«ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЕ НА

ИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА КРИЗА»

(дипломен проект)

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА

ПЪРВА ГЛАВА.  ОБОБЩЕН АНАЛИЗ НА СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА.
1.1. ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА

1.2. ПАРАМЕТРИ НА КРИЗАТА
1.3. МАЩАБИ НА СВЕТОВНАТА КРИЗА.

1.4. БЪЛГАРИЯ И ДЪЛГОВАТА КРИЗА В ЕВРОЗОНАТА

1.4.1. ПРОБЛЕМАТИКА. СТАТУКВО НА ЕВРОЗОНАТА. ДЪЛГОВАТА КРИЗА

ОТ 2008г. 

1.4.2. БЪЛГАРИЯ И ЕВРОЗОНАТА
1.4.3.   АЛТЕРНАТИВИ   ЗА   ИЗХОД   ОТ   ДЪЛГОВАТА   КРИЗА.   ИЗВОДИ   И

ПРЕПОРЪКИ

1.5.  ИЗВОДИ ОТ КРИЗАТА
1.6. МЕРКИ И СТРАТЕГИИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА И ЗА

НЕДОПУСКАНЕ НА НОВИ КРИЗИ

ВТОРА   ГЛАВА.   ВЪНШНА   ТЪРГОВИЯ   НА   БЪЛГАРИЯ   В   ПЕРИОД   НА

ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА (2008­2012г.)

2.1.   ОСНОВНИ   ПРОБЛЕМИ   ПРИ   АДАПТИРАНЕТО   НА   БЪЛГАРИЯ   КЪМ

ОБЩАТА ПОЛИТИКА НА ЕС (2008­2012г.)

2.2. ОБОБЩЕН АНАЛИЗ НА ТЪРГОВИЯТА НА Р БЪЛГАРИЯ С ЕС (2008­2012г.)

1

2.3.   СЪСТОЯНИЕ   И   ДИНАМИКА   НА   ВЪНШНАТА   ТЪРГОВИЯ   НА   Р

БЪЛГАРИЯ   СЪС   СТРАНИТЕ   ОТ   ОРГАНИЗАЦИЯТА   ЗА   ЧЕРНОМОРСКО
ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО.

2.4. СТОКОВА СТРУКТУРА НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ (2008­

2012г.)

2.5.   ВОДЕЩИ   СТРАНИ   ВЪВ   ВЪНШНАТА   ТЪРГОВИЯ   НА   БЪЛГАРИЯ   В

ПЕРИОД НА ГЛОБАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА КРИЗА.

2.6. ОБОБЩЕН АНАЛИЗ НА ТЪРГОВИЯТА НА Р БЪЛГАРИЯ С БАЛКАНИТЕ
2.7. НАСОКИ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ЕФЕКТИВНО РАЗВИТИЕ НА ВЪНШНАТА

ТЪРГОВИЯ   НА   БЪЛГАРИЯ   В   ПЕРИОД   НА   ГЛОБАЛНА   ИКОНОМИЧЕСКА   И
ФИНАНСОВА КРИЗА. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ
ПРИЛОЖЕНИЯ

2

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА

Пазарът е един феномен. На него се проявява както съперничество, така и сътрудничество.

Изборът   на   делови   партньори   в   бизнеса   предполага   спазването   на   определени   правила.   В

отделните   страни   и   компании   решаването   на   този   проблем   става   по   различен   начин.
Разнообразието има за основа степента на икономическо и културно развитие. Развитите страни

отдавна са наясно с императивите на партньорството, докато при страните от Източния блок
проблемите   при   избора   на   партньори   в   бизнеса   са   твърде   много   и   са   свързани   предимно   с

липсата на опит.

По   размера   на   брутния   вътрешен   продукт   икономиката   на   нашата   страна   може   да   се

класифицира   като   една   от   малките   икономики   в   ЕС,   макар   страната   ни   като   територия   и
население да е сред средните по размер държави членки. Малък е и делът на страната ни в

експорта и в импорта на ЕС. През 2008 г. при импорта на стоки от трети страни се нареждаме на
20­то място сред държавите членки, като след нас са: Словения, Литва, Люксембург, Латвия,

Естония, Кипър и Малта. При експорта България е на 21­то място, като след нас са същите
държави членки без Словения.

