Социално политически революции в Европа и Северна Америка ХVII­XIX век

.

Андрей Пантев „Революции и реформи в Западна Европа и Северна Америка ХVІІ­ХVІІІ век"
Андрей Пантев, Хр. Глушков, Р. Мишев. „История на новото време”

Христо Глушков. „История на страните в Европа и Северна Америка 1640­1870” 
Р. Мишев. „История на страните в Европа и Северна Америка 1871­1918”

Андрей Пантев, Б. Гаврилов. „Пътят на модерния свят”
Вилхем Блос „Великата френска революция”

Франсоа Фюре, Дени Рише „Френската революция”
Карл Воцелка „История на Австрия”

Мишел Керотре „История на Прусия”
Кенет Морган „История на Великобритания”

Андрей Пантев „Американската буржоазна революция”
Пол Джонсън „История на американския народ”

Ф. Фюре. „Да мислим Френската революция”

През 17 век Англия е разтърсена от драматични конфликти с религиозен и политически характер, 
които противопоставят англикани и пуритани, републиканци и монархисти, краля и парламента, и 

които предизвикват съществени промени в обществения живот и в стопанството на страната. Тези 
събития са предмет на неотслабващ интерес от страна на различни исторически школи и течения, 

които са създали многобройни и нееднакви теории за техните причини, резултати и участници. 
I.Англия в навечерието на революцията 

През първата половина на 17 век Англия е сравнително малка страна в сравнение с Испания и 

Франция, но тя притежава и важни предимства, които стимулират цялостния й просперитет – 

удобно географско положение на важните търговски пътища в Атлантическия океан, добре 
екипиран флот и др.

От края на 15 век с различна интензивност в продължение почти на три века в Англия се 

осъществява процеса на огражданията и на изгонването на селяните от земята, която обработват. 

Орната земя се превръща в пасища за изхранване на овци. Добиването на вълна, нейната преработка
и търговията с вълнени тъкани изменят трайно облика на английското село през 15­17 век. Кралете 

от династиите и на Тюдорите и на Стюартите не остават безразлични към огражданията и  се 
опитват да ги ограничат. Огражданията повлияват на житейската съдба на хиляди англичани, но и 

променят системата на земевладение и земеползване в Англия. Те създават условия за трайно 
проникване на капитализма в английското селско стопанство много по­радикално и по­дълбоко, 

отколкото е неговото развитие в индустрията. Това е първата съществена особеност, която 
отличава Англия от останалите европейски държави и която обяснява част от причините за ранната

буржоазна революция.

Проблемът на мнозинството селяни в Англия през късното Средновековие е липсата на 

достатъчно собствена земя, която да ги обезпечи. Текстилът се превръща в национален отрасъл, 
които ангажира мнозинството от трудоспособното население в Англия. В навечерието на 

революцията се появяват големи централизирани манифактури.

Следователно през първите десетилетия на 17 век в английската индустрия се преплитат старите 

и новите форми на производство, феодално­цеховите и  пазарно­капиталистическите. Видими 
успехи постига и външната търговия на Англия.увеличеният обем на външната търговия поставя 

по­високи изисквания към местната индустрия и изтласква на все по­заден план занаятчийското 
производство.

През първата половина на 17 век Англия остава типично аграрна страна с преобладаване на 

селото над града.

II. Английското общество в началото на 17 век.

През късното средновековие в англ.общество се обособяват три съсловия – духовенство, 

аристокрация и трето съсловие.

