КУРСОВА РАБОТА НА ТЕМА:

РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ ИСХЕМИЧЕН ИНСУЛТ

УВОД 



Мозъчния инсулт е най­честата причина за тежка 

инвалидизация и смърт. Среща се при около 60­70% от 

починалите и при около 85­90% от преживелите 

мозъчен инсулт болни. Изключителното му медико­

социално значение се определя не само от голямата му 

честота и от сравнително високата смъртност, но и от 

тежката инвалидизация на голяма част от 

преживелите, изискващи специални социални 

грижи.България е на едно от първите места по 

заболеваемост, болест и смъртност от МСБ. 

АНАТОМОФИЗИОЛОГИЧНИ 

ОСОБЕНОСТИ



Главният мозък се разполага в 

черепната кухина. Той се състои от 

отделни части:



Продълговат мозък – medulla 

oblongata



Мост ­ pons



Малък мозък – cerebellum



Среден мозък – mesencephalon



Междинен мозък – diencephalons



Краен мозък – telencephalon 



Във функционално отношение 

главният мозък се разделя на три 

основни части: мозъчен ствол – truncus 

cerebri, малък мозък – cerebellum и 

главен мозък – cerebrum.

АРТЕРИАЛНО 

КРЪВОСНАБДЯВАНЕ НА МОЗЪКА

Мозъчното кръвообръщение се 

осъществява от каротидната  и 

вертебралната система. Те се 

разполагат по долната повърхност 

на мозъка, образувайки  circulus 

anteriosis cerebri.
Каротидната система, 

кръвоснабдява около две трети от 

главния мозък, а 

вертебробазиларната останалите 

части на главния мозък, мозъчния 

ствол и малкия мозък.

МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ



Определение­остро нарушение на мозъчното 

кръвообращение, което клинично протича с развитието 

на огнищна и общо мозъчна неврологична 

симптоматика и води до трайни нарушения в мозъчната 

функция, проявени в различна степен. Според 

патологоанатомичната картина различаваме два вида 

мозъчен инсулт:хеморагичен и исхемичен

ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ

 Мозъчният исхемичен инсулт се дължи на намален приток на кръв 

в мозъчната тъкан, най­често при стеснение на артериален съд, 

запушването му от тромб, ембол спазъм или нарушение в 

регулацията на съдовия тонус на големите мозъчни съдове и 

техните клонове. В резултат настъпва исхемично  размекване на 

мозъчната тъкан.Основна причина за исхемичния мозъчен инсулт е 

атеросклерозата.  Съчетанието й с артериална хипертония е много 

често. Голям е относителният дял   на болните, при които 

исхемичният инсулт се дължи на придобити или вродени сърдечни 

пороци и други заболявания на сърцето.                                                       

                      Мозъчният исхемичен тромботичен инсулт обикновено 

се среща в средна и напреднала възраст. Той настъпва нощем или 

пък през деня по време  на покой или предшестван от психично 

напрежение или физическо усилие.  Съзнанието обикновено е 

запазено.  Лицето е бледо, пулсът е отслабен, сърдечните тонове ­ 

глуховати, зениците ­ стеснени. Артериалното налягане е нормално 

понижено, а понякога повишено. Инсултът настъпва остро без 

предшестващи симптоми. При ендокардит емболията се предшества 

от влошаване на общото състояние ­ слабост, задух, сърцебиене, 

повишена температура. При емболичният инсулт лицето 

побледнява, пулсът се учестява и става аритмичен. Установява се и 

учестено дишане, разтрисане, краткотрайна загуба на съзнанието. 

Зениците могат да бъдат разширени. 

ПРЕДВЕСТНИЦИ НА МОЗЪЧНИЯ 

ИНСУЛТ



Най­честият предвестник при пациентите с 

застрашаващо мозъчно­съдово нарушение от 

исхемичен тип е „замъгляването” на съзнанието, 

описвано също и като „състояние на неадекватност”. 

В по­леките случаи е възможно да има само леко 

изтръпване на устния ъгъл/ръка/крака; слабост в 

крайниците; нарушение на говора.Най­честият и с 

най­голямо диагностично значение за мозъчните 

кръвоизливи е остро развиващото се силно, 

интензивно, „режещо”, „цепещо” главоболие. 

Възможно е да има и схванатост на мускулатурата в 

шийно­тилната област.Начини за предотвратяване 

на мозъчния инсулт Мозъчният инсулт никога не 

настъпва без да има подлежащи предразполагащи 

фактори. Това са рискови фактори, които сами по 

себе си не могат да причинят мозъчен инсулт, но 

когато се съчетаят значително увеличават риска за 

настъпване на мозъчен инсулт.

ПЕРИОДИ НА ИНСУЛТА



1.Коматозен период. Пациентът е в кома. Липсват активни 

движения. Паретичните крайници са тежки при пасивни 

движения и падат отсечено. Понякога се наблюдава 

отклонение на очите към здравата страна. Появяват се 

паталогичните рефлекси на Бабински (долен крайник) и 

Хофман (горен крайник).                                                             

                 2.Ранен възстановителeн­през този период все 

още липсват волева двигателна активност,налице са 

патолочни синкинезии и постепенно  мускулния тонус се 

повишава като се оформят позиция тип Вернике­

Ман.Повишава се тонуса на флексорите на орен крайник и 

екстензорите на долен.През този период се отделя 

внимание на преодоляване на повишение мускулен 

тонус,борбата с контрактурните тенденции и синкинезии.



3.Късен възстановителен­спастично повишения мускулен 

тонус намалява,крайниците постепенно се включват в 

ДЕЖ,болния се вертикализира и обучава да ходи с 

помощно средство

ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА 



Основна причина за мозъчния инфаркт е 

атеросклерозата на аортата, сънните, вертебралните и 

мозъчните артерии. Рисковите фактори за възникване 

на атеросклероза на мозъчните съдове с малки нюанси 

са същите, както при другите артерии – възраст, 

артериална хипертония, тютюнопушене, захарен 

диабет, затлъстяване .                                              

Абсолютен риск са предсърдното мъждене, 

изкуствената клапа, митралната стеноза. Исхемичната 

болест на сърцето, вродените и придобити пороци също 

оказват влияние.

КЛИНИЧНА КАРТИНА



Двигателни нарушения 



Спастично повишен  мускулен тонус 



Болестно усилени сухожилни и надкостни 

рефлекси 



Поява на патологични рефлекси 



Изчезват кожните коремни рефлекси



Поява на болестни синкинезии



Нарушения­

гонозис,праксис,стерногнозия,зрителен 

нозис,апраксия,моторна и сензорна афазия



Оформя се походка Wernicke­Man.