1

Актуалност   на   темата.

  Развитието   на   търговските   отношения   на   България   в

международен аспект днес се различава от развитието им при централнокомандваната система

на   управление.   Основната   разлика   е,   разбира   се,   по   отношение   на   партньорите.   До   1989   г.
основни търговски партньори на България са Русия (по­точно бившия СССР) и страните от

Източна Европа. Днес нашите граници се отварят както към западноевропейските страни, така и
към балканските страни.

През последните петнадесет години се наблюдава увеличение на износа на България за

трети страни както в абсолютни данни, така и в относителен дял спрямо общия ни износ Грешно

за всяка страна в региона е да се счита, че може да се придвижи към членство в Европейския
съюз, без да се съобразява със съседите си.

Евросъюзът   поставя   като   условие   за   бъдещото   членство   засилване   на   регионалното

сътрудничество. Това ще доведе безспорно до увеличение на инвестициите в региона.

Основната  цел

  на   настоящата   разработка   е   да   разгледа   част   от   търговския   обмен   на

България   в   период   на   глобална   икономическа   и   финансова   криза.   Поставени   са   част   от

1

По данни на ITC  и  МИЕТ.

3

проблемите, които са пречка за икономическо сътрудничество между балканските страни и са
очертани някои процеси, свързани с развитието на икономическото сътрудничество в региона.

Задачите на анализа

 са пряко следствие от поставената цел, а именно:

1. Анализ на основните проблеми при адаптирането на България към общата политика на

ЕС (2006­2008г.);

2. Обобщен анализ на търговията на Р България с ЕС (2009­2012г.);

3. Анализ на състоянието и динамиката на външната търговия на България със страните от

Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество;

4. Стокова структура на външната търговия на България;
5. Водещи страни във външната търговия на България;

6. Обобщен анализ на външнотърговската политика на Р България за периода 2007­2009г.

Основни търговски партньори на България на Балканите;

7. Динамика  на търговските взаимоотношения  на България със страните членки на ЕС ­

Румъния и Гърция след кризата през 2009г.;

8. Насоки и перспективи за ефективното развитие на външнотърговските взаимоотношение

на Р България със съседните й страни

Водещата теза в дипломната работа

 е, че въпреки кризата в световен мащаб от началото

на   2008­ма   години,   тенденциите   за   растеж   и   развитие   на   стокообмена   на   Р   България   със

съседните й страни, както и с ЕС е положителна, както и възможностите да се привличат нови
инвестиции от съседните ни страни.

Оживяването на външната търговия на България страни е предпоставка за образуване на

регионален пазар, което предполага сътрудничество не само в областта на търговията, а и в

областта на производството. Според икономистите­анализатори същестуват солидни основания
за участие в някаква форма на икономическо сътрудничество с по­голям брой страни

2

. 

Обект на изследване

  е външнотърговските отношения на Р България след започване на

кризата, като това очертава и бъдещите тенденции в развитието  на двустранните търговски

отношения.

С   оглед   актуалността   на   темата   са  

използвани   литературни   и   информационни

източници

  в   няколко   направления   –   актуални   статистически   данни,   обзори,   коментари   от

Министирестно на външните работи и инвернет сайта на НСИ; икономическа литература по

2

 Цветковска, М., Икономическа интеграция на Балканите – фикция или реалност, Център за икономическо

развитие, РАН Дизайн, В., 2001; стр. 11­12

4

анализираната   проблематика;   статии,   анализи   и   коментари;   закони,   правилници,   наредби,
европейски директиви, свързани с външната търговия на страните от ЕС; интернет ресурси.

5

ПЪРВА ГЛАВА

ОБОБЩЕН АНАЛИЗ НА СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА

1.1. ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА.

