ИНВЕСТИЦИИ В ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ

Тезата, която поддържам в настоящата курсова работа е, че “човешките ресурси са най­

ценния капитал на нацията. Именно поради тази причина инвестициите в човешкия капитал,

науката и качеството на образованието са сред основните предизвикателства пред България”

1

.

Обект на изследване ще бъде количеството и качеството на човешкия капитал, които в голяма

степен са определящи за дългосрочния потенциал за развитие на отделния човек, фирмата или
държавата в глобалната икономика.

Основната   цел,   която   е   поставена   в   курсова   работа   се   свежда   до   обосноваване

необходимостта от инвестирането в хората, придобиването от тях на нови знания и умения,

обучение   през   целия   живот,   като   фактори,   които   водят   до   постигане   на   икономически   и
социален  напредък   и  необходимостта   да  се   прилагат   всякакви  възможни   средства,   за  да  се

задържат в страната ни. 

Под капитал се разбира всеки  ресурс, в резултат на оперирането с който   се очаква

прираст, т.е. натрупване. Инвестициите във физически капитал се реализират с цел повишаване
на дохода, получаван от дейността (увеличаване на конкурентоспособността, като резултат от

намалените   производствени   разходи   за   единица   продукт   свързани   с   въвеждането   на   новите
машини и технологии).

 Пръв   Адам   Смит   прави   аналогия   на   инвестициите   във   физически   с   тези   в   човешки

капитал. Безспорен е факта, че колкото и нова да е дадена технология потенциалът й не може да

бъде използван напълно, без да са направени необходимите инвестиции в повишаване уменията
на персонала, който ще оперира с нея.

 Съществуват  редица спорове относно, кое трябва да взема превес, инвестициите  във

физически или инвестициите в човешки капитал. Истината е може би в “златното сечение”, т.е.

едните инвестиции не трябва да изключват другите, а да ги допълват. Реализирането на един от
двата вида инвестиции действа като двигател за реализиране или “наваксване “и на другия вид.

 Инвестирането в човешки капитал е може би най­сложният и отговорен процес. Всеки

човек   е   субект   и/или   обект   на   инвестиции   в   човешки   капитал,   но   не   всеки   осъзнава

инвестиционния процес към момента на указването му. Инвестициите в човешки капитал са
единственият   начин   за   намаляване   на   безработицата,   както   и   силната   диференциация   на

доходите (особено сред развитите общества доходите на обучените индивиди са в десетки пъти
по­големи   от   тези   на   необучените   такива).   Те   са   основен   компонент   за   увеличаване   на

продуктивността и ефективността на икономиката, водейки до икономически растеж.

 Текущите доходи на хората, в частност, отразяват направения от тях избор относно,

образованието,   преквалификациите,   придобитите умения и професии и начина им на живот
като цяло в минал период. Вероятността при хората с по­нисък образователен ценз, умения и

квалификации да получават ниски доходи е много  голяма. Въпреки, че старостта е твърде далеч
във времето от младия човек, много важно е да се осъществи връзката между избора сега и

постиженията   в   един   по­късен   етап   от   живота.   Няма   съмнение,   че   инвестициите   сега   се
изплащат в бъдеще, като повишена ефективност за предприятията и обикновено като повишени

доходи за отделните лица.

 Инвестирането като процес е свързан с реализирането на разходи в един по­ранен или

текущ период и очакването на ефекта в един бъдещ, по­късен период. Инвестициите в човешки
капитал могат да бъдат: разходи за образование, преквалификация, стажове, здравеопазване,

спортни   дейности   и   др.   За   да   се   определи   резултата   или   нормата   на   възвращаемост   на
инвестициите е необходимо да се съпоставят реализираните разходи с очаквания евентуален

1

 Казаков, А. Човешкият капитал,УИ „Стопанство”, С., 2001, стр. 34.

1