СЪВМЕСТЕН МЕМОРАНДУМ ПО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ
БЪЛГАРИЯ
1
. Досегашно състояние на икономиката и пазара на труда..............................….…………….....5
1.1. Икономическо развитие....................................................................……………………….......5
1.2. Социални разходи..................................................................………….................…...………...6
1.3. Състояние на пазара на труда .........................................………………..............…………......7
2. Социална ситуация.....................................….……….......………………..………….................10
2.1. Демографска характеристика.....….……….......................................………......…………….10
2.2. Разпределение на доходите и парична бедност .......................……..........…………….…...12
2.3. Образование ...……………...............................................................….....….....……………...14
2.4.
Социална защита..................................……………..............................…....……………….....16
2.5. Жилища..............................……………................................................….......………………...18
2.6. Здравеопазване.............................................................….......………………………………....19
2.7. Транспорт..............……………………………………………………………………………..19
2.8. Териториални и социалноикономически несъответствия...........………...………………...20
2.9. Уязвими групи…………………………………………............…….………………….……..20
3. Ключови предизвикателства.................................…………...............…………………………21
3.1. Развитие на пазар на труда с възможности за социално включване и насърчаване на
заетостта, като право и възможност за всички..……......………………………………….…..…21
3.2. Справяне с проблемите в образованието....................................…………………………..…22
3.3. Жилища........................................................................…....……………………………………23
3.4. Осигуряване на равен достъп до висококачествени здравни услуги и подобряване на
предоставянето на тези услуги и формите за осигуряването им ........………………………….23
3.5. Достъп до социална защита.......................................................................................................23
3.6. Подобряване предоставянето на социални услуги и осигуряване на равен достъп до
висококачествени социални услуги за всички и конкретно за хората с увреждания и хората с
ментални увреждания.......................................................................................…………………....23
3.7. Подпомагане осигуряването на достъп до транспортни услуги за всички .........….......…..24
3.8. Възстановяване на райони с многостранни проблеми.......................……………....…..…...24
3.9. Осигуряване на социална и образователна интеграция на уязвимите етнически
малцинства..................................................................................…......………..……………………25
4. Въпроси на политиката...........................…..............................….....…………………………...25
4.1. Улесняване на участието в пазара на труда................…………………………....….............25
4.2. Достъп до права, стоки и услуги.................................................……..……………….......….28
4.2.1 Пенсионна система…………………..….........................….......…………………...…..…....28
4.2.2 Социално подпомагане ......……………........................................…….………………….....31
4.2.3. Социални услуги........................………................................................………………....…..32
4.2.4. Здравеопазване...................................................……………...........….………….….………33
4.2.5. Образование.................................…………................................….......…..…………...….....34
4.2.6. Жилищна политика...........................................…………….......….......………………..…...36
4.2.7. Транспорт...................................................…………….........…...........……………...............37
4.3. Осигуряване на подкрепа за найуязвимите ....………………………………….….……......37
4.3.1. Хора с увреждания..................……….......…...............……………...........….....………...…37
4.3.2. Закрила на деца със специални потребности....................…................…..………………..39
4.3.3. Уязвими етнически малцинства.............….….........................………….………………….40
4.4. Превенция на риска от изолация........................................................................……………...42
4.4.1. Електронно включване..............…...........................................................………...….…..….42
4.4.2. Други уязвими групи..................…………….....................................……………............…43
4.5. Мобилизиране на всички заинтересовани страни….…….....…………………………….....45
5. Насърчаване равенството на половете в борбата с бедността и социалната изолация.....….47
6. Статистически системи и индикатори...........................…..…………….……………..……….50
7. Подкрепа на политиките за социално включване чрез структурните фондове.…….........….51
8. Заключения.......................................................……………..................………………...........….52
Табл. 1 Брутен вътрешен продукт: 1998 – 2003 г....……………………………………………...55
Табл. 2 Инфлация през периода 1998 – 2003 г.………………….……………………..…….…...56
Табл. 3 Приток на преки чужди инвестиции в България по икономически отрасъл..................57
Табл. 4 Социалните разходи като % от БВП в периода 19962003 г............................................58
Табл. 5 Тенденции в динамиката на публ. разходи като % от БВП за периода 1996 – 2003 г...58
Табл. 6 Демографски индикатори..………………….………..…………………….……………..59
2
Табл. 7 Доходи на домакинствата по компоненти през периода 1995 – 2003 г..........................60
Табл. 8 Средногодишен праг на бедност по еквивалентни единици и обхват на бедността (1995
2002 г.) .................................................................................................................................…60
Табл. 9 Лаакенски индикатори за парична бедност..…...........................................................…..61
Табл. 10 Равнище на бедност по пол (в процентни пунктове от съответната група).................63
Табл. 11 Бедност по етнически признак............…………………......……………………………63
Табл. 12 Разходи за социални услуги през 2002 по обслужено население.......………………...63
Табл. 13 Разходи за социални услуги през 2002 по обслужено население..................................64
Табл. 14 Брой на жилищата и обитаване на стандартни жилища в България през 2001..……..64
Табл. 15 Проекти, съотносими към социалното включване 20002004..........……………...…..64
Фигура 1..............................................................................................................................................65
3
1. ДОСЕГАШНО СЪСТОЯНИЕ НА ИКОНОМИКАТА И ПАЗАРА НА ТРУДА
1.1. Икономическо развитие.
Следвайки предпазлива фискална политика, основана на нисък бюджетен дефицит и заложени
механизми за посрещане на външни влияния, водещи до натрупване на непредвидени разходи,
вече шеста поредна година страната реализира
икономически растеж
. Oт 2000 г. насам
икономическият растеж
постоянно надвишава равнището от 4%.