Вторичните финансови пазари струват повече от 516 трилиона долара – удесеторената

стойност на цялото световно производство – ето защо ги наричат „цъкащата адска машина’. Те

оперират извън сферата на контрол на правителствата, данъчните инспектори и регулаторни
органи, в паралелен свят в сянката на банковата система. Това са частни контракти между две

компании или институции, които не може да бъдат контролирани и не подлежат на облагане с
данъци. Сами по себе си вторичните договори не са опасни, но те може да окажат изключително

силен ефект на доминото върху останалата част от финансовия свят.

Много експерти смятат, че финансовата криза в САЩ се реализира по предварително

написан сценарий по схемата ‘Проблем – Реакция – Решение’:

 1. Тайно създай проблем и обвини някого или нещо за това, което ти скришно си направил.

2. Разкажи на хората чрез авторитетни влиятелни медии версията за проблема, в която

искат хората да вярват.

3. След това открито предложи – чрез обществени промени – ‘решението’ на проблема,

който   сам   си   създал.   Това   ‘решение’   винаги   изисква   въвеждане   на   по­силен   централизиран

контрол.

 ‘Крахът’ на банките е бил хладнокръвно замислен, за да създаде ‘проблем’, който може да

доведе   до   ‘решение’   –   мощна   централизация   на   власт   в   ‘частната’   и   ‘държавната’   банкови
системи – които и двете се контролират от една и съща група фамилии.

‘Световната Централна Банка’ играе основна роля в тази област и иска да се наложи и да

контролира цялата глобална финансова система. В резултат от този икономически катаклизъм

ние сега я виждаме да предлага ‘да реши проблема’ с хаоса в банковата система и ‘да ни увери,
че това няма да се случи никога вече’.

Настоящата криза избухна през февруари 2007 г. в САЩ и от началото на 2008 г. започна

да   обхваща   целия   свят.   Причините   са   от   комплексен   характер   и   предвид   на   това,   че   тя

продължава и по всяка вероятност ще се задълбочава, те не могат да бъдат систематизирани.
Вярно е, че кризата се появи на американския пазар на ипотечни кредити, предоставени на хора

с по­ниска от необходимата кредитоспособност, а често  и при пълната й липса, което е в пълно

6

противоречие с принципите на разумната кредитна дейност. Да се търси причината за кризата
само в пазара на недвижимост в САЩ и в прилагането на порочни практики при предоставянето

на ипотечни кредити е не само повърхностно, но и невярно. 

Основните причини са:

­   Дерегулация   на   дейността   на   банковите   и   небанковите   финансови   институти   като

следствие на глобализацията и отслабване на финансовия надзор по отношение на поемания от

тях контрагентен и продуктов риск;

­   Либерална   парична   политика   на   централните   банки   на   водещите   в   икономическо

отношение   страни   като   реакция   на   опита   на   международния   тероризъм   да   дестабилизира
световната икономика след атаката върху Световния търговски център на 11. септември 2001 г.,

довела до рязко увеличаване на ликвидността на паричните и капиталови пазари, довело до
значително облекчаване на достъпа до капитал и като следствие на това до пренебрегване на

основните принципи при управлението на риска;

­ Развитие на финансовото инженерство, довело до трансфер и търговия на рискове  с

помощта на финансови иновации, а оттам ­ по пътя на секюритизацията ­ до „заразяване” на
финансови инструменти, нямащи отношение към пазара на ипотечните кредити в САЩ;

­   Широко   разпространение   на   кредитните   деривати,   предоставящи   застраховане   срещу

кредитен риск без оглед на реалните възможности на продаващите кредитните застраховки за

поемане на техните задължения в случай на кредитно събитие;

­ Развитие на бизнес­модели, нямащи нищо общо с реалната икономика и подчинени на

реализация   на   печалби   от   спекулативна   дейност,   дало   повод   на   много   анализатори   да
характеризират настоящата криза като „криза на алчността”;

­   Криза   на   морала   чрез   фетишизиране   на   премиите   на   мениджърите   във   финансовите

институти, подчинено на приватизиране на печалбите и натрупването на рискове, непосилни за

преодоляване от техните собственици, правещо социализирането на разходите неизбежно.

