Палеативни грижи в домашни условия

Палеативните грижи в домашни условия се прилагат както от медицински 

персонал така и от семейството на болния. Затова една от функциите на обслужващия 
персонал е да обучи близките в грижите за болния.

Грижите се свеждат до подобряване на живота на страдащи до колкото това е 

възможно – основни ежедневни дейности като тоалет, хигиена и подръжка на основни 
жизнено важни функции – храносмилателен тракт, дихателна система. От огромно 
значение е и борбата с болката.

Въпреки, че болния е с фаталната диагноза, не само той страда. Душевната болка 

на близките му често е видида и влияе на самия болен.

Грижи за храненето на болния и проблемите, които го съпътстват

Храненето на тежко болен е едно от основните задължения на  акушерката. 

Колкото и вкусна и разнообразна да е храната в болницата, много от тежко болните я 
приемат с нежелание, дори с отвращение. 
За тях храната може да бъде тягостно задължение. Лишени от апетит те отказват да се 
хранят. Затова  акушерката трябва да постъпва с тях индивидуално, да умее да общува, 
да бъде убедителна, търпелива, да проявява разбиране към емоционалните им 
проблеми, свързани с промяната на живот и новия начин на хранене..
Върху апетита на тежко болния влияят положително външния вид на акушерката, 
внимателното й отношение, нейната сърдечност, подредената, естетически оформена и 
с приятен мирис храна. 
Възбудител на апетита са и изразените условни рефлекси, свързани с точно 
определените часове за хранене.
Само по изключение болния не трябва да се буди за хранене по време на 
възстановителен сън.
В часовете за хранене е необходимо посетителите да се ограничат, а внесените 
забранени продукти да се отстранят веднага. 
Извършва се предварителна подготовка за хранене, която се отнася до болните, 
персонала и обстановката в отделението.

Предварителна подготовка на болния:
Изисква процедурите и манипулациите да бъдат прекратени половин час по-рано. 
Действието на болкоуспокояващите средства да съвпада с времето на храненето, да 
става в строго определени часове (преди, по време и след хранене). 
Болните се подканят и подпомагат да извършат физиологичните си нужди, да измият 
ръцете си, да заемат удобно положение в леглото.
Персоналът трябва да бъде облечен в специални престилки, с добре прибрани коси, 
измити ръце и маска. Той трябва да е търпелив, внимателен и приветлив.
Обстановката – болничната стая преди хранене е необходимо да бъде проветрена. 
Температурата на въздуха да бъде оптимална.
Масичката за хранене да се постави удобно на леглото на болния. Водата в чашите да 
се смени с прясна.Настаняване за хранене на болен, който може да сяда в леглото:
Болният се повдига да седне. Под коленните ямки се слагат подложки. 
Тазът, гърбът и кръстът се закрепват добре с възглавници, подпрени на повдигнатата 
горна част на леглото.
Единият край на салфетката за хранене се фиксира около врата на болния, а другия 
трябва да покрие плика на одеалото. Таблата с храната се поставя на специална масичка 