Брутният вътрешен продукт
нарасна през 2003 г. с 4.3% в реално изражение благодарение на
устойчивите темпове на растеж на вътрешното търсене (табл. 1). Индивидуалното
потребление
има найвисок принос за растежа на БВП за 2003 г. Нарастването на
потребителското търсене е свързано с увеличаването на доходите на домакинствата и
подобряването на финансовото състояние на населението.
Структурата на Брутната добавена стойност по икономически сектори през 2003 година е
следната:
услуги
58.6 %,
промишленост
30.0 %,
селско стопанство
11.4 %. През 2003 г.
брутната добавена стойност в сектора на услугите е нараснала с 3.5% в реално изражение.
Промишленото производство през 2003 г. отбелязва ръст от 7.1% в сравнение с 2002 г. През
2003 г. брутната добавена стойност в аграрния сектор отбеляза спад от 1.3% в реално
изражение. Основната причина за този спад са незадоволителните резултати в селското и
горското стопанство и поспециално слабата пшенична реколта през 2003 г.
Делът на частния сектор в БДС през 2003 е 73.3% , което представлява ръст от 5.6 % спрямо
2002 година.
Равнището на
жизнения стандарт
в България, изчислено по паритет на покупателната
способност като БВП на глава от населението (Евростат – предварителни данни) през 2003 г. е
28.1% от средното равнище за петнадесетте държавичленки на ЕС. Средното равнище на
десетте нови държавичленки е 47%, като с найвисок показател е Кипър – 76%, а с найнисък
е Латвия – 35%.
Реалните доходи на домакинствата
през 2003 г. са нараснали с 38.5% спрямо равнището от
1996 г. През 2003 г.
средната месечна брутна работна заплата
достигна равнището от 284
лева (приблизително 146 евро). В сравнение с данните за 2002 г. този показател показва реален
ръст от 7.7%.
Равнището на инфлацията
през последните 3 години
бележи тенденция към понижаване под
влияние и на външни фактори, поспециално на забавеното развитие на световната икономика
и свързаното с него спадане на цените на някои суровини. Средногодишната инфлация е
намаляла от 5.8% през 2002 г. на 2.3% през 2003 г. (табл. 2).
Данните за баланса на държавния бюджет за последните пет години показват, че България
провежда предпазлива фискална политика (средна стойност на бюджетния дефицит под 1% от
брутния вътрешен продукт (БВП) през последните пет години). След 1998 г. България
последователно отговаря на маастрихтския критерий за дефицита на държавния бюджет (3%
1
Националните сметки на България са разработени в съответствие с международно възприетите методологически принципи на „Европейската
система за сметки, 1995“ (ЕСС ’95) издание на Евростат, и на „Системата на националните сметки“, 1993 съвместно издание на ООН,
ОИСР, Евростат, МВФ и Световната банка. Индивидуалното потребление на домакинствата включва: крайните потребителски разходи на
домакинствата, крайните потребителски разходи на правителството за предоставени индивидуални услуги на домакинствата; крайните
потребителски разходи на НТООД.
4
от БВП). Дефицитът по текущата сметка, който през 2001 г. възлиза на 6% от БВП, е намалял
до 4.7% от БВП през 2002 г., но нараства отново през 2003 г. на 8.5% от БВП.
В резултат на направените инвестиции се наблюдава трайна тенденция към
повишаване на
производителността на труда
– средно с 5.8% за периода 19992002 г., измерена като
физически обем на брутната добавена стойност на един зает. През 2003 г. производителността
на труда продължава да нараства, но темпът на нарастване е значително побавен в сравнение с
2002 г. Производителността на труда
в цялата икономика през 2003 г. е нараснала с 0.5% в
сравнение с 2002 г.
При ограничените финансови ресурси на държавата от съществено значение е размерът на
инвестициите от страна на частния сектор, както и от страна на чуждестранни инвеститори.
Вътрешните инвестиции, след спад от 14% през 2000 г. спрямо 1991 г., отбелязват значителен
ръст през периода 2001 – 2003 г. Вътрешните инвестиции представляват 22% от БВП. В
резултата на подобрената бизнессреда и на политиката на правителството за привличане на
инвестиции, през 2003 г. е отбелязан висок приток на преки чуждестранни инвестиции,
възлизащи на 7.1% от БВП (табл. 3).
Между шестте района за планиране съществуват значителни различия. Брутният вътрешен
продукт на глава от населението през 2003 г., произведен в найразвития район – Югозападния,
където се намира столицата на страната гр. София, възлиза на 6 214 лв. Следва Югоизточния
– 3 993 лв., Северозападния 3 848 лв, Североизточния –3 749лв., Северния централен –3
739лв. и Южния централен район 3 576. Водещата позиция на Югозападния район е свързана
до голяма степен със структурата на добавената стойност по икономически сектори в този
район – висок дял на сектора на услугите и нисък дял на сектор “Селско и горско стопанство”.
1.2. Социални разходи
Социалните разходи са един от основните показатели за отношението на държавата към
гражданите и особено към хората в неравностойно положение. Социалните разходи в България
включват три основни категории: 1) схеми за обществено осигуряване, включващи пенсии,
обезщетения за безработица, болест и майчинство, трудови злополуки; 2) разходи за здравни
грижи; 3) социално подпомагане, семейни помощи и други целеви програми. По време на
кризата през 1996 г. социалните разходи спаднаха до равнище от 12% от БВП, което е най
ниското за целия период на прехода. След 1997 г. се наблюдава увеличение в обема на
социалните разходи, които са достигнали ниво от 17% от БВП през 2003 година. През 2001 г.
разходите за социална защита в ЕС15 възлизат на 27.5% от БВП.
Основно социалните разходи нарастват в частта разходи за здравеопазване и разходи за
социално осигуряване (пенсии). По отношение на разходите за здравеопазване същите
нарастват устойчиво през периода 19962003г. (от 3.1% до 4.6%), което е израз на
определянето на здравеопазването като основен приоритет в политиката на правителството,
особено след 2001г. Стремежът е размерът на разходите за здравеопазване, като дял от БВП
да се доближава постепенно до равнището на този показател в страните от Европейския съюз.