1.2. ПАРАМЕТРИ НА КРИЗАТА.

Кризата, започнала от пазара на американските ипотечни облигации постепенно придоби

глобални  очертания. Ако в средата  на 2007­ма година повечето анализи бяха насочени към
успокояване на общественото мнение и обосноваване на тезата, че Европа и Азия няма да бъдат

засегнати съществено от очертаващата се рецесия в САЩ, то сега мнението на почти всички
експерти еволюира в посока към значително по­песимистични оценки.

7

Очевидно е, че една рецесия в САЩ няма как да не се отрази върху Китай и Япония, тъй

като растежът в тези страни зависи силно от американския внос и способността на САЩ да

финансират дефицита по текущата си сметка. Влошаването на икономическите показатели на
САЩ и водещите азиатски икономики, от своя страна, не може да не окаже влияние върху

икономическия климат на европейския континент.

Трябва да се отчете също, че водещите играчи на американския, азиатския и европейския

финансов   пазар   са   едни   и   същи  ­   транснационалните   банки,   хеджфондовете   и   пенсионните
фондове. Реакцията на глобалните играчи по необходимост е глобална.

Икономиките на страните от ЕС, макар и не толкова зависими от САЩ по линията на

износа, се оказаха въвлечени в кризата по линията на взаимодействието на капиталовите пазари

и   големите   загуби,   понесени   от   европейските   транснационални   банки.   Ще   споменем   само
френската Сосиете Женерал и фактическия фалит на британската Нотерн Рок. Независимо от

огромното   рефинансиране,   предоставено   от   Европейската   централна   банка,   европейските
финансови пазари не избягнаха сътресенията.

1.3. МАЩАБИ НА СВЕТОВНАТА КРИЗА. 

Финансовата   криза   в   САЩ   започна   със   срива   на   пазара   на   ипотечно   кредитиране.   На

практика, всички компании, предоставящи ипотечни кредити с ниски стандарти по отпускане на

кредити, отчетоха загуби. Редица ипотечни оператори от втория ешелон заявиха излизане от
пазара,   а   някои   обявиха   и   фалит.   2007   година.   Август   Кризата   на   пазара   на   ипотечно

кредитиране в САЩ прехвърля границата към Европа. Световната система започна да изпитва
дефицит   на   ликвидност.   Централните   банки   на   Европа,   Англия,   Япония,   САЩ,   Канада,

Австралия и Нова Зеландия проведоха масирани интервенции за успокояване на финансовия
пазар. Септември ФЕД рязко понижи лихвата до 4.75% от 5.25%. Британската ипотечна банка

Northern Rock получи спешна финансова инжекция в размер на над 20 млрд. евро от централната
банка на Англия. Мярката не намали проблемите на банката – за ден вложители изтеглиха 4

млрд. долара от трезора. В Русия започва вълната по повишение на лихвата по ипотечни кредити
и по­строги изисквания към заемателите. Редица банки напуснаха ипотечния пазар. Октомври

Инвестиционната банка Merrill Lynch отписа милиарди долари като загуба. Ноември – декември
Правителството на САЩ подготви пакет от антикризисни мерки за банки и кредитополучатели в

затруднения. Много американски и европейски банки, инвестиционни и хедж фондове отчитат
милиарди долари загуба. Банковата криза в Европа набира сила. За първите две седмици на

8

януари европейският борсов индекс DJ Euro Stoxx Banks загуби почти 10%. Последва спад на
капиталовите   пазари   в   Азия.2008   година.   Февруари   Централната   банка   на   Русия   призна   за

съществуването на проблем с ликвидността на руските банки. Поддържането на ликвидност
става приоритет. Заради спада на фондовия пазар в Русия много от инвеститорите се насочиха

към   пазара   на   недвижимости.   Последва   рязко   ускорение   на   цените   на   жилищата.   Март   JP
Morgan Chase обяви решението си за купуване на петата по големина инвестиционна банка Bear

Stearns за 236 млн. долара. Април ­ май Продължава проблемът с ликвидността на световните
финансови   пазари.   Руските   банки   продължават   да   увеличават   лихвите   по   всички   видове

кредити.   Още  през май  резкият   скок  на  цените на  жилищата   в Москва   и Санкт  Петербург
утихна.   30   май   В   резултат   на   кризата,   съществуването   си   прекратява   петата   по   големина

инвестиционна банка в САЩ Bear Stearns.

