAASTD)   неизменно   посочват   важността   на
устойчивото   селско   стопанство   като   решение   на   проблема   с
продоволствената   сигурност   и   суверенитет.   Тези   авторитетни   оценки
подчертават необходимостта от устойчиви и екологични селскостопански
практики и технологии и не предвиждат непременно роля за ГМО, а по­
скоро за алтернативни технологии. Най­забележителният пример за такива
алтернативни   технологии,   посочен   от   IAASTD   и   други,   е   селекцията   с
използване   на   генетични   маркери,   при   която   с   помощта   на   генетични