От съществено значение за ръста на разходите е и старта на реформата в здравеопазването през
2
Изчислена с предварителните оценки на Националния статистически институт за брутната добавена стойност и данните за броя на заетите
според Наблюденията на работната сила.
5
1999 г. със създаването на Националната здравноосигурителна каса и въвеждането на нови
механизми за финансиране на доболничната и болничната помощ. Въвеждането на данъка
върху добавената стойност върху лекарствата и консумативите от 2002 г. също оказва влияние
върху размера на разходите за здравеопазване.
Пенсиите са найважният компонент, като представляват почти половината от социалните
разходи – техният относителен дял от БВП нараства от 6.9% до 9.2% за периода 1996 – 2003 г.
(вж. табл. 4).
Делът на социалните разходи от общите консолидирани публични разходи е нараснал от 28%
през 1996 г. на 46% през 2003 г. (вж. табл. 5)
1.3. Състояние на пазара на труда.
В началото на прехода е отчетен значителен спад в равнището на заетост (между 1990 и 1993 г.
общата заетост е намаляла с 875 000 души, или с 21.4%). След кратък период на стабилизация
между 1993 и 1996 г., заетостта отново започва да намалява (с нови 345 600 души, или 10.5%).
От 1990 г. заетите лица в страната намаляват с 28.2% , което представлява над 1.2
млн. души.
След този продължителен спад в заетостта, в края на периода се наблюдава положителна
тенденция на повишаване
По данни от Наблюдението на работната сила
равнището на икономическа активност
намалява от 66.5% през 1993г. на 60.9% през 2003г. Мъжете имат повисок коефициент на
икономическа активност (65.4%) от жените (56.5%). Разликата между икономическата
активност при мъжете и жените е с около 8 процентни пункта пониска от стойността на този
индикатор за разширения Европейски съюз.
Равнището на заетост
за 2003 г.
е 52.5%, което е с 1.9 процентни пункта повисоко от същия
показател за 2002 г. Равнището на заетост сред мъжете е много ниско – 56% (през 2002 г. общо
за двадесет и петте държавичленки на ЕС то е 71%) и е със 7 процентни пункта повисоко от
равнището на заетост сред жените (през 2002 г. общо за двадесет и петте държавичленки на
ЕС същият показател е 54.7%). Разликата между двата показателя е много помалка от
средната за разширения ЕС (16.3 процентни пункта).
Равнището на заетост сред повъзрастните (5564 години) е 30% (стойността на същия
показател за разширения ЕС е 38.7%). Разликата в равнището на заетост при мъжете и жените
се дължи на нормативно определените възрастови граници за пенсиониране на населението
(през 2004 г. възрастта за пенсиониране при жените е 57.5 г. включително, а при мъжете тя е
62.5 г. включително)
През 2003 г.
равнището на заетост при младежите
във възрастовата група между 15 и 24
години е 20.7%. За същата година стойността на този показател за двадесет и петте държави
членки на ЕС е 37.6%. Равнището на заетост при мъжете от тази възрастова група е 21.7%
(ЕС2540.7%), а при жените – 19.6% (ЕС2534.4%).
3
В консолидираните публични разходи се включват всички разходи от държавния бюджет, общинските бюджети, бюджетите на ДОО и НЗОК,
бюджетите на националните медии, а така също и всички извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на
държавния бюджет.
4
Равнището на заетост е изчислено за възрастовата група между 15 и 64 години.
6
От началото на прехода
заетостта в промишлеността
намалява постоянно. Общият спад на
заетостта в индустрията възлиза на 24% между 1996 и 2001 г.След рязък спад в началото на
прехода, който може да бъде отдаден на забавянето в приватизационния процес,
заетостта в
селското стопанство
започва отново да нараства, като тази тенденция продължава до края на
деветдесетте години. Общият резултат от тази динамика се изразява в нетно увеличение на
заетостта в сектора на селското стопанство с 3.5% между 1990 и 2001 г.
Заетостта в сектора
на услугите
отбелязва спад от 10 % между 1990 и 2001 г., въпреки краткия период на растеж
след 1990 г.
През 2003 г. найголям е броят на заетите в
сектора на услугите
(1 616 600), което
представлява 57.1% от общата заетост, броят на заетите в
промишления
сектор
е 929 600 или
32.8% от общата заетост, а в сектор “
Селско и горско стопанство”
са заети 285 900 души или
10.1% от общия брой на заетите. Стойностите на тези показатели за двадесет и петте държави
членки на ЕС за 2002 г. са, както следва: “Услуги” – 68.7%, “Промишленост” – 25.9% и
“Селско стопанство”– 5.4 %.
В резултат на развитието на частния сектор и ускоряване на приватизационния процес,делът на
частния сектор в общата заетост се е повишил от 6 % през 1990 г. до 60 % през 2001 г.
Свиването на заетостта в
обществения сектор
през разглеждания период е непрекъснато, но
доста неравномерно. Заетостта в сектора спада с 54.7 % между 1993 г. и 2001 г
Средно за 2003 г. в
частния сектор
работят 1 843 800 души или 65.1 % от всички заети лица,
от които 99 600 са работодатели (3.5% от всички заети), 271 700 (9.6%) са самостоятелно
заети, 1 418 000 (50%) са заети в частни предприятия и 54 500 са неплатени семейни работници
(за 0.3 % от заетите не е определен статусът на заетостта). В
публичния сектор
са заети 981
500 души. През 2003 г. относителният дял на заетите в частния сектор спрямо 2002 г. се е
увеличил с 2.5 процентни пункта.