1.4. БЪЛГАРИЯ И ДЪЛГОВАТА КРИЗА В ЕВРОЗОНАТА.

Еврозоната   е   част   от   стратегическия   проект   на   Европейския   съюз   за   реализиране   на

последната икономическа форма на европейската интеграция, известен като Икономически и
валутен   съюз.   Валутният   съюз   при   успешна   реализация,   трябва   да   подготви   базата   за

преминаване на евросъюза в следващата форма ­ Политически съюз. На практика обаче, първият
очевиден ефект бе изкуствено разделение на страните­членки на Европейския съюз. Вторият

ефект се сведе до демонстративно заявление от страна на Англия да не участва в еврозоната, т.е.
да не приемат еврото за национална валута. Мотивът на Англия е ясен ­ английската лира все

още е стабилна и се използва като световна резервна валута, макар и много по­ограничено,
отколкото американският долар и еврото. Подобна стъпка направиха Дания (чрез референдум

през 2002 г.) и Швеция. На трето място, участието на нови страни­членки на ЕС в еврозоната бе
поставено от една страна в зависимост от изпълнение на т.нар. маастрихтски критерии, които и

досега не е ясно дали страните от първата група са ги изпълнили към момента на включването.
От   друга   страна,   бъдещи   страни­членки   на   еврозоната,   освен   спазване   на   конвергентните

критерии трябва се приемат по друга схема. Докато за първата група страни се приложи т.н.
„мадридски   сценарий”   ­   възможност   за   преходен   период   от   три   години   да   ползват   както

националните си валути, така и еврото, за нови страни, кандидатки за еврозоната се прилага
т.нар. „шоков сценарий” ­ незабавно приемане на еврото за национална валута. С всички плюсове

и минуси.

9

1.4.1. ПРОБЛЕМАТИКА. СТАТУКВО НА ЕВРОЗОНАТА. ДЪЛГОВАТА КРИЗА ОТ

2008г. 

Сравнително бързо еврото се утвърди не само като стабилна регионална валута, но и като

предпочитана световна резервна валута. Десетки страни (вкл. Китай), формират над 50% от своя

валутен   резерв   в   евро.   До   преди   три   години   се   наложи   становището   за   „безоблачно”
функциониране на еврозоната и стабилността на регионалната валута.

С разпространение на икономическата и финансова криза в ЕС митът за стабилността на

еврозоната окончателно бе погребан. Стана ясно, че еврозоната поражда сериозни проблеми не

само за нея, но и за целия ЕС.

Кои са по­важните проблеми?

Първо. Макар и не официално афиширана, еврозоната бе замислена като решителен ход

към   изграждане   на   Политически   съюз.   Това   означаваше   много   по­висока   интегрираност   на

страните­членки на еврозоната във всички сфери на монетарната (и икономическата) политика в
посока   засилване   на   политическата   интеграция.   Това   обаче   не   се   получи.   Провалът   на

Европейска   конституция   ­другият   жалон   на   Политическия   съюз,   мъчителното   „раждане"   на
Договора от Лисабон (2009 г.) и финансовата криза изкара на показ всички слабости на зоната:

далеч от синхронност по отношение на инфлационните равнища в страните­членки (не повече от
2%.),   бюджетните   дефицити   (не   повече   от   3%   от   БВП),   равнището   на   лихвения   процент,

определян от ЕЦБ като регионален банков либор (примерът с лихвените проценти на банките,
опериращи в България) и др.

