Съществуват три основни типа здравни системи в света - модел „Бевъридж“, при който
се осигурява здравна помощ за всички граждани, без значение на финансовото им
състояние; модел „Бисмарк”, основан на базата на осигуряване от здравни фондове и
модел „Кенеди”, според който здравеопазването е възложено на частния сектор.
Здравеопазването в Европа се характеризира с първите два модела, докато последният е
разпространен главно в Азия и САЩ.
При моделът „Бисмарк” е характерно наличието на един или множество от
осигурителни фондове, които са независими от организационна гледна точка от
болниците и медицинските заведения, които предоставят здравни услуги. Този модел е
характерен за Германия, Франция, Белгия и страните от Източна Европа. Като цяло
системата „Бисмарк” има повече поддръжници в Европа. България също избра този
модел на здравеопазването при реформата на системата през 1998 г. и създаването на
Националната здравна каса, която управлява средствата, които се събират от здравните
вноски.
При системата „Бевъридж” финансирането и осигуряването се извършва от една
структура, т.е. процесите на финансиране и доставяне на услугата не са разделени и са
напълно или частично свързани с една организация. Най-голямата такава система е
Националната здравна служба във Великобритания. Системата се прилага и в
Скандинавските страни, Италия, Испания, Португалия и Гърция.
Проблемите тук
Здравната система у нас се характеризира със съществени проблеми, които произтичат
от липсата на конкуренция в сектора, монополното положение на Национално-
осигурителната каса в определянето на финансирането на здравни услуги, липсата на
възможност за свободно договаряне между пациентите, финансиращата институция (в
лицето на касата) и медицинските заведения. Резултатите са нерационално
разпределение на финансовите ресурси; различни цени при лечение на сходни
заболявания; трупане на дългове към доставчиците на лекарства и медикаменти поради
некомпенсирани разходи за здравни услуги. Тези проблеми могат да се решат чрез
реформиране на сектора и коригиране на слабите места на съществуващата система.
През последните години сме свидетели на ускорено разширяване на обема на
предлаганите медицински услуги в Европа, което е съпътствано с увеличаване на дела
на разходите за здравеопазване като процент от БВП на страните. Причината е във
високите разходи за нововъзникващите услуги и поради тенденцията за застаряване на
населението, което означава повече разходи за здравни грижи на по-възрастните.
Едновременно с това се увеличава и делът на частния сектор във финансирането на
системата.
В страните от Източна Европа и Гърция делът на публичните разходи за
здравеопазване е относително по-нисък от този на страните в Централна и Западна
Европа. Последното се дължи както на по-ниската степен на развитие на
здравноосигурителните системи, така и на по-ниското благосъстояние на икономиките
в тези страни.
В Европа се наблюдават няколко различни начина за финансиране на здравната
система. Великобритания прилага финансиране чрез данъчно облагане. В Ирландия
тази система също се използва, но е комбинирана с елементи на частно здравно
застраховане.
Финансиране от местни данъци
В Дания и Швеция финансирането на здравните системи става от местни данъци,
съчетано с управление на доставчиците на здравни услуги от страна на органите на
местната власт. В Дания основният механизъм за разпределение на ресурсите при
финансирането на болниците се осъществява през националния бюджет. Договарянето
Предмет: | Здравен мениджмънт, Икономика |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 554 |
Брой символи: | 3684 |