Според Националния статистически институт броят на наетите без договор през 2003 г. е
85 300 души или 3.6% от всички заети. Оценка на неформалния сектор (чрез проведено
проучване на Витоша Рисърч
) през 2003 г. показва, че 16.7% от всички наети работят без
трудов договор.
В
регионален аспект
се наблюдава значително различие в равнищата на заетостта между
районите за планиране. Трайна тенденция е найвисокото равнище на заетостта да е в
Югозападен район, а найниското равнище в Северозападен район. Що се отнася до
състоянието на заетостта по административни области през 2003 г., областите с найвисоки
равнища на заетост са София и Благоевград, а с найниско равнище на заетост е Видин.
Дисбалансът на регионалните пазари на труда се дължи на наследената структура на
икономиката по места, съчетана с ефекта от процеса на преструктуриране.
По данни на Наблюдение на работната сила през 1993 г. броя на безработните е бил 814 600
души, а коефициента на безработица 21.4 %. Поради големия брой лица, отпаднали от
5
Източник : Скритата икономика в България, София, 2004.
6
Данните за нивата на заетост по региони са изчислени за възрастовия интервал 15 и повече навършени години.
7
икономически активното население след тази година равнището на безработица започва да
намалява като в периода 19961998 г. достига 14%. След това намаляването на числеността на
безработните лица се забавя и е напълно преустановено през 2001 г., когато безработицата
отново бележи ръст. През 2003 г.
безработицата
в страната намаля значително, което се
дължи на повисокия брой устроени на работа безработни, на пониския брой на освободените
от работа, сезонни фактори и провежданата активна политика на пазара на труда. Броят на
безработните е 449 100 в сравнение с 616 900 през 2002 г. Равнището на безработица за
възрастовата група между 15 и 64 години намаля от 17.9% през 2002 г. на 13.8% през 2003 г.
Стойността на показателя равнище на безработицата е с 4.8 процентни пункта повисока от
средното равнище за ЕС25.
През 2003 г. броя на
икономически неактивните лица
(за възрастовия интервал 1564 г.) е
39.1 % (ЕС2531% през 2002г.) от населението (при 33.5% през 1993. Сред причините, които
посочват лицата за тяхното състояние са: лични и семейни ангажименти, посещение на учебно
заведение или курсове за квалификация., недобро здравословно състояние или инвалидност,
напреднала възраст, обезкураженост. Пониската активност респективно повисоката
икономическа неактивност могат да бъдат обяснени с негативните демографски тенденции
(повисокия дял на възрастните хора в населението) и влиянието на икономически фактори
свързани преди всичко с все още високите нива на безработица, неефективното създаване на
нови работни места и дела на сивата икономика в страната. По отношение възрастовата
структура на неактивността найвисок е дела на възрастните хора (53.2 % през 2003 г.).
Наблюдава се негативна тенденция на увеличение в броя на обезкуражените от 1997 г. насам.
Според изследване, предприето от Агенция за социални анализи (AСА) и озаглавено “Ромите
на пазара на труда и в системата за социално подпомагане: Новите предизвикателства”
(София, 2003 г.), понастоящем платена работа имат 42.8% от българите, 29.5% от турците и
19.5% от ромите в страната. Без работа са 17.3% от българите, 48.4% от турците и 52.9% от
ромите (останалите лица до 100% за всяка етническа група са пенсионери, учащи, инвалиди и
неотговорили (помалко от 1%)). Неравностойното положение на ромите и турците на пазара
на труда е свързано основно с тяхното пониско равнище на образование и квалификация
Равнището на безработица сред младежите
според Националния статистически институт за
2003 г. е 8.1% в сравнение с 11.4% през 2002. Същият показател за ЕС25 през 2002 г. е 8.2%.
Сред причините за ниското равнище на безработица сред младежите между 15 и 24 год.
възраст са повисокия дял на младежите започнали работа и политиката по заетостта. Младите
безработни са една от основните целевите групи дефинирани в НПДЗ, като за повишаване на
заетостта сред тях се изпълняват редица мерки и програми.
Броят на продължително безработните нараства през последните няколко години. През 2001 г.
по данни на НРС 62.7 % от безработните във възрастовия интервал 1564 г. (или 12.4 % от
работната сила за същата възрастова група) са били безработни за период поголям от 1
7
По данни на Наблюдението на работната сила.
8
По данни от преброяването на населението през 2001 г., нивото на образование на работната сила сред ромската и турската етнически групи
са значително пониски от тези на българите. Делът на работната сила с основно образование е 20.7 % за българите, 53.0 % за турците и 44.9
% за ромите. 23.7 % от турците са със средно образование, а за българите този процент е съответно 53.0. Само 2.7 % от представителите на
турската етническа група са с висше образование, в сравнение с 23.5 % при българите. Общо 7.2 % от ромите имат средно и висше
образование.
9
Дял на безработните младежи (между 15 и 24 год. възраст) от цялото население на същата възраст.
8
година.
Равнището на продължителната безработица
Стойността на този индикатор е много повисока от отчетената за двадесет и петте държави
членки на ЕС (3.8%). Броя на безработните за период от 2 и повече години възлиза на две
трети от общия брой на продължително безработните.
През 2003 г. равнището на безработица сред лицата с висше образование е 6.8%, докато
същият показател за лицата със средно образование (в тази група се включват тези със средно
техническо, професионално и средно общо образование) е 12.6%, респ. за тези с
прогимназиално образование той е 22.9 %, а за тези с основно и пониско образование достига
34.2%.
Положителната тенденция на намаляване на абсолютния брой на безработните и равнището на
безработица се наблюдава във всички райони за планиране. През 2003 г. равнището на
безработицата в следните райони за планиране остава повисоко от средното за страната:
Североизточният район (19.6%), следван от Югоизточния (16.9%) и Северозападния (15.7%).
Следните райони за планиране се характеризират с равнище на безработица, пониско от
средното за страната: Южен централен (11.5%), следван от Югозападния (11.7%) и Северния
централен (13.2%).