Второ. Поддържане на общностна финансова дисциплина единствено с два инструмента ­

курса   на   еврото   и   лихвеният   процент,   се   оказаха   крайно   недостатъчни   (и   неефективни)   за

провеждането на успешна обща монетарна политика на ЕС. Повечето от новите страни­членки,
въпреки   демонстрираната   макроикономическа   и   финансова   стабилност,   практически

„демонстрираха"   силно   надценени   национални   валути   (както   България),   което   се   отрази   за
продължителен   период   негативно   по   отношение   на   усилията   на   тези   страни   да   стимулират

производството и външната търговия. В резултат развитите страни на ЕС изнасяха голяма доза
инфлация в тези страни и намаляваха още повече тяхната конкурентоспособност най­вече в

рамките на единния пазар

Трето.   Във   връзка   с   кризата   силно   намаля   общоевропейската   обществена   подкрепа   за

еврозоната, приемана като прототип на бъдещото развитие на ЕС. Този ефект се дължи  на
несвоевременното реагиране на наднационалното  управленско равнище на ЕС (Европейският

10

съвет, Европейската комисия и Съветът на ЕС). Една от причините за това, че именно в този
период   се   „спасяваше”   на   всяка   цена   Лисабонският   договор,   който   трябваше   да   замести

неприетата   Европейска   конституция.   Освен   това   драконовските   мерки   за   „затягането   на
коланите” в повечето страни на евросъюза и еврозоната още повече разколебават общественото

мнение в съюза.

Четвърто. Банково ­ финансовата система на ЕС като сравнително независима показа, че не

е готова да реагира адекватно на кризисни процеси. Със закъснение ЕЦБ стигна до 1,25% лихва,
докато САЩ практически занулиха доста преди това либора на 0,5% и 0,0%,, Англия ­ 0,5%,

Япония ­ 0,1 %. Икономическата криза удари най­силно именно страните от еврозоната, а някои
от   тях   като   Гърция,   Испания,   Ирландия   са   практически   във   финансов   колапс.   Формира   се

групата   на  РПС5   (Португалия,   Ирландия,   Италия,   Гърция   и   Испания)­  най­застрашената   от
неблагоприятни   кризисни   последствия   и   с   възможен   финансов   колапс.   Поради

несвоевременното   взимане   на   ефективни   антикризисни   мерки   се   сви   драстично   обема   на
европейският  бизнес  и потреблението  като цяло и във  всички  страни на ЕС,  но най­вече в

еврозоната. Не се направи прецизен анализ кои са истинските причини за кризата. Топката на
„балоните” се прехвърля между управленците, банките, реалния сектор и потреблението.

Пето. Оказа се, че ЕС не разполага с ефективно функциониращ механизъм за мобилизиране

на по­сериозни финансови ресурси, които да се използват в кризисни ситуации. Счита се, че ако

още две страни членки на ЕС или на еврозоната трябва да получат подобни на Гърция „финасови
инжекции”,  не само еврозоната, но и целият  ЕС ще бъде изправен пред финансов колапс и

единствено   спасение   ще   бъде   получаването   на   паричен   ресурс   от   външни   донори.   Между
другото вече се прибягна до това чрез суаповите операции с американски банки (най­вече с

Федералния   резерв).   И   към   момента   не   са   ясни   „финансовите   извори   (освен   обещаните   от
Германия и Франция”) за сумата, която Гърция трябва да получи (около 20% от бюджета на ЕС)

за да не се взриви еврозоната и ЕС.

1.4.2. БЪЛГАРИЯ И ЕВРОЗОНАТА.

Правилата  за членство  в  еврозоната  са  ясно формулирани  с  маастрихстките   критерии.

Изкушаваме   се   да   отбележим,   че   се   чуват   все   повече   гласове   за   нов   прочит   и   на   т.нар.
„копенхаагски   критерии”   (пазарно   функционираща   икономика,   демократични   институции,

поемане   на   политически   ангажимент   за   твърдо   спазване   на   „Acuis  Communautaire”   ­
европейското   право),   които   бяха   заложени   в   политиката   на   ЕС   към   новите   страни­членки.

