Национални 

паркове

Национален парк Рила



Национален парк Рила е най­големият от трите 

национални парка на територията на България. Тези 

територии са обявени за национален парк на 24 февруари 

1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 

хектара в централните и най­високи части на планина 

Рила. Той е създаден с цел опазването на няколко 

отделни екосистеми, както и на отделни исторически и 

културни обекти от национална важност. От територията 

на парка извира една от най­дългите и пълноводни реки 

на Балканския полуостров­ Марица. Паркът се простира 

между 800 и 2925 м надморска височина и на неговата 

територия са разположени 120 естествени езера, от които 

70 са с ледников произход.



На територията на парка се намират четири 

български резервата ­ Парангалица, Централен 

Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Национален 

парк Рила е една от най­големите защитени 

територии в Европа. Двата резервата „Парангалица“ 

и „Маричини езера“ са част от световната мрежа на 

биосферни резервати по програмата на ЮНЕСКО 

"Човек и биосфера".

Природни 

особености

Климат



Паркът влиза изцяло в планинската климатична област, която е 

определена от климатичното райониране на райони с надморска 

височина над 1000 м. Планина Рила се намира на границата 

между средиземноморски и преходно­континентален 

климатичен пояс. Стабилна снежна покривка се задържа над 

200 дни в годината, което е доста висок коефициент за тази 

географска ширина, като в по­ниските части най­дебелата 

снежна покривка се образува през месец февруари, докато във 

високите — през март. През последните зимни месеци снежната 

покривка в районите с надморска височина над 2000 м достига 

до дебелина над 2 м. Във високите части на парка средната 

влажност на въздуха е около 80%, като най­сухи са студените 

зимни месеци, когато влажността на въздуха понякога пада под 

50%. През зимата валежите са сравнително големи ­ над 20% от 

средната годишна норма за валежи.

Води



Въпреки че паркът не заема толкова голяма 

част от територията на България, от него 

извират близо 4% от всички реки в 

България. Националният парк е разположен 

в една от най­богатите вододайни зони на 

територията на Балканския полуостров. 

Оттокът на реките, които извират от парка, 

има обем 74 240 m3 годишно, а обемът на 

водите съдържащи се в езерата и блатата ­ 
8 500 m3.



Валежите в най­високите части на парка са 

в рамките 100 – 1250 mm/m2, а в ниските — 

около 800 mm/m2. Снежната покривка 

започва да се топи през месец април, което 
предизвиква рязко увеличаване на водния 

лимит на реките. Именно от топенето на 

снеговете идва основното количество от 

питейна вода, която се ползва в близките 
населени места.

Почви 



Горските площи на парка се простират между 700 и 2000 

метра надморска височина и се срещат основно 

кафявите горски почви в по­ниските части на парка и 
планинско­горските тъмноцветни почви във високите. 
Във високопланинския пояс се срещат основно 

планинско­горските тъмноцветни и 

планинско­ливадните почви.

Флора

Гори



Горите покриват 2/3 от площта на целия парк и над 1,5% от 

всички горски площи в България. Около 42 500 хектара са 

залесените площи, а териториите покрити с дървета ­ 52%. 

Останалата незалесена територия е около 10 500 хектара и в нея 

са включени алпийските пасища в най­високите части на Рила.



Естествени горски насаждения представляват близо 60% от 
всички дървета, а 36% ­ храстова растителност, представена 
предимно от клек. От особено значение са горските площи от 
обикновен смърч и ела, както и бялата мура. Горите, които 
влизат в някой от четирите резервата на парка, представляват 

над 30% от всички гори на парка. От тях най­разпространени са 

видовете обикновен смърч, бял бор, бяла мура и ела.
 Широколистните гори заемат много по­малка територия. Те са 
представени основно от бук, горун и трепетлика. Основните 
горски площи са покрити със смесени гори. В повечето от тях 

участие взимат и широколистни дървесни видове.

Висши растения 



Висшите растения са най­разпространени в парка. Срещат се 
близо 80% от всички висши растения установени в страната. От 

особено значение са видовете рилска иглика, павловско шапиче, 
рилски ревен, янкиев крем, които са български или балкански 
ендемити. Броят на всички видове с ограничено 
разпространение, които могат да се видят в Национален парк 

Рила е 57, като от тях 3 са местни ендемити ­ рилска иглика, 

павловско шапиче и рилски ревен. От тях най­разпространена е 

рилската иглика. Установени са също 18 български ендемита и 
36 балкански ендемита. 141 вида са лечебните растения, 20 от 
тях са в Червената книга, a защитени от  Закона за защита на 

природата са 8 вида.



Установени са 282 вида мъхове, които представляват над 
41% от мъховете, които се срещат в България. Това 

многообразие се дължи на сравнително високата 

влажност на климата в парка. 42 от тези видове са 

защитени от закона за защита на природата.



Водорасли в Рибното езеро, Рила



Основното количество и разнообразие на 

сладководни водорасли се намира в езерата Бъбрека, 
Сълзата и Окото. Националният парк е мястото, което 
събира на едно място голям брой сладководни 

водорасли. Известни са 233 вида гъби, които 
представляват над 11% от всички установени в България 

видове и 50% от тези, които са установени в планина 

Рила. Среща се един защитен в Европа вид ­ Albatrellus 
cristatus. 11 от всички установени гъби са ядливи

Фауна

Гръбначни животни 



В парка се срещат общо 172 вида гръбначни животни. Над 

160 от тях представляват голям интерес не само в 

България, но и в Европа.

Бозайници 



В национален парк Рила са установени 48 вида бозайници. 
От тях има 10 вида прилепи, 22 вида дребни и 16 вида 
едри бозайници. Няколко от тези видове са балкански 

ендемити. От голямо значение са кафявата мечка и 
дивата коза, чието разпространение в България е силно 
ограничено.

Птици



На територията на парка гнездят 99 вида птици, което 

е близо 1/3 от броя на всички видове гнездящи у нас 

птици. Национален парк Рила съсредоточава 

основната популация на видовете глухар, лещарка, 

планински кеклик, балканска чучулига, хайдушкa 

гарга, скалолазка и др. В парка се намират 

популациите на някои видове птици, които са редки 

или застрашени от изчезване. Някои от тях са скален 

орел, орел змияр, сокол скитник, трипръст кълвач, 

белогръб кълвач и др.