Регистрирани безработни
Регистрацията в Дирекциите “Бюра по труда” и активното търсене на работа са необходимите
условия за получаване на социални помощи и обезщетения за безработица. През 2003 г. по
данни на административната статистика на Агенцията по заетостта средният брой на
безработните за годината е 528 041 души, което е със 127 957 души помалко в сравнение с
предходната година. Този рязък спад в броя на регистрираните безработни в страната се дължи
на повисокия дял на устроените безработни на работа на първичния пазар, по програми и
мерки, а също така и на пониския входящ поток на регистрирани безработни. През 2003 г. е
отчетено найниското равнище на безработица през последните четири години.
През последните две години непрекъснато нараства броят на
лицата с трайно намалена
трудоспособност
, обърнали се за съдействие към дирекциите “Бюро по труда”. През 2003 г. те
съставляват 3% от средногодишната безработица (в сравнение с 1.9% през 2002 г.).
Средногодишният им брой е 15 916 души и е нараснал с 30.1% (3 683 души) в сравнение с 2002
г., за разлика от снижението на общата безработица през годината. Увеличението е повлияно от
извършената информационна дейност от дирекциите “Бюро по труда” за преференциите,
предвидени в Закона за насърчаване на заетостта за осигуряване на заетост, включително и за
тази неравнопоставена група на пазара на труда.
2. СОЦИАЛНА СИТУАЦИЯ
2.1. Демографска характеристика
Демографските тенденции търпят неблагоприятни промени
през годините (табл. 6). Към
31 декември 2003 година населението на България възлиза на 7 810 000 души. В сравнение с
предходната година се отбелязва намаление с 45 000 души. Възрастовата структура на
населението се влошава и възрастовата пирамида постепенно се обръща с върха надолу.
10
Дял на лицата, безработни за срок от 12 месеца или повече, от работната сила.
11
По данни на Агенцията по заетостта.
9
Коефициентът на раждаемост в България непрекъснато намалява през последните няколко
десетилетия, достигайки минималната си стойност 7.7 на хиляда през 1997 година. През 2003
г. този измерител достигна 8.6 на хиляда. Друга негативна тенденция е силната емигрантска
вълна от началото на деветдесетте години. Общата численост на емигрантския поток за
периода 19892001 г. се изчислява на 300 000 души или 10% от работната сила. Сравнението на
данните от последните две преброявания на населението, проведени през 1992 и 2001 г., дава
поясна картина на
мобилността на населението
. През годините между двете преброявания
населението на България е намаляло с 514,000 души, което се дължи както на общата
естествена мобилност на населението, така и на емиграция. Броят на лицата, които са
емигрирали през същия период, е около 196 000 души. В същото време около 19 000 души са
се завърнали в страната. Така нетната изходяща миграция на населението, изчислена въз основа
на тези два насрещни потока, възлиза на 177 000 души, или през разглеждания период средно
годишно 22 000 души са емигрирали от България. През 2002 година населението е намаляло с
46 хил. души или с 0.6% в сравнение с предходната година. Това намаление е основно резултат
от отрицателния естествен прираст на населението.
Отрицателният естествен прираст е причина за
застаряване на населението
. Абсолютният
брой и относителният дял на населението до 15 год. възраст бележат постоянен спад, докато
от друга страна, делът на населението над 65 год. възраст устойчиво се увеличава. През 2003 г.
делът на младежите до 15 год. възраст е намалял до 14.2% (през 2002 г. лицата от тази
възрастова група си били 14.6% от населението), като през същата година възрастните хора
вече наброяват 17.1% от населението (през 2002 г. те са били 17.0%). Коефициентът на
възрастова зависимост
е 45.5% през 2003 г. Важна последица от застаряването на
българското население, с която в бъдеще работодателите ще трябва да се съобразяват, ще бъде
намаляването на дела на населението в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години). Това ще
има значително отражение и върху разходите за здравни грижи и социални услуги.
Неблагоприятните демографски процеси са съпътствани с влошаване на здравния статус на
населението. Равнището на детската смъртност в България е много високо – над 13 на 1 000
живородени деца на възраст до 1 година (в европейските страни този индикатор варира между
3.5 и 9 на 1000). Средната
продължителност на живота
на населението през периода 2001 –
2003 г. е 72.1 години; този показател е повисок при жените (75.6 години), отколкото при
мъжете (68.7 години). Средната продължителност на живота се увеличава от 70.6 години за
1995 година на 72.1 години за 2003 година, докато продължителността на живота на хората на
възраст 65 години се увеличава от 14.1 на 14.3 години за същия период. И по тези показатели
България заема неблагоприятна позиция, както показва високото равнище на смъртност във
възрастовата група между 40 и 49 год. Качеството на здравните услуги е основната причина за
относително ниските стойности.
Към 1 март 2001 г. (когато е проведено последното преброяване на населението) найголямата
етническа общност в страната е българската, която представлява 83.9% от цялото население.
На второ място е турската етническа група с 9.4%. Третата по численост етническа група е
ромската, която наброява 4.8% от населението. Групата “Други” включва останалите етноси,
12
Коефициентът на възрастова зависимост
е съотношението между броя на зависимите лица (съгласно методиката на ООН такива са
лицата на възраст между 0 и 15 и над 65 год. възраст) и броя на независимите лица (на възраст между 15 и 64 години) в края на годината.
10
представени в страната, и възлиза на 0.9%. Делът на лицата, които не са се самоопределили
1.0%. Що се отнася до ромската етническа група, трябва се има предвид, че още около 350 000
души (по оценки на експерти) носят социалните характеристики, типични за мнозинството от
ромското население, но не приемат да бъдат идентифицирани с тази етническа група, а се
определят като турци, българи и, в помалък процент, като румънци. Говорещите български
мюсюлмани формират друга специфична група. Те говорят български език, изповядват
ислямска религия, но етнически се определят по три различни начина като турци, като
българи и като български мюсюлмани.