11

Ревизия се иска и за критериите от Маастрихт. Всичко това е във връзка с последните събития в
еврозоната и общата оценка, че по­голямата част от новите страни­членки на ЕС отговарят

формално на „копенхаагските критерии, а тези в еврозоната и на маастрихстките”. Оказва се, че
почти всички страни­членки на еврозоната също са далеч от конвергентните показатели. В този

контекст е учудваща позицията на България. Обявеното пред две години становище, че страната
ни има готовност за членство едва ли не през 2011 г. показва доста фриволно познаване на

материята, а и като избор във времето (в условия на криза и крайно нестабилна икономическа
ситуация в България и в еврозоната). Да припомним, че съгласно един план на Българската

народна банка (от 2007г.) това трябваше да стане още през 2009г. От друга страна, граничеща до
политическо   невежество   е   позицията   да   се   бъркат   геополитическите   условия

напредприсъединителния период (и да се разчита и сега на тях) и периода на реално членство в
евросъюза.  Практически  позицията бе сведена  до тава, че България „има  почти готовност”,

защото   се   намирала   в   „чакалнята”   на   еврозоната,   известна   като   ЕКМ­2   (валутно­курсов
механизъм   ­   2).   Този   четвърти   маахстрихстки   критерий   (валутно­курсова   стабилност)   на

практика   означава   две   неща:   изискване   да   не   допуска   девалвация   на   лева   (без   специално
разрешение на ЕК) и да се спазва валутния марж от +/­ 15%. За България той е лишен от смисъл

и   практическо   значение,   защото   България   се   намира   във   Валутен   борд   и   курсът   на   лев   е
фиксиран твърдо към еврото. Много по­важни са други критерии, които фактически отразяват

състоянието на национална икономика, огледалото на която е реалния сектор, банковата сфера,
сферата на потреблението, реалният икономически растеж (а не надуван по линия на вноса и

потреблението), повишаване на производителността на труда и увеличаването на приходите.
Освен това никой не се сети за постановката на ЕЦБ много преди България да стане членка на

евросъюза (2004г.), че кандидатките за еврозоната ще трябва допълнително да положат усилия
за да бъдат над критериите от Маастрихт. Вероятно още тогава на ЕЦБ е било ясно, че най­

слабо развитие страни от новите, ще преследват  получаваното на политическа  индулгенция,
вместо да се подготвят реално за членство в еврозоната. Времето не е преценено правилно и от

гледна точка на проблемите в еврозоната във връзка с кризисната ситуация в Гърция и други
страни, най­вече от PIIGS. Напротив вече се дискутира опция за механизъм, т.е. допълнителни

критерии за „излизане от зоната” при неспазване на допустимите конвергентни показатели. Не е
излишна и аналогията с проблемите по влизане на България в Шенгенското пространство.

12

1.4.3.   АЛТЕРНАТИВИ   ЗА   ИЗХОД   ОТ   ДЪЛГОВАТА   КРИЗА.   ИЗВОДИ   И

ПРЕПОРЪКИ.

Алтернативите   и   препоръките   са   много.   Това   твърдение   се   базира   на   силно

централизираният   подход   на   наднационалното   управленско   равнище   да   управлява

интеграционните     процеси.     Не случайно Англия, а и други страни не участват или влизат в
сложни   дискусии   по   различни   начинания   и   форми   на   интеграция.   Т.е.   става   въпрос,   че   в

управлението на еврозоната, а и на целия ЕС доминират елементи на ортодоксалната планово­
командна система. Затова и през последните години все повече са настоява да се прилага в

пълната му сила принципът за субсдиарността.

Друг   фундаментален   фактор   е   неизяснената   геостратегическа   и   геоикономическа

ориентация   на   ЕС   към бъдещи, но близки във времето процеси. Стремежът към Политически
съюз е оправдан като историческа алтернатива, но тя е свързана с избора на окончателната

конструкция на евросъюза. С други думи се връщаме отново към спорния (още от създаването на
ЕИО)   въпрос,   какво   ще   представлява   Европейският.   съюз   в   крайна   сметка:   Европейска

федерация или Съединени щати на Европа? Двете форми имат диаметрално противоположни
схеми за управление. Този избор е не само политически, но от него зависи икономическото

проспериране и на еврозоната и на ЕС. Да се твърди, че еврозоната в този й вид, е моделът за
бъдещето развитие на евросъюза, е прибързано.

