Югозападен университет

 „Неофит Рилски”

гр. Благоевград

Курсова работа

Тема: 

България и Европейският съюз в областта на

културата

Изготвил: 

                                   Проверил: 

Степен на обучение:

                                        Подпис: ....................

Фак. №: 

Спец: 

Идеята за обединена Европа дерзае много велики личности.   Още в 

началото на 16в. в годините на реформациите в един велик ум за времето си
се заражда  идеята за обединена Европа­  Еразъм Ротердамски.  Именно той
дава лице на новата наднационална Европа. Това обединение, за което 
говори трябва да се случи с помощта на културата и образованието, нито 
една война, нито едно съперничество не могат да обединяват. Само 
културата е в състояние да изкорени варварското и да погледне 

наднационално на нещата. Идеята на Еразъм е европейците да говорят на 
един език­ латински, да преодолеят различията си спрямо вярата, Христос 
трябва да обединява, а не да разединява. Макар, словата му да са звучали 
примамливо за всички владетели, да се прекланяли пред него и князе и 
крале и папи, всички те избират пътя на войната. Еразъм не успява да види 
Европа обединена, човечеството все още не е узряло достатъчно. Минават 
много години докато се заговори отново за обединена Европа. Днешният 
Европейски съюз е не само политическо и икономическо обединение, но и 
все повече се стреми към едно всеобщо културно обединение на всички 
европейски страни. 

Интересен е пътя, през който преминава и се осъществява идеята за

обединена Европа. След като свещената   идея   се заражда във великите
умове и години наред обикаля Европа се стига до края на Втората световна
война, когато се ражда нова надежда за обединението на Европа. Между
1945 г. и 1950 г. редица  държавници, между които Робер Шуман, Конрад
Аденауер, Алчиде де Еаспери и Уинстън Чърчил, започват усилена работа и
поставят основите на една нова епоха. Според тях в Западна Европа трябва
да се установи нов ред, на основата на общите интереси и на договори,
гарантиращи   върховенството   на   закона   и   равенството   на   всички   страни.
Робер Шуман развива идеята на   Жан Моне, и на 9 май 1950 г. предлага
учредяването   на   Европейска   общност   за   въглища   и   стомана   (ЕОВС).   В
държавите, които някога са воювали една срещу друга, производството на
въглища и стомана трябва да бъде обединено и подчинено на общ върховен
орган.   Сякаш   лидерите   а   си   взели   поука   и   суровините   на   войната   са
превърнати в инструмент за помирение и мир. 

След падането на Берлинската стена през 1989 г. настъпва нов етап от

обединението на Европа.   Общността полага усилие за   обединението на
Германия.  През  1991 г., когато  СССР се разпада, държавите от Централна
и Източна Европа, изолирани в продължение на десетилетия зад „желязната
завеса", отново са свободни сами да определят съдбата си. По­голяма част
от тях избират пътя към Европа.  Осем от тях се присъединяват към ЕС през
2004 г., а други две България и  Румъния — през 2007 г. 

Неспирното икономическо и социално развитие  довежда до нови и все

по­сложни постиндустралните общества. Жизненият стандарт не спира да се
повишава, но все още съществуват големи различия между богати и бедни.
Различията   се   задълбочават   от     фактори   като   икономическа   рецесия,
преместване на промишленото производство, застаряване на населението и

проблеми с публичните финанси. По презумпция всички кризи водят до
засилване   на   национализма.   Това   наблюдаваме   през   последните   години.
Силната икономическа криза заляла и затегнала Европа до краен предел
засилва националистическите движения в целия съюз. За щастие все още
разума надделява и курса на политика е към обединение и взаимопомощ, а
не към изолация и разединение.  

Европейският съюз работи все повече в посока на културен обмен и 

преодоляване на националните граници. Всяка една страна от съюза има 
своя история и култура, но всички те са взаимно свързани и образуват 
Европейската история и култура.  С течение на годините  общността 
създава и поддържа определени ценности. ЕС се стреми да утвърждава 
хуманистични и прогресивни ценности и да гарантира, че човечеството 
печели вместо да губи от настъпващите големи глобални промени. Нуждите
на хората не могат да бъдат задоволени само чрез пазарните сили или чрез 
едностранни действия на отделни държави. Именно за това  ЕС вярва в 
определен обществен модел и възглед за човечеството, които се подкрепят 
от мнозинството от неговите граждани. Европейците обръщат голямо 
внимание на своето богато наследство от ценности, което включва вяра в 
човешките права, социална солидарност, свободна стопанска инициатива, 
справедливо разпределение на плодовете на икономическия растеж, право 
на защитена околна среда, уважение към културното, религиозното и 
езиковото многообразие и хармонично съчетаване на традицията и 
прогреса. Европейските комисии неспират да работят за културното 
израстване на Европа, целта е не само да се запази уникалността на всяка 
една култура, но и да се покаже нейният принос към европейската, да се 
изтъкне взаимосвързаноста на отделните култури. Европейският съюз 
разработва различни програми за осъществяването на заветната цел. 

Чрез програма „Култура“ на ЕС се утвърждава нашето общо 

културно богатство. Целта на тази  общоевропейска програма е  не  само да
подпомага действията в областта на културата като цяло, но и да   
осигурява и платформа за формиране на културни организации с експертни 
познания на европейско равнище и насърчава междукултурния диалог. 
Нейният обсег на действие бе предвиден за периода 2007­2013г.
Като основните цели на програмата са:



насърчаване на транснационалната мобилност на участниците в 
областта на културата;