Глагол

     Глаголът е част от речта, която означава действие или състояние във
връзка с някакво лице или предмет: 

рисувам, рисувате, рисуват, спя,

спите, спят, увяхва; 

рисувам – 1 л. ед. ч.; рисувате – 2 л. мн. ч.; увяхва

– 3 л. ед. ч. (цветето увяхва).
         Действието и състоянието, което означава глаголът, се назовават
общо с един термин – глаголно действие. А тези, които са вършители на
действията   и   създатели   на   състоянията,   т.   е.   Лицето   и   предметът,
назоваваме с общия термин глаголно лице.
         За българския език е характерна богата, разнообразна и твърде
сложна глаголна система.
     Глаголите се делят на няколко вида в зависимост от особеностите в
лексикалното им значение, от това дали съдържат или не представа за
глаголното   лице,   от   формата   им   и   наличието   на   една   или   повече
коренни морфеми.

1. В   зависимост   от   някои   особености   на   лексикалното   си   значение

глаголите в българския език, а така също и в други езици, се делят на
преходни и непреходни.

Преходни глаголи

Означават   действия,   които   изцяло   засягат,   т.   е.   “прехождат”   върху
някой   предмет.   Употребяват   се   с   преки   допълнения:  

пиша  

писмо

(какво пиша – писмо ), 

рисувам 

картина

 ( какво рисувам – картина ).

Непреходни глаголи

Означават действия, които представляват пряка цел на глаголното лице
и само частично засягат друг предмет, изразен в непряко ( косвено )
допълнение: Радвам

 се на 

децата

 ( на кого – на децата ); 

Обадих се на

Емилия

 ( на кого – на Емилия ); 

Отидох в 

Перник

 ( къде – в Перник ).