Особеност на аристокрацията в Англия в навечерието на революцията е нейното разделяне и 

обособяване на две прослойки в зависимост от източника на дохода. Едната част са класическите 
аристократи, те се обвързват с кралския институт и безусловно подкрепят владетеля, доходите им 

са свързани със земята и получаваната рента.(старите)

1

Останалата част от аристокрацията се обособяват в отделна прослойка и се наричат джентълмени

или джентри. Те организират манифактури, ферми и различни производствени дейности. При 
осъществяването на своите икономически инициативи те се изправят пред същите затруднения, 

както и богатите граждани. Това съвпадение на интереси на новите аристократи и буржоата ги 
обединява в конфликта им срещу феодалните институции и фискалната политика на краля. Този 

съюз между тези две съсловия е поредната особеност в политическото и социално развитие на 
Англия до революцията и символ на английската прагматичност. Политическото, стопанското и 

религиозното единство между джентри и буржоа дават основание на изследователите да определят 
този процес като ‘обуржоазяване на аристокрацията’.

III. Англия при династията на Стюартите

През 1603 г.умира Елизабет и тъй като тя няма наследници с нейната смърт приключва 

управлението на династията на Тюдорите. Неин наследник на престола става Джеймс I. Той е крал 
на Шотландия. Първият сериозен проблем, който противопоставя Джеймс на мнозинството от 

поданиците му, е нееднаквото отношение към религиозните проблеми и църквата. Първи от него се 
разочароват католиците. Междувременно пуританството става масово опозиционно движение не 

само срещу англиканската църква, но и срещу неразумната политика на Стюартите.
IV. Конфликтът между Стюартите и парламента

Особеност на политическото развитие на Англия през късното Средновековие е редовното 

свикване на парламента. При Джеймс I конфликтът между краля и парламента бил неизбежен.

Конфликтът между кралския институт не престава и след смъртта на Джеймс през 1625 г.,тъй 

като неговият син ­ Чарлз I, заел престола, се оказва още по­голям привърженик на едноличната 

власт и на абсолютистичните принципи. 

И при двамата Стюарти външната политика външната политика на Англия е непоследователна и 

неуспешна, но в същото време поглъща огромни средства. За да стабилизира армията, Чарлз I имал 
нужда от субсидии и през 1628г.свиква парламента. Опозицията обаче е подготвена. Тя представя 

пред краля за утвърждаване документ озаглавен ‘Петиция за правата’, в който се маркират правата 
на кралската власт и се гарантират индивидуалните свободи. В отговор краля разпуска парламента.

От 1629г.той управлява без парламент.
V. Управлението на Чарлз I без парламент

До 1640 г.кралят ръководи сам държавните институции, като използва трима най­близки 

съветници – Страфорд, кралски наместник в Ирландия, архиепископ Уилям Лод, най­важната 

фигура в англиканската църква след краля, Р. Уестон.

Въвежда се нов данък нар.”корабни пари”, с който да се увеличат постъпленията в хазната. Той 

обаче не е одобрен от парламента и това предизвиква много протести от страна на гражданите. В 
знак на протест един от водачите на опозицията отказва да плаща данъка и завежда дело в съда 

(Джон Хемпден). Друга форма на протест е масовото емигриране на пуритани в Холандия и Сев. 
Америка.

VI. Дългият парламент

През 1637 г.архиепископ Лод се опитва да въведе в Шотландия англиканското богослужение, 

което предизвиква енергичен протест в цялата страна. В Шотландия много популярно е 
презвитерианството. Шотландците бързо организират доброволчески отряди, с които да се 

противопоставят на английската армия.

Шотландският бунт излиза от сферата на чисто религиозните въпроси и придобива и политически

характер след като шотландския парламент се обявява за единствена власт в страната. 
Шотландците нахлуват дръзко в Англия и принуждават краля да сключи мир. Това принуждава 

Чарлз I да свика парламента през пролетта на 1640 г. Парламентът започва своите заседания в 
началото на април 1640 г.и изиграва изключително важна роля в общите усилия за ограничаване на 

кралската власт, за реформиране на англиканската църква и за установяване на соц.стабилност в 
Англия. Той запазва своето съществуване до април 1653 г.

Първа жертва на парламента става Страфорд, осъден е на смърт, същата съдба последвала и 

архиепископ Лод. Депутатите обявяват за незаконни и преустановяват събирането на всички 

2

данъци и плащания, които не са утвърдени от парламента, разпускат кралската армия и 

прекратяват дейността на висшия кралски съд. 