непосредствено пред него. Ако болният е в състояние да се храни сам, акушерката го 
подпомага при необходимост, ако не може да се храни сам се храни от акушерката.
Настаняване за хранене на болен, който не може да сяда в леглото:
Главата на болния се повдига с възглавница, ако е възможно. Поставят се салфетка. 
Болният се обръща леко на лявата или на дясната страна. Гърбът му се подпира с 
възглавница. Таблата с храната се поставя в зависимост от положението. Твърдите 
храни предварително трябва да са нарязани на късчета. Ако е необходимо, акушерката 
подпомага болния в храненето.
Болен с парализа също се поставя в лекостраничноположение.Aкушерката
трябва да бъде много внимателна и търпелива тъй като болните се хранят много бавно. 
Ако храната е твърда – да се раздроби и да се затопли, ако изстине. Течностите се дават 
с малка лъжичка, която се насочва и излива към вътрешната страна на бузата, за да не 
предизвика задавяне. 
След нахранването на болния, акушерката почиства от трохи салфетката му и я сгъва. 
Отсервирането става бързо и без шум. Виждайки блюдата, акушерката трябва да 
разбере какво количество храна е поел болният.
Ако е отказал да се храни, тя трябва да изясни причините – дали е от липса на апетит 
или храната не му е харесала. В последния случай е необходимо да му предложи друга 
храна, подходяща за диетата, да уведоми и в двата случая лекуващия или дежурния 
лекар; да подпомогне болния да изплакне устата си, да му осигури почивка след 
храненето.Даване на течности на тежко болен: 
Много от заболяванията протичат със загуба на течности и соли; при обилни и чести 
повръщания, диарии, кръвозагуба, изгаряния, висока температура.Набавянето на 
течности необходими за организма имат решаващо значение за изхода на 
заболяването. 
Това става по естествен път – през устата и чрез венозни вливания. 
Задача на акушерката е да оводнява достатъчно болните съобразно назначението на 
лекаря. Aкушерката следи за приетото и отделено количество на течностите, като ги 
вписва в специален лист в графа „воден баланс”.
Дава течности на болния на малки порции през 5-10 мин. по 1-2 супени лъжици, за да 
не се обременява стомаха и сърдечно съдовата система. Най-подходящи за оводняване 
са слаб чай, физиологичен разтвор, прясно мляко, което се предпочита вечер, тъй като 
действа сънотворно, сокове, затоплени до стайна температура.
Болните в съзнание: приемат най-добре течности със сламка или с лъжичка, от чаша 
като отпиват на глътки от течността. 
Болните в безсъзнание се хранят най-често по парентерален път.
Гаденето и повръщането са симптоми на скрито заболяване. Гаденето е усещане за 
необходимост от изпразване на стомаха, а повръщането е действието, чрез което 
стомахът се изпразва.
Повръщането е насилствен акт, при който стомахът преодолява налягането, което 
обичайно задържа храната в него. При повръщане стомахът буквално се обръща 
наопаки и съдържанието му се излива в долната част на хранопровода (тръбата, която 
свързва устата със стомаха).

Съществуват много причини за появата на гадене и повръщане. Тези симптоми биха 
могли да се дължат на следното:
•    Остър гастрит
•    Централни причини (сигнали от мозъка, които предизвикват гадене и повръщане):

-    Главоболие. Обикновено силното главоболие, особено мигрената, са най-
често свързани с появата на гадене и повръщане.

-    Вътрешно ухо – морска болест, лабиринтит, световъртеж или синдром на 
Мениер.
-    Черепно-мозъчна травма. Всяко заболяване или травма, която повишава 
налягането в черепната кутия, може да предизвика повръщане. Това повишаване 
на вътречерепното налягане може да се дължи на мозъчен оток (след сътресение 
или конкретна злополука), инфекция (менингит или енцефалит), тумор или 
липса на баланс между електролитите и водата в кръвообращението.

•    Заболявания без пряка връзка със стомаха
•    Лекарства и медикаментозно лечение
•    Механично запушване на червата
•    Вредни стимули. Определен тип миризми или звуци могат да предизвикат гадене и 
повръщане. Болката при счупване на кост или силният емоционален шок, са 
вазовагални събития, които също могат да стимулират появата на тези симптоми. По 
време на вазовагална криза, вагус нервът (един от нервите, които контролират 
основните функции на човешкото тяло каквито са сърдечния ритъм, дишането и 
кръвното налягане) се възбужда и кара сърдечния ритъм да се забави, а кръвоносните 
съдове да се разширят. Това понижава притока на кръв към мозъка и води до припадък, 
известен като синкопална криза.

Как се изолира причината за появата на гадене и повръщане?
С помощта на редица тестове и изследвания, вашият лекуващ лекар може установи 
конкретното заболяване, което предизвиква симптомите на гадене и повръщане. 
Едновременно с това лекарят ще ви препоръча метод за третиране на симптомите и за 
предотвратяване на възможната в следствие на обилно и продължително повръщане 
дехидратация.
Кръвните тестове мога да докажат евентуална липса на електролитен баланс в тялото, 
заради дехидратация след продължително повръщане. Може да ви бъде направено и 
изследване на урината. Прекалено концентрираната урина е признак за дехидратация, 
тъй като при обезводняване бъбреците се стараят да задържат колкото се може повече 
течности в тялото. Наличието на кетони в урината също е признак за дехидратация.

Как се лекуват гаденето и повръщането?
Често гаденето и повръщането се елиминират с помощта на симптоматично лечение, 
което се провежда с цел установяване на възможното заболяване, което ги причинява.
Обикновено гаденето и повръщането се влошават, когато пациентът е обезводнен. Това 
води до порочен кръг. При силно гадене пациентът, страдащ от този симптом, е 
неспособен да приема течности. Това задълбочава дехидратацията, а тя от своя страна 
подсилва гаденето. В такъв случай на пациента трябва да бъде направено интравенозно 
вливане на течности.