Неблагоприятните демографски тенденции обусловиха значително обезлюдяване на големи
райони в страната–найвече послабо развитите, граничните и планинските райони.
Коефициентът на естествен прираст на населението в тези общини е много под средния за
страната: напр. в община Макреш той е минус 34%, в община Трекляно е минус 42% и т. н.
По данни от последното преброяване на населението средният брой на членовете в едно
домакинство е 2.7, което е относително повисока цифра на фона на положението в ЕС, където
стойността на този показател за периода 1999–2001 г. е 2.4. През 2001 г. в едночленни
домакинства живеят 663 000 души. Наблюдава се и тенденция към намаляване броя на
семейните двойки. Увеличава се броя на несемейните лица над 30 год. възраст. Средният брой
на децата в семействата намалява устойчиво до 1.3 през 2001 г. Найголям е броят на
семействата, които имат по едно дете почти 30%. Делът на семействата с три и повече деца е
помалък от 3%.
2.2. Разпределение на доходите и парична бедност.
По отношение на доходите статистиката сочи, че през последните пет години реалните доходи
нарастват (вж. табл. 7). Към края на 2002 г. и началото на 2003 г. някои пенсии възстановяват
или надвишават нивото си от 1995 г. Другите доходи, обаче още не могат да компенсират
срива от първата половина на 90те години, и въпреки всички положителни процеси и
тенденции, всички реални доходи остават под нивата, регистрирани преди началото на прехода
през 1990 г.
Бедността
е явление с много измерения, а не е само въпрос на липса на доходи сред част от
населението. Концепцията за бедността включва както липса на средства за задоволяване на
основните потребности, така и липса на условия и предпоставки за водене на достоен и
пълноценен живот, което от своя страна се дължи на липсата на възможности за избор.
Анализът, представен в тази част, се отнася за паричната бедност. За 2002 година равнището на
бедност за България е 13.4%. Това е найниското равнище на относителна бедност от 1995 г.
насам (вж. табл. 8).
13
Етническодемографските показатели на българското население по традиция се включват в данните, събирани при преброяванията на
населението. Преброяването през 1992 г. включва показателите “етническа група”, “майчин език” и “религиозна принадлежност”. Тези
показатели са включени и в последното преброяване, проведено на 1 март 2001 г., с което е осигурена съпоставимост на данните. Нов елемент,
който следва да бъде отбелязан, е че хората имат възможност да решат дали да дадат отговор на тези въпроси, за разлика от всички предишни
преброявания, при които са изисквани задължителни отговори. НСИ издаде “Указания за попълване на преброителните карти”, в които се
посочва, че преброяваните лица следва да определят индивидуално етническата си принадлежност, майчиния си език и религиозната си
принадлежност. НСИ подчертава, че не се прилагат ограничения по отношение на
самоопределението
на лицата, които се записват в групата
“други”.
11
Прагът на бедност за България е изчислен по метод, избран от Евростат
. За 2001 г. прагът на
бедност е 1 244 лева
, което се равнява на 638 евро на човек. Прагът на бедност, изчислен в
стандарти за покупателна способност (ППС), е 1 630 ППС и е приблизително 2 пъти понисък
от прага в десетте нови страни–членки (3 240 ППС). В сравнение със страните от ЕС15 прагът
на бедност в България е около 5 пъти понисък (8 253 ППС – вж. Табл. 9). Прагът на бедност
за България в ППС е с 38.6% повисок от този в Румъния, но е с 10.1% понисък от този в
Турция.
Неравенството в доходите, измерено въз основа на
коефициента на поляризация
и
коефициента на Джини
(измерващ разслояването на населението),
и
изчислено при отчитане
на двата типа доходи (в пари и в натура) за 2001 г. възлиза съответно на 3.8 (десетте нови
страни –членки 4.3, ЕС15 –4.4, ЕС254.4) и 26 (десетте нови страни –членки 28, ЕС15 –28,
ЕС2528).
Делът на лицата под прага на бедност преди получаването на всички социални трансфери през
2002 г. е 37.1%. Делът на хората под прага на бедност след получаване на пенсиите, но преди
получаване на социалните трансфери е 16.5%. Разликата между този дял (16.5%) и дела на
бедните след получаване на социалните трансфери и пенсиите (13.4%) възлиза на 3.1
процентни пункта. Това означава, че ролята на държавата трябва да е по значителна при
изпълнение на социалните й функции при закрила на найбедната част от обществото и при
намаляване на риска от бедност.
Жените са позастрашени от изпадане в бедност от мъжете (вж. табл. 10). През 2002 г. 14.8%
от жените и 11.9% от мъжете са в риск от изпадане в бедност. Разликата в положението на
хората от двата пола се задълбочава с увеличаване на възрастта на жените. Делът на
възрастните жени
над 65 год. възраст, които живеят под прага на бедност през 2002 г. е
19.3% или около три пъти повисок, отколкото при мъжете.
Буди тревога фактът, че през 2002 г. делът на бедните
домакинства с един родител
с едно
или повече деца е 41.18%. Семействата с един родител са специфична рискова група, защото
средното равнище на доходите в страната не позволява на едно лице да издържа самостоятелно
зависим член на семейството. Самотните родители потрудно намират работа, която би им
позволила да съвместят семейните и трудовите отговорности. Данните водят до заключението,
че е необходима специална закрила за младите семейства, като се отчита правото на избор на
репродуктивно поведение и необходимостта от съчетаване на професионалните и семейните
задължения с оглед осигуряване на подходящ жизнен стандарт на децата.
Един от найголемите рискове от изпадане в бедност съществува сред
големите домакинства.
