Палеонтологични доказателства

Предмет на палеонтологията.

Науката палеонтология изучава какви организми са живели в предишни геологични 

времена, какви са били тяхното устройство, начинът им на живот и т.н. Труповете на 
измрелите през различните периоди от древността организми са били засипвани от 

неорганични наслагвания, които образували т.нар. утаечни (седиментни) скали. В тях са 
се запазили отпечатъци от тялото или негови части или пък са останали включени 

отделни твърди части (черупки, кости, зъби и др.). Така са се образували вкаменелости, 
или фосили. 

Фосилите са останки от някога живели растения и животни, запазили се в скалите. Най­
често фосилите са от гръбначни животни ( част и от скелета им от безгръбначни 

животни с черупка. Много често се намират фосили от трилобити – древни 
членестоноги, амонити – древни главоноги.Фосили са и янтарни късове със затворени 

във тях дребни членестоноги – паяци, насекоми , фосили са отпечатъци от стъпки и др.
Макар и рядко са се запазвали и цели организми. Например в началото на 20 век в Сибир

е   намерен   цял   мамут   в   замръзнали   земни   пластове.   Намерени   са   насекоми   и   други
дребни животни, включени в янтарни късове, и др.

Поради характера на данните, с които борави, палеонтологията дава убедителни и 
подробни доказателства за еволюцията. Колкото земните пластове са по­стари, толкова 

следите и отпечатъците, намерени в тях, са от по­примитивно устроени организми. И 
обратното ­ в по­млади земни пластове се откриват останки от по­висши и по­сложно 

устроени организми.
Някои следи, отпечатъци и вкаменелости се срещат често и почти повсеместно, но в 

тънки земни пластове. Това показва, че организмите, от които те са получени, са били 
широко разпространени, но са измрели масово за средно кратък период от време.

За земните пластове от различните геологични  времена тези останки и отпечатъци са 
различни.Наричат се ръководни вкаменелости.

Такива са например трилобигите са харакгерни за камбрий, амонитите за мезозойската 
ера, бозайниците за терциер и т.н.

Други вкаменелости се срещат по­рядко, но се откриват в земни пластове с различна 
възраст. При тяхното сравняване може да се констатира постепенното усложняване в 

устройството на организмите през различите геологични времена. Те доказват, че в 
историческото развитие на Земята организмите са произлизали едни от други и са 

претърпели дълга и сложна еволюция от по­древни и по­прости към пo­съвременни и по­
висши форми.

Изкопаеми преходни форми.

В някои вкаменелости може да се открият белези, които са характерни за днес живеещи 

организми от различни систематични групи.
Организмите,от които са тези вкаменелости, се наричат преходни форми (междинни 

звена).В тях са обединени белези на прадедната и на новопоявилата се група.
Въпреки, че до сега не са открити много такива форми, те дават ясна представа за 

произхода на едни организми от други.
Една от преходните форми е първоптицата  археоптерикс.  Повечето от белезите й са

характерни за влечугите: има зъби на челюстите, броят на прешлените (на по­специално
в опашната част) и начинът на свързването им е като при влечугите. На крилата имат по

три пръста, които са дълги и подвижни и др. като влечугите. На птиците прилича само