От друга страна, предстои избор и на стратегически партньори и геоикономически вектори

в   бъдещето   развитие   на   евросъюза.   Темата   е   сложна.   Ще   отбележим,   че   става   въпрос   за

англосаксонски или евразийски вариант на ориентация на ЕС, зад които стоят Американската
геоикономическа зона и Евразийската геоикономическа (в процес на формиране).

До тогава Еврозоната, а и целият ЕС ще е в схемата на управление като на една голяма

община: какви финансови ресурси, как да се акумулират и откакви източници, как разпределят

тези   средства   по   страни­членки   и   региони   и   приоритети   на   недобре   обосновани   стратегии
(Лисабонската и План 2020) и какви санкциониращи механизми да се въвеждат. Т.е. преобладава

известният фискален и разпределителен позход. Програмният и мрежов подход се губи някъде
по   етажите   на   наднационалното   равнище.   Еврозата   се   нуждае   от   преразглеждане   на

маастрихстките критерии. След като се лансира идеята за излизане на ЕС от кризата на „две
скорости”   е   логично   подобен   подход   да   се   приложи   и   към   приемането   на   нови   страни   в

еврозоната. Стартовите позиции са различни. Финансова дисциплина трябва да има, по това няма
спор. Но тя трябва да се спазва от всички страни­членки на евросъюза и еврозоната. Този въпрос

13

предизвика   спор   сред   специалистити.   Някои   считат   (и   то   основателно),   че   независимо   от
мотивацията   (политическа   или   реално   икономиеска)   кандидатките   за   еврозоната   могат   да

изпълнят критериите от Маастрихт и ех­poste (последващо). 

Възниква и необходимостта от институция, която при нужда да налага изискванията на

пакта   дори   със   сила.   Инструментите,   с   които   сега   разполагат   Комисията   и   Съветът   на
министрите,   невинаги   са   достатъчно   ефикасни.   Но   създаването   на   наднационален   орган   е

деликатен   въпрос,   тъй   като   националната   автономия   и   принципът   на   субсидиарността   са
основополагащи правила за европейския институционален ред. Ако досега ЕС съществуваше, без

да има начело на институциите си едно истинско правителство, в условията на ИМС, където
въпросът   се   свежда   не   толкова   до   координиране   на   законодателната   дейност,   колкото   до

координиране   на   изпълнителната,   неговото   създаване   става   все   по­необходимо.   Липсата   на
подобно правителство се чувства и в другите области ­ социална, отбрана, вътрешна сигурност.

И   тъй   като   създаването   на   орган,   натоварен   единствено   с   осигуряването   на
макроикономическата стабилност не би бил изцяло ефективен, все повече възниква нуждата от

правителство в по­общия смисъл на думата.

1.5.  ИЗВОДИ ОТ КРИЗАТА.

Основните изводи от кризата могат да се обобщят в следните по­важни аспекти на

анализа, а именно:

­   Либералните   икономически   теории   са   мъртви;   твърдението,   че   пазарът   разполага   с

„очистителни сили” и може да възстанови пазарното неравновесие се оказа безпочвено; след
фалита   на   традиционната   инвестиционна   банка   Lehman   Brothers   американската   държава

пристъпи   към   национализация   на   финансови   институти,   предотвратявайки   по   този   начин
неизбежния колапс на световната финансова система;

­ Пропагандираното от десетилетия твърдение, че държавата е „лош” собственик влиза в

ярко противоречие с факта, че в края на краищата държавата се оказва единственият спасител

на финансовата система;  широките народни маси,  дори и в най­развитите капиталистически
страни не могат да проумеят, защо ясно и точно определените от либералния икономически елит

регулиращи функции на държавата следва да се допълват със спасителни функции по отношение
на частния финансов капитал;

14