През 2002 г. делът на домакинствата, живеещи под прага на бедност, които се състоят от
14
Определен като 60% от медианния еквивалентен доход. Този метод за определяне на равнището на относителната бедност е възприет от
Евростат и се прилага от Националния статистически институт въз основа на резултатите от Наблюдението на домакинските бюджети. При
извършването на изчисленията се използва скала за еквивалентност, за да се отчете икономията на ресурси, произтичаща от съжителството на
няколко лица в едно домакинство. Това е частта от доходите, която се разходва за материални блага, които са еднакво необходими, неделими
и полезни за всички членове на домакинството. Например разходите за придобиване на трайни предмети за потребление (телевизор и пр.),
разходите за осветление и отопление на жилището и т. н. Скалата за еквивалентност на Евростат се прилага по следния начин: 1 за първия
член на семейството; 0.5 за всеки следващ възрастен член; 0.3 за всяко дете до 14 год. възраст.
15
Европейска комисия, ЕВРОСТАТ, Дирекция Д: Пазар, заетост и социални статистики, Отдел Д2: Условия на живот и социална защита,
Резултати от втора кръгла маса по събиране на данни (2001 година).
12
двама възрастни и едно дете, е 9.2%; сред тези с две децастойността на този показател е
15.1%, а сред тези с двама родители и
три и повече деца
той е 37.2%.
В структурата на бедните домакинства по социални и икономически индикатори преобладават
домакинствата на икономически неактивните и безработните. Бедността е силно
разпространена сред
продължително безработните
и сред някои групи от заетите,
получаващи ниски доходи, както и сред работещите в селското стопанство. Данните за статуса
на активност на референтно лице от домакинство, сочат че под равнището на бедност през
2002 година живеят 5.6% от заетите, 5.9% от самонаетите, 30.9% (32.5% мъже и 29.4% жени)
от безработните, 12.4% от пенсионерите и 15.9% от другите икономически неактивни лица.
Безработицата (особено продължителната безработица), ниското ниво на активност и заетостта
в неформалния сектор са сред основните фактори за обедняване и социална изолация.
Според индикатора “положение на обитателите на жилища”, наемателите на жилища са
застрашени в поголяма степен от бедност, като делът им по този показател през 1998 г. е бил
28.3% и е нараснал до 30.9% през 2002 г. (за петнадесетте държавичленки на ЕС този
показател възлиза на 24%).
Бедността в България има и
регионално измерение
. През 2002 г. делът на градските
домакинства под прага на бедност е бил 13.7%, като за селските домакинства същият
показател е бил 16.8%. Според национални проучвания в градските райони е отчетено по
значимо намаляване на равнищата на бедност отколкото в селските райони.
Изследването на Световната банка за 2001 година
, основен източник за равнището на бедност
по етнически признак, показва, че
турската етническа група и особено ромите
са най
засегнати от бедността и безработицата. Според това изследване и приложената методология
равнището на бедността сред етническите българи е 5.6 %, сред етническите турци 20.9%, а
сред ромите – 61.8%
. (вж.Табл. 11).
Образованието дава на хората поголеми шансове да си намерят работа, да получават доходи и
да се интегрират в обществото. Лицата с основно и пониско образование найчесто попадат в
категорията на бедните. За
бедните домакинства с ниско образователно равнище
също е по
трудно да изпращат децата си на училище. Висшето образование е фактор за защита от
бедност. Равнището на бедност сред хората с висше образование е под 2%.
2.3. Образование
По данните от преброяването на населението, проведено през 2001 г., 50.8% от населението
има средно образование, а делът на лицата с образование над средно от цялото население е
Същевременно относителният дял на лицата с основно и пониско образование
16
Вж. България: Оценка на бедността, Световна банка, 2002.
Световна банка е провела 3 изследвания на бедността през 1995, 1997 и 2001 година по методика за интегрирано проучване на домакинствата.
Тези изследвания дават информация за бедността по етнически признак. Резултатите от последното изследване на жизнения стандарт в
България, проведено от Световна банка през 2003 година все още не са официално публикувани.
17
Източник: България: Оценка на бедността, Световна банка, 2002
18
Статистиката на образованието е изградена на базата на общите принципи на статистиката, действащата нормативна уредба на България в
областта на образованието, Международната стандартна класификация на образованието (МСКО) ревизия 1997 г. (ISCED97) и
съпътстващите я методически ръководства.
13
намалява с 10 процентни пункта от 38.1 на 28.1. Това означава, че близо 72 % от населението в
активна трудоспособна възраст е със средно и висше образование.
Сравнението на образователната структура на населението в страните от ЕС и в България
показва, че равнището на “човешкия капитал” на нашата страна като цяло е малко над
средното за държавитечленки на ЕС. При 37.4% дял на населението (между 25 и 64 год.
възраст) с основно и пониско образование средно за държавитечленки на ЕС, за България
този дял е 28.9%. В държавитечленки на ЕС делът на хората със средно образование е 39.6%,
а в България този дял е повисок 49.7%. Спрямо дела на лицата с образование над средно
(университетско и колежанско) за страните от ЕС, България отстъпва, но само с 1.9 процентни
пункта. Относителният дял на лицата с висше образование на възраст между 25 и 64 години в
България е 21.3 %, а средно за страните от ЕС този дял е 23.2%.
Нетният коефициент на записване за възрастовата група между 5 и 14 год. остава стабилен от
1995 г. до 1999 г. на ниво от 93.8%, след което отбелязва значително нарастване до 96.1% през
2001 г. и 98.0% през 2002 г. Позначителна е разликата в стойностите на този показател между
България и държавитечленки на ЕС за възрастовата група между 15 и 19 години. Нетният
коефициент на записване за България в тази възрастова група е 70.5% през 2002 г., докато
средната стойност на същия показател за държавитечленки на ЕС е 81.3% (по данни за 2000
г.). Предучилищната подготовка една година преди постъпването в първи клас е задължителна
за всички деца от учебната 2003/2004 г. Като цяло равнището на посещаване на детски градини
е повисоко в градовете, отколкото в селските райони. Детските градини се посещават от общо
201 317 деца, от които 51 798 живеят в селата. Данните на НСИ сочат, че делът на децата
между 3 и 6 год. възраст, посещаващи предучилищно образование през учебната 2003 – 2004 г.,
е 74.6%.
