ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ

УНИВЕРСИТЕТ „Св. Св. Кирил и

Методий“

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

На тема: 

„Цифровата телевизия – медиен преход,

развитие, перспектива“

Велико Търново, 2014

Съдържание:

1.

Цифрова телевизия…………………………………………………3

2.

Цифровизация……………………………………………………....4

3.

Медиен преход……………………………………………………...5

4.

Технология на цифровата телевизия………………………………7

5.

Стандарти на цифровата телевизия………………………………..9

6.

Цели на цифровата телевизия…………………………………...…10

7.

Цифровата телевизия в България…………………………………..12

8.

Цифровата телевизия в Европейския съюз………………………..13

9.

Проблеми с цифровизацията…………………………………...…..15

10.

Резултати от цифровизацията………………………………...…….16

11.

 Използвана литература……………………………………..………18

Велико Търново, 2014

1.

Цифрова телевизия

Цифровата   телевизия  е   технология   за   приемане   и   предаване   на

движещ се  образ  и звук на разстояние с използване на  цифров сигнал, за
разлика от аналоговата телевизия, която се излъчва чрез  аналогов сигнал.
Този   тип   телевизия   позволява   излъчването   на   повече   телевизионни
програми в определена честотна лента, а също и предоставя допълнителни
услуги като субтитри, разписание на телевизионна програма, допълнителни
аудио­канали, програми по заявка и платени канали.

Съвременните  телевизори  се произвеждат с вградени устройства за

цифрова телевизия, но за приемане на цифров сигнал с обикновен телевизор
е необходим цифров декодер.

Но цифровата телевизия не е върха на еволюцията на телевизията. В

момента   се   разработва   стерео   телевизия,   която   е   най­високо
технологичната телевизия. Телевизията започва своето развитие през 30­те
години   на   20­ти   век,   като   тогава   тя     е   монохромна,   тоест   черно­бяла.
Телевизията   преминава   през   няколко   прехода   в   своето   почти   вековно
съществуване. От гледна точка на картината преминава от черно­бяла на
цветна. Прехода в звука се изразява от монозвук към стерео звук, а във
формата   от   4:3   към   16:9.   В   последните   години   се   появява   и  HD
телевизията, която предоставя  по добро качество  на звука и картината.
Най­новата   технология   е   триизмерната   стерео   телевизия   или   т.нар  3D
телевизия. 

Дигиталното или цифрово разпръскване на сигнал започва през 1996­

та година, което се смята за началото на цифровата телевизия. 

Цифровата   телевизия   позволява   повече   услуги   за   разлика   от

нормалната   аналогова   телевизия,   тези   услуги   се   изразяват   в   повече
програми, различни нововъведения като програма на дадената телевизия

Велико Търново, 2014

или   избиране   на   субтитри,   такива   услуги   са   невъзможни   за   аналоговата
телевизия. В България цифровата телевизия замени напълно аналоговата
телевизия през септември 2013­та година, като по този начин прехода на
цифровизация   в   България   завърши   напълно,   като   преди   това   цялата
телефонна мрежа беше цифровизирана. 

България е една от последните държави­членки на Европейския съюз,

която завършва цифровизацията. Държави като Великобритания, Франция,
Германия и др. са завършили цифровизацията преди години. 

2.

Цифровизация

Директива   на   ЕС  от   май   2005г.  гласи,   че   всички   държави­членки   на

Европейската общност трябва да завършат напълно цифровизацията си до
края   на   2012­та   година,   което   не   беше   спазено   от   България,   която   я
завърши през есента на 2013г. Планът за въвеждане на наземно цифрово
телевизионно радиоразпръскване в България е одобрен от правителството
на   страната   на   31.01.2008г..   Като   краен   срок   за   завършване   на
цифровизацията   е   декември   2012г.,   но   той   не   се   спазва.   През   2010г.
Министерството на транспорта и информационните технологии разработва
програма, по която трябва да се извърши цифровизацията, а именно тя да
стане   поетапно.   Предвидено   е   да   има   на   места   паралелно   цифрово   и
аналогово разпръскване до изключването на аналоговото. 

Създаването   на   цифрова   телевизия   се   различава   съществено   от

аналоговата, като само способите за тяхното разпространение съвпадат – а
именно наземно чрез кабел или чрез сателит. 

В   Европейския   съюз   се   налагат   3   стандарта   за   цифровата   телевизия

DVB­T  за   ефирна   телевизия,  DVB­C  за   кабелна   телевизия   и  DVB­S  за
сателитна   телевизия.   За   да   има   цифрова   телевизия,   целия   поток   от
информация трябва да бъде трансформиран в поток от нули и единици.
Трансформацията се извършва в Play­out center. След тази трансформация,
няколко програми се обединяват в един цифров поток, това е познато като
т.нар мултиплекс. Резултатът от този мултиплекс може да се каже, че е
медийна   конвергенция,   тоест   медийно   сливане.   Пример   за   това   е
възможността компютърът и телевизионният приемник да се използват по
едно и също предназначение. 

Приемането на цифровата телевизия не може да стане чрез обикновен

телевизионен приемник, за целта е нужно приспособление, което отново
преобразува   сигнала   в   аналогов.   Това   важи   за   по­старите   модели
телевизори. Новите модели се произвеждат с вграден такъв приемник и за
него не е нужно на закупуването на външен такъв. 

