ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА

В сила от 01.01.2004 г.
Обн. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.

 Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното 

предотвратяване. 

Чл. 2.

 Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на: 

1. равенство пред закона;

2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;

3. ефективна защита срещу дискриминацията.

Чл. 3.

 (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на 

Република България. 

(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, 
когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски 
състав или на заетите в тях лица.

Чл. 4.

 (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка 

дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, 
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, 
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, 
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен 
договор, по който Република България е страна. 

(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците 
по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними 
сходни обстоятелства.

(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-
неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий 
или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на 
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Чл. 5.

 Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към 

дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на 
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат 
за дискриминация. 

Чл. 6.

 Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на 

предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. 

Чл. 7.

 (1) Не представлява дискриминация: 

1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, 
когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е 
страна;

2. различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 
1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, 
при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е 
законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;

3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на занятие, 
осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието 
или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и 
определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато 
целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;

4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно образование 
или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3;

5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на 
работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че 
това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не 
надвишават необходимото;

6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта 
от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане 
на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на 
законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;

7. специалната закрила за бременни жени и майки, установена със закон, освен ако бременната жена 
или майката не желае да се ползва от тази закрила и е уведомила писмено за това работодателя;

8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на 
пенсионното осигуряване;

9. мерките по Закона за насърчаване на заетостта;

10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на 
образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на 
възможностите им;

11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и 
образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед 
естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява, и 
средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото;

12. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на 
жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;

13. специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на 
признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са 
необходими;

14. специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с 
увреждания, установена със закон;

15. мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, 
религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите 
членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват 
своята религия или да ползват своя език;

16. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, 
принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими.

(2) Списъкът на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално изискване 
по смисъла на ал. 1, т. 2, се определя със:

1. наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните 
работи; този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в 
условията на труда, като се преразглежда най-малко веднъж на три години;

2. наредба на министъра на отбраната - за дейностите и длъжностите при кадровата военна служба 
във въоръжените сили.

Чл. 8.

 Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят 

отговорност по този закон. 

Чл. 9.

 В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на 

дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, 
ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. 

Чл. 10.

 При осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното 

самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане 
целите на този закон. 

Чл. 11.

 (1) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното 

самоуправление предприемат мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 12 и 13, когато това е необходимо 
за постигане целите на този закон. 

(2) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление 
предприемат приоритетно мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 12 и 13 за изравняване възможностите 
на лица - жертви на множествена дискриминация.

Глава втора.

ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Раздел I.

Защита при упражняване правото на труд

Чл. 12.

 (1) При обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя 

изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7. 

(2) Преди сключване на трудовия договор работодателят няма право да иска от кандидата 
информация за признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7 или когато това е необходимо за 
нуждите на проучване за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация при 
условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или 
отглеждане на дете.

(4) Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни 
условия лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.

Чл. 13.

 (1) Работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. 

(2) Когато това не би довело до прекомерни затруднения по организацията и осъществяването на 
производствения процес и в случаите, когато са възможни начини, които компенсират обективно 
възможните неблагоприятни последици за общия производствен резултат, работодателят осигурява 
условия на труд, свързани с работното време и почивните дни, съобразени с изискванията на 
изповядваната от работника или служителя религия или вяра.

Чл. 14.

 (1) Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. 

(2) Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура.

(3) Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на 
трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните 
трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените 
условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците 
по чл. 4, ал. 1.

Чл. 15.

 Работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на 

признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната 
квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност 
или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им. 

Чл. 16.

 Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при 

неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен 
когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя. 

Чл. 17.

 Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на 

тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши 
проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна 
отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. 

Чл. 18.

 Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки 

за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място. 

Чл. 19.

 При неизпълнение на задължението си по чл. 18 работодателят носи отговорност по този 

закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител. 

Чл. 20.

 Работодателят прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без 

оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. 

Чл. 21.

 Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно 

прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 

Чл. 22.

 Работодателят поставя на достъпно за работниците и служителите място в предприятието 

текста на закона, както и всички разпоредби на вътрешните правила и на клаузите от колективния 
трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация. 

Чл. 23.

 (1) При поискване работодателят предоставя информация на лицето, което твърди, че са 

нарушени правата му по този раздел. 

(2) Информацията по ал. 1 трябва да съдържа основанието за взетото от работодателя решение, 
както и други относими данни.

Чл. 24.

 (1) Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане целите на 

този закон, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо представения пол или 
етнически групи, за извършване на определена работа или за заемане на определена длъжност. 

(2) Работодателят е длъжен при равни други условия да насърчава професионалното развитие и 
участието на работници и служители, принадлежащи към определен пол или етническа група, когато 
те са по-слабо представени сред работниците или служителите, извършващи определена работа или 
заемащи определена длъжност.

Чл. 25.

 Териториалните поделения на Агенцията по заетостта са длъжни да осигурят на 

безработните лица равни възможности за ползване и упражняване на гарантираните им със закон 
права без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. 

Чл. 26.

 Лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за 

упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. 

Чл. 27.

 Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отношение на дискриминацията на основата 

на пол при кадровата военна служба във въоръжените сили, освен за извършването на дейности и 
заемането на длъжности, при които полът представлява определящ фактор. 

Чл. 28.

 Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и към служебните правоотношения. 

Раздел II.

Защита при упражняване правото на образование и обучение

Чл. 29.

 (1) Министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат 

необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции. 

(2) Ръководителят на обучаваща институция предприема ефективни мерки за предотвратяване на 
всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или 
непедагогическия персонал или от учащ се.