Индивидуални субекти на правото

Действието на правните норми и тяхното прилагане е безмислено

без субекти на правото.В правната действителност     гражданските

правоотношения   възникват   между   конкретни   лица.   Продавачът   и

копувачът , длъжникът и кредиторът на вземането за обещетение

при   непозволено   увреждане   са   или   човешки   същества   ,   или

социални образувания, признати от закона за субекти на правото.

      Правните   норми     са   адресирани   до   лица   ,   които   могат   да   ги

възприемат  и да съобразяват поведението си с тях. Субективните

права и правните задължения трябва да имат носители . Тяхното

възникване не е самоцел, те са правни средства за задоволяване

потребностите   на   определени   лица   –   носителя   на   субективното

право или негови близки. 

Понятието   “субект   на   правото   “   е   правно   нормативно,   защото   се

определя по съдържание , видове и предпоставки за възникване от

обективното   право.   Всеки   правен   отрасъл   определя   правните

субекти в него и правно то им положение.

  Нормите   на   гражданското   право   признават   три   вида   правни

субекти.От   вживите   биологически   видове   единственно   човешките

същества   се   признават   за   гражданско   правни   субекти.   В

законодателството   те   се   назовават   с   различни   термини   :   лица

/ЗЛС/- Закон за лицата и семействата, хора , граждани или личности

в   конституцията.   Предимно   в   литературата   и   рядко   в

законодателството,   например   заглавието   на   раздел  I    на   ЗЛС   ,

човешките существа като субекти на гражданското право се наричат

физически лица.Този термин , взаимстван от френската и немската

терминология,се подлага на критика в нашата литература поради

това,   че   съдържа   в   себе   си   логическо   противоречие.Терминът

наеуместно насочва към физическата същност на човека, когато с

него се означава правно качество което има  значение за участието

в   правния   живот.   Освен   това   в   правото     се   отдава   значение   на

човека   като   социално   същество   ,   а   не   като   биологически

организъм.Критическите   бележки   са   основателни,   но   терминът   “

физически лица”  е легален , придобил  е широко разпространение и

не би могъл да се замести с по- подходящ.Терминът “гражданин “,

които   също   се   използва   през   последните   години,   не   е   точен   ,

защото   гражданско   правни   субекти   са   не   само   българските

граждани , но ил лица  без гражданство или чужди граждани.

Терминът “ физически лица “ съответства на наименованието   на

другия   вид   субекти   на   гражданското   право-   юридическите   лица,

които не са естествени организми. 

Въпреки   че   човешките   същества   единствено   са   способни   за

разумна,   целенасочена   дейност,могат   да   образуват   и   предвяват

воля,гражданското   право   по   съображения   за   социална

целесъобразност   за   правни   субекти   и   други   изкуствени

образувания,които   въз  основа   на  правните   норми   се  съэдават  от

хора.Тези социални дадености се наричат “юридически лица”.Този

термин добива популярност постепенно от XVIIIвек насам,когато се

утвърждава   съдържанието   на   понятието   и   навлиза   в

законодателствата   на   Германия,Швейцария,Италия   и   др.Той   се

възприема   като   легален   термин   и   в   българското   гражданско

законодателство след Освобождението през 1878г.

Юридическите лица могат да бъдат страни по граждански и други 

правоотношения,те имат имущество и извършват правни действия 

чрез физически лица.Тяхната дийност е насочена към задоволяване

на потребности на определени физически лица или на обществото 

като цяло.

Българската държава също може да бъде носител на субективни 

граждански права и правни задължения като равнопоставен правен 

субект на останалите два вида.В западноевропейската правна 

теория преобладава разбирането , че държавата е специфичен вид 

юридическо лице. У нас професор В. Таджер обоснова 

разбирането , че държавата е уникален правен субект,поради което 

не следва да се определя като вид юридическо лице.

Общото за всеки правен субект е , че обективното право  му 

признава способността да бъде носител на права и задължения. 

Субектът на гражданското право се определя от професор Таджер 

като  човек или социална даденост, които по силата на 

гражданскоправни норми могат да имат граждански права и 

задължения.

Способността на правния субект да бъде носител на права и 

задължения се нарича " правоспособност" /правосубектност/. Двете 

понятия са "правен субект " и "правоспособност" се намират в тясна 

връзка и почти се покриват по смисъл. В. Ганев ,приема, че между 

тях може да се установи една логическа субординация, като се 

изхожда от различия в някои техни подробности. Първично и 

основно е понятието " правен субект"като необходим елемент на 

правното явление.Понятието " правоспособност" е вторично , 

производно, защото е еманация и развитие  на понятието " правен 

субект".

Правоспособността се изяснява в нашата литература като 

абстрактна възможност за едно лице да бъде носител на права и 

задължения, които могат да се породят въз основа на обективното 

право , ане като конкретно притежание на субективни права и 

правни задължения.Използването на понятието " възможност за 

характеризиране на правоспособността се  нуждае от уточнение. В 

случая възможността да се придобият права или да се носи 

задължение се допуска от обективното право и не зависи във всички

случаи от волята на правния субект.

Върху правната природа на правоспособността в теорията са 

застъпени два възгледа.Според единия тя представлява правно 

качество, което обективното право признава на правния субект. 

Другият възглед беше застъпен в съветската правна  теория, у нас 

възприет от професор В. Таджер .Според него правоспособността  е

особенно , първично субективно право. Аргументите , които се 

посочват в подкрепа на това разбиране , са ,че правоспособността 

възниква от определени юридически качества , по съдържание 

отговаря на определението за субективно право , нарушението и 

скрепено със санкция.

 Правоспособността е абстрактна възможност,докато субективното 

право е винаги конкретна възможност да си получи някакъв полезен 

резултат за задоволяване на потребности..Упражняването на 

правоспособността не зависи от волята на носителя , за него 

въпреки неговата воля могат да възникнат правни задължения , 

докато субективното  право се упражнява по волята на носителя.

Разгледаните по горе три вида гражданско правни субекти се 

различават помежду си по своето естество и начина на 

възникването си. Общоприето в литературата още едно деление на 

правните субекти в зависимост от тяхното положение в 

гражданското правоотношение и функциите им при изпълнение на