Велико Търново, 2014

Една от услугите, които предлага цифровата телевизия са навигаторите

или   гидовете.   Те   помагат   на   потребителя   да   се   ориентират   във   всички
услуги, които им се предлагат. Например зрителят може да провери каква е
програмата по дадената телевизия. 

Цифровата   телевизия   предлага   повече   преимущества   спрямо

аналоговата, както за телевизионните оператори, така и за зрителите. Най­
важното   предимство   е   по­добрият   звук   и   картина,   също   така   по­малки
разходи   за   разпространение   и   по­добро   използване   на   радиочестотния
спектър. Цифровизацията  е едно нужно и полезно нововъведение, чиито
изгоди са за цялото общество. Например хората, които нямат възможност
да плащат за кабелна или сателитна телевизия преди цифровизацията са
можели да гледат до 3­4 телевизионни програми, а сега могат да гледат до 8
а за в бъдеще може и повече. Също така те могат да използват  всички
услуги наравно с другите хора и всичко това е безплатно, което е най­
голямото предимство на цифровизацията. Също така хората на отдалечени
места, по селата, могат да гледат повече телевизионни програми.

Цифровизацията   се   явява   и   последния   период   в   развитието   на

електронната медийна среда в България. Тя започва  през 2009г., когато
започва   лицензирането   на   оператори   за   разпространение   на   цифрови
телевизионни програми. През 2010г. Съветът за електронни медии издава
лицензии на БТВ, Нова телевизия, Про.БГ (закупена по­късно от БТВ и
преименувана на btv action) и БНТ. В момента каналите, които имат лиценз
да   се   предават   по   цифров   път   са   БНТ,   БНТ2,   БТВ,   БТВ   екшън,   Нова
телевизия, ТВ7 и Нюз 7, Он еър. В България съществуват оператори, които
предлагат   сателитна   цифрова   телевизия,   най­големият   от   които   е
Булсатком. 

3.

Медиен преход

Медийният преход проследява развитието на електронните медии, като

се използват следните критерии: развитието на програмите, на аудиторията,
на преносната среда и на регулацията и саморегулацията. По отношение на
програмите, медийния преход се определя от медийния обхват на тяхното
разпространение. Те могат да бъдат национални (БНТ, БТВ, Нова, ТВ7),
регионални (БНТ Море и др.) и местни. 

Медийният преход се изразява и в прехода на медийната платформа

за тяхното разпространение. Телевизиите могат да бъдат разпространявани
по ефир, кабел или сателит. Медийната среда, в която се разпространяват
телевизиите могат  да бъдат аналогови или цифрови, като преходът между
аналогова и цифрова телевизия е напълно завършен. Според структурния
модел те са обществени (БНТ) и търговски (всички останали телевизии). 

Велико Търново, 2014

По   отношение   на   аудиторията   медийният   преход   се   изразява   в

промяна   на   динамиката   на   аудиторията.   Преди   няколко   години
аудиторията   се   интересува   главно   от   политически   и   биографични
предавания, докато сега аудиторията е заинтересована главно от риалити,
светски и забавни предавания. Преходът по отношение на аудиторията се
изразява и в промяна на лоялността към дадена програма, преди години
публиката е настроена главно да гледа предаванията по една телевизия,
докато сега се наблюдават предавания по повече телевизии. 

  По   отношение   на   регулацията,   медийният   преход   се   изразява   в

промяна на законите, които са насочени към медиите. Преходът се изразява
и в промяна на лицензирането и регистрирането на нови телевизионни и
радиопрограми. По отношение на саморегулацията, медийният преход се
изразява в създаването на етични кодекси и в развитието на зрелостта на
органите за саморегулация. 

Медийният преход в България започва след промените през 1989г., по

това време започва и политическият преход в страната. Има няколко етапа
в медийния преход в България, като последния от тях е завършването на
цифровизацията   и   преминаването   изцяло   от   аналогова   към   цифрова
телевизия. В началото на медийния преход се дестабилизират позициите на
БНТ и БНР. Следващата стъпка в медийния преход е появата на действащо
медийно   законодателство,   поява   на   КРС   (Комисия   за   регулиране   на
съобщенията), както и появяването на СЕМ (съвет за електронните медии).
Установява се и реда, по който се лицензират нови радио и телевизионни
програми.   Друг   основен   момент   в   медийния   преход   в   България   е
закъснялото   раздържавяване   на   ефира,   появяването   на   първата   частна
национална телевизия (БТВ) и след това на Нова телевизия. Следващата
важна стъпка в медийния преход е създаването на КРС и СЕМ, които да
регулират телевизионната среда в България. Важното е, че те регулират
както обществените, така и търговските медии. Медийният преход дава
възможност   за   конкуренция   между   програмите,   между   обществения   и
търговския сектор. Преди началото на медийния преход, конкуренция в
телевизията няма, на лице е една телевизия, която служи единствено на
държавните интереси. Докато по време на медийния преход, телевизиите се
стремят   да   предложат   най­интересната   програма   на   зрителите   си,  за   да
спечелят по­голяма аудитория. 

Медийният   преход   въвежда   нови   стандарти   за   професионално

отразяване на различни събития, било то от политически, спортен или друг
характер. Друг основен момент в медийния преход в България е развитието
на   риалити   форматите,   първото   риалити   шоу   в   българския   ефир   е  Big
brother, което стартира по Нова телевизия, след това по различни телевизии
стартираха други риалити програми, които се конкурират. Друг момент в

Велико Търново, 2014