Политически феномен

      Политиката е общочовешко цивилизационно явление. Като неуспорим факт на 

политическия живот се възприема държавата. Същевременно политиката не се изчерпва 
със съществуването и дейността на държавата. Към нея основателно се отнасят и всички

прояви на човешкото мислене и на човешките действия, които позволяват самата 
държава да се използва за реализиране на определен вид цели и за постигане на 

определени резултати.
      Тези цели и резултати се възприемат като жизнено важни, защото винаги се 

обвързват със значими човешки потребности и интереси. Това показва, че политиката 
възниква и се развива под влияние на стремежа на хората да живеят по определен начин 

и да използват съвместното си съжителство за гарантиране на самото съществуване на 
човека.

     Историята показва, че такива стремежи са присъщи на всички човешки същества. Но 
именно историята показва, че те не се реализират по един универсален начин. 

Констатираното разнообразие се обяснява с факта, че политиката като състояние на 
държавност, изисква и създаването на определена организация. Тя се използва както за 

формирането на самата държава, така и за организирането на целия съвместен живот 
между хората. Този ефект се постига, когато организацията на държавата се използва за 

управление на самия обществен живот.
     Държавата сама по себе си обаче се състои от учреждения, от органи, които имат 

своя веществена форма. Те, реално, са едно необходимо реално условие, което 
позволява на хората да действат по определен начин, защото видими резултати от 

съществуването на дадена държава са налице, само когато тя като организация се 
използва и направлява от определени хора. Именно това позволява политиката да се 

разглежда, като подчертано човешко явление. Затова тя най­общо се дефинира, като 
управление на човека от човек.

     Този подход към политиката позволява нейното възприемане и обяснение да се 
обвързва с няколко принципа. 

     Водещият сред тях е, че политиката е подчертано човешко работа. В нея всичко 
зависи от самите хора, които не само развиват умението си да използват политическите 

институции. Хората превръщат политиката в управление на самите себе си, за което те 
поемат и отговорност. Това изнача, че след като насочват самото развитие на 

политиката, хората нямат право да оправдават с външни сили, в това число и 
божествени, политическите си намеренив и действия.

     Предвид на това, съществувалите досега цивилизации се различават и по своето 
разбиране за самата политика и за нейната обществена функция. 

     Хората, които живеят на територията на Европа в продължение на векове, се намират
под влиянието на представи и обяснения за управлението на човека от човек, които се 

появяват в древногръцките полиси. Те са известни в политическата литература като 
градове­държави и след като политиката е подчертана като човешко нещо, тук за 

нейното възприемане и интерпретиране, най­голяма заслуга имат представителите на 
човешката мъдрост.

     В древна Гърция те са известни като философи, т.е. като хора, които се занимават с 
умствена дейност, чрез която се стремят да обяснят света, в който живеят хората. И за 

политиката те започват да говорят, като за нещо самостоятелно, когато си поставят като
цел да обяснят самия човек. Така самите философи извършват една революция в