Историко географски 
анализ   на стопанското 
развитие на България



Стопанството на България е система 
от човешки дейности с различен 
характер, имащи за цел 
подобряването на условията за живот 
на хората. Тези дейности са 
обединени и целенасочени от 
държавната стопанска политика. 
Развитието на стопанството е 
отражение на състоянието на 

    държавата и фактор
     за развитието й.



Националното стопанство е част от 
световното стопанство и е най-важната 
система на общественият живот, 
променя се в зависимост от 
политическите, обществените и 
икономическите условия на страната. В 
него гражданите участват в 
производственият процес и в 
потреблението,В основата на развитието 
на стопанството стои отрасловото и 
териториалното разделение на труда, 
което се осъществява под влияние на 
различни природни демогравски, 
икономически, екологични и др. фактори.



За развитието и териториалното 
разположение на отраслите на 
националното стопанство и за 
формирането на териториално-
стопанските комплекси оказват влияние 
много фактори и условия, които могат да 
бъдат обединени в няколко групи: 
географско положение, природни, 
социално-икономически, трудови ресурси, 
изградена инфраструктура, транспортен 
фактор, екологичен и др.



Има няколко показатели за анализ на 
националното стопанство. За да се 
обяснят и проследят промените в 
развитието на стопанството, се използват 
много и специфични показатели: брутен 
вътрешен продукт, инвестиции, заети по 
икономически сектори и отрасли.



Националното стопанство е най-важната и 
сложна система на обществения живот. 
Развитието на националното стопанство 
на страната включва няколко етапа: до 
Освобождението, след Освобождението, в 
периода между двете световни войни, 
стопанското развитие на България след 
Втората световна война, стопанството на 
прехода към пазарна икономика.



България през ранното средновековие е 
била една от най-развитите в стопанско 
отношение страна в Европа. Развитието 
на занаятите, манифактурата, селското 
стопанство, търговията, се забавят от 
феодалните отнопения в Османската 
империя. Едва от втората половина на 
XVIII век, с разпадането на военно-
ленната система, се създават по-
благоприятни условия за стопанско 
развитие на българските земи. В 
стопанския живот се извършват дълбоки 
промени, зараждат се и се 
разпространяват капиталистически 
производствени отношения



. Обособяват се едри земеделски 
собственици, които търгуват с част от 
продукцията си. Оформят се градските 
селища, които стават средища на 
занаятчийското производство, което се 
специализира и увеличава обема на 
произвежданата продукция. 



Формират се и се специализират редица 
занаятчийски зентрове по абаджийство, 
гайтанджийство, терзийство и др. като 
Сливен, Котел, Копривщица, Калофер, 
Чипровци и др. Нараства обемът на 
занаятчийската продукция, което 
стимулира размяната на стоки. 
Утвърждават се стоково-паричните 
отношения.



През 30-те години на XIX век се развива 
манифактурното производство, което има 
пръснат характер по българските земи, 
главно в планинските селища. Макара и 
бавно, капиталистическите отношения 
проникват в селското стопанство. То е 
главен отрасъл за нашите земи и дава по-
голямата част от стоковата продукция. 



Установяват се търговските отношения с 
Австро-Унгария, Русия, Дубровник, 
Италия. В края на XIX век се появяват и 
първите фабрики за текстил, спирт, 
розоватни и др. Развитието на занаятите, 
селското стопанство и първите наченки на 
промишлеността е съпътствано и от 
развитието на транспорта. Изграждат се 
първите жп линии и шосета, а от 1834 г. 
започва и корабоплаването по р. Дунав