Данните от последното преброяване на населението сочат, че от населението на възраст 25 64
години в големите етнически групи найвисокообразовани са българите, от които 23.5% са с
висше образование, 53.0% са със средно, 20.7% са с основно и само 0.4 % са неграмотни. В
турската етническа група 53.0% са с основно образование, 23.7% са със средно и 2.7% са с
висше образование. Относителният дял на неграмотните сред турците на възраст между 25 и
64 години е 3.5%. Най неблагоприятна е образователната структура на ромската етническа
група. Ниското образование и квалификация е фактор за бедност. Сред ромите хората с висше
и средно образование са малко едва 7.2%, с основно образование са 44.9%, а с начално –
27.4%. Без завършена образователна степен са 7.8% от ромите на възраст между 25 и 64
години, а 12.7% са неграмотни. Делът на неграмотните възрастни роми в периода между
последните две преброявания е нараснал с около 50 процента. Образованието и обучението на
ромите е едно от основните предизвикателства на образователната политика. В същото време
по различни социални и етнически причини възможността да съществуват “ромски училища” се
оценява като сегрегация и отнемане на шансовете за социално включване. Децата от ромската
и турската етнически общности отбелязват пониско равнище на записване в предучилищни
учебни заведения. Полагат се специални усилия за насочване на деца от рисковите групи към
посещаване на детски градини. Това образование се счита за важен ресурс в създаване на
условия за интегриране на децата от етническите малцинства.
14
Случаите на
ранно напускане на училище
найчесто са свързани със социално
икономическия статус на домакинствата 36.3% от отпадналите. По данни на НСИ през 2003 г.
21.9% от населението на България на възраст между 18 и 24 год. е с образование пониско от
средно (това е индикатор за
ранно напускане на училище
). Стойността на този индикатор за
двадесет и петте държавичленки на ЕС за 2002 г. е 16.4%
. Намаляването на дела на ранно
напускащите училище е важна предпоставка за постигане на пълна заетост и поголяма
социална кохезия с цел изграждане на икономика и общество “на знанието”.
Равнището на образование се различава в зависимост от местоживеенето. Буди тревога фактът,
че помалко деца, живеещи в селските райони, завършват средно образование в сравнение с
предишни периоди. В голяма част от селата няма средни училища.
Достъпът на децата от
градовете и селата до средно образование
се характеризира със значителна разлика. Децата
в селата посещават училище средно три години помалко от връстниците си в градовете.
Основната причина за това е липсата на подходящ транспорт и свързаните с това разходи,
които създават сериозни затруднения за много деца. Стратегически проблем за системата на
средното образование е найвече основната степен (58 клас), тъй като тази възрастова група
подлежи на задължително образование.
От гледна точка на
достъпа до образование
, друга категория в неравностойно положение
освен етническите малцинствени групи, е тази на учениците със специални образователни
потребности. Около 10 300 деца със специални образователни потребности учат в специални
училища и паралелки. В допълнение, има още около 5 700 деца с хронични заболявания или
девиантно поведение, които посещават специални училища. Сравнено с останалите европейски
страни процентът на учениците, записани в специални училища без възможности за
интегриране в обществото, все още е твърде голям. Следвайки исторически утвърдения в
годините на социалистическото управление на страната модел, все още мнозинството от тези
деца посещават отделни, изолирани ресурсни училища. Законът за народната просвета създава
предпоставки за интегриране на тези деца в масовия училищен поток, но изпълнението на тази
стратегическа цел засега среща трудности от различен характер като най важни са
финансовите ограничения .
2.4. Социална защита
Политиката по социална защита в България включва две равнища: обществено осигуряване и
социално подпомагане
. Действащата държавна пенсионна система
получаващи доходи от трудова дейност, както и безработните за периода, през който
получават обезщетение за безработица. Към 31 декември 2002 г. пенсионерите в България са
2 344 195 души. Размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се определят
като съотношение към социалната пенсия за старост, която се определя от правителството. От
1 юни 2003 година размерът на тази пенсия (социалната за старост) е 50 лева (приблизително
26 евро), а от 1 юни 2004 година е определена на 53 лева (приблизително 27 евро). Към 30 юни
2004 година социална пенсия за старост получават 5 096 на възраст над 70 години, от които
19
По данни на НСИ, разпределението на напусналите ученици по възрастови групи за 2000/2001 година е следното за 14 клас (начално
образование) напусналите са 10 117 от общо 374 361 ученици; за 58 клас (основно образование) напусналите са 11 396 от общо 366 047
ученици; за 913 клас (средно образование) напусналите са 8 874 от общо 329 427 ученици.
20
Източник
:
Евростат, Наблюдение на работната сила, 2002 г.
21
Източник: Национален доклад – Проучване на системите за социална закрила в тринадесетте държавикандидатки, януари 2003 г.
22
Има се предвид главно покриването на риска “старост”, който е един от основните, които (могат да) генерират бедност.
15
Съвместен меморандум по социално включване - България
Следвайки предпазлива фискална политика, основана на нисък бюджетен дефицит и заложени механизми за посрещане на външни влияния, водещи до натрупване на непредвидени разходи, вече шеста поредна година страната реализира икономически растеж...Съвместен меморандум по социално включване - България
| Предмет: | Социална политика, Икономика |
| Тип: | Дипломни работи |
| Брой страници: | 69 |
| Брой думи: | 22505 |
| Брой символи: | 142767 |