Съществуват различни видове лекарства за потискане на гаденето. Прилагането 

им зависи от способността на пациента да ги приеме. Медикаментозни форми:
- хапчета
- течности
- разтворими под езика таблетки
- интравенозна инжекция
- интрамускулна инжекция
- анални свещички

Запекът е често срещен проблем на храносмилателната 

система, който се характеризира с трудно и намалено придвижване на 
изпражненията в червата. Честотата на чревните движения при 
здравите индивиди варира, но най-често е в границите на 3 движения 
на ден до 3 движения на седмица.

          Правило е, че при спиране на чревния пасаж в продължение 
над 3 дни, чревното съдържимо се втвърдява, което се съпровожда с 
трудности, дори болка при по време на дефекация. Втвърдяване може 
да се наблюдава дори и при по-малки интервали между чревните 
движения. Чувството за непълна дефекация също може да се 
причисли към запека.

          Съществуват редица грешни схващания относно запека. Според 
едно от тях при здравия човек се наблюдава поне едно чревно 
движение на ден, а друг мит твърди, че изпражненията в дебелото 
черво могат да бъдат абсорбирани от организма. Всъщност това не е 
точно така, повечето проблеми са свързани с разграждането на 
изпражненията от бактерии и образуването на газове, които създават 

усещането за подут корем. Тези митове носят на фармацевтичната индустрия милиарди 
долари годишно. Реално, употребата на лаксативи (разхлабващи средства) много често 
не е необходима, а редовното им приложение може да доведе до зависимост.

• Типове изпражнения (вж. таблицата по-горе)
- тип 1: малки твърди бучки, подобни на ядки
- тип 2: подобни на наденица изпражнения, но с твърди бучки
- тип 3: подобни на наденица с шуплест строеж
- тип 4: подобни на тънка наденица или змия с мека консистенция
- тип 5: меки капки с ясни ръбове, лесно преминават през червата
- тип 6: пухкави изпражнения с неясни граници
- тип 7: водни изпражнения

Тип 1 и 2 са характерни при запек!

Запекът може да доведе до усложнения като хемороиди - поради повишените усилия за 
евакуация на фекалната маса, или фисури - поради разпъването на сфинктерите от 
твърдите изпражнения. И в двата случая може да се наблюдава кървене, което се вижда 
като капчици кръв върху изпражненията. За разлика от този вид кървене, мелената, 
която в повечето случаи е опасно и животозастрашаващо състояние, се проявява като 
черни, лъскави кашави изпражнения.

Симптоми

•

изпражненията са твърди

, а 

придвижването

 на чревното съдържимо е 

трудно

 и 

често

болезнено

- 

намалени позиви за дефекация

- 

хемороиди

 и 

фисури

, които сами по себе си също са болезнени

- в по-късни етапи се наблюдава

 раздуване на корема

, често съпроводено 

със 

спазми

. Чревната перисталтика е усилена

Дефиницията 

на запека включва следните точки:

- редки чревни движения (по-малко от три пъти седмично)
- трудност при дефекация (силно напъване при над 25% от чревните движения или 

субективно усещане за твърди изпражнения
- чувство за непълна дефекация
 

Причини

Основните причини за развитието на запек са:

• Втвърдяване на фекалиите
- недобро сдъвкване на храната
- недостатъчен прием на фибри
- дехидратация, независимо по каква причина
- употребата на диуретици и препрати съдържащи желязо, калций и алуминий 
• Парализа или забавяне на пасажа, при което перисталтиката е намалена или липсваща
- хипотироидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза)
- хипокалемия
- травми и увреждания на аналния сфинктер
- някои медикаменти като лоперамид (loperamide), опиоди (кодеин морфин) и 
трициклични антидепресанти.
- тежки системни заболявания
- остра порфирия (рядко наследствено заболяване)
- отравяне с олово
• Дисхезия (обикновено резултат на потиснатата дефекация)
• Констрикция, при която част от дебелото черво или ректума е стеснена или блокирана
- стеноза (стриктури)
- дивертикулит
- тумори (както на самото черво, така и на заобикалящите тъкани и органи)
- чуждо тяло
• Психосоматична констипация (запек), която се дължи на стрес, безпокойство
- функционална констипация
- IBS с преобладаваща констипация, характеризиращ се с комбинация от констипация и 
коремна болка/дискомфорт
• Спиране на тютюнопушенето
• Коремни хирургични интервенции
• Спастичен синдром на тазовия под (диссинергия на аналния сфинктер) - силна 
контракция на външния анален сфинктер по време на напъване (обикновено по време 
на дефекация). По-често е срещан при жени и е свързан със сексуална злоупотреба)
• Бременност