Междувременно през есента на 1641 г.в Ирландия избухва въстание на местното католическо 

население, придружено с избиване на англичани.

През ноември 1641 г.парламента гласува важен документ­„Великата ремонстрация”. 

Формулирани са две искания, които придават на документа характер на политическа програма.

Населението на Лондон не било на страната на краля и той напуска бунтовната столица на 10 

януари, като се оттегля в град Йорк, където се събират неговите съмишленици. В Лондон около 
парламента се групират всички противници на краля. При това положение и двете страни започват 

да говорят за гражданска война и да се въоръжават. Парламентът имал влияние в по­развитите в 
икон.отношение графства в Изт. и Южна Англия, докато краля се чувствал сигурен  на север.

Военните действия започват през есента на 1642 г. с успех за краля. Две са причините за 

първоначалните неуспехи на парламента – военно организационни и политически. Желанието на 

парламента е да победи краля в малко сражение с оглед да не го унизят, а да го направят по­
отстъпчив. С подобна нагласа командирите на армията на парламента не могат да внесат прелом в 

хода на военните действия. В този момент на политическата сцена се появява фигурата на Оливер 
Кромуел. Той принадлежал към фанатичните пуритани от индепендентското течение, който събира

около себе си отряд от въоръжени съмишленици и налага в поведението и подготовката им желязна
дисциплина.

На 2 юли 1644 г.при Марстон Мур те успяват да нанесат поражение на краля и спечелват огромна

популярност за Кромуел. На 14 юни 1645 г. реорганизираната от Кромуел армия на парламента 

побеждава краля в битка при Нейзби и го принуждава да търси спасение при шотландците. По този 
начин големите сражения в гражданската война приключват и воюващите срани се ориентират към 

мирни преговори.

През януари 1647 г.кралят е върнат в Англия, но за да се върне на престола депутатите от дългия 

парламент му поставят редица условия. В страната се обособяват три политически институции – 
кралят, парламентът и армията. Преместването на краля влошава рязко отношенията между 

парламента и армията, но по – обезпокоително за Кромуел е дълбокото политическо 
разграничаване между левелерите и висшите офицери. Армията подготвя чрез избрана комисия 

документ, с който да изявят исканията си пред парламента и краля. Той се нарича „ Глави на 
предложенията”. Кралят отказва да преговаря с армията. При това положение на 6 август 1647 г. 

армията влиза в Лондон и прогонва от Дългия парламент най­изявените си противници. Левелерите 
настояват за крайни мерки и представят два документа „Делото на армията” и „Народно 

съглашение”.

За пореден път Чарлз I се възползва от липсата на единство между противниците си и успява да 

избяга от плен. Той отправя апел към шотландците за съюз.
VII. Осъждането на краля 

През август 1648 г. в битката при Престон армията на Кромуел побеждава шотландските войски 

и влиза в столицата Единбург. Кралят е заловен. Кромуел съставя специален съд, който да се 

произнесе за съдбата на краля и законността на неговото управление. Съдът произнася смъртна 
присъда, която е изпълнена на 30 януари 1649 г.

Обективно от февруари 1649 г. Англия става република. Това е последвано от установяване на 

специфична диктатура на армията, която се превръща в най­авторитетна институция в страната.

 VIII.Протекторатът на Кромуел

На 20 април 1653 г. войниците на Кромуел обграждат парламента и го принуждават да се 

саморазпусне. Така завършва своето съществуване Дългият парламент. Кромуел се опитва да 
състави нов представителен орган, който получава названието Малък парламент.

Но Кромуел не се разбира и с новия парламент като го обвинява, че се опитва да контролира 

армията. От 1650 г.той установява истинска диктатура на армията, като разделя страната на 2 

военноадминистративни окръга. Кромуел се обявил за лорд­протектор. На 3 септември 1658 г. 
Кромуел умира и лорд­протектор става неговият син Ричард Кромуел.

3