Лечение

Лечението на запека се състои в използването на 

разхлабителни средства

, които 

варират от промяна в хранителния режим до типични разхлабителни медикаменти.
Някои 

зеленчуци, плодове

 и храни могат да доведат до излекуване на запека. Те 

действат разхлабително, ефективността е различна. 
Някои от тези храни включват: бадеми, алое вера, ябълков сок, банани, цикория, 
шоколад, кокос, кафе, цвекло, пилешки бульон, глухарче, фурми, сушени кайсии, 
градинска жлъчка, смокини, грозде, горещ чай с лед, манго, меласа, маслини, папая, 
праскови, круши, ананас, сливи, сини сливи, орехи и др.

Обем-формиращи агенти.

Място на действие: в тънкото и дебело черво
Начало на действие: 12 - 72 ч след приемане
Примери: метилцелулоза, поликарбофил, фибри, ябълки, метамуцил
Тези агенти водят до задържане на повече вода в изпражнението и до формирането на 
емолиентен гел. Така се улеснява перисталтичното придвижване на фекалните меси. 

Тези агенти трябва да се приемат с много вода. Най-безопасни са спрямо останалите 
типични разхлабителни средства и могат да се приемат за поддържане на нормалните 
чревни движения.

Фекални омекотители / сърфактанти

Място на действие: тънко и дебело черво
Начало на действие: 12-72 ч. след прием
Примери: Docusate 
Този тип разхлабители водят до проникване на вода и мазнини в изпражненията, което 
води до улесняване на тяхното придвижване. Повечето лекарства от тази група бързо 
водят до развитието на толеранс и стават неефективни при продължителна употреба. 
Тяхната сила на действие е между тази на обем-формиращите лаксативи и 
стимулантите.

Лубриканти / емолиенти

Място на действие: дебело черво
Начало на действие: 6-8 ч.
Този клас антиконстипационни медикаменти правят изпражненията по-хлъзгави, като 
улесняват придвижването на последните. Пример е минералното масло, което забавя и 
абсорбцията на вода в дебелото черво, като по този начин омекотява изпражненията. 
Минералното масло понижава абсорбцията на мастноразтворими витамини и минерали

Хидратиращи агенти (осмотици)
- Соли

Място на действие: дебело и тънко черво
Начало на действие: 0.5 - 6 часа.
Примери: дибазичен натриев фосфат, магнезиев цитрат, магнезиев хидроксид 
(магнезиево мляко), магнезиев сулфат (английска сол), монобазичен натриев фосфат, 
натриев бифосфонат
Солните лаксативи привличат и задържат водата в лумена на червото, като повишават 
интралуменния обем и омекотяват фекалиите. Водят до освобождаването на 
холецистокинин, който стимулира резорбцията на мазнини и протеини. Солните 
разхлабители могат да предизвикат електролитни нарушения. Смята се, че сулфатните 
соли са най-ефективни.

Хигиена, катетиризация и борба с декубитуса

Хигиен

 ни грижи

Личната хигиена изучава своя основен обект – човека, във есички периоди от 

живота му и особено в периоди на здравно неблагополучие.  Необходимостта от 
поддържането на личната хигиенау болните се обуславяот голямата роля, която играят 
кожата и останалите външни органи за развитието на човешкия организъм изобщо и за 
болния човек конкретно.

Чрез поддържане на хигиената на тялото и белъото на болния се постига правилно 
протичане на жизнените му функции – дишане, спокоен сън, почивка и др. Това 
предпазва от появата и пренасянето на инфекции върху болния, медицинския персонал, 
околната среда и вън от лечебното заведение. Изхождайки от значението на личната 
хигиена на болния човек, медицинската сестра трябва да ч издигне до нивити на мощен 
лечебен и възпалителен фактор, као неразделна част от целия оздравителен процес, 
където и да работи тя – стационар, участък, санаториум  и др. Грижата за личната